Хелън Р. Майерс
Целуни ме, Кейт! (3)

Трета глава

Мина цяла седмица, преди Джайлс да й се обади, но не беше нарочно. Просто беше много зает и вечерята трябваше да бъде отложена.

Екипът по събарянето на сградите още не бе приключил напълно работата си, а ето че неговите инженери и архитекти го гонеха за срокове, изпълнения, изменения…

При нормални обстоятелства той не би имал нищо против. Обичаше работата си и беше отличен организатор. Огромно удоволствие му доставяше да се залови с някоя идея и да я доведе до успешен завършек.

Обаче Джайлс знаеше, че тези обяснения няма да минат пред Кейт и че тя навярно тълкуваше мълчанието му по възможно най-лошия начин… Сигурно си мислеше, че е някакъв номер от негова страна.

Все пак той нямаше никакво намерение да бъде неучтив. Много искаше да й се хареса и смяташе да организира една приятна вечеря.

Трябваше да бъде в отлично настроение, за да може Кейт да се отпусне. С помощта на доброто вино и приятната обстановка те щяха да се опознаят и да станат приятели. Джайлс щеше най-после да й каже, че се възхищава от онова, което Кейт бе направила за бедните.

Когато най-после успя да й позвъни в Медоубрук, икономката му даде служебния й телефон. Джайлс се обади няколко пъти в офиса й, но нея все я нямаше. С малко хитрост успя да изкопае телефонния номер в апартамента й.

Цели два дни той оставяше съобщения на телефонния й секретар, но напразно… Имаше истина в това, което казваха хората: нищо не може да се сравни с жена, която си мисли, че е отхвърлена.

Имаше две възможности: или да се откаже от всичко, или да направи нещо. Но какво можеше да направи един мъж, когато се сблъскаше с нещо толкова необичайно и непредсказуемо?!

Просто трябваше да приеме поражението… Но това не беше в природата му! Ами че родът Чанинг бе участвал в битките при Ватерло и Хартум в Судан! Освен това той и Кейт имаха уговорка. Значи беше въпрос на чест, и Джайлс щеше да направи всичко възможно Кейт да спази своята част от уговорката.

Поглеждайки на въпроса по този начин, Джайлс изведнъж бе осенен от една идея и на третата сутрин обаждането му бе от малко по-друг характер.

 

 

— Кейт, много се радвам, че успя да настаниш отец Мичъл и другите! — рече Ръсти Максуел, потънал в протритото си директорско кресло и опрял крака в горния ръб на бюрото си, където се мъдреха останките от сандвич със сирене. Той кимна към сандвича, подканвайки Кейт да го вземе, и продължи: — При нормални обстоятелства щях да бъда поласкан, че си успяла да уговориш татенцето си да разреши „Центърът за по-добра Атланта“ да направи ремонта на новата сграда за бездомните, но детето ми, нали си виждала графика ни? Знаеш, че всичките ни екипи са плътно ангажирани до края на лятото!

Кейт бръкна в почти празната кесийка от картофен чипс, намери още една, последна картофена люспа, лапна я и спокойно огледа шефа си.

— Отказвали ли сме някога помощ на нуждаещите се?

— Ама всички ние работим по дванадесет часа в денонощието!

— Аз ще надзиравам ремонта, а редовната си работа ще върша през свободното си време.

Шефът Ръсти дъвчеше сандвича си и едва не се задави при последните думи на Кейт.

Той се закашля, удари се по гърдите с юмрук един-два пъти и отвърна:

— Кейт, ти си най-добрият стратег в екипа, докарваш най-много средства, най-неуморният работник си, но… нищо не разбираш от ремонти на сгради!

— Ами, значи ще придобия опит, а ти ще ме научиш на онова, което не зная. Можеш да изпратиш с мен Горман и Мартинес. Те почти приключиха с онзи магазин на Дилейни Стрийт. С тяхна помощ ще се справя.

— Но аз смятах да им дам проекта за парка…

— Само ще хабиш таланта им, а на мен ми трябват добър дърводелец и електротехник. Знаеш ли какво ще направим? Дай ми Горман и Мартинес, а аз не само ще ти открия спонсори за малките люлки и катерушките, но дори ще ти намеря човек, който да финансира естетическото оформяне на мястото като парк. Тед Вандериф, собственик на детските градини „Пидмонт“ е постоянен партньор на баща ми за голф и негов добър приятел.

