Алън Пийз, Алън Гарнър
Езикът на тялото (12)

(Как да разчитаме мислите на другите по техните жестове)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Body Language (How to read others’ thoughts by their gestures), ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 84 гласа)

Единайсета глава
Цигари, пури, лули и очила

Жестове при пушене

Пушенето е външна проява на вътрешна тревога, объркване или конфликт и няма почти нищо общо с пристрастяването към никотина. Това е едно от отклоняващите действия, които хората в съвременното, изпълнено със стрес общество използват, за да понамалят напрежението, натрупващо се при поредицата ежедневни социални и делови срещи. Например повечето хора изпитват вътрешно напрежение, докато чакат пред кабинета на зъболекаря, който ще им вади зъб. Пушачът ще прикрие нервността си, като запали цигара, а непушачите ще вършат други отклоняващи действия — например ще си гризат ноктите, ще се почесват тук и там, ще барабанят с пръсти или ще потропват с крака, ще си оправят маншетите, ще си приглаждат често-често косата, ще свалят и пак ще си слагат пръстена на пръста, ще си играят с вратовръзката и ще правят още най-различни жестове, които ясно показват, че имат нужда да им бъде вдъхната увереност.

Жестовете при пушене са от голямо значение, тъй като по тях можем да доловим нагласата на съответния човек, защото те обикновено се изпълняват по предсказуем начин и с ритуални маниери, от които да си извадим важни заключения.

Пушачи на лула

Фигури 125–126

Ритуалът на пушачите на лула включва почистване, потупване, напълване, натъпкване, запалване, захлупване и пуфкане на лулата и това е изключително ефективен метод за отклоняване на вниманието и за облекчаване на напрежението в трудни моменти. Проучвания в областга на продажбите показват, че пушачите на лула обикновено вземат решения по-бавно, отколкото пушачите на цигари или непушачите, и че ритуалът с лулата се изпълнява най-често в най-напрегнатите моменти от преговорите по сделката. Изглежда, че пушачите на лула са хора, които по принцип обичат да отлагат вземането на решение, а ритуалът с лулата им позволява да го правят ненатрапчиво и по социално приемлив начин. Ако искате някой ваш клиент да вземе бързо решение, намерете начин да скриете някъде лулата му, преди да заговорите по въпроса.

Пушачи на цигари

Както и пушенето на лула, пушенето на цигари също е отклоняващо действие за облекчаване на вътрешното напрежение и за печелене на време, но при все това пушачът на цигари взема решение по-бързо, отколкото пушачът на лула. Всъщност пушачът на лула е един пушач на цигари, на когото обаче му трябва повече време за вземане на решение, отколкото би му осигурило изпушването на една цигара. Ритуалът с цигарите включва потупване, размачкване, при някои марки — щипване, запалване, паф-кане, издишване на дима и ред други минижестове, които издават, че човекът изпитва по-голямо напрежение от нормалното.

Един по-особен сигнал издава дали съответният човек има положителна или отрицателна нагласа по отношение на конкретните обстоятелства — и това е, накъде издишва дима, нагоре или надолу. Човек, който е положително настроен, не му липсва увереност и дори изпитва чувство за превъзходство, през повечето време ще издишва дима нагоре. И обратното, настроеният отрицателно човек, който е потаен или подозрителен, през повечето време ще издишва дима надолу. Издишването на дима надолу и през ъгълчетата на устата издава още по-силно отрицателна и прикрита вътрешна настройка. Но трябва да имате предвид дали пушачът не издишва дима нагоре просто за да не дразни останалите присъстващи, което впрочем е валидно и за издишването на дима надолу или пък встрани.

В мултфилмите обикновено изобразяват лидера на бандитите като суров, агресивен тип, който отмята силно глава назад, когато пуши, и с премерена точност издишва дима право към тавана, за да демонстрира превъзходството си над останалите членове на бандата. В контраст с този образ във филмите, в които изпълнява роля на гангстер или на криминален престъпник, Хъмфри Богарт винаги държи цигарата скрита в шепата си и издишва дима надолу, през ъгълчето на устата си, докато замисля някой удар или друг злодейски план.

Изглежда, че има взаимовръзка и между това, доколко положително или отрицателно настроен се чувства съответният човек и скоростта, с която издишва поетия дим. Колкото по-бързс изстрелва дима нагоре, толкова по-самоуверено и оптимистичнс е настроението на пушача; колкото по-бързо издишва дима надолу, толкова по-отпаднал е духът му.

Ако на картоиграч, който в момента на раздаването пуши му се паднат добри карти, той обикновено издишва дима нагоре докато лошите карти по всяка вероятност ще го накарат да издиша дима надолу. Някои картоиграчи си лепват на лицето „маска та на покерджията“, за да не позволят на сигналите на тялото дг издават нагласата, мислите и намеренията им. Други обичат да а правят на актьори и си служат с подвеждащ език на тялото, така че да вдъхнат на противниците си измамно чувство за сигурност. Ако някой играч на покер получи четири аса и иска да блъфира останалите играчи, може да шляпне с отвращение картите на масата (но с боята надолу!), да изръмжи недоволно, да тръсне някоя ругатня или да скръсти ръце и да даде някакъв друг неслове-сен знак, че му се е паднала лоша ръка. А после да се отпусне назад, да запали цигара и да издиша дима нагоре! Е, след като сте прочели тази глава, вече ви е ясно, че останалите играчи биха постъпили по-мъдро, ако не залагат на тази ръка, защото по всяка вероятност ще бъдат бити.

