Хелън Р. Майерс
Целуни ме, Кейт! (9)

Девета глава

Джайлс я бе нарекъл Кейт и тя примря от удоволствие.

Тази бе първата й мисъл, когато на сутринта се събуди. А втората беше споменът, че бе заспала в ръцете му и че бе забравила да вземе лекарствата си. Кейт се намръщи.

Господи! Какво бе направила?!

Всичко между тях беше толкова хубаво. Дори прекрасно! Беше невероятно изживяване. Различно от всяко друго. Тя си спомни първия кулминационен момент, който сякаш продължи безкрай, а после той я възбуди отново и отново… Нуждаеше се и искаше, искаше и се нуждаеше. Кейт не беше сигурна дали това е хубаво. Не бе сигурна за нищо, освен, че сега него го нямаше до нея в леглото! По дяволите! Би могъл да остане поне, за да каже нещо. Макар че какво би искала да чуе тя?

После изведнъж някъде оттатък се чу тихо бръмчене. Джайлс приготвяше кафе в кухнята.

Тя се надигна, грабна кремавата си нощница, бързо се облече и изтича в банята.

Десет минути по-късно Джайлс влезе в спалнята с поднос кафе и видя, че я няма. Той вдигна щорите, примижа на ярките слънчеви лъчи и пак ги спусна, оставяйки ги наполовина отворени. Приглушената светлина беше много удобна, когато човек се лута наоколо, търсейки загубената си чест.

— Кейт! Закуската!

След секунда тя завъртя металната топка на вратата, но бравата заяде. Джайлс се спусна да й помогне. Но Кейт успя да се справи сама, отвори и бързо изтича към леглото. Той я зърна само за миг — бледа коприна и дантели, шумолящи върху стегната свежа плът. Обхвана го лудо желание и когато Кейт се настани в леглото, покривайки се целомъдрено със завивката, й бе почти признателен.

— Добро утро. Как се чувстваш? — попита я той, като внимателно остави подноса върху скута й.

— Отлично — отвърна тя, поглеждайки смутено ту него, ту храната, чудейки се кое от двете изглежда по-апетитно.

Той бе облечен в същите дрехи като вчера, но ризата му бе само затъкната в панталоните и откриваше силните му гърди, които толкова я привлякоха снощи. Върху подноса имаше почти всичко: от ягоди със сметана до бухтички и пирожки с месо.

— Май доста работа ти се е отворила покрай мен. Аз нямам такива неща в хладилника си.

— Познавам един готвач в „Омни“, който ми е много задължен.

— За какво? Да не си обещал да финансираш ресторанта му?

— Интересна идея. Сигурно щях да направя доста пари. Но не. Обещах му да напиша нещо за него в списание „Кулинар“.

Дявол да го вземе! Говореха си така, сякаш бяха най-обикновени познати, наредили се на опашка в супермаркета, а не любовници.

Кейт огледа подноса.

— Да ти помогна ли? С какво ще започнеш? Е, няма значение. Бухтичките се ядат, докато са още топли, но не познавам по-подходящи устни от твоите да схрускат една ягодка — рече Джайлс и й поднесе ягода, потопена в сметана.

Кейт затвори очи и откъсна сочния плод точно до опашчицата, за която Джайлс го държеше. От гърдите й се изтръгна стон на удоволствие. Устата й се изпълни със сладък ягодов сок. Той се наведе към нея, за да вкуси от сока, оцветил устните й, но в последния момент се дръпна. Не беше достатъчно бърз, защото Кейт отвори очи.

— Искаш ли още една? Или може би ще опиташ бухтите? Ето бухтичка.

— Мога и сама.

— Ще си изцапаш бинтовете.

— И какво от това? Не се чувствай задължен да ме храниш.

Джайлс вдигна подноса и го постави далече от нея.

— Хей, аз едва-що започнах! — възмути се Кейт.

— Мисля, че първо трябва да поговорим.

— Няма за какво да говорим.

Джайлс си пое дълбоко въздух, погледна я и продължи:

— Кейт, аз развалих всичко…

— Виж, Джайлс, да ми поднесеш закуската в леглото е прекрасен жест. Снощи всичко беше хубаво… Е, добре! Страхотно беше! — поправи се тя, когато видя познатото повдигане на едната вежда. — Но не е нужно прочувствено да ми обясняваш колко много имаш нужда от свободата си точно сега. Преживяхме нещо заедно по взаимно съгласие. С нищо не сме обвързани!