Ръсти изохка, налапа остатъка от сандвича и отвърна, все още дъвчейки:

— Престани да ме изкушаваш! Каквото и да казваш, работата е тежка за теб. Я се виж! С тези ръце и час няма да издържиш!

Кейт тъкмо се канеше да отпие от содата си, ала ръката й така си и остана във въздуха, стиснала чашата. Върху лицето й в миг се изписа възмущение и тя възкликна:

— Вършила съм почти всичко на тази земя! Една от причините, поради които баща ми възложи на Центъра да участва в ремонта, е тази, че лично аз ще го ръководя. Помисли само каква реклама е това за нас!

Изпълнителният директор Ръсти Максуел посегна към своята сода, но като видя, че шишето е празно, посегна към содата на Кейт, отпи една глътка, прокарвайки последния залък от обяда си, и каза:

— Мразя, когато говориш така… Добре! Имаш работата. Ще ти пратя също Горман и Мартинес.

— Ти също ще дойдеш — усмихна се доволно Кейт.

— Какво?! А, не! Вече ти казах, че винаги оставам след работно време. Ако искаш, можеш да работиш по двадесет и четири часа в денонощието, но не и аз!

— Какво толкова правиш през свободното си време? Та ти си ерген…

— За което голяма заслуга има точно това място тук. Кейт, запознах се с една жена… Хм, виж, ти навярно предпочиташ да прекарваш свободното си време с коне, но аз предпочитам двунога компания. Да не мислиш, че навън е пълно с момичета, които си падат по бузести, червенокоси мъже? Дявол да го вземе, вече ударих трийсетака! Времето лети… Скоро жените ще започнат да ме гонят с метли и ще ме наричат стар пършивец!

— Ти си стар пършивец по рождение — подразни го Кейт, но дружелюбно му се усмихна. — А и преди съм ти казвала, че нямам нищо против мъжете. Но ми е ужасно противно да ме показват на всички ергени в Атланта така, както се показва расов добитък за продан.

— Да ви имам проблемите на вас, богатите! Вечеринки, пролетни балове, благотворителни балове… Един купон, втори купон, трети купон… Направо да умреш! Едно младо момиче не може да издържи на такова натоварване!

Кейт смачка лист хартия на топка и го запрати по Ръсти.

— Ще ми помогнеш ли или ще се наложи да те изнудвам?

— Предполагам, че все пак трябва да има някой, който да те надзирава… Това пък какво е?

Като видя как Ръсти отвори широко очи, Кейт мигом се обърна. Секретарката им, Сали, тъкмо влизаше в претъпкания офис, понесла луксозна кутия с цветя. Кейт погледна Ръсти и тихичко подсвирна:

— Та какво казваше за жената, която си срещнал…

— Не е за него, а за теб — рече Сали и постави кутията в скута на Кейт.

Не беше нужно да гледа етикета на кутията, за да разбере, че цветята са от най-скъпия магазин в Атланта. Нито пък бе необходимо да чете картичката, забодена върху златистожълтата панделка, за да разбере кой й изпраща този букет.

„Каква глупост!“ — помисли си Кейт. Как можеше Джайлс Чанинг да й изпраща цветя, когато така ясно му бе дала да разбере, че не желае повече да я безпокои?! Но явно Чанинг бе неспособен да приеме отказ. Та тя дори уговорката за вечеря бе приела сериозно! Пълен абсурд!

След като не отговори на нито едно от съобщенията му, Кейт се надяваше, че той най-сетне ще престане да й се обажда. Може би единственият начин беше да му върне цветята.

Колко жалко наистина! Жалко, защото единствената друга слабост на Кейт, освен вкусната храна, бяха цветята. Е, тя само щеше да надникне, а после отново да ги опакова и да ги върне обратно.

Кейт внимателно свали панделката, но още преди да вдигне капака на кутията, до нея достигна дълбокият и упойващ аромат на рози. Бяха толкова красиви с дългите си, елегантни стебла и тъмночервени, кадифени пъпки! Дъхът на човек спираше!

