Алън Пийз, Алън Гарнър
Езикът на тялото (4)

(Как да разчитаме мислите на другите по техните жестове)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Body Language (How to read others’ thoughts by their gestures), ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 84 гласа)

Трета глава
Жестове на дланта

Откритост и искреност

Фигура 15a

През цялата хилядолетна история на човешкия род отворените и изложени на показ длани на ръцете са били свързвани с понятия като истинност, почтеност, зависимост и покорност. Правени са безчет обети с отворена длан, поставена върху сърцето; когато човек се изправя като свидетел пред съда, той вдига отворена длан — в лявата си ръка държи Библията, а дясната отваря и вдига, така че членовете на съдебното жури да я видят.

При ежедневното си общуване хората използват две основни позиции на дланта. При първата, дланта е обърната нагоре и е характерна за молителя — за просяка, който моли за пари или за храна. При втората, дланта е обърната надолу, сякаш за да потисне или да въздържи нещо.

Фигура 16

Един от най-удачните начини, за да открием дали даден човек е открит и искрен или не, е да наблюдаваме позициите, които заемат дланите му но време на разговор. Подобно на кучето, което подлага гушата си, за да покаже, че се предава и покорява, така и животното, наречено „човек“, използва дланите си, за да даде израз на същата нагласа или чувство. Например, когато хората искат да бъдат възприети като напълно открити или искрени, те протягат едната или и двете си отворени длани към онзи, с когото говорят, и най-вероятно ще кажат нещо от рода на „Ще бъда напълно откровен с теб“ (фигура 16). Когато някой започва да се разкрива или да говори истината, той обикновено отваря напълно или частично длани към събеседника си. Както и по-голямата част от езика на тялото този жест също е напълно несъзнателен — и именно той създава у вас усещането, че съответният човек говори истината. Когато някое дете лъже или се опитва да прикрие нещо, ръчичките му са скрити зад гърба. Точно по същия начин, ако някой съпруг иска да скрие къде е ходил и какво е правил досред нощите, когато е излязъл да прекара вечерта навън с приятели, той обикновено мушна ръце в джобовете си или ги скръства пред гърдите си, докато се опитва да обясни къде е бил. По именно скритите длани на ръцете подсказват на жена му, че той премълчава част от истината.

По време на обучението си търговските представители често биват наставлявани да следят в какво положение са дланите на потенциалния купувач, докато им обяснява защо не може да купи предлаганата стока. Това е важно, защото ако човекът има наистина сериозни причини за отказа си, то той ще ги изложи с отворени длани на ръцете.

Всеобщо използване на дланите за измама

Навярно ще попитате: „Значи ли това, че ако лъжа с отворени длани на ръцете, хората ще ми повярват?“. Отговорът е „да“… и „не“. Дори ако дланите на ръцете ви са отворени, докато изричате някоя опашата лъжа, слушателите ви пак могат да прозрат вашата неискреност. И това е така, защото няма да ги има другите жестове, които в случай на искреност също трябва да са налице, но пък ще са видими всички отрицателни жестове, неволно използвани по време на лъжене, и те очсбийно ще се разминават с отворените ви длани. Както вече отбелязахме мошениците, а също и лъжците по професия, са хора, съзнателно овладели специфичното изкуство да нагаждат несловесните сигнали на телата си към изричаните лъжи. Колкото по-умело си служи професионалният измамник с несловесните жестове за искреност, докато лъже, толкова по-висок е рейтингът му в упражняваната от него професия.

И все пак възможно е да започнете да вдъхвате повече доверие на хората, като се научите да използвате жестове с отворени длани, когато общувате с тях. От друга страна, колкото повече тези жестове с отворени длани се превръщат в навик, толкова повече намалява тенденцията да се творят неистини. Интересното е, че на повечето хора им е трудно да лъжат, когато дланите на ръцете им са отворени и изложени на показ. И нещо повече, ако използвате жестове с отворени длани при разговор с други хора, това може до известна степен дори да ви предпази от невярната информация, която някой от тях евентуално би ви дал, защото тези сигнали на вашите длани го насърчават също да бъде открит и искрен с вас.