— Нима? Тогава защо не мога да си тръгна?

— Да не би да те спирам?

— Не съм казал такова нещо! — тросна се той.

— Тогава какъв е проблемът?

— Уплашен съм! Ето какъв е!

— Добре де, аз също.

Тишината, която последва, беше оглушителна. Истината, прозвучала в думите им, се четеше и в очите им. Двамата виждаха и нещо друго — нуждата от взаимно разбиране.

— Извинявай. Бях толкова зает със собствените си мисли, че съвсем забравих какво чувстваш в момента — рече Джайлс и нежно целуна върховете на бинтованите й пръсти.

Кейт извърна смутено глава.

— Когато се събудих тази сутрин и не те намерих в леглото до мен, хем се зарадвах, хем се обидих. Това най-добре обяснява чувствата ми. Аз просто не мога да се позная. Не и когато съм с теб…

Джайлс кимна.

— Винаги съм бил в състояние да си тръгна… От хора, от ангажименти… От всичко.

Кейт затвори очи.

— Не сме подходящи един за друг. Нищо няма да се получи. Ти си най-традиционният мъж, когото някога съм виждала.

— Аз ли?! Винаги съм бил против традицията, откакто съм достатъчно голям, за да зная, че на брат ми Ричард може да се разчита да опази неопетнена семейната чест. Ти си тази, която робува на традицията.

— Аз? Знаеш ли как ме наричаха в училище? Бунтарката! Аз съм черната овца в семейството. Винаги съм се борила против нещо, първа съм се усъмнявала, последна съм отстъпвала. Направо се изприщвах, ако трябва да отида на коктейл или някое женско парти. А ти от точно такива неща имаш нужда.

— Да, да! Мерси! Искаш ли и аз да ти пожелая някой такъв… например, банков чиновник или адвокат?

— Пепел ти на езика! — изкикоти се Кейт, топна малкото си пръстче в сметаната и го поднесе към устните му.

Джайлс я хвана за китката, все още смеейки се тихо, и го облиза. Ресниците й трепнаха, в очите й прочете желание. Неговите собствени мисли изведнъж взеха друга насока. Той въздъхна, наведе се още повече и допря нежно устните си до нейните.

— Ами… Кейт… Ако имах и грам чувство за благоприличие, отдавна да те бях помолил да ме изриташ оттук. Но единственото нещо, което искам, е да те притисна върху тези възглавници и да те целувам до безсъзнание.

Точно това искаше и Кейт.

— Не мога да мисля логично без силна доза кофеин, а кафето май вече е студено. Можем да го стоплим в микровълновата печка… но по-късно.

Съзирайки желанието в очите й, Джайлс бързо съблече ризата си. Зарови пръсти в косите й и леко я придърпа нагоре към себе си. Целуна я така, както дълго бе копнял — още от ранни зори, когато насила се бе измъкнал от леглото.

— Да, по-късно. И може би сега трябва да го направим бавно, за да не правим грешки — рече той с глас, натежал от страст.

Кейт блажено затвори очи и промълви:

— О, моля те! Направи го бавно… Много, много бавно.

След това двамата спаха, като изядоха от закуската онова, което можаха. В пристъп на угризения Джайлс най-сетне успя да накара Кейт да поспи малко, макар и сама.

Когато се събуди, тя видя, че Джайлс се бе изкъпал и преоблякъл. Беше донесъл дипломатическото си куфарче и бе разхвърлял книжа и вестници. Кейт се зачуди защо ли не бе отишъл да поработи в собствения си апартамент.

— Нямам нужда от бавачка и не е необходимо да отлагаш работата си заради мен. Мога и сама да се оправя — каза му тя.

Джайлс тъкмо четеше някакъв доклад. Като видя банан в ръцете на Кейт, той бутна листата настрани и грабна банана.

— Да не мислиш, че ще можеш да го обелиш? Трябва да погледнеш истината в очите, сладка моя! През следващите няколко дни ти ще стоиш в стаята, а аз ще бъда при теб, за да те държа под око.

Кейт отхапа парче от банана, сдъвка го и го глътна.

