Омир
Одисея (17)

Седемнадесета песен
Телемах се връща в Итака

Щом се пробуди Зора, розопръста, родена от здрача,

стана от сън Телемах, многославният син Одисеев,

и на нозете блестящи превърза прекрасни сандали,

тежкото копие взе, за ръката му твърде удобно,

5 за да отиде в града, и към своя свинар се обърна:

„Татенце, искам да ида в града, жив и здрав да ме види

моята майка обична. Тя — зная — не ще да сподави

своите горестни сълзи и своите жалостни вопли,

докато лично с очи не ме види. А тебе аз моля

10 да заведеш до града чужденеца злочест, за да проси

той подаяния. Нека му дава там, който желае,

къшей ечмичен и чашка. При толкова собствени грижи

всички бедняци да нося на свой гръб не ми е по сили.

Ако това докачи чужденеца, за него самия

15 толкова по-зле. Обичам направо в лице да говоря.“

Тъй на това Одисей, находчивият мъж отговори:

„Друже, сам аз не желая по-дълго у вас да оставам.

По е изгодно за просяк в градчето да търси прехрана

вместо в полето и там да му дават по воля и милост.

20 А съм и доста стар вече по дворища тука да скитам,

да изпълнявам покорно повели на разни овчари.

Тръгвай самичък, а мене ей този дотам ще проводи,

щом се на огъня сгрея и щом се затопли на двора.

Тези парцали съвсем не ме топлят. Пронизва ме лесно

25 утринен хлад. А градът, както казвате, бил надалече.“

Рече така Одисей. Телемах се запъти през двора —

крачеше той и смъртта на женихите мълком кроеше.

Щом най-накрая пристигна в уютното жилище свое,

якото копие сложи веднага пред стройна колона,

30 сам той във залата влезе през прага, издялан от камък.

Там го видя Евриклея кърмачката първа от всички.

Тъкмо кресла пъстроцветни постилаше с овнешки кожи,

и се завтече насреща с избликнали сълзи. И други

бащини верни робини се стекоха в същото време

и зацелуваха нежно главата му и раменете.

35 Слезе от своя покой и разумната Пенелопея,

с образа на Артемида и златната Афродита.

С двете ръце тя прегърна през сълзи сина си обичен

и зацелува главата, очите му светли и раменете.

40 Тъй сред ридания гръмки изрече крилатите думи:

„Сладко ми слънце, завръщаш се пак, Телемахе! Не мислех

тук да те видя отново, откакто отплава за Пилос

тайно и въпреки мене, за татко си вести да дириш.

Но разкажи ми какво преживя по море и по суша.“

45 А Телемах разсъдливият тъй на това отговори:

„Майко, недей да пробуждаш в очите ми плач и сърцето

в моята гръд не вълнувай — едвам съм избягнал смъртта си.

Но изкъпи се сега, премени се във нови одежди

и със робини възлез върху горните китни покои,

50 там обречи хекатомби изрядни на всички безсмъртни,

та дано Зевс въздаде за делата позорни отплата.

Аз пък ще ида сега на мегдана оттам да повикам

странника, който дойде отдалече със мене в Итака.

Него изпратих напред с богоравните мои другари

55 и на Пирей наредих да го вземе със себе си в къщи,

почит и прием той там да намери, додето се върна.“

Рече така, и безкрила остана у нея речта й.

Тя се изкъпа веднага, облече се в нови одежди

и хекатомби изрядни обрече на всички безсмъртни,

60 та дано Зевс въздаде на женихите дръзки отплата.

Тежкото копие взе Телемах веднага излезе

вън от палата. Зад него притичваха псета две бързи.

С божески чар му зареше лицето Атина Палада.

Ахваха всички мъже, като гледаха как той пристъпя.

65 Около него се стече тълпата от буйни женихи,

всички със сладки слова, но с коварни кроежи в сърцата.

Той пък от тяхната гмеж се измъкна, дойде и приседна,

гдето седяха Антиф, Алитерсес и спътникът Ментор.

Бяха открай време те на баща му приятели близки.

70 Седна при тях и подробно за пътя си той заразказва.

Скоро дойде и Пирей, знаменитият копиеносец,

заедно с Теоклимен през града до мегдана. За дълго

и Телемах не остана далеч, а пристъпи към госта.

Първи Пирей ред сина Одисеев изрече словата:

75 „Скоро прати, Телемахе, робини, от моята къща

да донесат даровете, от цар Менелай подарени.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Ние не знаем, Пирее, как всичко това ще завърши.

