Хелън Р. Майерс
Целуни ме, Кейт! (4)

Четвърта глава

— И защо не искаш да има водоскок във фоайето на хотела ми? Така е според плана! Нали ти го изготви? — рече сърдито Теди и заканително размаха пръст пред Стийв Нолан.

Стийв се сви, но Джайлс, който стоеше до него, вдигна помирително ръка.

— Плановете могат да се променят и ти знаеш това. Във всеки случай аз те предупредих, че имам известни резерви. Тази идея вече е осъществена и то прекрасно в Ню Йорк… Само ще те обвинят, че плагиатстваш. Намерението ти да използваш символа на града е също неуместно. В Атланта има поне две чудесни скулптури на птицата феникс. Нужно е да постигнем нещо уникално, с което хотел „Бомонт“ ще се отличава сред останалите хотели в страната и дори в света… Покажи му скиците на аквариума — добави накрая Джайлс, обръщайки се към Стийв.

— Риби! Да заменя моя величествен водоскок с някакъв си аквариум, пълен с най-обикновени рибки?! — възкликна Теди невярващо.

— Не е просто аквариум, нито пък рибките са обикновени. Става дума за няколко свързани аквариума, които ще разделят фоайето на кътове, където гостите ще сядат за отмора. Изследванията показват, че аквариумите с рибки имат особено успокояващо въздействие…

Джайлс се отдалечи и остави Стийв да обяснява замисъла си. Приближи се към бюрото на Теди и се загледа в една от двете фотографии, поставени в тънки сребърни рамки.

Кейт. Лицето от снимката му се усмихваше с енергията и оптимизма, присъщи на младостта. Изпитваше такава нужда от нея, както Лондон от мъгла!

Какво го привличаше толкова? Вярно, красива беше, но беше доста по-млада от жените, с които обикновено се срещаше. Да не говорим пък, че беше ужасно пряма и непредсказуема.

Неудържима…

Джайлс се намръщи. Бяха изминали пет дни от онази злополучна среща, а споменът за нея продължаваше да го измъчва.

Първата целувка в конюшнята го развълнува силно, но когато я целуна втория път, се почувства така, сякаш нещо се скъса в гърдите му…

Жените в миналото му бяха събуждали в него най-хубави и приятни чувства — нежност, обич… Ала той спокойно можеше и да забрави за тези чувства. Не беше както сега. Ако се стигнеше до това да се люби с Кейт, едва ли щеше да може да я забрави. А и не желаеше да опитва.

— И ти ли си на същото мнение, Чанинг? — попита Теди.

— Хм… А, да! Ако сложим и по една стереоуредба във всеки кът, която да се задейства по желание и да разказва истории, това ще бъде не само образователно, но и забавно за малчуганите. Докато чакат родителите си, те ще могат…

Някой почука на вратата, прекъсвайки думите му. Беше Кейт.

— Здравей, татко! Може ли да… О?! Извинявай… Секретарката ти я нямаше в момента и затова влязох направо. Ще дойда по-късно.

Теодор Бомонт енергично се изправи.

— Дума да не става! Ти без друго идваш толкова рядко! Божичко, колко си красива… Достойна си да украсиш сватбена торта!

Кейт едва не изохка. Хвърли кос поглед към Джайлс и каза:

— Дойдох да подпишем оценката за ремонта на канализацията.

Теди я хвана за ръката и я поведе към другите двама мъже.

— Да, добре, но все пак можеш поне да влезеш за малко и да кажеш едно „здравей“ на хората! Вече познаваш Джайлс, но не успя да се запознаеш със Стийв Нолан онзи ден, когато… Ъъъ… Стийв, това е моето малко момиче Кейт.

„Господи, колко е прелестна!“ — каза си наум Джайлс, опитвайки се криво-ляво да събере мислите си.

Кейт бе облечена в бяла плисирана пола и бледолилав джемпър. Косата й бе прибрана под кокетна барета. Беше свежа и чиста като пролетно цвете.

— Радвам се да те видя отново, Кейт — промълви Джайлс. Някакъв вътрешен глас му нашепваше, че тя трябва първа да го забележи.

Кейт го поздрави вяло и се обърна към баща си:

— Може ли да ти оставя тези документи? Ще ги взема по-късно. Имам бърза работа.

— Но ние тъкмо се канехме да отидем на обяд! Защо не дойдеш с нас?

— Съжалявам, татко, но имам други планове. Ще обядвам с Тед Вандериф.

Изведнъж изражението на баща й се смени и той извика възмутено:

— Само през трупа ми! Вандериф?! Собственикът на детски градини „Пидмонт“?! Момиче, та той е женен!

