Дейвид Робинс
Щурмът на Фокс (26)

25.

Хикък тичаше и стреляше, целейки се в главите. Опитваше се да стигне до Джоун, преди да бъде смазана от прииждащите троли. При отварянето на вратите тя се беше отпуснала на колене и командото трещеше в ръцете й. Тежките куршуми разкъсваха редиците на тролите. Плът пръскаше и кръв плискаше от изненаданите троли, които първи попаднаха под сечта.

— Какво ще правим? — Клайд попита Джероунимо. Те все още стояха зад ъгъла на последната постройка. — Не бяхме предвидили, че ще се случи така.

— Прави каквото искаш — отговори му Джероунимо и изскочи иззад ъгъла с бумтящ „Браунинг“.

Изненаданите троли се съвзеха бързо и тактически правилно отговориха на неочакваната засада — пръснаха се наляво и надясно от летящите врати. Камари от тела се натрупаха пред вратите, защото Джоун продължаваше да коси все още изливащите се навън троли, бягащи от лудницата вътре.

Хикък се оглеждаше за всеки трол, който представляваше опасност за Джоун. Видя един прошарен да вдига пушка към рамото си и изпрати куршум в мозъка му. Друг трол тичаше към Джоун с вдигната сабя. Простреля го два пъти.

Бързо приближаващият се Джероунимо забеляза усилията на Хикък да защити жената, която обича. Забеляза също, че стрелецът беше забравил за собствената си безопасност. Един трол се прицелваше с лък в Хикък и Джероунимо пръсна гърдите му с изстрел от ловната пушка.

Клайд изостана леко уплашен. Оказваше им подкрепа, стреляйки напосоки и се кискаше доволно от удоволствието, изпитвано от дълго жадуваното отмъщение.

Хикък стигна до Джоун. Беше започнал да вярва, че ще успеят да сломят съпротивата на тролите, да ги принудят да отстъпят и се разпръснат, когато Джоун внезапно спря да стреля.

— Свърши! — извика тя и посегна за един от резервните пълнители.

Хикък простреля един трол, атакуващ ги със заострена тояга и се обърна, прицелвайки се в друг с брадвичка. Натисна бързо спусъка на карабината и се ужаси, когато ударникът щракна. Той също беше свършил патроните. Как бе могъл да си позволи да не брои изстрелите? Нямаше време да презарежда. Пусна карабината на земята и извади питоните едновременно, насилвайки болящото, наранено рамо да се подчини на съзнанието.

Тролът с брадвичката изкрещя, когато прекоси разстоянието до тях.

Хикък стреля само с десния „Колт“ и куршумът се заби в челото на трола.

Джоун отчаяно дърпаше празния пълнител от командото.

— Заял е! — извика тя. — Проклетият автомат е заял!

Хикък пристъпи между тролите и Джоун, държейки питоните ниско долу на нивото на кръста си. Трябваше да я защити, докато смени пълнителите.

С командото извън играта, тролите набраха сили, подредиха се в редица и се насочиха към най-голямата за тях заплаха — жената с автомата.

Джероунимо достигна до Хикък и Джоун.

— Ще зареждам! — предупреди ги той, отпусна се на едно коляно, извади нови патрони от патрондаша и ги зареди в браунинга.

Тролите видяха, че само един от противниците им е въоръжен, нададоха колективно боен вик и се хвърлиха в атака.

Хикък не загуби самообладание и поразяваше мишените със скоростта, с която се появяваха: двама троли с пушки, един с пистолет, четвърти с ловна пушка, един бързак с брадва, който успя да стигне на два метра от тях, трима други, атакуващи в група. Покрай главата му летяха стрели, куршуми свиреха във въздуха като сърдити стършели. Едно копие раздра лявото му бедро.

Джероунимо се включи отново в битката. Четири бързи изстрела от браунинга покосиха цяла редица от приближаващи се троли. Куршум одраска лявата му буза и оттам прокапа кръв, а по дясното коляно се плъзна стрела.

Тролите бяха спечелили преимущество.

— Презаредих! — внезапно извика Джоун. Новият пълнител беше влязъл в гнездото си. Тя се изправи на крака, а Хикък отскочи встрани. Автоматът в ръцете й се развилня, поваляйки тролите. Те залегнаха с писъци, застилайки земята с мъртви и ранени. Локви от тъмночервена кръв осеяха уличната настилка.

Един трол, по-умен от събратята си, бе изостанал назад, скрит зад летящите врати. Беше въоръжен с копие с метален връх. Мъничките му очички огледаха касапницата, причинена от жената. Той приведе якото си тяло в действие. Скрит в сянката, вдигна тежкото копие и прецени разстоянието. Отстъпи няколко крачки назад, след това се втурна напред. Дясната ръка замахна с копието назад, после нагоре и напред.