Ако тълпата женихи, в палата събрани, ми вземат

80 тайно живота и моят имот поделят помежду си,

бих предпочел да използваш ти вместо тях даровете.

Но ако аз на женихите смърт и убийство подготвя,

можеш щастлив на щастливеца мен у дома да ги връчиш.“

Рече така и поведе нещастния гост към дома си.

85 След като стигнаха двама в палата, иззидан прекрасно,

и на кресла и столове наслагаха своите дрехи,

влязоха да се изкъпят в дълбоките гладки басейни.

Там им робини измиха, с елея разтриха телата,

та ги загънаха в тъкан от вълна и леки хитони,

90 и след басейна насядоха те по кресла и столове.

Ето робиня донесе пред тях върху сребърен поднос

златен кърчаг със студена вода за ръцете,

после поля им самата и гладка трапеза подаде.

Хляба пък сложи пред тях икономката достопочтена,

95 ястия пищни със радост подбрала от всички запаси.

Майката седна отсреща до прага на залата близо

върху кресло и започна ефирни влакна да засуква.

Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

След като своята жажда и глад утолиха напълно,

100 първа от тях заговори разумната Пенелопея:

„О Телемахе, сега ще възляза в покоите горни

и ще полегна самотна в печалното ложе, което

неведнъж в сълзи обливах, откак Одисей богоравен

тръгна с Атрида за Троя. Но няма ли ти да разкажеш,

105 докато тук се домъкне тълпата от дръзки женихи,

точно какво си узнал за обратния път на баща си?“

А Телемах разсъдливият тъй на това отговори:

„Мила ми майко, това ще ти кажа съвсем откровено:

ние отидохме в Пилос при Нестор, на войнства водача.

110 В своя въздигнат палат ме прие той съвсем благосклонно

и ме гощава тъй, както родител посреща сина си,

който след дълга раздяла се връща дома от чужбина.

Най-благосклонно гостиха ме той и чадата му славни.

За Одисея, безстрашния воин, нито вест ми не каза —

115 жив ли е, или е мъртъв, от никого нищо не чувал.

Но с колесница кована и с много коне ме изпрати

при Менелая Атреев, чутовния копиеносец.

Там аз заварих Елена, аргивката, зарад която

патиха от боговете аргейци и още троянци.

120 Пръв Менелай, гръмогласният в бой, ме тогава попита

що ме довежда при него във Лакедемон, град божествен.

Цялата истина аз му разказах, без нищо да скрия.

С тези слова Менелай, златовласият мъж, отговори:

«Срамно, наистина срамно! На този герой безбоязнен

125 в брачното ложе желаят да лягат самите страхливци!

Както когато сърната в бърлогата на лъв многомощен

своите новородени бозайни сърнета намести,

после за паша преброжда рътлини и тревни оврази,

но подир нея лъвът в пещерата си пак се прибира

130 и изведнъж край ужасен постига и майка, и малки,

тъй Одисей край ужасен за всичките тях ще докара.

Ако, родителю Зевсе, Атино, и ти, Аполоне,

дойде той силен, какъвто веднъж в многолюдния Лесбос

с мощния Филомелид за борба като враг се възправи

135 (и го простря на земята за радост на всички ахейци)!

Ех, да се беше такъв Одисей сред женихите мярнал,

Щеше да стори живота им кратък и брака им горък!

А за това, за което ме молиш и искаш да знаеш,

без да прикривам ни дума, готов съм на теб да разкажа.

140 Също което разкри на морето всезнайния старец —

нищо от него не ще премълча или скрия от тебе.

Каза ми той, че го зърнал злочест върху остров далечен.

Силом го нимфа Калипсо държала в покоите свои.

Родната стряха отново да зърне копнеел напразно.

145 Веслени кораби нямал и нямал другари, които

с него да тръгнат задружно по ширния гръб на морето.»

Тъй ми отвърна Атридът, чутовният копиеносец.

Всичко това щом изпълних, повея зефирна прохлада

от боговете и тя ме отвя до брега на бащите.“

150 Рече така и покърти сърцето на Пенелопея.

А богозрачният Теоклимен се намеси и рече:

„Достопочтена съпруго на Лаертиад Одисея!

Всичко синът ти не знае. Ти в моето слово се вслушай.

Аз ще ти точно предскажа, без нищо да скрия от тебе.