Длан и власт

Несловесните сигнали, давани от човешката длан, често остават незабелязани, но всъщност са едни от най-показателните. Когато бъде използвана правилно, дланта дарява своя притежател с известна доза авторитетност и с властта на мълчаливото надмощие над другите.

Има три основни жеста на дланта, които внушават власт: позицията с длан нагоре, позицията с длан надолу и позицията със затворна длан и насочен пръст. Разликата между тези три жеста проличава от следния пример: да речем, че искате отдаден човек да вдигне някакъв кашон и да го пренесе от едно на друго място в стаята. Нека предположим, че и в трите случая ще използвате един и същ тон на гласа, едни и същи думи и един и същ израз на лицето, тоест че ще променяте само позицията на дланта си.

Фигура 17

Обърнатата нагоре длан (фигура 17) се използва като сигнал за зависимост и липса на заплаха и напомня за умолителния жест на уличния просяк. При една нормална ситуация между началник и подчинен, ако придружите искането си с този жест, човекът, на когото казвате да пренесе кашона, няма да има усещането, че му оказвате натиск и няма да се почувства застрашен от властта ви.

Фигура 18

Когато дланта ви е обърната надолу (фигура 18), това веднага ви придава авторитет. Човекът, към когото отправяте искането си, чувства, че му заповядвате да премести кашона и това може да го настрои враждебно към вас, в зависимост от взаимоотношенията ви. Например, ако съответният човек е ваш колега или общественото му положение с равно на вашето, съществува възможност да отхвърли и да не изпълни искането ви, докато ако му го отправите с обърната нагоре длан, има по-голяма вероятност да го удовлетвори. Ако съответният човек е ваш подчинен, жестът с обърната надолу длан с по-приемлив, тъй като от позицията си на началник вие сте в правото си да го използвате.

Фигура 19

При изобразения на фигура 19 жест дланта е свита в юмрук, а насоченият напред показалец се възприема като символична палка, с която човекът, който прави жеста, сякаш ви принуждава със сила да му се подчините. Насоченият показалец е един от най-дразнещите жестове по време на разговор, особено ако го използвате, за да отмервате ритъма на думите си. Ако имате навика редовно да си служите с този жест, опитайте се да го замените с позициите на обърнатата нагоре и обърнатата надолу длан и ще откриете, че това не само ще отнеме част от собствената ви напрегнатост, но ще оказва и по-положителен ефект върху другите хора.

Ръкувания

Ръкуването е останка от първобитния живот на пещерния човек. В онези далечни времена, когато се срещали двама първобитни хора, те вдигали ръце във въздуха, като излагали отворените си длани на показ, за да се види, че не носят или не крият оръжие. С течение на вековете този жест на вдигнатата нагоре отворена длан претърпява различни промени и от него се пораждат различни други жестове — например вдигането на отворена длан при клетва, притискането на отворена длан към сърцето при даване на обет или като свидетелство за искреност, както и ред други разновидности. Модерната форма на древния ритуал за поздрав е сплитането и разтърсването на дланите — жест, който в повечето англоезични страни се прави както в началото на срещата, така и при раздалата. При ръкуване ръцете обикновено се разтърсват от пет до седем пъти.

Ръкуване — надмощие, ръкуване — зависимост и ръкуване — равнопоставеност

Като имаме предвид вече казаното за въздействието, което оказва някоя заповед, когато бъде направена с обърната нагоре или с обърната надолу длан, нека видим какво внушават тези две позиции на дланта при ръкупането.

Да предположим, че се запознавате с някого и двамата се поздравявате с обичайното ръкуване. При този жест се проявява една от следните три основни личностни нагласи, според която се настройвате и вие самите. За надмощие: „Този човек се опитва да вземе надмощие над мен. Добре ще е да внимавам с него“. За зависимост: „Мога да взема надмощие над този човек. Той ще постъпва така, както аз искам“. За равнопоставеност: „Този човек ми харесва. Ще се разбираме добре с него“.

Тези личностни нагласи се предават несъзнателно, затова пък съзнателното прилагаме на техниките за ръкуване, на които ще се спрем ио-долу, може да окаже незабавен ефект върху взаимоотношенията ви с даден човек след първата ви лична среща с него. Информацията в тази глава представлява едно от малкото документирани изследвания относно техниките за установяване на контрол при ръкуването.

