Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Краят на света (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fox Run, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
elemagan (2014)
Разпознаване и корекция
ultimat (2014)
Допълнителна корекция
ultimat (2014)

Издание:

Дейвид Робинс. Щурмът на Фокс

Редактор: Диана Илиева

Технически редактор: Николинка Хинкова

Коректор: Милка Недялкова

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994

ISBN 954–17–0050–0

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от ultimat

27.

Прочистването на града им отне остатъка от деня.

Претърсиха го целия, но всички оцелели троли бяха изчезнали в горите, отвеждайки другите затворнички със себе си. Само пет от участвалите в битката бяха все още живи. Блейд ги премести в една от сградите и им остави кана с вода и няколко ивици пастърма. Не можеше да си позволи да ги вземе в Дома. В автомобила нямаше достатъчно място за всички членове на Семейството — щяха да се движат бавно и някои от жените трябваше да ходят пеша до колата, охранявани от Войните.

Синди и Тайсън се посъветваха и решиха, че все още искат да отидат в Дома, макар и да бяха безкрайно натъжени от смъртта на баща си. Джероунимо беше намерил Клайд, свит до сградата, където беше стоял по време на битката, със стрела в гърдите и дълбока рана на мястото на лявото око.

Урса им каза, че Рант е избягал. В суматохата и врявата, звярът беше видял шанса си — скочил от скамейките, намерил достатъчно голяма дупка в северната стена, беше напуснал за свое добро компанията на омразните нему хора, инстинктивно доловил миризмите и звуците на естествената си среда, гората, която му бе отказвана в ограниченото пространство на клетката.

Хикък, мрачен и неутешим, зави Джоун в няколко захвърлени и сравнително чисти наметала. Поставиха тялото й в задната част на АССЗ-то. Тя щеше да бъде почетена от Семейството с войнско погребение.

Блейд се присъедини към останалите, след като събра оръжията си. Бяха се струпали на купчинка около огън, запален близо до АССЗ-то. Слънцето залязваше и хоризонтът беше обагрен в червено, розово и жълто.

— Никога повече няма да те изпускам от погледа си — каза Джени, обгърнала го с ръце. — Не мога да повярвам, че пак сме заедно, че сме живи и след няколко дни ще бъдем на сигурно място в Дома.

— Съмняваше ли се, че ще те намеря? — попита я Блейд.

— Бях започнала — призна си тя.

Блейд погледна тъжно към АССЗ-то. Знаеше, че Хикък е там, отпуснат върху безжизненото тяло на Джоун.

— Много ми е мъчно за него — каза Джени, като че ли четеше мислите му.

— На мен също — отвърна Блейд мрачно.

— Ще се съвземе — предрече Джени.

— Как щеше да се чувстваш ти, ако аз лежах там вътре?

Джени не отговори.

— Знаеш ли — разсъждаваше Блейд гласно, — само преди няколко дни Плато ми обясняваше колко тежък може да бъде животът и как тези мъки са предназначени да изваят характерите ни. Ако той сега беше тук, щях да го попитам по какъв начин смъртта на Джоун ще извае характера на Хикък.

— Само едно нещо е сигурно — съгласи се Джени с него, целувайки го по устните.

— Какво е то?

— Че животът може да бъде всичко друго, само не „фасулска работа“.

— Може би — ухили се Блейд, независимо от тъгата си — всичко зависи от това, как го приемаш.

Край