155 Зевс ще ми бъде свидетел и вашата щедра трапеза,

още огнището на Одисей, до което съм стигнал,

че Одисей е наистина тук върху бащина почва,

седнал сред вас или броди и слуша за тези безчинства,

тука стои и подготвя бедата на всички женихи.

160 Всичко узнах, като гледах от борда на здравия кораб

птичия полет поличбен, и на Телемах го разказах.“

Тъй му веднага отвърна разумната Пенелопея:

„О, ако твоите думи, мой госте, се сбъднат напълно,

много подаръци с обич, грижовна за теб ще приготвя,

165 който където те среща, у тебе да вижда щастливец.“

Ето такива слова размениха си те помежду си.

В същия час пред дома Одисеев женихите, сбрани

върху настлана площадка, разюздани, както по-рано,

мятаха копия ловни и хвърляха диск за забава.

170 Но щом настъпи часът за вечеря, отвред от полята

своя добитък подбраха пастирите, както и друг път.

Медонт херолдът им рече сега — на женихите беше

той по сърце и на всяка гощавка присъстваше канен:

„Юноши, след като всички в игрите сърца насладихте,

175 хайде влезнете дома да приготвим задружно вечеря.

Да се вечеря, когато е време, съвсем не е лошо.“

Рече така, и послушаха всички съвета на Медонт.

След като влязоха вътре в палата, иззидан прекрасно,

върху кресла и столове намятаха своите дрехи,

180 после заклаха грамадни овни и кози угоени.

Още заклаха гоени свине и от стадото крава,

пиршество да устроят. — Одисей и свинарят божествен

в същото време решиха да идат в града от полето.

Пръв заговори свинарят, надзорник на други свинари:

185 „Страннико, виждам, че искаш в града незабавно да идем,

както стопанинът рече. Наистина аз предпочитам

тук да останеш на място пазач на стадата из двора,

но господаря почитам и още боя се, че после

той ще ме мъмри. А тежък е укорът на господаря.

190 Хайде да тръгнем на път. Половината ден е отминал.

Скоро ще се свечери, хладина ще повее тогава.“

Тъй Одисей, находчивият мъж, на това отговори:

„Всичко разбирам и виждам, това са и моите мисли.

Но да вървим, до целта придружавай ме ти и води ме.

195 А ако имаш тояга, прилично одялана, дай ми

да се опирам, че пътят по вашите друми бил плъзгав.“

Рече така, и преметна през рамо торбата си жалка,

цяла в петна — за презрамка тя имаше връв вместо ремък.

Даде му още Евмей за ръцете удобна тояга.

200 И те поеха веднага. Оставиха стражи на двора

всички пастири и псета. Поведе Евмей господаря —

в образ на немощен старец, с окаяни дрипи по тяло,

който, опрян на тояга, простираше длан за просия.

След като по каменлива и стръмна пътека вървяха,

205 стигнаха те до града откъм излака, в камък облечен

и светлоструен, от който си черпеха всички в Итака

(беше го някога зидал Итак със Нерит и Поликтор).

Той бе опасан с горичка от водолюбиви тополи,

кръгла отвред, а водата му падаше в струи отгоре

210 пряко висока скала. На върха й олтар бе въздигнат,

винаги жертви на нимфи принасяха там минувачи.

Но ги пресрещна Мелентий, на Долий синът, козопасът.

Беше подкарал кози, от стадата подбрани за пищен

пир на женихите, двама пастири вървяха след него.

215 Щом ги видя, той отправи по тях ругатни и обиди

срамни, ужасни, раздразни с тях на Одисея сърцето:

„Гледай, помъкнал безделник след себе си други безделник,

както се случва: събира подобен с подобен богът!

С този гладник накъде си ми тръгнал, проклети свинарю?

220 С този бедняк дотеглив, блюдолизец на чужди трапези!

Той от врата на врата ще се спира да чеше гърба си,

за да си проси не меч и съсъд, а трохи от трапеза.

Ех, ако го беше дал да ми стане пазач на обора,

яслите той да мете, на козичките клонки да носи,

225 можеше мръвка от кълка да хапне и цвик да си пийне.

Но негодяят на зло е научен и няма охота

ревностно труд да подхване. Навред сред народа се влачи,

за да натъпче търбух ненаситен с комат от просия.