— Знаеш ли какво? Твоят английски чар е доста подвеждащ… От теб ще стане страшен диктатор. Още съм гладна.

— Ах ти, малка лакомнице!

— Когато съм се родила, Леона, която ми е била като майка и ми е приготвяла шишето с млякото, казва, че винаги съм го сграбчвала лакомо. Оттогава съм все такава.

Макар да знаеше, че е опасно да научава прекалено много подробности за нея, Джайлс искаше да разбере всичко.

— Майка ти е починала, когато си била малка, нали?

— Да. За всички ни беше много трудно без нея. Тя бе много нежна и кротка. И така кротка си отиде от нас… От всичко най-добре помня ръцете й… Много меки и с толкова бяла кожа!

— А аз едва помня майка си. Умряла е, когато съм бил на няколко години. Влакът, с който се връщала от коледно пазаруване в Лондон, катастрофирал.

Кейт си представи как малкият Джайлс чака до прозореца майка си, която няма да се върне, и почувства, че очите й се пълнят със сълзи.

— Каква трагедия! — прошепна тя.

Изведнъж Джайлс заговори с жар за детството си.

— Беше преди много време, но другите ми детски спомени са хубави. Живеехме добре благодарение на баща ми, който беше страхотен образ, а също и благодарение на бавачката ни. Не мога да я забравя. Ричард я наричаше дракона, но само защото ревнуваше, че аз и тя добре се разбирахме.

— Жива ли е още?

— Неуморима е. Отгледа децата на Ричард, а сега полага грижи за една нова династия в Биг Солт. Това е частен Карибски остров… О’Кийфи и семейството му живеят там — додаде Джайлс, като видя как Кейт вдигна вежди.

— Звучи ми така, сякаш е зимен курорт в Юта.

— О’Кийфи се озова там, корабът му се разби. А лекарката на острова го излекува. Горката жена! За всичките си тревоги и грижи по него знаеш ли какво получи милата Лора?! Омъжи се за този тиранин!

— Разкажи ми защо напусна дома си.

— Всъщност, причината е проста. Нарича се проклятието, тегнещо над втория син или нещо подобно. Баща ми се спомина точно когато завърших образованието си в Оксфорд и, разбира се, Ричард като по-голям син, наследи имението и титлата. Той искаше аз да се заема със семейния бизнес… Чувала ли си за „Порцелана Чанинг“?

Джайлс видя как Кейт покри уста с бинтованата си ръка, опитвайки се да потисне смеха си, и я изгледа с престорена строгост.

— И таз добра?! Та ние снабдяваме само най-изисканите хотели в Европа. Както и да е… Аз не пожелах нито скапания бизнес, нито магазините. Един господ знае, че не разбирам как се управлява мандра, а Ричард не даваше и дума да се издума за превръщане на имението във ферма за коне. И така, за мен нямаше друг избор, освен да си търся щастието другаде.

— Вярно ли е, че своя първи милион си направил, като си финансирал един холивудски филм?

— Това стана, докато играех в едно казино на Ривиерата. Играех срещу един холивудски продуцент… И ако не бях взел всичките пари на старчето Родни, той нямаше да има нужда някой да финансира филма му, който и без друго беше с много нисък бюджет. Колко невероятни са превратностите на съдбата! Ако не бях отишъл да проверя лично инвестициите си, никога нямаше да се запозная с О’Кийфи, а ако не бях купил дела му в „Орион“, никога нямаше да те срещна.

— Може би щеше да си много по-добре, ако не ме бе срещал — промълви Кейт.

— Може би и двамата щяхме да сме по-добре.

От тези негови думи я заболя и тя бързо се изправи.

— Аз наистина съм гладна. Какво ще кажеш за по една порция паста? Знам един ресторант, който… Джайлс!

Той не можа да устои. Виждайки болката в очите й, Джайлс прекоси стаята и я грабна в обятията си.

— Целуни ме, Кейт! Имам нужда от теб. Прости ми, но единственото нещо, в което съм сигурен, е това, че се нуждая от теб!

Отчаяние, паника! Кейт познаваше тези чувства, защото и тя ги изпитваше… О, да! Изпитваше и нужда. Незабавно обгърна с ръце врата му и през ума й мина: „Господи, каква лудост!“. Поне можеха да се отдадат заедно на забравата. Колко хора имаха дори това?