Наблюдения на маниерите на пушене в сферата на продажбите показват, че когато предлагате на пушач да купи някаква стока и решението му е положително, той ще издишва дима нагоре, а ако е решил да не я купува — ще издишва дима надолу. Когато види, че към края на представянето на стоката, потенциалният купувач почне да издишва дима от цигарата си надолу, умният продавач ще започне бързо отново да изрежда всички изгоди от покупката — първо, за да попречи на купувача да изкаже словесно отказа си и второ, за да му предостави време да преразгледа решението си.

Издишването на дима през ноздрите издава, че съответният човек е много самоуверен и с високо чувство за превъзходство. В този случай димът отива надолу само поради физическото разположение на ноздрите, а пушачът обикновено и отмята високомерно главата си назад. Ако при издишването на дима през ноздрите главата е наведена надолу, това означава, че човекът е разгневен и се стреми да изглежда застрашителен, като заема позата на разярен бик.

Пушачи, на пури

Пурите винаги са били използвани за демонстриране на власт и превъзходство над останалите, поради тяхната висока цена, а също и поради размера им. Големият бизнесшеф, лидерът на гангстерите и хората с високо обществено положение често пушат пури. Пушенето на пури се използва и като по-специален жест, призван да ознаменува някое паметно събитие, победа или постижение — например раждането на дете, сватба, подписване на важен договор или сключване на голяма сделка, шестица от тотото и т.н. Ето защо няма нищо чудно във факта, че повечето пушачи на пури издишват дима нагоре. Неотдавна присъствах на тържествена вечеря, по време на която пурите бяха раздавани безплатно на гостите, и си проведох малък експеримент. Резултатите бяха действително много любопитни и показателни. От 400 отчетени с видеоза-пие издишвания на дима при пушенето на пурите 320 бяха нагоре!

Общи сигнали при пушенето

Непрестанното потупване или изтръскване на цигарата или пурата в пепелника издава наличие на вътрешен конфликт и в такъв случай може да ви се наложи да вдъхвате увереност на пушача, ако искате да постигнете благоприятни за вас резултати при общуването с него. И тук също се наблюдава едно любопитно явление. Повечето пушачи имат установен навик да изпушват цигарата си до определено ниво, преди да я загасят в пепелника. Ако пушачът запали цигара, дръпне няколко пъти и я смачка в пепелника, преди да я е изпушил до обичайното за него ниво, това означава, че е решил да сложи край на разговора. И ако междувременно сте наблюдавали и отчели до каква дължина от филтъра изпушва цигарите си съответният човек и следите за появата на този сигнал за приключване на разговора, това ще ви позволи вие да имате контрол над края на срещата и да създадете впечатлението, че решението за приключването й е ваше.

Жестове с очила

Фигура 127

Почти всеки предмет, използван от хората, им предоставя възможност да извършват редица показателни жестове. Такъв е случаят и с очилата. Един от най-често срещаните жестове при хората, които носят очила, е да пъхват едната им дръжчица в устата си (фигура 127).

Дезмънд Морис твърди, че всяко действие, при което някакъв предмет се допира до устните или се пъха в устата, е несъзнателен опит на съответния човек отново да изпита онази сигурност, позната му от бебешката възраст, когато е излапвал топлата майчина гръд. А това означава, че пъхването на дръжчицата на очилата в устата е най-вече жест за вдъхване на самоувереност. За тази цел пушачите използват цигарите, а малкото дете смучи пръста си.

Отлагане вземането нарешение

Също както и пушенето на лула, жестът на пъхването на едната дръжчица от очилата в устата може да бъде използван за печелене на време и за отлагане момента за вземане на решение. Проучванията сочат, че по време на преговори този жест се появява най-често при заключителния им етап, когато съответният човек трябва да вземе решение по обсъждания въпрос.

Честото сваляне на очилата и избърсването на стъклата им е друг метод, използван от хората, които носят очила, за да печелят време и да отлагат момента за вземане на решение. Когато видите този жест да се появява веднага след като сте приканили съответния човек да оповести решението си по обсъждания въпрос, най-добрата тактика, която бихте могли да използвате, е мълчанието.

Жестовете, които съответният човек ще направи след някое от споменатите две действия за печелене на време (пъхването на дръжчицата на очилата в устата или свалянето им и бърсането на стъклата), издават намеренията му и позволяват на наблюдателния събеседник да подходи към ситуацията по подходящ начин. Например, ако след като е направил някой от споменатите два жеста, съответният човек си сложи отново очилата на носа, това означава, че му се иска отново „да поогледа“ фактите. Ако обаче не си ги сложи обратно, а ги прибере или ги остави някъде встрани, това означава, че иска да приключи разговора.

Поглед над очилата

Фигура 128

Филмовите актьори през двайсетте и трийсетте години често използват този жест, за да обрисуват и покажат на зрителите, че героят им е човек с критическа и скептична натура — например учител в английско училище.

За хората, които носят очила за четене, често е много по-удобно да поглеждат над тях събеседника си, отколкото да ги свалят и слагат всеки път, когато им се наложи да го гледат.

Всеки, към когото бъде отправен такъв поглед над очила, обикновено се чувства така, сякаш е критикуван или наблюдаван осъдително и преценяващо. Погледът над очилата може да ви излезе много „скъпо“, защото в повечето случаи другият човек ще реагира на него със скръстени ръце, кръстосани крака и съответно отрицателна нагласа. Ето защо за хората, които носят очила, е по-доб-ре да ги свалят, когато говорят, и да си ги слагат обратно, когато слушат. Това не само кара събеседника им да се чувства по-непринудено, но и позволява на човека, който носи очилата, да има контрол над разговора, тъй като събеседникът му много бързо схваща, че когато очилата са свалени, не бива да прекъсва собственика им, а когато отново се озоват на носа му — че е негов ред да заговори.