Ясно това ще ти кажа и сигурно то ще се сбъдне:

230 Ако реши да се мерне в палатите на Одисея,

ще полети начаса из дома му и мъжките длани

ще потрошат по ребрата и лоба му много скамейки.“

Рече глупецът, застана наред с Одисей и го ритна

в хълбока с крак. Но от пътя съвсем не можа да го махне.

235 Той незасегнат остана. Размисли героят тогава

в гръб ли отзад да го прасне, с тоягата да го погуби,

или пък да го издигне във въздуха и на земята

да му разбие главата. Но спря се. Евмей пък нахока

право в лицето Мелантий и вдигна ръце за молитва:

240 „Изворни нимфи, на Зевс дъщери! Одисей ако нявга

в жертва бедра ви гореше, със слоеве сало обвити,

агнешки, още и кози, то чуйте молбата ми жарка:

Нека се върне героят, от божеска сила доведен!

Как би прогонил тогава от теб големството, което

245 носиш надменно за показ, когато кръстосваш стъгдите,

докато гинат стадата навън от негодни пастири!“

с тези слова му отново отвърна козарят Мелантий:

„О богове, що говори туй куче, изкусно в коварства?

Но ще те скоро откарам на борда на черния кораб,

250 вън от Итака за тебе висока цена да получа.

О, само Феб, сребролъкия бог, да срази Телемаха,

ако все още не е поразен от женихи в палата,

както възвратния ден Одисей си загуби в чужбина!“

Рече така и забърза пред двамата крачещи равно.

255 С пъргави стъпки той скоро пристигна в палата на царя,

влезе направо и седна сред роя нахални женихи

точно срещу Евримаха, когото зачиташе твърде.

Сложиха също пред него прислужници пай от месото,

хляб му подаде с ръка икономката достопочтена,

260 за да яде. — Одисей и свинарят божествен дойдоха

близо до царския дом. Ненадейно оттам долетяха

звуци на лира звънлива. Запя сред женихите Фемий.

А Одисей улови за ръката свинаря и рече:

„Сигур, Евмее, това е прекрасният дом Одисеев.

265 Лесно се той разпознава дори между много постройки.

Зала о зала опира, стената зъбчата изкусно

двора предпазва, заключва се здраво двукрилата порта.

Никой не би и помислил с насилие да я разбива.

Но забелязвам, че много мъже из палата пируват.

270 Мирис на печено сещам. Долавям и звуци на лира.

Тя е по Зевсова воля другарка на пирове пищни.“

С тези слова ти, свинарю Евмее, веднага възкликна:

„Как изведнъж се досети, съвсем не си бил неразумен!

Само че нека помислим как тези дела да завършим.

275 Или ти пръв се вмъкни във палата, иззидан прекрасно,

и се смеси сред тълпата женихи, аз тук да остана,

или на двора почакай да вляза аз най-напред вътре.

Но не оставяй за дълго, че тук ако някой те зърне,

може и нещо по тебе да хвърли. Ти сам ще разсъдиш.“

280 С тези слова Одисей, богоравният страдник, отвърна:

„Всичко разбирам и виждам, това са и моите мисли.

По-добре пръв да отидеш самичък. Аз тук ще остана.

Схватки и удари разни изпитвал съм често в живота.

Дух упорит притежавам, защото безкрайно съм страдал

285 и по вълни, и по битки, че нека и туй да се случи.

Само стомахът ни празен не може да бъде залъган.

Този проклетник донася на смъртните много неволи.

Заради него строят якобордните кораби бързи,

върху морето пустинно да плават за зло на вразите.“

290 Ето такива слова размениха си те помежду си.

Кучето Аргос, което лежеше наблизо, го чу и

вдигна глава, и наостри уши. Одисеево беше.

Сам Одисей го отхрани, но плувна за Троя на поход,

без ни веднъж да го вземе на лов. Преди време ловците

295 гонеха с него и зайци, и диви кози, и елени.

Занемарено без своя стопанин, лежеше тогава

то върху купища тор от говеда и мулета, струпан

близо до входната порта, оттам да го вдигат слугите

и да подсилят имота просторен на своя стопанин.

300 Тъй си лежеше там Аргос, досаждан от кърлежи кучи.

Псето едва-що усети героя до себе си близо,

двете уши си отпусна и почна да маха с опашка,

но не можа да прилази безсилно до своя стопанин.

Той настрани се обърна, сълза от очите отрони —

305 лесно я скри от Евмей, и така се обърна към него:

„Чудно, Евмее, че псето лежи върху купище торно.