— Напомни ми утре да се обадя на доктор Куисънбъри, за да го помоля да ми даде адреса на някой добър психиатър — прошепна тя в лицето му, докато той я носеше към спалнята.

— Питай дали правят групово намаление. Ще отидем заедно.

 

 

Кейт се опита да бъде примерна болна, но в четвъртък вече й се струваше, че ще започне да вие от скука. Джайлс се опитваше да помогне: всяка вечер носеше видеофилми и списания. Днес обаче го бяха извикали по работа в Маями и Кейт унило късаше листенцата на големия папрат до прозореца.

Изведнъж на външната врата се почука. Кейт трепна и се упъти към антрето, за да отвори. Беше Елизабет и Кейт радостно прегърна сестра си.

— Е, няма смисъл да питам как си. Обадих се на доктор Куисънбъри и той ме посъветва да не те посещавам много често, обаче явно е забравил какво стана с теб, когато трябваше да лежиш, болна от шарка.

— Сега е още по-лошо! По цял ден зяпам стените и дори мислех да нарисувам фреска.

— Идеята ти не е много добра, но ако има шанс тази сграда да се използва за забавачница… Не, не ме гледай като бито кученце. Забравяш, че зная как рисуваш.

— Мислех си, че имам усет за цветовете…

— Ммм… да. Синьо и зелено или пък зелено и оранжево. Последната комбинация е на мода сега. Господи, какво си направила с тази папрат?!

— Ами исках да си направя салата за обяд… Какво си донесла? Ммм! Надушвам печено пиле, приготвено от Леона… О, добре че си донесла и хартия за пишеща машина. Джайлс все ми обяснява, че щяло да забави възстановяването ми…

— И как върви възстановяването? — попита Елизабет.

Кейт вдигна ръцете си. Беше свалила бинтовете още във вторник.

— А как върви любовта?

Докато Елизабет разопаковаше храната, Кейт й разказа какво се бе случило с нея през последните няколко дни. Това бе най-интимният разговор, който двете бяха имали помежду си.

— Интересно, че дори много умни хора загубват здравия си разсъдък, когато са влюбени. Ти си влюбена в него, Кейт. Можеш ли поне да приемеш този факт?

Кейт трябваше да остави чашата си с вино на масата, защото ръцете й затрепериха.

— Да! Особено сега, когато го няма.

— Какъв е проблемът тогава?

— Не желая да загубя свободата си, правото си да работя каквото пожелая, да се сприятелявам, с когото пожелая, да изразявам мнението си, където и както сметна за необходимо…

Сестра й се усмихна.

— Не е смешно, Лиз!

— Кейт, нима смяташ, че някой може да те промени?

— Лиз, знаеш ли, че онзи ден Джайлс спомена, че обича мариновани тиквички? Известно ти е колко ги ненавиждам! Обаче аз се обадих в един ресторант и поръчах да ни донесат за вечеря. Дори му позволих да ми пъхне една в устата!

Елизабет избухна в смях.

— Съжалявам, мила, но как бих могла да ти помогна?! Нима не разбираш, че с всеки се случва? Любовта означава да правиш компромиси. Някои компромиси са по-тежки, други не. А и ти може би ще откриеш нови черти в себе си…

Здравият разум й казваше, че сестра й е права и все пак нещо свиваше стомаха й.

— Както и да е. Важно е, че и Джайлс чувства същото.

Елизабет вдигна поглед от препеченото пилешко бутче и смутено се усмихна. Страните й поруменяха и тя каза:

— Значи затова халатът му е в банята? Видях го, когато се миех. Трябва да го махнеш, защото татко може да се отбие при теб.

Кейт схруска едно от препечените крилца, преглътна и възкликна, изненадана:

— Ти пък! Татко не е пуритан!

— Не, но си има два вида стандарти: единият е за любимите му дъщери, а другият — за обществото. Знаеш ли, че вечерта преди сватбата ми той ме попита дали не искам Леона да ми обясни някои неща, за които би трябвало да съм готова?

— Той е мислел, че ти още си девствена?!

— Аз бях девствена, но не беше нужно да ми обясняват, като ми разказват за птиците и пчелите.

Кейт едва не изпусна чашата си. Елизабет беше почти на двадесет и една, когато се омъжи за Дениъл. Те ходеха още в колежа, но дори не бяха спали заедно, все пак имаше и…

— Ти сериозно ли говориш? — попита тя почти шепнешком.