Фигури 20–21

При ръкуване можете да предадете и внушите чувство за надмощие, като извърнете ръката си (с черния ръкав) така, че дланта ви да е обърната надолу (фигура 20). Не е необходимо дланта ви да сочи право към пода, но тя трябва да е обърната надолу спрямо дланта на човека, с когото се ръкувате. С това ще му дадете ясно да разбре, че при следващите ви срещи желаете да имате надмощие във взаимоотношенията. Проучвания сред 54-ма преуспяващи шефове на големи фирми разкриват, че 42-ма от тях не само първи подават ръка за поздрав, но и използват ръкуването надмощие, за да наложат своята воля и контрол.

Точно както кучето показва покорност, като се търкулва по гръб и излага незащитената си шия пред зъбите на победителя, така и човекът използва жеста с обърнатата нагоре длан, за да покаже, че е зависим от другите. И понеже става дума за ръкува-не противоположната позиция на жеста за надмощие е, като подадете ръката си с длан, обърната нагоре (фигура 21). Този жест е особно ефективен, когато искате да предадете на другия човек контрола над иоложснито и/или над взаимоотношенията ви или да му позволите да почуства, че именно той владее положението. Но въпреки че обърнатата нагоре длан може да издава нагласа за зависимост, трябва да имате предвид и някои други обстоятелства. Например възможно с ръцете на човека, с когото се ръкувате, да са болни от артрит и именно причиняваните от това заболяване болки да го принуждават да ви подава ръката си вяло и с обърната нагоре длан, сякаш е готов да ви се покорява, докато в действителност съвсем да няма подобна нагласа. Хора, чиято професия изисква чувствителност на пръстите — например хирурзи, музиканти, художници — също може да се ръкуват вяло и с обърната нагоре длан, но водени просто от стремежа да защитят ръцете си, а не защото са готови да ви се покоряват. Ето защо не прибързвайте да си вадите заключения за съответния човек, а наблюдавайте и жестовете му след първото ръкуване — ако той наистина има нагласа за зависимост, ще използва повече жестове, издаващи покорство, докато ако има нагласа за надмощие, жестовете му ще са по-агресивни.

Фигура 22

Когато и двамата ръкуващи се са властни хора, настъпва символична битка за установяване на надмощие, докато всеки от тях се опитва да извърти дланта на другия в позиция на зависимост. В резултат на това се получава уравновесяване на ръкувансто, като дланите и на двамата ръкуващи се остават във вертикална позиция — по този начин те си внушават един на друг чувство за уважение и зачитане (фигура 22). Именно тази позиция на вертикално хващане на дланта на другия човек показва бащата на своя син, когато го учи как да се ръкува „по мъжки“.

Фигура 23 Фигура 24 Фигура 25

Когато при ръкуванс някой се опита да ви внуши надмощието си със съответната позиция на дланта (фигура 23), за вас ще е не само трудно да насилите и да извъртите ръката му в позиция на зависимост, но усилията ви да го постигнете ще бъдат твърде оче-бийни. И все пак има една съвсем простичка техника за обезоръжа-ване на властното ръкостискане, която не само ще ви върне контрола, но и ще ви даде възможност да смутите съответния човек, като навлезете в интимното му пространство. За да овладеете и усъвършенствате тази техника за обезоръжаваме на ръкуването за надмощие, трябва да се упражнявате да пристъпяте напред с левия си крак, когато поемате нечия ръка за здрависване (фигура 24). После придвижете и десния си крак напред, като извъртите леко торса си и по този начин навлезете отляво в интимната зона на съответния човек (фигура 25). Приключете маневрата, като изнесете левия си крак леко под ъгъл до десния, след което разтърсете от пет до седем пъти ръката на човека. Прилагането на тази техника ви позволява да изправите неговата длан от позицията за надмощие в позиция на „мъжко ръкостискане“ или неусетно да извиете дланта му в позиция на зависимост. Освен това, навлизането в интимната зона на съответния човек ви дава възможност да установите контрол над положението.