То е красиво в снагата, но все пак не мога да зная

дали и пъргавината отговаря на тая му стойка,

или е псе като тези, които обхождат софрите

310 и за разкош ги държат в домовете си знатните хора.“

С тези слова, ти свинарю божествен Евмее, отвърна:

„Псето е на господаря, загинал далеч от родина.

То ако беше пред тебе по вид и привички, каквото

тук Одисей го остави, преди да отплава за Троя,

315 щеше завчас да му видиш и силата, и бързината!

То не пропускаше никак из глухите горски усои

дивеч, по него щом хукне, и душеше дири отлично.

Зле е сега. Господарят загина далеч от родина,

а пък нехайни женихи съвсем не се грижат за него.

320 Робът е с нрав немарлив. Не усеща ли власт на стопанин,

няма у него каква да е воля за труд и за дело.

Ех, половината доблест остана у смъртните хора

далекозрящият Зевс, щом им прати деня на робия.“

Рече така и се вмъкна в уютния дом и направо

325 в залата влезе, където седяха женихите знатни.

Аргос пък беше застигнат от черната, смъртната участ,

щом подир двайсет години отново съзря Одисея.

А Телемах богозрачният пръв забеляза свинаря,

в залата той като влезе. Веднага с главата му кимна

330 и го повика. Евмей се озърна и столчето вдигна,

върху което седеше при пир раздавачът на мръвки,

да разпределя месото на всеки пируващ в палата.

Вдигна го той, приближи до трапезата на Телемаха,

точно насреща, и седна на столчето. А глашатаят

335 пая от печени мръвки и хляба в панерка поднесе.

Скоро и сам Одисей се промъкна в трапезната зала

в образа на немощен старец, с окаяни дрипи на тяло,

който, опрян на тояга, протягаше длан за просия.

Там на вратата отвътре той седна въз прага от ясен

340 и се облегна със гръб върху стълб кипарисов. Изкусен

майстор бе стълба издялал и с връв изравнил го грижливо.

А Телемах призова по-наблизо свинарят и рече —

той от прекрасна панерка подбрал бе и цял хляб, и мръвки

толкова, колкото смогна с ръцете си, с двете, да гребне:

345 „Ето вземи и предай там на госта, и още речи му

за подаяние всички женихи поред да обходи.

Никак уместно не е да съпътствува свян сиромаха.“

Рече така, а свинарят божествен се вслуша в речта му,

пред Одисея застана и рече словата крилати:

350 „Сам Телемах, чужденецо, ти праща това и заръча

за подаяние всички женихи поред да обходиш.

Редно не е според него да спътствува свян сиромаха.“

С тези слова Одисей, находчивият мъж, му отвърна:

„Ощастливи Телемаха сред смъртните, властнико Зевсе!

355 Всичко, каквото сърце му желае, дано си изпълни!“

Рече така той, пое милостинята с двете ръце и

въз омърсената своя торба до нозете я сложи.

Яде, доде песнопевецът пя пред трапезните гости.

Той се насити, и в тоя миг млъкна певецът божествен.

360 Вдигаха глъчка в палата женихите. В същото време

до Одисея, сина на Лаерта, застана Палада

и му пошепна да иска от всеки трапезник по къшей,

за да узнае кои са пристойни, кои недостойни.

Но не желаеше тя ни един от смъртта да избави.

365 Станал, той тръгна надясно, пред всеки жених се изправи

и му протягаше длан — сякаш цял живот скитал в просия.

Даваха всички от жалост по малко с очи изумени —

питаше всеки съседа за просяка — кой е, отгде е?

А козепасът Мелантий към тях се обърна веднага:

370 „Чуйте, женихи на славна царица, какво ще ви кажа

за чужденеца, с когото се срещнахме скоро по пътя.

Идеше той за града и свинарят му беше водачът.

Но аз не зная какъв е, отгде произхожда родът му.“

Рече тъй. А Антиной обруга свинепасът божествен:

375 „О всеизвестен свинарю, защо си домъкнал в града ни

този?… Нима не се скитат при нас тук и други лентяи,

просяци долен народ, блюдолизци на чужди трапези?

Или за тебе е малко, че на господаря имота

толкова хора пилеем, та още един си домъкнал?“

380 С тези слова ти свинарю божествен Евмее, отвърна:

„Знатен си ти, но не ти е пристойна речта, Антиное.