— Честна скаутска! А знаеш, че Дениъл си беше джентълмен и никога не насилваше нещата.

— А Морган Девърукс?

Елизабет се сепна и се дръпна назад.

— Хайде, Лиз! Нали сме сестри? — настояваше Кейт.

— Аз не съм спала с Морган Девърукс!

— Но искаше, нали?

— Кейт, ти трябва да се занимаваш с разследвания. Неизтощима си!

По едно време Кейт бе мислила да стане репортер или следовател, както и изпитател-пилот или професионална кънкьорка. Обаче след време, реши, че във всички тези професии работата е много тежка и убива възторга.

— Виждала ли си Морган, откакто ти казах, че се е върнал? — попита Кейт сестра си.

Елизабет въздъхна.

— Не, не съм. Нито пък очаквам да го видя. Положението му може да се е подобрило, но това не означава непременно, че ние се движим в едно и също общество.

— Елизабет, това е най-снобското нещо, което някога съм чувала! Защо да не сте заедно?

Елизабет явно се смути.

— Не това имах предвид… Исках да кажа… О, по дяволите! Веднъж Морган ясно ми каза какво мисли за мен и „за жените като мен“, както се изрази той. Сега нека да сменим темата, ако обичаш!

— Добре, добре… Просто се опитвах да изгладя нещата и да помогна на горкия човек.

Останалата част от посещението на Елизабет мина гладко.

Преглеждайки вестниците същия следобед, Кейт съзря снимка на сестра си и баща си на приема на кмета. Елизабет беше зашеметяваща в своята черна рокля и изглеждаше така, сякаш точно това искаше от живота. Но така ли беше наистина? Колко се засегна тя, когато Кейт спомена за Морган… На теория Лиз може би беше добре подготвена за компромисите в любовта, но в действителност беше същата като нея.

В един от вестниците Кейт видя своя снимка с Джайлс след конните състезания, както я бе вдигнал на ръце. Тя се усмихна и се замисли. Компромисите… Та нали дори Джайлс бе започнал да прави компромиси заради нея, въпреки забраната на доктор Куисънбъри. Вече цяла седмица Ръсти се оплакваше, че Кейт го подлудява със своите посещения и проверки, но Джайлс, който също бе човек на действието, разбираше тази нейна необходимост и винаги я придружаваше.

Кейт стана с намерение да вземе ножица и да изреже снимката, но точно тогава погледът й попадна на една друга фотография на Джайлс, който с ръкавели и каска на главата говореше с… Кейт се взря в снимката втрещена, и зачете надписа отдолу:

„Инвеститорът на център «Бомонт», Джайлс Чанинг, е достатъчно зает и въпреки това щедро посвещава голяма част от свободното си време за ремонтирането на Паркър Билдинг — сградата, обещана на бездомните. Директорът Ръсти Максуел е с него и също помага при ремонта…“

„Също ли?!“ — слиса се Кейт и почервеня от гняв. Какъв подъл номер! Ама че глупачка беше! Като си помислеше само как Лиз едва не я накара да си въобразява, да се надява… А истината бе, че Джайлс просто я използваше. И Ръсти бе замесен във всичко това!

 

 

Щеше ли да се изненада Кейт? Малко след полунощ Джайлс метна куфарчето и сака си в ягуара пред летището и потегли. Едва успя да хване последния самолет за Атланта. Наложи се да промени цялата си програма. Кейт го очакваше да пристигне утре, но само няколко часа в Маями му дадоха да разбере, че той не е готов да прекара нощта далече от нея. Още не. Навярно никога вече нямаше да може.

Джайлс се влюбваше. Той! Последният мохикан!

Тази мисъл го осени, когато беше на девет хиляди метра в небето. Стюардесата тъкмо му наливаше кафе. Обаче вместо нея, Джайлс виждаше Кейт, която му казва довиждане. Той мислеше само за нея и за това как ще го посрещне.

Би предпочел всичко да се бе случило не така бързо, но като знаеше каква е Кейт, трябваше по-рано да се сети, че това би било невъзможно.