Анализирайте собствения си подход при здрависване, като обърнете по-особено внимание на това, с левия или с десния крак пристъпвате напред, когато подавате ръка за ръкуване. Повечето хора пристъпват с десния крак и следователно са в твърде неизгодно положение, когато с тях се ръкуват от позицията за надмощие. Изнесеният напред десен крак ги лишава от възможността, а и от необходимото пространство, да проявят гъвкавост и да променят позицията на ръкуваието, което пък позволява на другия човек да установи контрол. Започнете да се упражнявате при ръкуване да пристъпвате напред с левия си крак и много скоро ще откриете, че всъщност не е никак трудно да неутрализирате властното ръкостискане и да вземете котрола над положението.

Кой протяга пръв ръка?

Фигура 26

Въпреки че е всеобща практика хората да се ръкуват, когато се срещат за първи път, има случаи, при които не е особено разумно вие пръв да подавате ръка за здрависване. Като се има предвид, че ръкувансто е поздрав за „Добре дошъл!“, по-разумно е преди да подадете пръв ръка, да си зададете няколко въпроса примерно: „Наистина ли съм добре дошъл?“ или „Действително ли този човек се радва да се запознае с мен?“. По време на обучението си търговските представители научават например, че ако посетят някой потенциален клиент, без предварително да са си уредили по телефона среща с него и да са били поканени, и първи му подадат ръка за здрависване, това може да се отрази отрицателно върху целта на посещението им — възможно е клиентът изобщо да не желае да се среща с тях, така че принудата да направи нещо (да се здрависа), което не иска да прави, да го настрои недоброжелателно.

И тук също ще кажем, че хората с артрит и онези, чиято професия им налага да си пазят ръцете, могат да се настроят отрицателно, ако бъдат принудени да се ръкуват. Именно поради тези обстоятелства, добре обучените търговски представители, изчакват другия човек пръв да им подаде ръка за здрависване, а ако това не стане, кимват с глава за поздрав.

Стилове на ръкостискане

Ръкуването с обърната надолу длан определено е най-агресивният стил на ръкостискане, тъй като почти не оставя възможност на човека, който трябва да му отговори, да установи равнопоставе-ни взаимоотношения. Този стил е типичен за агресивния, властен мъж, който винаги пръв подава ръка, за да наложи своето надмощие от самото начало, а изпружената ръка и насочената право надолу длан насилват другия човек да заеме подчинена потния, тъй като го принуждават да подаде ръката си с обърната нагоре длан.

Фигура 27

Съществуват различни начини, с чиято помощ е възможно да обезоръжите обърнатата надолу длан при ръкостискане. Можете да си послужите с техниката за пристъпване с левия крак и извъртане надясно (фигури 23, 24, 25). Но понякога тя трудно може да бъде приложена, тъй като съответният човек често ви протяга изпру-жена и стегната ръка, именно за да предотврати подобни тактики от ваша страна. В такива случаи една съвсем простичка, но много резултатна маневра е да хванете китката на протегнатата към вас властна ръка и да я разтърсите за поздрав (фигура 27). Чрез този подход властта вече е във вас, защото по такъв начин вие не само имате контрол над ръката на съответния човек, но и сте в позиция на надмощие, тъй като вашата длан е върху неговата и при това е обърната надолу. Но тъй като този жест може да смути силно другия човек, съветваме ви да го използвате внимателно и дискретно.

Фигура 28
Фигура 28a

Понякога наричат стила „ръкавица“ (фигура 28) „ръкуване на политик“. Инициаторът на това ръкостискане се опитва да внуши на другия човек, че е искрен и заслужава доверието му. Но когато тази техника бъде приложена на някого, с когото току-що сте се запознали, тя може да окаже и обратен ефект, като накара съответния човек да бъде нащрек и го изпълни с подозрителност относно намеренията ви. По-подходящо е да използвате „ръкавицата“ само с хора, които добре ви познават.