Кейт сви иронично устни.

— Ах, ти сърдит мечо! Благодаря ти за напомнянето! Май забрави, че вече два месеца уча голямата му дъщеря да язди. Ще обядвам с Тед Вандериф, защото искам да го склоня да финансира оформянето на нашия нов парк.

Теодор Бомонт се разсмя, почувствал явно облекчение, и отвори папката, която Кейт му подаде…

А Джайлс през това време изживяваше драма. Защо се чувстваше разочарован и наранен? Тя се държеше така, сякаш нищо не се бе случило! Нали точно това искаше и той?!

И все пак Джайлс почувства съжаление, че Кейт отказа поканата на баща си. Дори я изревнува от непознатия мъж, на име Вандериф. Нима тя наистина мислеше, че може да продължава да се отнася пренебрежително към него. Всичко това е пълен абсурд, реши Джайлс, извини се и под предлог, че иска да провери някои документи, се запъти към кабинета си на същия етаж.

След десетина минути той отново се запъти към Теди. За това време Кейт сигурно бе свършила работата си и си бе отишла. Ала нито Кейт, нито Джайлс гледаха пред себе си, когато завиха зад ъгъла при асансьора. Джайлс реагира по-бързо, но въпреки това едва не я събори на земята.

— Триста дяволи…

Папката излетя от ръцете й, и листата се разпиляха по пода.

Джайлс усети лекото докосване на косите й — нежно като целувка — и вдъхна аромата й… Какъв беше този парфюм? Ухаеше на момина сълза… Дали не беше излъгала баща си, че отива на делови обяд?

— Извинявай… — рече хладно Кейт.

И двамата се наведоха едновременно, за да съберат разпилените листа. Ръцете и коленете им се докоснаха. Тя се дръпна рязко назад, сякаш ударена от електрически ток. Джайлс вдигна поглед и очите му попаднаха на деколтето й. Кейт се бе навела, а така се откриваше част от гладката кожа на гърдите й, съблазнителната гънка между тях и дантелата на сутиена й.

При тази гледка Джайлс капитулира напълно и прошепна:

— Кейт… Как се чувстваш?

Ама че нахалство! И как точно трябваше да се чувства? Този човек или я унижаваше, или непрекъснато й създаваше проблеми!

— Щом се махна оттук, ще бъда направо… — започна Кейт, но съзирайки горчивината в яркозелените му очи, засенчени с гъсти черни мигли, тя почувства внезапно разкаяние. В гърдите й се надигна безпокойство, вълнение… дори страх. — Остави ме на мира.

— Защо смяташ, че не се опитвам да го сторя?

— Харесва ти да си играеш с мен.

— Нима?!

Погледът му нежно се спря върху покритите й с лек гланц устни. Искаше му се отново да усети вкуса им…

— Само се опитай и ще те ухапя!

Джайлс тихо се разсмя. Беше й почти признателен за това, че го върна отново на земята. Той я докосна шеговито под брадичката и възкликна:

— О, Кейт, колкото и да ми е неприятно да го призная, ужасно ми липсваше!

— Нямам нужда от подобни излияния. Забелязала съм, че изповедите не помагат на никого, освен на самоубийците.

Виж го ти котенцето! Не пада по гърба си, макар че вече е използвало няколко от своите девет живота…

Джайлс се усмихна накриво.

— Само не ми казвай, че нито веднъж не си се сещала за мен през това време!

— Сещала съм се, и още как! Обаче набързо се справих с този проблем. Изрязах снимката ти от списание „Атлантска конституция“…

— Ооо, поласкан съм!

— … и я залепих върху мишената за стрели в моя офис. Изчакайте, моля! — извика Кейт на някого зад Джайлс, после се спусна покрай него и изтича към асансьора.

Това вече трябваше да го накара да се откаже. Мишената за стрели, значи… Виж ти! Нека да си намери друга жертва.

Джайлс не бе тичал след нито една жена в живота си и нямаше никакво намерение да го прави сега… Обаче дните минаваха и той все повече се убеждаваше, че Кейт не беше жена, която един мъж можеше лесно да забрави.

Всъщност, те се срещаха почти навсякъде: в офиса на Теди, на строежа, на коктейл или на прием.

Една съботна утрин Джайлс отиде до Медоубрук да поязди и Кейт отново беше там, упражнявайки се в езда и прескачане на препятствия със Зулу.

Първия път Джайлс реши да не я заговаря, но следващата събота забрави за това свое решение, когато Кейт изскочи изневиделица, възседнала онзи дяволски кон, профуча край него и едва не го събори на земята.

