Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le roi s’amuse, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Иван Теофилов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена пета
Придворните, после Трибуле, после Бланш. Бланш се появява отново — излиза от вратата на терасата, държейки факел, който озарява лицето й.
БЛАНШ (на терасата)
Гоше Майе! Полагам аз печата
на твойто име в мен!
ДЬО ПИЕН
Това е тя самата!
ДЬО ПАРДАЙАН
Да видим.
ДЬО ГОРД (презрително)
Хубава еснафка!
(На Дьо Пиен.)
Извини,
но имаш склонност ти към простите жени!
През това време Бланш се обръща, така че придворните могат да я видят.
ДЬО ПИЕН (на Дьо Горд)
Как ти се вижда тя?
МАРО
Простачката я бива.
ДЬО ГОРД
Това е ангел! Тъй изящна и красива!
ДЬО ПАРДАЙАН
Какво? Любовница на Трибуле? Смешник!
И скрит!
ДЬО ГОРД
Подлец!
МАРО
Цветът се пада на грозник!
О, този Юпитер! Тъй расите преплита.
Бланш се прибира. Вижда се светлина само на един прозорец.
ДЬО ПИЕН
Да почнем, господа, че времето отлита!
Нали на Трибуле решихме да мъстим?
И тъй, сега сме тук, навреме, до един.
Да вдигнем стълбата. Зидът да изкачиме.
Любовницата му прекрасна да плениме —
и право в Лувъра! Събуден сутринта,
я вижда кралят как стои пред него тя.
ДЬО КОСЕ
Ще я обсеби. Той съвсем не си играе!
МАРО
О! Дяволът чалъм за всяко нещо знае.
ДЬО ПИЕН
На работа!
ДЬО ГОРД
Това е всъщност кралска чест.
Влиза Трибуле.
ТРИБУЛЕ (замислен, в дъното)
Завръщам се… Защо? Не знам самия аз.
ДЬО КОСЕ (на придворните)
Добре ли е това, че кралят с чувства леки
без избор се стреми към дамата на всеки?
Ако посегнем с вас към кралската му чест,
какво би казал той?
ТРИБУЛЕ (прави няколко стъпки)
Смутен съм нещо днес!
Старикът ме прокле! О, мисъл неспокойна!
Нощта е толкова тъмна, че той не вижда край себе си Дьо Горд и се блъсва в него.
Кой ходи?
ДЬО ГОРД (отдръпва се изплашен; тихо на придворните)
Трибуле!
ДЬО КОСЕ (тихо)
Победата е двойна!
Предател! Смърт!
ДЬО ПИЕН
Не!
ДЬО КОСЕ
Той е в нашите ръце.
ДЬО ПИЕН
Но утре кой ще ни разсмива от сърце?
ДЬО ГОРД
Нима е смешно туй — смешник да се убие?
ДЬО КОСЕ
Той пречи.
МАРО
Думата ми отстъпете вие.
Ще свърша всичко сам.
ТРИБУЛЕ (стои нащрек, наострил слух)
Не чувам ли мълвеж?
МАРО (приближава се)
Ей, шут!
ТРИБУЛЕ
Кой ходи там?
МАРО
Сега ще разбереш.
Аз.
ТРИБУЛЕ
Кой си ти?
МАРО
Маро.
ТРИБУЛЕ
Не мога да те зърна!
МАРО
Сам дяволът нощта в мастилница превърна.
ТРИБУЛЕ
А ти защо си тук?
МАРО
Забравил си съвсем…
Жената на Косе нали ще отвлечем?
ТРИБУЛЕ (въздиша)
Отлично!
ДЬО КОСЕ (настрана)
Бих строшил краката му накрая!
ТРИБУЛЕ (на Маро)
Но как ще влезете във спалната й стая?
МАРО (тихо на Косе)
Я дайте своя ключ!
Дьо Косе му дава своя ключ, който той от своя страна подава на Трибуле.
Дръж! Този ключ пипни.
Тук гербът на Косе е врязан отстрани.
ТРИБУЛЕ (опипва ключа)
Трион с три плавници.
(Настрана.)
Глупак съм аз наверно!
(Посочва стената вляво.)
Косе живее там. Все мисля нещо черно…
(На Маро, като му подава ключа.)
Жената на Косе? Ха! Хубава шега!
МАРО
Дойдохме с маски.
ТРИБУЛЕ
Дай ми маска.
Маро му слага маска и прибавя върху маската превръзка, която завързва над очите и ушите му.
А сега?
МАРО
Подкрепяй стълбата.
Придворните опират стълбата до стената на терасата. Маро завежда Трибуле, когото кара да я поддържа.
ТРИБУЛЕ (държи стълбата)
Не виждам нищо. Чакай!
Достатъчно ли сте?
МАРО
Да, много гъст е мрака!
(На останалите, като се смее.)
С превръзката си той е глух и сляп така,
че можеш да крещиш, да тропаш със крака.
Придворните се изкачват по стълбата, изкъртват вратата на горния етаж. Влизат в къщата. След това единият от тях отново се спуска в двора и отваря вратата към улицата; после в двора се появяват останалите и изнасят Бланш през вратата. Тя е полуоблечена, със завързана уста; опитва се да се освободи.
БЛАНШ (с разбъркани коси, отдалечавайки се)
На помощ! Татко! Ах! Спасете ме!
ГЛАСОВЕТЕ (на отдалечаващите се придворни)
Победа!
Изчезват заедно с Бланш.
ТРИБУЛЕ (сам, до стълбата)
Попаднах в ада. Тук не може да се гледа!
Не са ли свършили? О, гавра! Как можах…
(Изоставя стълбата. Посяга към маската и докосва превръзката)
Със вързани очи!…
(Изтръгва едновременно превръзката и маската си. При светлината на забравения фенер той вижда, че нещо се белее на земята. Вдига го и познава воала на дъщеря си. Обръща се — стълбата е подпряна на неговата тераса и вратата на къщата му е отворена. Втурва се с всички сили и след миг се връща, влачейки госпожа Берард, полуоблечена, със завързана уста. Гледа я в отчаяние, скубе от мъка косите си и издава несвързани вопли. Най-после си възвръща гласа.)
Проклятието! Ах!
(Пада в безсъзнание.)