Мисълта да се пъхне в леглото до нея, да притисне топлото й тяло до своето и да усети ударите на сърцето й, го накара да ускори крачка. Когато се озова пред вратата на апартамента й, Джайлс трескаво пъхна ключа в ключалката, превъртя го и натисна дръжката на бравата. Вратата се отвори, но съвсем малко — предпазната верига отвътре бе сложена! Беше забравил за нея… По дяволите!

— Кейт! Кейт, събуди се! Аз съм! — тихо извика той.

Тя се събуди, но въпреки че позна гласа му, взе ракетата си за тенис… Просто за всеки случай.

— Ще събудиш целия блок — скара му се Кейт шепнешком.

— Извинявай. Забравих, че имаш предпазна верига. Отвори вратата, любов моя.

— Ще ти отворя, когато завали сняг на екватора.

— Какво?!

— Нали трябваше да си в Маями? Какво стана? Онзи предател, моят някогашен приятел ли е платил, за да те открият?

— Кейт, исках да те изненадам…

Джайлс изведнъж усети, че нещо не е наред и я изгледа подозрително.

— Какво се е случило?

— О, много добре! Преструвай се на невинен докрай! Само че нека ти кажа едно нещо, Джайлс Чанинг: взела съм те на прицел! Видях ви във вестника с Ръсти! Двамата сте ми скроили отвратителен номер!

— Снимка на мен и… О, Кейт! Отвори вратата и всичко ще ти обясня.

— Ха!

— Кейт, ако не отвориш скапаната врата, ще я разбия! А утре във вестниците ще има снимка и на двама ни как ни освобождават от участъка заради нарушаване на обществения ред! Отвори вратата!

Тя се подчини, но само след като си повтори няколко пъти наум, че тази сцена е съвсем лична и няма защо да става достояние на околните.

Бутна вратата, откачи веригата и отново отвори. Джайлс веднага влезе и остави на пода сака и куфарчето си.

— Не се разполагай, защото няма да останеш! — тросна му се тя.

Джайлс бавно се извърна. „Търпение!“ — каза си мислено той. Всичко това беше просто недоразумение. След като й обяснеше всичко, тя щеше да го разбере.

Той дори успя да й се усмихне. Кейт бе така съблазнителна в тази своя бяла копринена нощница, стигаща до средата на бедрата й, много по-целомъдрена от всички други, с които я бе виждал.

Тогава обаче Джайлс забеляза осъдителния гняв в очите й и почувства как в него се надига някаква мощна и непозната тревога.

— Ще ме оставиш ли да ти обясня какво се е случило или ще си правиш изводи за мен въз основа на случайни факти?

Кейт вдигна предизвикателно брадичка и отвърна:

— Ти ме излъга! Част от споразумението с баща ми беше да не използва отец Мичъл и бездомниците за своя собствена реклама пред журналистите!

— Имах намерение напълно да спазя тази уговорка! Не съм карал онзи репортер да идва в Паркър Билдинг!

Кейт се изсмя горчиво.

— Въпросът е, че ти също не биваше да си там! Каква глупачка съм била! Аз се мъчех да спазвам всички предписания на доктор Куисънбъри, за да не те тревожа излишно, а ти си мислел единствено за това да не те хвана. Скришом си се захванал с моя проект, за да си направиш безплатна реклама!

— Чуй се само какво говориш: моя проект! А пред камерите каза, че ти си само един обикновен войник…

Джайлс почувства нужда да пийне нещо и се извърна към барчето, но Кейт го дръпна за ръкава на сакото.

— Казах го и е така! Но тази работа с ремонта беше много важна за мен! Исках поне веднъж да покажа на баща ми и на Ръсти, че аз не съм само едно хубавичко личице и мога много повече! Очаквах, че точно ти ще ме разбереш…

— Разбирам те и затова, след като доктор Куисънбъри каза, че трябва да си починеш една седмица, аз отидох и се представих на Ръсти Максуел, за да можем двамата да поддържаме някак темпото, докато ти се върнеш. Трябваше да сгъстя и пренаредя моята собствена програма, за да намеря време за Паркър Билдинг. Помолих моите хора да почакат! И всичко заради теб, Кейт! А после някакъв глупав репортер прави прибързани заключения и ти веднага го взимаш за чиста монета, без поне да се усъмниш…

Той бе направил всичко това заради нея? Как не можа да го разбере! Изведнъж Кейт усети, че й прилошава.