Фигура 29
Фигура 30

Едва ли има друг жест за поздрав, който да е толкова неприятен и отблъскващ, колкото ръкостискането „умряла риба“, особено когато ръката е студена или лепкава. Безжизненото и вяло усещане при стила „умряла риба“ го прави универсално непопулярен жест и обикновено се свързва със слабост на характера, най-вече поради това, че позицията на такава ръка лесно може да бъде сменена. Изненадващото е, че много от хората, които използват стила „умряла риба“, изобщо не си дават сметка, че го правят. Ето защо е добре да поразпитате приятелите си какво изпитват при ръкуване с вас, преди да решите какъв стил да изберете за в бъдеще. „Менгемето“ е запазена марка на агресивния „мъжкар“. За жалост няма ефективен начин да му се противопоставите, освен да му отвърнете по подобаващ начин — било словесно, с някоя цветиста ругатня, било с физически „контраудар“, например юмрук в носа!

Фигура 31

Както и ръкостискането за налагане на надмощие с обърната надолу длан, така и това с изпружена скована ръка (фигура 31) обикновено се използва от агресивните хора, като целта му е да ви държи па разстояние и най-вече извън интимната зона на съответния човек. Този стил на ръкостискане се използва също и от хората, отраснали в по-рядко населени места, които имат по-голям обхват на интимната зона и по този начин се стараят да защитават личната си територия. Но при тях обикновено ръкостискането е придружено от силно навеждане напред или дори балансиране на един крак.

Фигура 32

Стилът на ръкуване, изобразен на фигура 32, наподобява не-улучило целта си ръкостискане с изпружена ръка, при което съответният човек по погрешка сграбчва пръстите ви, вместо дланта. Макар че стилът на ръкостискане „сграбчване на пръстите“ внушава любезност и ентусиазъм от страна на онзи, който го използва, в действителност той издава, че на съответния човек му липсва самоувереност и самочувствие. Както и при ръкостискането с изпружена ръка, и тук основната цел на жеста е да задържи другия далеч от интимната зона.

Фигура 33

При стила на ръкостискане, наречен „издъриване на ръката“ (фигура 33), човекът, който го използва, издърпва другия към себе си, в обсега на своето лично пространство. Този стил ръкостискане може да бъде тълкуван но два начина. Първо, че съответният човек е неуверен и се чувства по-сигурен, когато нещата се развиват на негова територия. И второ, че принадлежи към традиционна култура, за която е характерен по-тесен обхват на интимната зона, и в такъв случай поведението на съответния човек при ръкуванс е съвършено нормално.

Фигури 34–37

Намерението на човека, който използва някоя от разновидностите на стила „двойно прихващане“, е да засвидетелства искреност, доверие или дълбочина на чувствата към онзи, когото поздравява. При този стил трябва да отбележим два съществени момента. Първо, съответният човек използва лявата си ръка, за да внуши на онзи, с когото се ръкува, че изпитва към него по-голямо доверие и благоразположение, като дълбочината на течи чувства е пряко свързана с движението на лявата му ръка нагоре към рамото на другия — те са толкова по-силни, колкото по-наго-ре е прихващането при ръкуване. Например прихващането към лакътя (фигура 35) внушава по-силни чувства, отколкото прихващането на китката (фигура 34), а държането на рамото (фигура 37) е белег за по-дълбока привързаност, отколкото прихващането над лакътя (фигура 36). Второ, с лявата си ръка инициаторът на този стил ръкостискане навлиза в интимната и дори в близко интимната зона на другия човек. Най-общо казано прихващането на китката (фигура 34) и прихващането към лакътя (фигура 35) са допустими само между близки приятели или роднини, като в този случай лявата ръка на инициатора на ръкуването навлиза само в интимната зона на другия човек. Държането на рамото (фигура 37) и прихващането над лакътя (фигура 36) навлизат в близката интимна зона на другия човек и при тях може да има дори реален контакт на телата. Ето защо тези две разновидности на стила „двойно прихващане“ трябва да бъдат използвани само когато съответните хора са тясно обвързани емоционално по време на ръкувансто. Ако придаваните чрез този стил на ръкостискане дълбоки чувства не са взаимни или ако инициаторът на това ръкуване няма наистина сериозна причина да го използва, то може да изпълни другия човек с подозрителност и недоверие относно намеренията му. Твърде често можете да видите политиците да поздравяват по този начин своите избиратели или търговците да посрещат с двойно прихващане новите си клиенти, без да си дават сметка, че това може да доведе до нещо като социално самоубийство и да отблъсне съответните хора.