Бевърли Бартън
Изстрадана обич (30)

29.

Далас разговаря лично със съдия Ърл Рей Стилуел, който веднага издаде разрешително за обиск в дома на Маккинън. Обискът трябваше да бъде извършен още същата вечер. Далас възложи задачата на лейтенант Томи Глен, защото държеше обискът да бъде проведен от най-добрия му офицер. Независимо че Веда Маккинън не бе престанала да говори и му бе казала дори къде е скрила чука, с който бе нападнала Джаси, Далас не искаше да поеме риска да пропуснат някоя улика, скрита в дома й.

Макс Фенъл пристигна пет минути след като Веда му се обади. След като не успя да се свърже със съпруга си, тя реши да звънне на него.

— Сигурно е заминал при Дина в Сивиървил — заключи Веда. — Тя е любовницата му, нали знаете? Настанил я е в един хубав малък апартамент на улица „Хиат“.

— Веда, престани да говориш — посъветва я Макс.

— О, я млъквай, Макс. И без друго всички вече знаят за връзката на Фарлан с онази уличница. — Веда се усмихна на Далас. — Той смята да признае двете близначки за свои дъщери. Дори вече се срещна с Рийв. Но аз не мога да позволя това. Вие разбирате, нали? Аз трябва да защитя Брайън. Не мога да позволя на Фарлан да даде наследството на сина ми на децата на Дина. Това не би било правилно.

Далас реши, че Макс без никакви усилия ще успее да пледира, че Веда Маккинън е невменяема. Ако все пак се окажеше, че е напълно нормална, значи пред него стоеше страхотна актриса. Най-добрата, която бе виждал през живота си.

— Веда, скъпа, наистина искам да замълчиш малко — каза на клиентката си Макс. — В момента се закопаваш в толкова дълбока дупка, че не съм сигурен дали ще мога да те измъкна от там.

— Глупости! — Тя махна презрително с ръка. — Аз съм госпожа Фарлан Маккинън. Никой не може и с пръст да ме докосне. Моят съпруг не би позволил на никого да ме нарани. Той е готов да направи всичко за мен.

Далас поклати глава. Беше виждал престъпници, които симулират неадекватност — някои доста успешно при това — но сега инстинктивно чувстваше, че Веда не се преструва. Тя беше абсолютно убедена в правотата си. Една напълно луда жена, която се бе опитала да убие Джаси, защото, според нея, Джаси и Рийв биха могли да лишат законния син на Фарлан Маккинън от наследството му.

— Все пак къде е Фарлан? — попита Веда. — Каза ли му за малкия ми проблем?

— Оставих му съобщение у вас и в клуба. Освен това непрекъснато звъня на клетъчния му телефон — отвърна Макс. — Сигурен съм, че съвсем скоро ще получи някое от съобщенията ми.

Точно в този момент, като по команда, входната врата на малкия полицейски участък в центъра на града се отвори със замах и Фарлан Маккинън забързано влезе във фоайето. Далас излезе от стаята за разпити и затвори вратата след себе си. Пресрещна господин Маккинън и го принуди да спре.

— Къде е жена ми? — веднага попита Маккинън.

— Задържана е. В момента при нея е адвокатът й, господин Фенъл.

— Вярно ли е… наистина ли се е опитала да убие Джаси Талбът по-рано тази вечер?

— Да, сър, вярно е. Двамата с шериф Бътлър я хванахме на местопрестъплението.

— Господ да ми е на помощ! Аз съм виновен за всичко. Трябваше да предприема нещо още преди години, но… — Замълча, осъзнал, че бе изрекъл мислите си на глас. — Джаси добре ли е?

— Тази вечер не беше наранена, но състоянието й, вследствие на нараняването, получено при предишното нападение, е сериозно, и тя ще трябва да се лекува месеци, а може би дори и години, за да се възстанови напълно. — Маккинън сведе глава и не каза нищо в отговор. Далас протегна ръка и го стисна за рамото. — Вашата жена си призна, че през онази нощ е ударила Джаси по главата с чук, след което я е хвърлила от моста в потока. Все повтаря, че трябвало да убие децата на Дина. Освен това твърди, че Рийв и Джаси са ваши дъщери.

— Съпругата ми има сериозни психични проблеми — заяви Маккинън. — Много по-сериозни отколкото съм допускал. — Вдигна глава и погледна Далас право в очите. — Но аз наистина съм биологичният баща на Джаси и Рийв.

— Рийв знае ли?

— Да. Днес след обяд се срещнах с нея и й обясних всичко за майка й и за мен.

— Е, това е друг случай — заяви Далас. — Точно в този момент обаче трябва да обвиня съпругата ви в опит за убийство.