Приведен до Джоун, Хикък улови неясното движение, когато тролът изскочи навън от сградата. Автоматично изпрати куршум в мозъка на трола, но копието вече беше напуснало ръката и просвистя във въздуха.

— Пази се! — извика Хикък и скочи, за да застане пред Джоун.

Тя продължаваше да сее смърт и успя да улови просветване от копието само с крайчеца на дясното си око. Дочу предупреждението на Хикък и се обърна.

Копието се спусна от най-високата точка на траекторията си и заостреният му връх влезе в лявата гръд на Джоун. Проби белия дроб, прониза тялото и я прикова към земята.

— Не! Не! — допълзя Хикък до нея.

Джоун се опитваше да каже нещо. От ъгълчетата на устата й потекоха струйчици кръв. Лежеше по гръб и устните й бяха близо до лицето му.

— Не! — Хикък почувства капка от кръвта й да пръсва върху бузата му. Видя командото на земята до крака й и грабна автомата в ръце. — Не! — Скочи на крака и се обърна към враговете. Командото затанцува в ръцете му, когато натисна спусъка. Тръгна към тролите, размахвайки автомата в полукръг наляво и надясно, наляво и надясно. Почти не забелязваше опустошението, което причиняваше — агонизиращите, разкъсани и осакатени тела, застилащи улицата, предсмъртните писъци, отчаяните опити на оцелелите троли да избягат от клането. Натискаше спусъка и съзнанието му беше заето само с едно — да размахва командото в полукръг, наляво и надясно, наляво и надясно.

— Хикък!

Продължи да стреля, без да обръща внимание на гласа.

— Хикък!

Вървеше напред и натискаше спусъка, загубил чувствата си.

— Хикък! Аз съм! — Джероунимо застана пред него и го хвана за раменете. — Аз съм! Автоматът е празен! Чуваш ли ме? Автоматът е празен!

Хикък спря, без да знае къде се намира. Взря се в димящия автомат.

— Празен е! — повтори Джероунимо. — Тролите изчезнаха.

Хикък обходи пространството пред себе си с поглед. Враговете им наистина се бяха оттеглили, с изключение на дузините тела, пръснати навсякъде по земята.

— Добре ли си? — попита Джероунимо. На дясната му страна зееше огромна рана.

— Чудесно! — промърмори Хикък. — Фасулска работа. — След това си спомни. Обърна се и изтича до Джоун, слисан от бледото лице и червената локва до крака й.

— Джоун! — коленичи Хикък до нея. — Какво да правя? — погледна към Джероунимо. — Не трябва ли да извадя копието?

Джероунимо поклати тъжно глава.

— Джоун! — взря се Хикък в красивите й сини очи, а неговите се напълниха със сълзи.

Джоун се усмихна едва доловимо. Облиза сухи устни и успя да повдигне дясната си ръка.

Хикък я хвана нежно.

— Не се движи! — посъветва я той. — Стой, колкото можеш по-неподвижна.

— Няма смисъл, — прошепна Джоун на пресекулки.

— Не говори така! — погали челото й Хикък, а по лицето му се стичаха сълзи.

— Дадохме им да разберат — прошепна Джоун гордо, — нали?

Хикък кимна с глава и в гърлото му застана буца.

— Трябва да намерите жените — настоя Джоун. — Джени, Мери, Урса и всички останали.

— Ще ги намерим — обеща Хикък.

Джероунимо стоеше на стража с гръб към тях и се оглеждаше зорко за евентуална опасност. Очите му бяха замъглени.

— Върнете ги живи и здрави в Дома — помоли Джоун.

— Ще ги върнем — увери я Хикък. — Не се тревожи.

— Виждаш ли… — започна Джоун със замечтан поглед. — Случи се точно сега, когато най-накрая намерих някой, когото да обичам. Законът на Мърфи отново нанесе удар — усмихна се тя.

— Моля те. Не говори. Ако можем да махнем това нещо…

Джоун посегна и докосна устните му с върха на десния си показалец.

— Бъди внимателен, любими — прошепна тя.

— Джоун!

— Беше хубаво… — Думите й бяха прекъснати от кашлица.

— Не говори!

Джоун поклати глава.

— Вече няма значение. Ще те чакам в Божия дом.

— Моля те…

— Кажи ми, че ме обичаш — помоли го тя.

— Обичам те.

Внезапно очите й се разшириха, тялото се вдърви и тя изпусна една последна въздишка. Беше мъртва.

Хикък вдигна обляното си в сълзи лице към небето.

— Неееееееееееееее!