Това беше прекалено! Джайлс препусна след нея с намерението да я настигне. Беше смешно, като се вземе предвид разликата в конете. Неговият беше достоен жребец, който напълно отговаряше на името си — Доброто Момче Хенк. Обаче Хенк изобщо не можеше да се сравнява със Зулу. Едва когато Кейт позволи на своя жребец да намали ход, Джайлс успя да я настигне.

— Много забавно, няма що! — извика той, като я приближи.

Кейт се усмихна, но не се обърна към него, а продължи да гледа напред.

— Аз просто направлявах Зулу, за да може да изразходва част от енергията си. Ако го бях затворила в конюшнята по-скоро, той щеше така да се разбеснее, че да събори цялата сграда. Виждам, че ти си подбрал жребец, който напълно отговаря на твоите… възможности.

— Не всички имаме желание да се надбягваме със смъртта… Освен това едно от предимствата да яздиш дисциплиниран жребец е, че имаш възможност да се наслаждаваш на околния пейзаж.

— Значи с право си се отказал да яздиш Зулу.

— Изобщо няма такова нещо! По-скоро ти ми отказа тази възможност.

Кейт отпусна поводите на опърничавия жребец. В усмивката й се долавяше злорадство.

— Така ли мислиш? Достатъчно зрял си, за да си позволяваш да правиш глупости и да не се оплакваш след това, когато дойде време да се плаща.

— Ти смяташ, че не мога добре да яздя?

— Казах ти, че не обича мъжете.

— Очевидно това обяснява твоята привързаност към Зулу.

Усмивката на Кейт изведнъж угасна. Без да каже нито дума повече, тя грациозно слезе от седлото и му подаде поводите.

— Какво?! Нима няма да ми дадеш наставления? Или пък да се помолиш за моето оцеляване?

Кейт тихичко се засмя, ала в погледа й просветна хищническа искра.

— Приятна езда, лорд Чанинг — рече тя и потупа задницата на Зулу.

Конят, явно раздразнен от смяната на ездача или от потупването на Кейт, препусна с всичка сила. Сетне се насочи към обширното пасище, увеличавайки скоростта с шеметно темпо.

Да видим сега каква кръв тече в жилите на Негово Благородие, помисли си Кейт, взе поводите на Хенк и като заслони с ръка очите си, видя как Джайлс стремително препуска на гърба на Зулу, привел се ниско над шията му. После се изгуби зад близката дъбрава. Ако не се върнеше до петнадесет минути, тя щеше да тръгне да го търси.

Изминаха десет минути, но от Джайлс Чанинг нямаше и следа. По дяволите! Беше грешка да отстъпва Зулу на Чанинг! Всъщност, Кейт не искаше Джайлс да бъде контузен. Просто ненавиждаше самодоволната му усмивка и искаше веднъж завинаги да я изтрие от лицето му. А и той направи онази забележка за нейното отношение към противоположния пол… Но Кейт не мразеше мъжете. Просто смяташе, че не е нужно жените да им се усмихват и винаги да са на разположение, когато някой щракне с пръсти. Според нея отношенията между половете трябваше да бъдат поставени на равни начала. Джайлс Чанинг не приемаше такива условия.

Кейт се бе нагледала на негови снимки в списание „Атланта“ и някои други космополитни американски издания. Жените, които той харесваше, бяха блестящи, достатъчно умни, за да знаят, че и най-щедрият жест към тях не би означавал непременно брачна халка.

Въпреки непрестанно сменящите се женски лица обаче, популярността на Джайлс не намаляваше. Очевидно винаги се намираха жени, които наивно вярваха, че те ще са тези, които ще съумеят завинаги да спечелят сърцето му. Ала Кейт не вярваше, че Джайлс ще се задоволи да се обвърже с една жена за цял живот. Дори да се решеше да го стори, то щеше да е за някоя англичанка, така здраво възпитана в английските традиции, както и самият той.

Все пак… трябваше да му се признае! Имаше чар… Кейт въздъхна, припомняйки си колко зашеметяваща гледка бе той в своето синьо поло и бледосиви бричове за езда. Най-красивият мъж, когото някога бе виждала. Но дявол да го вземе, тя не желаеше да попада под властта на неговия магнетизъм… Ето, призна си го. Сега вече можеше да му обърне гръб. В края на краищата тя също бе човек и имаше нормалните желания на всяка жена. Това обаче не означаваше, че трябва да се хвърли на врата на господин Чанинг. Той бе тук, само за да построи хотела на баща й, а после отново щеше да се запилее нанякъде… Но може би Кейт трябваше да бъде малко по-любезна с него. Все пак той й помогна в нейната протестна акция за бездомните. А и вечерта, прекарана в боулинга, не бе чак толкова лоша, след като вече бе забравила обидата. В този миг Кейт го забеляза. Яхнал Зулу, Джайлс препускаше все тъй стремително и все тъй ниско приведен над шията му. Тя усети, че я напушва смях. Косата му бе разрошена и под силния слънчев загар лицето му бе побледняло. Кейт не можа да се сдържи и прихна.