— Разбирам. Предполагам, че трябва незабавно да бъде приета в психиатричното отделение на окръжната болница.

— Да, възможно е това да стане още утре. Вероятно ще можете да се обадите и да ускорите нещата…

— Тази вечер Максуел ще поеме случая, но утре сутринта лично ще доведа Куин Кортез тук. Ако трябва ще изпратя цял отряд да го търси, но на сутринта ще бъде тук. Веда може и да се е опитала да убие дъщеря ми, но вината за това е изцяло моя. Аз съм виновен за всичко.

— Трябва да ви предупредя, че съдия Стилуел издаде разрешително за обиск в дома ви — обясни Далас. — Съпругата ви вече ни каза къде точно е скрила чука, с който е пребила Джаси.

Фарлан Маккинън сякаш изведнъж се смали пред очите на Далас. Гордият мъж буквално се срина под тежестта на вината, която изпитваше. Залитна напред, неспособен да се задържи на краката си. Далас веднага го сграбчи за ръката.

— Хайде да отидем в кабинета ми, за да поседнете малко.

— Трябва да видя Веда.

— Това може да почака. — Далас посочи затворената врата на кабинета си. — Ако желаете, можете да използвате телефона ми, за да се обадите на Куин Кортез. Няма човек, който да не знае, че господин Кортез е един от най-добрите адвокати в страната. Вашата съпруга е голяма късметлийка, защото вие не само сте достатъчно богат, за да можете да си позволите да наемете Кортез, но и сте готов да го направите, за да й помогнете.

— Вие сигурно се питате що за човек съм, нали? Как може да съм загрижен за една жена, която иска да убие и двете ми дъщери. Същата, която вероятно се е опитала да ги убие още като бебета и, по всяка вероятност, е убила и майка им?

— Не ми е работа да съдя когото и да било, господин Маккинън.

— Вие сте видял Веда. И съм убеден, че няма как да не сте забелязал, че е изключително крехка и емоционално нестабилна.

— Искате да кажете, че е луда…

— Да. През целия си живот е имала психични проблеми. Наследила го е от баща си, който се самоубил, когато била съвсем млада. Доскоро вярвах, че преди тридесет години съм постъпил по най-правилния начин. Все си повтарях, че го правя заради Брайън… — Гласът на Маккинън пресекна. — Струва ми се, че ако нямате нищо против, началник Слоун, наистина бих могъл да използвам кабинета ви за няколко минути.

— Заповядайте — покани го Далас. — Никой няма да ви безпокои. Обадете се на когото трябва, а когато решите, че сте готов да се видите със съпругата си, просто ме информирайте.

— Благодаря.

 

 

Рийв облече копринената си пижама, загърна се с халата от същата материя, обу домашните си чехли и тръгна към кухнята. Тази вечер възнамеряваше да си легне рано и да се наспи. На следващия ден трябваше да се срещне с доктор Корнелиус, за да обсъдят терапията на Джаси. Ако преценяха, че сестра й ще получи най-добрата медицинска помощ в Нашвил, тя веднага щеше да организира преместването й. Всъщност мястото нямаше значение. Можеше да я прати в Калифорния, а защо не и в Европа. Беше готова на всичко, за да помогне на Джаси да се възстанови напълно и отново да заприлича на себе си.

Напълни една чаша с вода, пъхна я в микровълновата фурна и извади пакетче чай „Ърл Грей“, който бе донесла със себе си, когато се нанесе в апартамента на Джаси. Отмести пердето над мивката и надникна навън в тъмната нощ. От това разстояние не можеше да види полицая, който я охраняваше, но самият факт, че полицейската кола все още бе паркирана долу на улицата, я караше да се чувства сигурна и в безопасност.

Микровълновата фурна изсвири. Рийв извади топлата вода и пусна в нея пакетче чай. След една минута го извади, взе чашата и я занесе във всекидневната. Реши да изпие чая, да изгледа късните новини и да си ляга.

Остави чашата на една подложка върху ниската масичка, сви се на канапето и взе устройството за дистанционно управление. Ако искаше да разбере какво ще бъде времето по тия места, трябваше да превключи на УММК. Докато го правеше отново си помисли, че Фарлан Маккинън, собственик и председател на Борда на директорите на „Маккинън Медия“ беше неин баща. Истинският й баща беше един от най-богатите мъже в Тенеси, и по специално в североизточните части на щата, където се ползваше с влияние, не по-малко от това на осиновителите й, семейство Сорел.

— Не забравяй обаче, че майката ти е била проститутка — на висок глас изрече Рийв.

Гледаше в телевизора, но почти не чуваше думите на телевизионния репортер. Заслуша се, едва когато чу името на Веда Маккинън. Рийв усили звука и насочи цялото си внимание към репортажа.