— Майчице, Кейт! Не знаех, че имаш такъв приятел! Някои хора са наистина късметлии… — рече Сали и благоговейно докосна прелестните розови пъпки.

Кейт тъкмо се накани да й отговори и изведнъж забеляза ръкавица, поставена между стеблата.

— Странно… Какво ли означава? — обади се отново Сали.

— Много криминалета гледаш, Сали Хернандес! Това просто е един ексцентричен жест — рече Ръсти, ала не успя да вземе ръкавицата, защото Кейт го изпревари.

Бележката, която изпадна от нея гласеше: „Ще те взема довечера. Точно в седем“. Кейт не знаеше дали да се смее, или да се ядосва.

Този човек наистина имаше стил. Ръкавицата беше специална, като за фехтовка! Разбирайки, че не може да я принуди да излезе с него, Джайлс Чанинг я предизвикваше да му откаже така, сякаш бяха съперници на дуел. Де да можеше, щеше да му покаже тя! Ала времето на дуелите беше отминало безвъзвратно и сега Кейт се намираше в доста неприятно положение.

Но изведнъж нещо й хрумна и тя се усмихна. Джайлс Чанинг щеше да си получи компаньонката за вечеря, но който се смее последен, се смее най-добре.

От другата страна на бюрото Ръсти я изгледа и възкликна:

— Слушай, Кейт, няма да те питам какво пише в бележката! Само ми обещай, че няма да правиш нещо скандално!

— Откъде ти хрумна? Просто отивам на вечеря — рече Кейт и лъчезарно му се усмихна.

 

 

Кейт едва не закъсня за срещата. Избирането и купуването на подходящ тоалет трая цялата вечност. Когато се върна в апартамента си, имаше точно толкова време, колкото да се изкъпе и да се облече. Все пак, щом на вратата се позвъни, Кейт успя за миг да се види на голямото огледало в банята и се усмихна, доволна от себе си — беше постигнала точно този външен вид, който желаеше.

„Липсва й само ангелски ореол“ — помисли си Джайлс секунди, след като тя му отвори вратата.

Кейт беше зашеметяваща. Той го осъзна в един миг — измитата й до блясък коса, чистото й, без грим лице, белите цветчета, избродирани върху семплата й рокля, светлите чорапи и обувки тип „балетна пантофка“… Джайлс едва ли не усети как хвърлената от него ръкавица го удря в лицето. Тя не само го изненада с това, че бе на уреченото място в седем часа, но и с усещането, което предизвика в него. Чувстваше се като някой гладиатор от филмите, който посича с меча си невинна девица, принасяйки я в жертва.

Той погледна към букета от маргарити, който държеше в ръцете си, откъсна няколко бели венчелистчета, хвърли ги във въздуха и извика:

— Слава на „Метро Голдуин Майер“! Дойдох да погреба Цезар, а не да го възхвалявам!

— Още цветя?! Много си любезен — рече безизразно Кейт.

Джайлс я изгледа с подозрение, но все пак се поклони учтиво и й подаде букета, като каза:

— Пред хотела имаше една толкова мила цветарка! Просто не можах да й откажа…

Кейт се наведе над маргаритките и едва успя да сдържи усмивката си. Драго й беше, че бе успяла да смути самообладанието му. Обаче това не бе достатъчно.

— Защо не влезеш за минутка? Искам да сложа цветята във вода — каза му тя.

Апартаментът й бе много далече от онова, което беше Медоубрук. Беше малък, но уютен, с кремави тапети и мебели от светло дърво. На дивана и креслата имаше плетени възглавници от палмово лико. Навсякъде имаше семейни фотографии в рамки. Всъщност, мястото му напомняше вилата на баба му в Хейстингс и макар че я харесваше, Джайлс се почувства като в клетка. Той се опита да се освободи от това усещане, като се огледа. По стените имаше многобройни грамоти от победите на Кейт в различни конни състезания.

— Ако искаш, може вече да тръгваме.

Тя стоеше на прага на кухнята стиснала малка бяла чантичка в ръце. Чудесно, само че Джайлс би предпочел друга реакция. По-добре безцеремонно да го бе наругала. На това той знаеше как да отвърне.

— Ъъъ… Да, разбира се.

