Джоузеф Глас
Очи (44)

43

Дейвид Голд седеше и гледаше Куентин, който имаше съвършено спокоен вид. Продължаваше да държи книгата, която четеше. Подтекстът беше, че веднага щом Голд свърши да говори, Куентин ще може да се върне към по-важни неща.

— Куентин, къде отиде тя?

Голд едва успяваше да овладее тревогата си. Майкъл и без това вече беше в ръцете на Арнолд Хейз. Ако Сюзън е тръгнала сама към Хейз, може би щеше да се превърне във втори заложник. Намесата й можеше да доведе до двойно убийство. И тогава всичко щеше да бъде погубено.

— Нищо не ми каза — тихо отвърна Куентин.

— Виж какво, Куентин — избухна Голд, — познавам Сюзън. Тя не би отишла никъде, без да каже къде да я намерим. От години работим заедно. Сюзън винаги се подсигурява. Кажи ми. Къде е отишла?

Куентин не отговори.

— Какво е разбрала? — продължи да настоява Голд. — От отпечатъка, който й донесох ли? От бележката за откупа?

Куентин люлееше книгата между краката си. С високото си чело и продълговато лице приличаше на професор. Погледът му беше преднамерено празен и безизразен.

— Куентин, аз сам й донесох тези неща. Исках да ги види. Надявах се, че ще успее да види нещо. Не ме изключвай от играта точно сега. Кажи ми какво е открила. Какво е почувствала.

Куентин се замисли за момент.

— Тя ви няма доверие — отвърна той.

Голд се смая.

— Тя ли ти го каза?

— Не става дума за теб — обясни Куентин. — За колегите ти. Тя не вярва, че ще внимават достатъчно за живота на момчето. Искаше да спечели време.

Голд прекара ръка през косата си. Господи, избави ме от неразумни цивилни, каза си той.

— Слушай, Куентин. Никой няма да тръгне просто така да стреля наляво и надясно. За бога, ние не по-малко от вас искаме да спасим Майкъл. Само че този тип Хейз е истински звяр. Не можеш да тръгнеш сам срещу него. Нито ти, нито Сюзън. Защо не оставите специалистите да си свършат работата? Дотук стигнахме заедно, нали така?

Куентин го изгледа подозрително.

— Не бих казал. Дотук стигнахте благодарение на Сюзън.

Голд въздъхна.

— Добре, нека е така. Може би тя е по-умна. Признавам, че е така. Само че тя е ясновидка, а не отряд за борба с тероризма. Ти не разбираш ли с какво си имаме работа?

Куентин мълчеше. Изглежда си даваше много ясна сметка за рисковете. Полицията в края на краищата се интересуваше главно от залавянето на убиеца. Искаха да освободят обществото от опасността, която представлява Арнолд Хейз, но искаха да защитят и престижа си. В крайна сметка щяха да пожертват Майкъл, ако се наложи. Куентин го знаеше. И Сюзън го знаеше, защото можеше да прочете мислите на „специалистите“ извън стаята така лесно, както те безпогрешно познаваха блесналия от кокаина поглед на уличния бандит.

Куентин вярваше безпределно в сестра си. Познаваше възможностите и обичта й. Тя щеше да върне Майкъл жив и здрав. А това не можеше да се каже за полицията, независимо колко Дейвид Голд се опитваше да го убеди в обратното.

— Тя каза, че иска да спечели преднина — не отстъпваше Куентин.

— Колко голяма преднина? — попита Голд. — Поне това ми кажи.

Куентин се замисли.

— Не.

Голд се изправи ядосан.

— За бога, Куентин. Има време и място да докажеш лоялността си. Но сега всяка секунда е ценна. Сюзън вече има преднина. Не е ли така? Осигурил си й я. Тя е вече далеч пред нас. Само ми кажи къде е отишла. Кажи ми как да й помогна. Моля те, заради Сюзън и Майкъл.

Куентин изучаваше лицето на Голд.

— Теб това наистина те вълнува, нали? — попита той.

Голд въздъхна отчаяно.

— Тя често разправя за теб — продължи Куентин. — Има ти доверие.

— Куентин… — Голд разпери ръце в знак, че се предава. — Какво искаш да ти кажа? Че наистина ме вълнува? Разбира се, че ме вълнува. На мен момчето ми е не по-малко скъпо от двете ми дъщери.

— Ами тя? — попита Куентин.

Голд понечи да каже нещо, но после се отказа.

— Не ми се иска да я убият, докато се опитва да спаси Майкъл — въздъхна той. — Какво повече да кажа?

— Вие бихте допуснали да загине единият, за да спасите другия — отбеляза Куентин. — Вие ще действате както ви е най-изгодно.

Голд почервеня. В думите на Куентин имаше голяма доза истина.

Куентин сви устни знаещо.

— Няма да ти кажа — заяви той.