Кой ще иде да вика от другаде сам чужденеца,

ако не е той навред по земята прочут благотворец,

болнолечител, гадател, на копия опитен майстор

385 или певец вдъхновен, да ни радва със своите песни?

Вред по земята просторна това са зованите смъртни:

просяка никой не би призовал — той само дотяга.

Но постоянно си бил ти към робите на Одисея

и преди всичко към мене от женихите най-нелюбезен.

390 Малко това ме засяга, додето стопанката умна

и Телемах богозрачният тук обитава палата.“

А Телемах разсъдливият тъй възрази му тогава:

„Стига, Евмее! Мълчи и недей отговаря надълго,

знай: Антиной има навик да влиза в кавги постоянно

395 с предизвикателни думи, дори да насъсква и други.“

Рече, и към Антиной отправи крилатите думи:

„Както баща, Антиное, се грижиш прекрасно за мене.

Искаш и госта си вън от палата сега да отпратя

със заповедни слова. Но това и на Зевс е противно.

400 Дай му по воля. Не ще ти попреча. Дори те приканвам.

Нито от моята майка се бой, ни от някои други

роби, които обслужват палата на моя родител.

Но не тревожат — аз зная — сърцето ти мисли подобни.

Искаш наистина сам да ядеш, вместо други да каниш.“

405 В отговор на Телемаха това Антиной му изрече:

„Хей, Телемахе, надут самохвалко, какво ми говориш!

Ако тук всеки жених му подаваше тъй милостиня,

нямаше цели три месеца той да се вества в палата!“

Рече така и докопа под масата столче, което

410 служеше в пир да си слага на него нозете блестящи.

Всеки друг даде по нещо, така се напълни торбата

с хляб и месо. Одисей пожела да се върне веднага

пак до вратата на прага да вкуси ахейските дари.

Спря се той пред Антиноя и тези слова му изрече:

415 „Драги, подай ми и ти. От ахейци най-долен не си ти,

най-благороден от тях си, по образ на цар ми приличаш

и затова подобава да бъдеш над всички по щедрост

в хляба. Пък аз ще те славя навред по земята безкрайна.

Някога също и аз между хората дом обитавах,

420 благословен и богат, постоянно подавах на скитник,

който да бе, от каквото да търсеше помощ при мене.

Роби безброй притежавах, и всякакво друго имане,

всичко, с което живеят разкошно заможните хора,

но го погуби Кронион по своята воля свещена.

425 Вдъхна ми той мисълта с плячконосна пиратска дружина

аз за Египет да тръгна, далече оттук да загина.

Там до потока Египет извитите кораби спряха.

Дадох веднага повеля на мои подобни другари

кораба вън да изтеглят и близо да бдят неотстъпно.

430 Други изпратих напред да огледат съседната местност.

Дръзки от своята сила, започнали те да вилнеят

из плодовития край на египетски мирни орачи,

техните кротки жени и деца малолетни подбрали,

а пък мъжете избили. Викът им се чувал в града чак.

435 Чули им гръмките вопли, египтяни натам наизлезли

още в зори. Загъмжа от коне и пешаци полето

и от искрящи доспехи. Но в бяг безразборен обърна

Зевс гръмолюбецът всички другари. Те нямаха смелост

мъж срещу мъж да застане, че гибел отвред ни грозеше.

440 С острата мед умъртвиха мнозина от моите хора,

други откараха живи за труд принудителен в робство.

Аз бях продаден на странник, от Кипър пристигнал в Египет —

Дметор, потомък на Ясос, царуваше властно над Кипър.

След многобройни неволи оттам аз пристигнах в Итака.“

445 На Одисей отговори така Антиной разгневено:

„Кой от безсмъртните прати за пира в дома туй врънкало?

Хайде, върви на средата, махни се от моята маса,

иначе скоро ще видиш и горък Египет, и Кипър!

Що за нахалник безсрамен! Какъв нехранимайко нагъл!

450 Всеки жених обикаляш и щедро дарява те всеки

тъй слепешката, защо да пести и да жали, когато

милост от чуждо дарява? Обилие има от всичко.“

А Одисей, находчивият мъж, се отдръпна и рече:

„О богове! На лицето съвсем не подхожда умът ти!