Придружи я до ягуара си, Кейт влезе вътре и веднага му направи комплимент за добрия вкус. А когато я попита как е минал денят й, тя просто се засмя, без да му отговори и дори не се поинтересува как е минал неговият. Ако продължаваше тази игра, Джайлс сигурно нямаше да издържи и в някой светъл миг щеше да я…

— Докога смяташ да се държиш така?

— Защо? Какво имаш предвид? — попита мило, но с безразличие Кейт.

Нима тя действително смяташе, че той, Джайлс Чанинг, ще приеме безропотно такава обида?! Светофарът светна зелено и той решително стисна волана. Добре, щом Кейт искаше да играе, той щеше да й предостави пълната възможност за това. Съзирайки на пътя телефонна кабина, Джайлс спря колата, извини й се и каза:

— Току-що се сетих, че трябва да се обадя на един човек.

Кейт направо замърка от удоволствие, докато го гледаше как се преструва, че говори по телефона. Когато се върнеше, сигурно щеше да й се кланя до земята и да й се извинява, видите ли, в офиса му изведнъж настъпил някакъв катаклизъм, който само той би могъл да оправи. Щеше да я уверява, че напълно ще й се реваншира. Като че ли тя само това чакаше! Според нея уговорката бе спазена и толкова!

— Извинявай — измърмори той, като се върна в колата и закопча предпазния си колан.

— О, няма нищо! Разбирам — служебният дълг те зове. Ще излезем някой друг път!

— Моля?!

— Викат те в службата, нали?

— Откъде ти хрумна?!

— Ами… ти… Помислих, че… Нищо — измърмори покрусено тя, забелязвайки веселата ирония в погледа му.

Невероятно доволен от себе си, Джайлс подкара отново ягуара. „Нека се чуди… Няма да трае дълго. Ще видим какво ще каже, като пристигнем!“ — помисли си той.

Не след дълго Джайлс спря колата пред боулинга „Азалия Плаца“. Паркира я между един джип, покрит със знамето на Конфедерацията вместо с брезент, и една бричка, чийто калник бе закрепен с тел. Едва не му спря сърцето при тази гледка, но си струваше заради израза на Кейт.

— Пристигнахме — рече весело Джайлс и угаси двигателя.

— Ти сериозно ли мислиш, че ще вляза вътре, облечена по този начин?

— Мила моя, ние с теб имахме уговорка… Може и да нямаме вече, ако те е хванало страх, както казвате вие, янките.

Кейт затвори очи и се опита да брои до десет на френски, но всичко, което успя да си спомни бяха няколко нецензурни израза на италиански.

Чудеше се как да се измъкне от тази ситуация, без да изглежда глупачка или страхливка. Като не намери никакъв начин, тя просто откопча колана и хвърли към Джайлс такъв поглед, какъвто бе видяла да хвърля сестра й към нахалните и досадни оберкелнери.

— Разбира се, че не ме е страх… Аз… просто чаках да ми отвориш вратата!

Заведението беше шумно. Като ги видя, едно малко момиченце изкрещя пискливо:

— Мамо, мамо! Тези хора младоженци ли са?

Пазачът на боулинга беше облечен в памучна, щампована риза и гуменки. Той направи знак на един от сервитьорите и извика: „Ей, гарсон!“. После му обясни, че трябва да им даде най-хубавата писта и му напомни да им остави листа с напитките. Не след дълго сервитьорът се върна с два чифта ожулени и протрити обувки за боулинг и им заяви, че трябва да ги вземат под наем, ако искат да играят.

Кейт изтърпя всичко това, защото жадуваше за отмъщение. Тя щеше да го постигне независимо къде и кога, а Джайлс Чанинг щеше да вие и да завижда на египтяните, че са се отървали леко с нашествията на скакалците.

— Искаш ли да загрееш малко и да направиш няколко пробни удара? Нали пазачът ни каза, че имаме право? — попита я Джайлс, прекъсвайки мислите й.

Кейт стана, приближи се към топките, наведе се и избра една. Пъхна три пръста в дупките, но не успя да хване тежката топка както трябва и тя се стовари с трясък на земята, като едва не премаза крака й.

Някой захихика зад гърба й, но Кейт предпочете да не обръща внимание. Не се знаеше какво може да направи в такова настроение!