— Все още не разполагаме с всички подробности, но смятаме да останем тук, пред входа на полицейския участък и да ви информираме за по-нататъшното развитие на събитията — обяви репортерът. — По-рано тази вечер научихме, че Веда Маккинън е била докарана в полицейския участък с белезници. Началник Слоун все още не е направил официално изявление, но разбрахме, че в момента Фарлан Маккинън е при съпругата си. С него е и Максуел Фенъл, член на фамилията на Маккинън и адвокат в Чероки Пойнт.

След като осмисли информацията, Рийв се поизправи и приседна на самия край на канапето. Опитвайки се да разсъждава разумно, тя си каза, че трябва да усмири въображението си. Най-напред щеше да се опита да се обади на Далас, за да разбере какво става. Едва след това щеше да разсъждава върху възможните сценарии.

Само че това се оказа невъзможно. Мислите й вече се насочиха към Фарлан Маккинън и начина, по който той реагира на въпроса й дали познава човек, който би искал да нарани майка им и да причини смъртта на децата й. Какъв по-вероятен заподозрян от съпругата му? Веда Маккинън знаеше за връзката на съпруга й с Дина. Коя съпруга не би намразила любовницата на съпруга си? А щом е мразела Дина, тя очевидно е изпитвала същите чувства и към близначките й. Но каквито и да са били чувствата на тази жена, наистина ли би могла да посегне на живота на две невинни бебета?

Престани да се измъчваш. Позвъни на Далас и го попитай какво става.

Преди да успее да се изправи, някой почука няколко пъти на входната врата. Дали не беше Джейкъб? Сърцето й препусна като обезумяло. Тя скочи и се спусна към вратата. Спомнила си, че трябва да бъде предпазлива, Рийв надникна през шпионката и видя някакъв униформен полицай. Шапката му бе нахлупена ниско над челото; погледът му бе сведен надолу.

— Госпожице Сорел, аз съм полицай Грейвс. Просто ви проверявам. Стори ми се, че видях някой да се промъква по уличката зад бара. Дали е възможно някой да се е промъкнал в апартамента през задните прозорци.

— Не, не мисля.

— Ако искате, бих могъл да огледам апартамента, за да се уверя, че всичко е наред.

— Добре. Благодаря ви.

Рийв отключи и отвори вратата. И чак тогава — когато вече бе твърде късно — тя осъзна, че униформеният мъж, застанал на прага не беше младият полицай Грейвс.

— Какво правите…

Той насочи пистолета към главата й и я сграбчи за ръката.

— Хайде да влезем вътре, Рийв. Трябва да довърша нещо.

 

 

Кейлъб връхлетя в болницата и се насочи право към стая 310. Джейкъб се изправи от стола край леглото на Джаси и го изкара навън, преди да е събудил спокойно спящата си годеница.

— Тя спи — предупреди го Джейкъб и му даде знак да го последва в коридора отвън. — Каквото и да имаш да казваш, кажи го на мен. Не е нужно да я разстройваш. — Кейлъб се подчини без възражения. Джейкъб го последва отвън и затвори вратата на стаята. — Добре, да чуем сега.

— Току-що чух по УММК, че Веда Маккинън е била арестувана при опит за убийство на Джаси Талбът. — Кейлъб прикова върху Джейкъб гневния си поглед. — Искаш ли да ми кажеш какво става? Според репортера, който цитираше изявлението, направено току-що от Далас Слоун, госпожа Маккинън се опитала да убие Джаси по-рано тази вечер.

— Точно така. Двамата с Далас заловихме Веда Маккинън на местопрестъплението. — Джейкъб знаеше, че на Кейлъб ще са му нужни само няколко секунди, за да събере две и две и да достигне до неизбежните заключения.

В продължение на няколко минути Кейлъб остана съвършено неподвижен. Очите му блестяха, в главата му очевидно се вихреше истинска буря.

— Кучи син такъв! — гневно възкликна той. — Долен кучи син! — Хвърли се към Джейкъб, който го възпря, като го сграбчи за раменете. — Използвал си я като примамка, нали? И Далас ли беше замесен в това? Кажи ми, по дяволите! Беше ли?

— Успокой се. Джаси е добре. Далас и аз бяхме съвсем наблизо — от другата страна на коридора. Влязохме в стаята непосредствено след госпожа Маккинън. Джаси нито за миг не беше в опасност.

— Как ли пък не, по дяволите! Как можахте…

— Джаси се съгласи с нашия план. Разбираше, че ако успеем да заловим нейният нападател, двете с Рийв ще бъдат в безопасност. Ако бяхме изчакали…

— Значи Далас наистина е участвал заедно с теб?