455 Стиска солчица от твоя дом собствен не би дал на просяк,

щом, разположен на чужда трапеза, не благоволяваш

да ми подхвърляш и къшей. А имаш в обилие всичко.“

Рече така. Антиной пък изпадна в несдържана ярост,

с мрачни очи го погледна и рече словата крилати:

460 „Виждам, че няма от залата вън да излезеш обратно

читав! На всичко отгоре пък смееш и хули да сипеш!“

Рече и столчето метна срещу Одисея. Улучи

в дясното рамо, в гърба. Неподвижен остана героят,

както скала устоя той на хвърлея на Антиноя.

465 Само поклати глава мълчешком и скрои гибелта му.

Върна се пак върху прага и седна. Остави торбата

пълна до себе си близо и тъй на женихите рече:

„Слушайте вие, женихи на славена дивна царица,

аз да изкажа какво повелява сърцето в гръдта ми.

470 Истина, нито тъга, нито мъка, потиска душата,

ако мъжът при борбата за своето име пострада —

заради своите крави или овце белорунни.

Аз пък понесох побой зарад тази утроба проклета,

пагубна носеща много неволи на смъртните хора.

475 Но ако просяка бранят безсмъртни ведно с еринии,

смъртната участ дано вместо брак Антиноя постигне!“

С тези слова Антиной, на Евпейта синът, му отвърна:

„Стой си спокойно и яж, чужденецо, или се пръждосвай,

за да не те изнесат за ръце и нозе из палата

480 и да не бъдеш на части разкъсан, щом тъй бръщолевиш!“

Рече така, но и всички останали кипнаха страшно.

Дръзко подхвърляше някой от тия надменни младежи:

„Зле, Антиное, постъпи, когато удари бедняка.

Ако е старецът бог от небесни простори, горко ти!

485 Нерядко и боговете под какви ли не образи чудни

на чуждоземци се скитат от град на град, те обикалят

да наблюдават кои са злосторни, кои справедливи.“

Тъй разговаряха те, но речта им съвсем не помогна.

А Телемах все по-силно в душата изпитваше болка

490 заради удара, но ни сълза не отрони от клепки,

клатеше само глава мълчешком и кроеше отплата.

Щом Пенелопа разумната чу, че ударили странник

долу в трапезната зала, възкликна така пред робини:

„Ах, дано също тъй теб Аполон сребролъкият перне!“

495 А Евринома сега, икономката тъй й отвърна:

„Ах, дано всички наши проклятия да се изпълнят!

Никой от тези дано златотронната Еос не види!“

С тези слова отговори разумната Пенелопея:

„Майчице, мразя ги всичките, защото замислят бедите,

500 но Антиной между всички на черната смърт ми прилича!

Някакъв странник нещастен сега обикаля дома ни,

длан пред мъжете протяга, принуден от сиромашия.

Всички му пълнят торбата и всички му дават охотно,

а Антиной го ударил със столче по дясното рамо.“

505 Рече така Пенелопа в кръга на жените робини,

седнала в своя покой. Одисей пък току се нахрани.

Тя призова по-наблизо свинаря божествен и рече:

„Бързо, божествен Евмее, иди да повикаш при мене

странника. Силно желая подробно тук да го разпитам

510 за Одисей, търпеливия мъж, дали вести е чувал,

или с очи го е виждал. Изглежда, че странствувал много.“

Тъй на това ти отвърна, Евмее, вардачо на свини:

„Ако най-после, царице, ахейците млъкнат в палата,

би ти омаял сърцето със своята реч чужденецът.

515 Три дни и нощи той пребиваваше в моята хижа.

Първо при мене дойде, щом избягал от кораб теспротски.

Всичките свои неволи той все пак докрай не разказа.

Както мъжът приковава очи в песнопевеца, който

пее за смъртните хора от Зевс вдъхновените песни —

520 те без насита следят песента му, не искат да свърши, —

тъй очарова и мен чуждестранникът в моята хижа.

Той по баща с Одисея бил свързан чрез гостоприемство,

някога Крит обитавал, земя на чадата на Минос.

След многобройни неволи оттам пристигнал в Итака,

525 тласкан от място на място. Бил слушал той за Одисея,

че е наблизо до нас в плодородния край теспротийски,

жив се завръщал с несметни съкровища в своята къща.“

Тъй на свинаря отвърна разумната Пенелопея:

„Тичай, извикай го тук! Пред очите ми той да разкаже,

530 докато в тези игри се развличат навън пред вратите,

или пък в залата тук. И защо да не се забавляват?

Техният собствен имот — ядива и янтарено вино —

цял непокътнат лежи. Изразходват го само домашни.

