Ено Рауд
Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада (5)

Преследването

Маншон запали мотора. Автомобилът потрепери и плавно се понесе по улицата.

— Само дано моето мишле да издържи — закахъри се Полуобувка. — То никак не е свикнало с подобна бързина.

Маншон въртеше кормилото и внимателно следеше пътя. Мъхеста брада също не откъсваше поглед от стъклото. Улица. Завой надясно. Друга улица.

— Вярвам, че всичко ще мине благополучно — рече Мъхеста брада.

— Аз вярвам повече от теб — засегна се Полуобувка. — В края на краищата моята мишка е вързана отзад на колата.

Завой наляво. Трета улица. Най-после стигнаха пред къщата на старата жена. Настана решителният момент.

Котешкият концерт беше нещо замлъкнал. Шумът на мотора го заглушаваше или пък котките след дивия си пир най-сетне бяха мирясали.

— Десет, девет, осем, седем… — взе да брои отзад напред Полуобувка, като при всяко число свиваше един пръст на краката си. — Шест, пет, четири, три…

И изведнъж Мъхеста брада се провикна:

— Идват!

Наистина котките бяха забелязали играчката. Като вихър се втурнаха през оградата и изпълниха цялата улица. И в този миг до ушите на смелчаците достигна познатият котешки вой.

— Идват — прошепна Полуобувка. — Ето ги, идват…

Обзети от ловна страст, котките стремително се спуснаха към колата.

— Май ни потръгна! — засмя се Маншон.

Но Полуобувка се уплаши.

— Давай газ! — развика се той към Маншон. — Не, не прекалявай със скоростта, иначе песента на мишлето ще бъде изпята.

Маншон даде газ, но котешката банда не изоставаше. Отпред забелязаха светофар.

— Не бива да спираме — пребледнял прошепна Полуобувка. — Щом се заковем пред този идиотски светофар, всичко ще бъде свършено. Маншон, чуваш ли какво ти казвам?

Маншон не отвърна нищо. Съсредоточен зад волана, той не обръщаше внимание на Полуобувка. Устата му беше здраво стисната, очите присвити, а върху челото му се бе врязала бръчка на загриженост.

— Нервите ми няма да издържат — не млъкваше Полуобувка. — Просто ще се скъсат от напрежение.

— По-скоро моите нерви ще се скъсат от твоето хленчене — процеди през зъби Мъхеста брада.

И тъй като водата завря, той потопи края на брадата си в тенджерата, отвисоко погледна към Полуобувка и добави:

— Поне от кашлицата ще те избавим сега, пък ако ще нервите ти да се скъсат.

Автомобилът стигна до кръстовището.

— Не бива да спираме! — викна Полуобувка и едва ли не се разплака. — Тези кръвожадни котки ще разкъсат мишлето ми.

Светофарът пламна в червено.

— Карай, Маншон! Карай, не спирай! — сърцераздирателно ревеше Полуобувка. — Давай газ!

Но Маншон строго отсече:

— Пак ще кажа, че при всяко вълнение обърквам много лесно някои неща. Но червената и зелената светлина никога досега не съм обърквал, винаги съм правил разлика между тях.

И удари спирачки.

Автомобилът спря до самия светофар, но толкова рязко, че Полуобувка се удари в стъклото и се закашля.

— По-внимателно! — викна Мъхеста брада, надвесен над тенджерата. — Разплиска водата.

— Моля за извинение — каза Маншон. — Бях принуден рязко да спра, защото по мое мнение това бе единственият начин да спася мишлето.

— Да го спасиш ли? — подразни го Полуобувка и се залепи на задното стъкло с отчаян вид. — И ти наричаш това спасение? Котките ей сега ще бъдат тук и ако не потеглиш, те ще го разкъсат без жалост.

Но Маншон съвсем спокоен, поне външно, каза:

— Спрях автомобила много рязко, нали тъй? Но мишлето е продължило напред, защото си няма спирачки. Значи твоето любимо мишле сега се намира под колата.

Едва изрече тези думи, и котешката орда се показа. Полуобувка с облекчение видя, че Маншон бе разчел правилно своите действия. Вдигна се страшна врява. Котките дотолкова се вбесиха от неочакваното изчезване на мишлето, че някои от тях се нахвърлиха една върху друга с ярост и ожесточение. Както мъдро бе предвидил Маншон, нито една от тях не забеляза скритото под автомобила мишле.

— Образно казано, нашият автофургон сега е като малко корабче сред бушуващо, разярено котешко море — подхвърли Мъхеста брада и за всеки случай провери дали вратата е добре затворена.

В този момент светофарът светна зелено и автомобилът потегли отново. Едва сега котките разбраха как ги бе подвел Маншон. Със страшна ярост те се втурнаха да ги преследват.

— Браво! — провикна се възхитен Полуобувка.

— За съжаление не можем да повторим този номер — отвърна Маншон. — Следващия път котките ще бъдат много по-умни.

Сега той караше по крайните улици, където нямаше светофари. Котките ги следваха неуморно и упорито, измамата ги бе ожесточила още повече. Техният вой ставаше все по-страховит. Хората бързаха да се махнат от пътя им и се залостваха из къщите си. Даже кучетата, които им излизаха насреща, бързо подвиваха опашка и хукваха да бягат.

Накрая автомобилът благополучно излезе извън града.

— Сега наистина вярвам, че моето мишле е спасено — рече Полуобувка и признателно потупа Маншон по рамото. — По шосето можеш да надуеш като вятър и скоро ще се отървем от котките.

Маншон се усмихна и каза:

— Не бива да забравяме нашата цел. Трябва да отведем котките колкото се може по-далеч от града и затова мишлето трябва да бъде през цялото време пред очите им.

— О, да! — въздъхна Полуобувка. — Разбира се!

Първият километричен камък. Вторият. Третият. Деветият. Седемнайсетият. Маншон постоянно поддържаше такава скорост, че котките да не изгубят мишката от погледа си. Двайсет и петият камък. Трийсет и четвъртият. Трийсет и осмият.

Накрая забелязаха, че котките една след друга отпадат.

— Достатъчно — рече Маншон.

Той даде газ, колата с мощно ръмжене се втурна напред и след малко котешката банда изчезна от очите им.

— Работата е наред — прибързано се зарадва Полуобувка. — Хубаво ги наредихме.

Денят вече преваляше. Маншон подкара автомобила по един тесен горски път и скоро спря на хубава тиха полянка, само за лагеруване. Напрежението попремина и смелчаците вдъхнаха дълбокия покой, който цареше наоколо.

— Приветствам те, природо! — промълви Мъхеста брада. — Най-после отново съм сред теб!

Пръв от автомобила изскочи Полуобувка. Той отвърза мишлето си, изтри го от прахта и ликуващо възкликна:

— Знаехте ли вие, смелчаци, що значи щастие? Ами това например е любимата ти играчка да се запази здрава и читава. Само колелцата й малко са се изтъркали.