— Джайлс, нямах представа… — промълви едва чуто тя.

— Сигурно, но поне можеше да ме изчакаш и да ме попиташ. Ако не можем да си вярваме, защо сме заедно тогава?

Истината в думите му беше за нея като удар. Очите й се напълниха със сълзи. Джайлс беше прав. Как бе могла да си помисли такова нещо?!

— Толкова съжалявам! Много рядко ще се намери някой, който да направи нещо ей така, без да има користни цели. Започнах да се съмнявам в подбудите на всички.

— Аз не съм всички!

Вярно беше! Джайлс беше мъжът, на когото се бе обяснила в любов. А как бе изразила тя чувствата си към него? Осъзнавайки това, както и факта, че той имаше право да си отиде завинаги, Кейт изхлипа и сълзите й рукнаха.

Джайлс тъкмо взимаше сака и куфарчето си, когато чу как тя жално изхълца. Той винаги се бе размеквал пред плачещи жени, но сега сърцето му се сви от мъка. Отново остави багажа си на пода, с два скока се намери до нея и я взе в обятията си, като силно я притисна към себе си.

— За бога, спри! Моля те, недей! Кейт, не знаеш какво ми причиняваш… Аз не мога да се боря със сълзи…

— Не искам да се бориш! Искам да ми простиш… Джайлс, толкова ме е срам! Можеш ли да ми простиш? Няма да се повтори, обещавам ти!

— Поне докато не падне сняг на екватора, а? О, Кейт… Не можеш да обещаваш такива неща, както не можеш и да се промениш… Все едно. Нека поне ти кажа какво се опитахме да свършим Ръсти и аз.

— Не! Изненадата е прекрасна и аз съм ви много благодарна за това!

Кейт го целуна по врата, после допря устни зад ухото му и дълбоко въздъхна.

Джайлс почувства, че раздразнението му напълно се изпари. Нима наистина смяташе, че ще може да си отиде от нея? Той затвори очи и се отдаде на насладата от целувките й. Ръцете му галеха меките извивки на тялото й.

Кейт се залови да масажира раменете и врата му.

— Наистина ли свърши рано?

— Не, но когато разбрах, че изобщо няма да мога да се съсредоточа, отложих всичката си работа и хванах последния самолет за вкъщи. Господи, колко ми е хубаво.

Думата „вкъщи“ се запечати в съзнанието й и тя се усмихна в тъмното.

— Толкова си напрегнат. Чакай! Нека да ти дам да пийнеш нещо.

— Не! Искам теб — прошепна Джайлс и с устните си пресуши следите от сълзи по страните й.

В ласката му имаше опрощение и онази вечна нужда…

— Ела с мен — прошепна Кейт, хвана го за ръка и го поведе към спалнята.

После свали сакото му, а когато Джайлс понечи да свали вратовръзката си, Кейт покри с длани ръцете му и каза:

— Нека този път да го направя аз… вместо теб.

Тя сръчно я свали, разкопча ризата му и прилепи устни към гърдите му, като последователно прокара език по връхчетата им.

Джайлс зарови пръсти в косите й, подтиквайки я да продължи целувките си. В този миг той осъзна колко близко бяха те до това да разрушат всичко помежду си и глухо изстена.

— Кейт, отдавна съм готов за теб.

— Добре тогава. Защо не си събуеш обувките, докато аз се… приготвя?

Приготвянето беше само развързване на панделката и разкопчаване на двете копчета на нощницата й. С леко шумолене коприната се хлъзна по ръцете й, а Кейт дръпна Джайлс към себе си и плътно притисна тялото си към неговото. С едната си ръка той я хвана за косите, а с другата здраво я притисна към слабините си. Жадно затърси устните й, опитвайки се с целувката си да заличи спомена за тази вечер, в която за малко не убиха любовта си.

Нежно и с обич тя го остави да проникне в нея. Трескавата забързаност и силата на страстта им ги връхлетяха изведнъж и вече не можеха да спрат. Нуждата им бе вече неудържима.

— Кейт… Още! По-силно, Кейт! — хриптеше той, притиснал тялото й към своето.

Тя мислено се закле да не допусне огънят между тях да угасне, дори ако трябваше Джайлс да я напусне заради това. Кейт жадно го целуна, заглушавайки с целувката си стона му.