В нашата къща пък те на тълпи всекидневно нахлуват,

535 колят безбройни волове, овци и кози угоени,

вечно пируват и пият искрящото вино без срама.

Нашият дом се пилее, защото от него отсъства

мъж като моя съпруг Одисей да отблъсне бедата.

Ех, Одисей да се върне и дойде в земята си родна,

540 ще отмъсти със сина си за всичкия гнет на мъжете!“

рече тъй. А Телемах неочаквано кихна високо:

екна шумът по палата. Усмихна се Пенелопея

и начаса към Евмей се обърна с крилатите думи:

„Тичай веднага, викни пред лицето ми тук чужденеца.

545 Не забеляза ли, кихна синът ми на моите думи!

Ето ще бъде смъртта на женихите сигурна участ,

никой не ще се спаси от смъртта и мъстящите кери.

Друго сега ще ти кажа, дълбоко стаи го в сърцето.

Ако се аз уверя, че той чистата истина казва,

550 ще го дарувам с хитон и хламида и нови одежди.“

Рече така, а свинарят божествен се вслуша в речта й,

пред Одисея застана и рече словата крилати:

„Страннико татко, зове те разумната Пенелопея,

майката на Телемаха. Макар и от горест сломена,

555 вечно я тласка сърцето за своя съпруг да разпитва.

Ако се тя увери, че ти чистата истина казваш,

ще ти дарува и плащ, и хитон, от които ти имаш

най-много нужда. А хляб и храна, да наситиш стомаха,

можеш в града да си просиш. Така нека по воля ти дават.“

560 Тъй на това Одисей, богоравният страдник, отвърна:

„Чистата правда ще кажа, Евмее, на Пенелопея,

на дъщерята разумна на славния старец Икарий.

Зная аз вести за него, еднакви беди претърпяхме,

но се боя от тълпата на тези враждебни женихи.

565 Тяхното буйство и хищност достигат небето желязно!

Ето и днес, като ходех из залата за милостиня,

щом ме женихът удари до болка, без зло да му сторя,

в залата ни Телемах се застъпи, ни други за мене.

Ти Пенелопа затуй посъветвай сега да ме чака

570 в своята спалня, макар неспокойна, до залеза слънчев.

Нека тогава ме пита кога ще си дойде мъжът й.

Но да ме смести до огъня близо, че моите дрипи,

знаеш не топлят. Пред тебе молбата си първом отправих.“

Рече така, а свинарят след тая заръка побърза.

575 Прага току той прекрачи и Пенелопа му рече:

„Как, ти без него ли идеш, Евмее? Къде е беднякът?

Тук ли от някого страх той изпитва, или се срамува

посред палата? Свенът не прилича на странствуващ просяк.“

Тези слова ти, свинарю Евмее, й в отговор рече:

580 „Не, той говори разумно. Така би говорил и други,

който не иска да сети гнева на женихите дръзки.

Той те съветва сега да го чакаш до залеза слънчев.

Но и за тебе самата, царице, е тъй по-прилично —

да разговаряш с мъжа насаме, да го питаш и слушаш.“

585 А на това му отвърна разумната Пенелопея:

„Истина, гостът не е неразумен — тъй трябва да бъде.

Няма из целия свят, обитаван от смъртните хора,

други мъже да извършват надменно такива безчинства.“

Тъй му говореше тя. А свинарят божествен се вмеси,

590 след като всичко разказа, в гмежта на женихите нагли.

На Телемах той веднага пришепна крилатите думи —

леко главата си сведе към него, та друг да не чуе:

„Скъпи, отивам да вардя свинете и цялото друго

твое и мое имане. А тука ти сам погрижи се.

595 Себе си ти преди всичко брани. Отклонявай разумно

всяка заплаха, че злото ти мислят мнозина ахейци.

Но дано Зевс ги погуби, преди да ни сторят бедата.“

С тези слова Телемах на свинаря божествен отвърна:

„Татенце, тъй и ще сторя. А ти след вечеря тръгни си.

600 Призори пак се върни и докарай свещените жертви.

Другото ще да е грижа на мене и на боговете.“

Рече така, а Евмей върху гладко кресло се намести

и щом насити напълно душата си с гозби и вино,

пак при свинете се върна, остави палата и двора

605 пълни с пируващи гости. Сърца там тешаха си всички

с песен и танци ритмични. Настъпи предвечерна доба.