Ено Рауд
Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада (2)

Автомобилът на Маншон

Малкият червен автофургон на Маншон беше гариран до пощата. Около него се въртяха млади момчета и между тях няколко възрастни. Как ли не се мъчеха да узнаят марката и произхода на този автомобил, но никому не се удаде да отгатне това.

Без да поглежда към тълпата, Маншон пристъпи до вратичката и я отвори.

— Моля заповядайте — покани приятелите си той.

И недочакали да повтори, те веднага влязоха вътре.

— Оо! — възкликна Мъхеста брада, като се заоглежда възхитен. — Охооо!

Други думи той не успя да намери.

А Полуобувка тихичко извика:

— Браво!

— Чувствайте се като у дома си — усмихна се Маншон.

— Дом, дом… — прошепна Полуобувка като зашеметен. — Тази думичка звучи в ушите ми още по-сладко от „шоколадов сладолед“. Най-после след толкова странствания попаднах в свой дом.

В автофургона на Маншон наистина всичко, до най-малката дреболия, будеше приятно чувство за уют. Сякаш това бе не автомобил, а малка удобна къщица. Грижливо оправеното легло бе покрито с пъстроцветно одеяло. На масичката под прозореца бяха натопени в порцеланова ваза яркожълти лалета, имаше и една снимка на Маншон в стъклена рамка.

— Моето по-добро „Аз“ — кимна той към своя портрет.

Наоколо бяха окачени други снимки, най-вече на птици и животни. Мъхеста брада се зае веднага с голям интерес да ги разглежда. В същото Време Полуобувка реши, че непременно ще трябва да се снима.

Изведнъж Маншон доби загрижен вид.

— Жалко — рече той. — Но откровено казано, освен това легло, аз имам още само едно походно. И някой от нас ще трябва да преспива на пода, но ние можем и да се редуваме.

Мъхеста брада решително махна с ръка.

— Остави тия работи, не се кахъри! Аз нито веднъж до сега не съм лягал в легло. Винаги съм спал сред природата, на открито.

— И през зимата ли? — недоверчиво запита Маншон.

— И през зимата — отвърна Мъхеста брада. — До първия сняг брадата ми тъй избуява, че студът не ме плаши.

— Е, тогава всичко е наред — зарадва се Полуобувка. Но едва изрече това и се задави от кашлица. Така здраво го затресе, че думичка не можа да продума повече.

— Видя ли — упрекна го Мъхеста брада, — занапред да ядеш по-малко сладолед.

— Вярно — съгласи се Полуобувка, като все още покашлюкваше. — Всеки път, щом малко хапна от този проклет сладолед, ме започва кашлицата.

— Ами защо не се откажеш от него? — ласкаво го изгледа Маншон. — На тоя свят има толкова други сладки неща.

— Като крем например — злорадо се ухили Полуобувка. — Цял живот само крем ли ще ям?

— Не се заяждайте — решително се намеси Мъхеста брада. — Я по-добре да измислим нещо против тази кашлица. Къде може тук да се стопли вода?

Маншон кимна:

— Имам нагревател. В кухнята, ей зад това перде.

Той дръпна завесата и всички видяха да виси, закачен на кука, нагревател с дълъг шнур. Имаше и полица със съдове — тенджери, тигани и разни други кухненски прибори. Там беше и хладилникът, за който бе споменал Маншон.

— Нагревателят е, тъй да се каже, гордостта на нашето домакинство — продължи Маншон. — Толкова е мощен, че може да загрее, ако поискаш и цяло езеро. Но за съжаление си има една особеност — работи само тогава, когато автомобилът е в движение. Честно казано, това е голямо неудобство. Ами трудно е в едно и също време да стоиш зад кормилото и да наглеждаш нагревателя.

Но Мъхеста брада го прекъсна:

— Сега вече ще живеем тримата. Ти ще можеш спокойно да си въртиш кормилото, докато ние с Полуобувка боравим с нагревателя.

— Наистина ли ще си сварим крем? — оживи се Полуобувка.

Мъхеста брада се усмихна:

— Ти няма цял живот да ядеш само крем, я! Днес например ще ти сварим нещо по-горчиво, изобщо страшно горчиво.

— Я слушай — понечи да възрази Полуобувка, но нов пристъп на кашлица го задави.

И този път тъй здраво го раздруса, че нещо изскочи из пазвата му и се търкулна на пода. Това бе една малка дървена мишка на четири колелца.

— Каква хубава играчка! — удиви се Маншон.

— Досега тя ми беше единственият другар — засмя се Полуобувка, но кашлицата отново го задави. — Понякога я теглех на връвчица след себе си, та да не съм самичък в пътешествията си.

— Много добре те разбирам — каза Маншон. — Та нали и аз досега влачех тежкия ярем на самотата. Всичко ми е съвсем ясно — тази малко скромна играчка е била твой спътник в безкрайните ти странствания и е стопляла бедното ти сърце сред суровите ветрове на Севера.

Мъхеста брада неспокойно се размърда:

— Да се залавяме за работа сега, че иначе от тази кашлица Полуобувка може и да се задуши.

Полуобувка прибра в пазвата играчката си и умърлушено се загледа в Мъхеста брада.

— Какви горчиви мътилки си намислил да ми свариш, по дяволите?

— Само чай от еленов мъх. Най-доброто средство против кашлица е отварата от еленов мъх.

— Имам ти пълно доверие — намеси се в разговора и Маншон. — Но откъде ще го вземеш този мъх? Чувал съм, че не расте във всяка гора.

Мъхеста брада му намигна хитро:

— Я се вгледай малко по-отблизо в брадата ми! Няма ли в нея от най-хубавия мъх?

— Има! — провикна се Маншон.

Поредният пристъп на кашлицата не се появи повече, като че ли само един поглед към еленовия мъх подейства целебно на Полуобувка. Все пак той много не вярваше на този чай. Изгледа изпод вежди Мъхеста брада и попита:

— А не ти ли е жал за брадата? Няма да е тъй хубава, ако отрежеш един кичур от нея.

— Не е необходимо да режа — поясни Мъхеста брада. — Първо ще загреем водата, а после, ей тъй, ще потопя крайчеца на брадата си в нея, докато се получи еленова отвара против кашлица.

— Я гледай ти! — тежко въздъхна Полуобувка.

Мъхеста брада свали от полицата най-голямата тенджера и я напълни с вода. После сложи нагревателя в нея.

Маншон зае мястото си зад кормилото.

— Да започваме! — тържествено обяви той и натисна газта.