Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le roi s’amuse, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Иван Теофилов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена трета
Трибуле, Бланш, после госпожа Берард.
ТРИБУЛЕ
О, мойта дъщеря!
(Радостно я притиска до гърдите си.)
С ръцете си сама
ме приласкай! До теб е всичко освежено!
Дете! Щастлив съм аз. И дишам облекчено.
(Гледа я с възторг.)
По-мила всеки ден! Не ти ли тук тежи?
О, прегърни ме, Бланш! Добре ли си? Кажи!
БЛАНШ (в обятията му)
Ах, колко сте добър!
ТРИБУЛЕ (сяда)
Не, аз без теб не мога.
Не си ли моя кръв и обич, и тревога?
Ако те нямаше, какво бих правил аз?
Небе!
БЛАНШ (поставя ръка на челото му)
Въздишате? Какво ви е на вас?
Кажете, татко! Пак ли тайна мъка? Милия!
Но нищо аз не знам за своята фамилия…
ТРИБУЛЕ
Такава нямаш ти.
БЛАНШ
Ни името ви знам.
ТРИБУЛЕ
Защо ли ти е то?
БЛАНШ
В Шинон, градчето там,
където аз растях, съседите тогава
ме смятаха сирак до вашата поява.
ТРИБУЛЕ
Аз сбърках, че те взех от малкото градче.
Бях сам, следях със скръб как времето тече
и сещах нужда аз от скъп човек до мене.
(Отново я прегръща.)
БЛАНШ
Не ми разказвайте, щом тъй сте притеснени…
ТРИБУЛЕ
Недей излиза!
БЛАНШ
Аз съм тук шейсети ден.
И бях за осми път на служба в „Сен Жермен“.
ТРИБУЛЕ
Добре.
БЛАНШ
За майка си поне да ви попитам…
ТРИБУЛЕ
Не искай тази скръб горчива да изпитам!
Не ми припомняй ти, че съм я срещал аз!
Бих казал, че е сън през някой светъл час,
ако не беше ти! Различна от жените,
във тоя страшен свят, бездушен към душите,
случайно ме видя — недъгав, изтерзан,
и ме обикна тя затуй, че съм презрян.
Отиде си от нас. И любовта си трайна
Отнесе в своя гроб със ангелската тайна.
Любов-светкавица! Тя блесна в този свят.
И като райски лъч попадна в моя ад.
Земята, винаги готова да ни вземе,
над нежната й гръд дано не бъде бреме.
Остана ти!
(Вдига очи към небето.)
Небе! Благодаря все пак!
(Плаче и крие сълзите си.)
БЛАНШ
Ах, колко страдате! И как да гледам? Как?
Не искам! Не! Така от скръб ще полудея!
ТРИБУЛЕ (горчиво)
Какво би казала, щом видиш да се смея?
БЛАНШ
Какво ви става? О, но името поне
кажете си на мен… Тъй болката ви…
ТРИБУЛЕ
Не.
Баща съм ти. Защо със име да се кича.
Освен теб никой друг навън не ме обича!
Презират ме едни, а други ме кълнат.
Какво ще правиш ти с туй име? В този кът,
невинен и щастлив, проникнат от сърдечност,
при твойта доброта и твоята човечност,
да бъда бих желал почитан твой баща!
Най-святото и най-великото в света!
БЛАНШ
О, татко!
ТРИБУЛЕ (отново страстно я взема в прегръдките си)
Друг така не би това ми казал!
Обичам те за туй, което вънка мразя!
Седни. Обичаш ли ти своя стар баща?
Когато тук седим сами във вечерта
и твоята ръка във моите почива,
за друго да тъжим, е глупаво. Не бива!
За мен си щастие, от господ-бог дошло.
Та всеки друг човек си има потекло,
жена или съпруг, приятели и братя,
и свита прадеди… да не броим децата!
Аз имам само теб! Да, друг е по-богат!
Но ти съкровище за мен си в този свят!
Друг вярва в бог, а аз в душата ти красива.
Друг има младостта и любовта щастлива.
Друг има веселост, надменност, суета,
аз имам само теб и твойта красота.
Дете! Мой свят! Мой град, семейство и родина!
И майка! И сестра! И дъщеря любима!
Религия, закон, вселена и мечти —
за мен това си ти, това си само ти!
От всички наскърбен, аз крия скръб безмерна!
Загубя ли те… Не! Това е мисъл черна,
която аз не бих могъл да понеса…
Засмей се! Изведнъж тъй чудно засия!
О, като майка си! Тя също бе такава!
И този жест познат — с ръка да си изправя
косата. Да. Едно сърце с невинен свят
обича лоб открит, очи с небесен цвят.
Ти като пламък чист от свода си изгряла.
И виждам твоята душа през твойто тяло.
С притворени очи те виждам — туй си ти!
Сиянието ти усещам как трепти.
Понякога аз сам желая слепотата —
да няма изгрев друг, изгрял върху земята!