— Кейлъб, успокой се и помисли. Всичко свърши. Веда Маккинън вече не е заплаха за Джаси и Рийв. Госпожа Маккинън бе арестувана на местопрестъплението и аз предполагам, че ще бъде затворена в някоя институция за психичноболни до края на живота си.

— Ако ставаше дума за Рийв, щеше ли да рискуваш живота й така, както рискува този на Джаси?

— През целия си живот съм обичал Джаси като своя сестра — отвърна Джейкъб, полагайки усилия да запази спокойствие и да овладее избухливия си нрав. — Наистина ли мислиш, че бих я изложил на опасност, ако не бях сигурен, че съм в състояние да я защитя?

— Ти не отговори на въпроса ми.

— Ако ставаше дума за Рийв, да, сигурен съм, че тя първа би измислила плана и би настояла да участва в залагането на капана.

Кейлъб кимна и като че ли изведнъж се успокои.

— Вече можеш да си тръгваш — рече му той. — Аз ще остана при Джаси.

— Добре. В такъв случай ще отида в полицейския участък, за да окажа някаква помощ на Далас. Сигурен съм, че Фарлан Маккинън и Макс Фенъл непрекъснато му ходят по нервите. Да не говорим пък за оня задник, Брайън.

Когато пристигна пред полицейския участък, Джейкъб трябваше да си пробива път сред тълпата от репортери, които настояваха за повече подробности за ареста на госпожа Фарлан Маккинън. Беше изненадан, че нито Фарлан, нито Брайън бяха наложили някакви ограничения върху журналистите от УММК и „Хералд“. Но пък, от друга страна, те може би бяха твърде заети в момента, за да си дадат сметка какво точно става отвън.

Джейкъб влезе в сградата и веднага видя лейтенант Глен, който му даде знак да се приближи. Двамата се срещнаха точно пред кабинета на Далас.

— Началникът отново разпитва госпожа Маккинън. Намерихме чука, скрит на тавана в дома на семейство Маккинън. Беше точно там, където ни каза госпожа Маккинън. Сега вече разполагаме с оръжието на престъплението. Веднага щом от лабораторията докажат, че кръвта по него е на Джаси…

— Сигурен съм, че обискът е бил направен като по учебник — прекъсна го Далас. — Намери ли още нещо?

— Странно, че попита. Всъщност, в едно чекмедже намерихме един малък златен медальон под формата на сърце и около пет метра черна атлазена панделка, скрити в малка кутийка.

— Какво говориш, по дяволите!

Черна атлазена панделка! Оръжието на престъплението във всяко едно убийство, извършено от серийния убиец — факт, неизвестен за широката публика. Възможно ли бе мъжът, изнасилил брутално и убил толкова много жени през последния четвърт век, да е член на фамилията Маккинън? Може би беше самият Фарлан Маккинън? А защо не Макс Фенъл или дори съдия Кийфър? Публична тайна бе, че и двамата прекарват много време в дома на Маккинън. Не би било особено трудно някой от тях да скрие панделката в голямата къща. Уолъс, разбира се, също живееше там, но Джейкъб мигновено го изключи от списъка на заподозрените. В края на краищата, Уолъс беше просто един добродушен гигант, който притежаваше душа и сърце на невинно дете.

Брайън също можеше спокойно да бъде изваден от групата на заподозрените лица, тъй като по времето на първите документирани убийства на Убиеца на червенокоси, извършени преди почти двадесет и осем години, той е бил още дете на не повече от четиринадесет години. Срещаха се, разбира се, и деца-убийци, но в повечето случаи техните престъпления не бяха от сексуален характер.

— Далас попита ли госпожа Маккинън за медальона и черната панделка? — поинтересува се Джейкъб.

— Тя твърди, че не знае нищо за тях.

— Как обясни присъствието на панделката в стаята си?

— Панделката не беше намерена в нейната стая.

— А в чия?

— И двата предмета бяха открити в заключена кутийка, скрита на дъното на кедровия шкаф на Уолъс Маккинън.

— Уолъс?

— Да.

— Няма начин Уолъс да е свързан по някакъв начин със серийните убийства. Та той е едно голямо дете. Много добро при това — заяви Джейкъб. — Влизам вътре. — Той посочи стаята за разпити. — Предполагам, че на Далас не му е никак лесно да се разправя едновременно със стария Маккинън и с Брайън.

— Всъщност Фарлан Маккинън ни сътрудничи напълно — информира го Хендрикс. — А Брайън не е тук.

— Искаш да кажеш, че маминото момче не е дотичало тук в минутата, в която е научило за ареста на майка си?

— Ние лично не сме му казвали нищо. Не си беше у дома. Очевидно никой не знае къде е в момента.