— Защо не хванеш топката с две ръце — подвикна й Джайлс.

Тя се наведе и понечи да вдигне топката от земята, ала роклята й беше доста тясна. Кейт размърда бедрата и хълбоците си така, че подгъвът се вдигна на педя от коленете й. Хвърляйки презрителен поглед назад, тя запрати топката по пистата, но изведнъж вляво от нея се чу вик:

— Ей, какво правите?! Ние сме от лигата по боулинг и тренираме!

Топката на Кейт се бе търкулнала в един от улеите на съседната писта.

 

 

Тя издържа цели три гейма, когато най-сетне Джайлс реши, че е достатъчно.

— Общо взето, добре се представихме — каза той, когато двамата се качиха отново в колата.

Кейт го изгледа навъсено.

— Резултатът от петдесет и шест точки не е кой знае какво постижение!

— Да, ама е по-добър от твоя! Ти направи само единадесет точки…

Кейт изсумтя презрително.

— Умирам от глад — рече тя.

— Не може да бъде! След двете огромни халби бира и онзи километричен сандвич…

Значи според Елизабет това беше джентълмен?! Ха! Само да стигнеха веднъж в ресторанта! Щеше да си поръча най-голямата и най-скъпа пържола на света. Ала за най-голяма нейна изненада не след дълго Джайлс спря ягуара си пред блока, в който живееше тя.

— Ще те изпратя — каза той дружелюбно и двамата тръгнаха.

Кейт мълчеше. Тя просто нямаше думи.

Когато стигнаха до апартамента й, Кейт се бе посъвзела. Тя пъхна ключа в ключалката, приготвяйки се да му откаже, ако той я помолеше да остане. Но Джайлс отново я слиса, като й пожела лека нощ.

— Това ли бе всичко?! — попита Кейт, като едва не зяпна от почуда.

Да, такъв беше първоначалният план, мислеше си Джайлс, но гледайки я сега, огряна от луната и от светлината на уличните лампи, той усети, че изящните й скули, чиято руменина още повече се подсилваше от мрака, и големите й блестящи очи го привличат неудържимо. В него се надигна желание и го заля като гореща вълна.

— Навярно не всичко… Не съвсем — отговори й той и извърна лицето й към себе си.

Сякаш цяла вечност Джайлс търси устните й… Кейт имаше всичкото време на света да му откаже, да го отблъсне… Той го очакваше — личеше по погледа му. А после изведнъж настъпи мигът и сякаш нищо друго не съществуваше.

Джайлс Чанинг бе точно толкова обигран, колкото и последния път, когато я целуна. Кейт осъзнаваше, че прави огромна грешка, като не се противопоставя, и малко късно го отблъсна от себе си, опряла юмруци в гърдите му. Ала целувките на Джайлс бяха като силно вино — тя се опиваше от докосванията му, от вкуса му върху устните си. От гърдите й се изтръгна стон, събрал в себе си сякаш и желание, и протест.

Джайлс обаче знаеше, че тя го иска, а това го караше да ликува и да я желае още повече. Искаше му се да отметне глава и да се смее с глас… Да я вдигне на ръце и така да влезе в апартамента й. Щеше да се задоволи, ако можеше дори тук да се притисне в нейните сладостно заоблени бедра и гърди. Само мисълта, че Кейт бе дъщеря на Теди, го възпря. И така бяха стигнали доста далече. Не му се искаше да има усложнения.

Миг по-късно Кейт усети отдръпването му… Тя видя само очите му — светлозелени и неразгадаеми. Очите на пантера.

— Сега сме квит — измърмори пресипнало Джайлс.

В гласа му прозвуча съжаление. Преди желанието му към нея да го завладее отново, той се обърна и бързо се отдалечи.

Кейт стоя на прага миг-два така, сякаш я бяха ударили през лицето, но бързо се овладя и влезе вътре, затръшвайки вратата след себе си.

Нищожество! Никого не бе ненавиждала така, както в момента ненавиждаше Джайлс Чанинг.

И все пак още преди да си помисли дори, някакъв вътрешен глас като че ли й нашепваше: „Така ли? А защо го остави да те целуне и отвърна на целувката му?“.