БЛАНШ
Да можех аз щастлив да ви направя…
ТРИБУЛЕ
Мен?
Но с тебе тъй щастлив съм аз, и тъй блажен!
Съзра ли те за миг — топи ми се сърцето!
(Милва с ръка косите и, като се усмихва.)
Какви са черни те! А бяха светли. Ето,
кой би повярвал туй?
БЛАНШ (с ласкав, умолителен поглед)
Преди да загасят,
бих искала Париж да видя някой път.
ТРИБУЛЕ (решително)
Не! Никога! Дете, кажи, с Берард дали си
излизала поне веднъж?
БЛАНШ
О, не!
ТРИБУЛЕ
Пази се!
БЛАНШ
Освен на църква.
ТРИБУЛЕ (настрана)
Ах, ще я съзрат и там!
И ще я проследят и грабнат, без да знам.
О, дъщеря на шут! Безчестие ужасно!
Ще предизвика смях…
(Високо.)
Но чуй, дете прекрасно!
Стой тук затворена! Да знаеш в тези дни
как въздуха в Париж е вреден за жени,
развратниците как търчат, дори… сеньори.
Дори най вече те.
(Вдига очи към небето.)
О, господи, отгоре
следи детето ми под твоя поглед свят!
От буря го пази, че гине всеки цвят
от дъх нечист, дори в съня му кротък, боже.
Та клетият баща в почивките да може
да вдъхва скрития парфюм от свежестта
на тази роза — най-изящната в света!
(Скрива главата си в нейните ръце и плаче.)
БЛАНШ
Не, за излизане аз няма да говоря.
Но не плачете тъй!
ТРИБУЛЕ
Това е за отмора.
Онази нощ така се смях!… Но да вървя.
(Изправя се.)
Започва моят труд. Не може без това.
Свечерява се.
БЛАНШ (прегръща го)
Кога ще бъдете отново тук?
ТРИБУЛЕ
Ей богу,
от моя господар зависи туй най-много.
(Вика.)
Мадам Берард!
На вратата на къщата застава стара дуеня.
БЕРАРД
Какво?
ТРИБУЛЕ
Когато влизам тук,
не ме ли виждат?
БЕРАРД
Не, тъй рядко някой друг
минава покрай нас.
Вече почти се е смрачило. От другата страна на стената, на улицата, се появява Кралят в прости тъмни дрехи. Той оглежда високата стена и затворената врата с явен израз на нетърпение и досада.
ТРИБУЛЕ (прегръща Бланш)
Прощавай, мила дъще!
(На госпожа Берард.)
А външната врата заключвате ли също?
Мадам Берард утвърдително кимва с глава.
Тих дом и неголям видях зад „Сен-Жермен“.
Ще го разгледам пак… Съвсем уединен.
БЛАНШ
Харесвам този аз. Защото виждам парка
от стария балкон.
ТРИБУЛЕ
На него не се мяркай!
(Ослушва се.)
Дочувам стъпки вън!
(Отива при пътната врата, отваря я и поглежда с тревога на улицата.)
Кралят се скрива в сянката на вратата, която Трибуле оставя полуотворена.
БЛАНШ (посочва терасата)
Не мога ли по хлад
там да седя?
ТРИБУЛЕ
Недей! Минава разен свят.
В момента, когато Трибуле се обръща с гръб към вратата, Кралят се промъква в двора през полуотворената врата и се скрива зад едно голямо дърво.
(На госпожа Берард.)
И на прозореца недейте лампа слага!
БЕРАРД (плесва с длани)
Да влезе тука мъж? Изгонвам го веднага!
Обръща се и забелязва Краля зад дървото. Прекръства се изумена. И когато отваря уста да извика, Кралят хвърля в пазвата й една кесия, която тя взима. Премерва я в дланта си и решава да замълчи.
БЛАНШ (на Трибуле, който оглежда терасата с фенер)
Но, татко, от какво сте толкова смутен?
Страхувате ли се?
ТРИБУЛЕ
За теб, а не за мен!
(Прегръща я още веднъж.)
Бланш! Сбогом!
Фенерът, който сега държи госпожа Берард, осветява Трибуле и Бланш.
КРАЛЯТ (зад дървото, настрана)
Трибуле!
(Смее се.)
Да дойда да науча,
че има дъщеря! О, колко смешен случай!
ТРИБУЛЕ (готви се да излезе, но отново се връща)
На път за „Сен Жермен“ не чувствате ли вас
да ви следят?
Бланш навежда очи смутена.
БЕРАРД
Нас? Не!
ТРИБУЛЕ
Крещете с пълен глас,
ако ви дебнат!
БЕРАРД
Да! Във всеки случай на тревога.
ТРИБУЛЕ
И чукат ли — не им отваряйте, за бога!
БЕРАРД (със жар, преувеличава предпазните мерки на Трибуле)
И кралят да е вън!
ТРИБУЛЕ
Особено пък той!
(Прегръща още веднъж своята дъщеря. Излиза, като старателно затваря вратата след себе си.)