Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le roi s’amuse, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Иван Теофилов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена първа
Трибуле, Салтабадил. По време на една част от сцената — Дьо Пиен и Дьо Горд — в дъното. Трибуле загърнат с плащ, без нито един от реквизитите му за смешник, се появява на улицата и се отправя към вратата в стената. Човек в черно, също загърнат в плащ, краят на който е повдигнат от шпага, го следва по петите.
ТРИБУЛЕ (замислено)
Старикът ме прокле!
ЧОВЕКЪТ (с поклон)
Сеньор!
ТРИБУЛЕ (обръща се с досада)
А!…
(Бърка в джоба си.)
Нямам грош.
ЧОВЕКЪТ
Та аз не прося. Пфу!
ТРИБУЛЕ (дава му знак да го остави на мира и да си върви по пътя)
Добре де. Лека нощ!
Влизат Дьо Пиен и Дьо Горд, които се спират и наблюдават от дъното.
ЧОВЕКЪТ
Военен съм, а той виж как ме оценява.
ТРИБУЛЕ (отстъпва, настрана)
Крадец ли е?
ЧОВЕКЪТ (пристъпва, престорено любезно)
Сеньор! Вас нещо ви смущава?
Угрижен често тук ви срещам през нощта.
На някоя жена ли пазите честта?
ТРИБУЛЕ (настрана)
Ах, дявол!
(Високо.)
Своите неща не поверявам.
(Иска да отмине.)
Човекът го задържа.
ЧОВЕКЪТ
За ваше благо аз намесата си давам.
О, да ви бях познат — как бихте ме ценил!
(Приближава се още повече.)
Навярно някой друг отправя поглед мил
към нея? Ревността ви…
ТРИБУЛЕ (нетърпеливо)
По-късно! Е, кажете?
ЧОВЕКЪТ (с любезна усмивка, тихо и бързо)
Ще го очистя, но… пари ако дадете.
ТРИБУЛЕ
Добре.
ЧОВЕКЪТ
Без работа аз нито грош не ща.
Почтен съм.
ТРИБУЛЕ
Дявол, брей!
ЧОВЕКЪТ
И ако ви следя —
това е за добро.
ТРИБУЛЕ
Да, ценен сте безспорно.
ЧОВЕКЪТ (скромно)
Тук всяка женска чест аз пазя неуморно.
ТРИБУЛЕ
Как вземаш за убит любовник, я кажи?
ЧОВЕКЪТ
Според любовника. Доколко той тежи
в пари.
ТРИБУЛЕ
За едър плъх?
ЧОВЕКЪТ
Е, повечко ще взема,
Та сабя има той и удря във корема.
Опасен е. Така излагаш своя гръб!
По-едрият е скъп!
ТРИБУЛЕ
По-едрият е скъп!
И гражданите ли в това не изостават —
и те ли правят тъй?
ЧОВЕКЪТ (усмихва се)
И те си позволяват,
за тях е лукс. Неща от този вид
са още монопол на градския елит.
Е, има подлеци, които с едри суми
си дават важен вид и ме заставят с думи
да действам, но това са жалки същества.
Дадат едната част в аванс, а след това —
ги чакай…
ТРИБУЛЕ (поклаща глава)
Туй е риск! Бесилото намазваш…
ЧОВЕКЪТ
Не, таксата си щом в полицията спазваш…
ТРИБУЛЕ
Е, колко на човек?
ЧОВЕКЪТ (кимва утвърдително)
Освен… Зависи кой.
Да пази само бог… да не е кралят той!
ТРИБУЛЕ
А как работиш ти?
ЧОВЕКЪТ
Убивам по желание.
В града или у нас.
ТРИБУЛЕ
Човек със възпитание.
ЧОВЕКЪТ
Със много остър меч в града отивам аз
и чакам, в мрака скрит, човека…
ТРИБУЛЕ
А у вас?
ЧОВЕКЪТ
У нас ли? А у нас сестра ми Магелона[1],
танцьорка по стъгди, с лице като мадона,
примамва у дома любовника в нощта…
ТРИБУЛЕ
Разбирам.
ЧОВЕКЪТ
Върша туй без шум, със простота.
Прилично. Бихте ли клиента си изпратил?
Аз не държа дюкян. Не съм аз съдържател.
Не правя и скандал. Не съм и от сганта —
онези, дето с нож по десет във нощта
за дребна работа се хвърлят в бой веднага
и мъжеството им е като къса шпага.
(Изважда изпод плаща си една прекалено дълга шпага.)
Сеньор!
Трибуле отстъпва ужасен.
Готов съм аз.
ТРИБУЛЕ
Да, чуден инструмент!
Благодаря! Друг път… при подходящ момент.
ЧОВЕКЪТ (скрива шпагата си)
Скърбя! Потрябвам ли, търсете ме пред входа
на Менския дворец. Аз там по обед ходя.
Салтабадил!
ТРИБУЛЕ
Чергар?
ЧОВЕКЪТ
Бургундски. Няма спор.
ДЬО ГОРД (в дъното, пише върху бележник. Тихо на Дьо Пиен)
Ще взема името на ценния сеньор.
ЧОВЕКЪТ (на Трибуле)
Но моля ви, за мен със лошо не мислете…
ТРИБУЛЕ
Не! Трябва занаят да имаш във ръцете!
ЧОВЕКЪТ
Защо да прося днес в бедняшко облекло?
При четири деца…
ТРИБУЛЕ
Погрешно би било
без грижи да растат…
(Като си тръгва.)
Дано ви бог помага!
ДЬО ПИЕН (на Дьо Горд, сочейки Трибуле)
Ей! Светло е. И той ще ни познае. Бягай!
Излизат.
ТРИБУЛЕ (на Човека)
Е, лека нощ!
ЧОВЕКЪТ (с поклон)
Сеньор, покорен ваш слуга!
(Излиза.)
ТРИБУЛЕ (гледа го как се отдалечава)
Със него на едно равнище сме сега —
драстичния език и шпагата звънлива!
За смях съм аз роден, а той — за да убива!