Джайлс обузда буйния жребец близо до Хенк, който кротко пасеше, после внимателно слезе от седлото.

— Е, погледни на тази случка откъм добрата й страна! Ти все пак успя да не паднеш! — рече Кейт през смях и избърса сълзите, насъбрали се в ъгълчетата на очите й.

С героично усилие, но без да се издава, Джайлс прокара небрежно пръсти през косата си. На другата сутрин сигурно щеше да има страхотна мускулна треска.

— Отлично знаеш, че ако ме бе хвърлил от седлото, той щеше отдавна да се е върнал в конюшнята.

— Не, щеше да се върне при мен. Предупредих те!

Джайлс я гледаше как се смее, а слънчевите лъчи запалваха в косите й ту златни, ту сребърни огньове. Съзнаваше, че се държи глупаво, но тази жена го омагьосваше. Той пристъпи към нея и тихо каза:

— Да, предупреди ме. Въпросът е кой ще ме предупреди за теб.

Кейт инстинктивно се дръпна. В очите му нямаше заплаха и все пак…

— За мен ли? Та аз не съм те насилвала да яздиш Зулу!

Джайлс я приближи още повече и тя отново отстъпи назад.

— Ти ме предизвика. Това бе повече от ясно! А и двамата еднакво обичаме предизвикателствата, нали, сладка Кейт?

Сърцето й се разтуптя, когато забеляза хищния блясък в очите му. Пантерата в него отново се бе пробудила. Както се бе облегнала на ствола на стария дъб, Кейт изведнъж усети, че няма да може да се измъкне от Джайлс така лесно. Но пък той бе прав в едно — Кейт обичаше предизвикателствата.

— Е, тъй значи… Тук ли ще ме прелъстяваш?

Джайлс повдигна крайчеца на коприненото шалче, вдъхна парфюма й и отвърна:

— Не, тук ще тръгна по въжето, опънато над пропастта, а ти ще дойдеш с мен.

Той нежно прокара пръсти по лицето й, после надолу по шията и най-накрая докосна вдлъбнатината в основата й, сякаш за да усети чрез пулса неудържимия бяг на сърцето й.

Кейт затвори очи и едва чуто прошепна:

— И това, че не те харесвам, няма никакво значение за теб?

— Като си помисля, че Наполеон е започнал много по-зле, а е стигнал толкова далече…

— Добре, но аз не искам да те харесвам — рече Кейт, а устните й трепнаха.

— Не, но ме желаеш… И Господ да ни е на помощ!

Джайлс нежно притисна устни към нейните. Не беше нито груб, нито агресивен. Даваше й време да усети, да почувства сама нуждата си. Отначало целувките му бяха повече възбуждащи, отколкото засищащи. Кейт се опитваше да потисне желанието си, ала тялото й я издаваше. Почти против волята си тя разтвори устни, повдигна глава, търсейки още целувки, и зарови пръсти в косите му, придръпвайки го към себе си.

От гърдите на Джайлс се изтръгна вик на доволство, който на часа бе заглушен от устните й. Без повече колебание той прокара език по зъбите й и след миг усети топлата и влажна вътрешност на устата й. Джайлс сподави страстния си стон и с мъка овладя импулса си. Започна нежно да милва тялото й — надолу по грациозната шия, по гърдите… Обхвана прелестните й твърди зърна, а Кейт дълбоко въздъхна и се притисна още по-силно към него. В този миг Джайлс усети колко силно я желае, как я иска гола под слънцето и само неговото тяло да я топли. Желаеше стройните й крака да го обхванат и да го притеглят към горещата й женственост. Той плъзна ръце към бедрата й и още по-силно я притисна към ствола на дървото. Отдели се от устните й и зарови лице в косите й, шепнейки:

— Кейт, искам те… Зная, че е лудост! Откакто сме се срещнали, ние непрекъснато се заяждаме един с друг… Може би, защото нашите чувства още не са намерили отдушник…

За да забави малко развоя на събитията и да охлади до известна степен страстта си, Джайлс обхвана между длани лицето й и го покри с нежни целувки — челото, очите, носа, брадичката й…

— Нека да отидем някъде, където ще сме сами… В моя апартамент… — шептеше умолително той.

— Не!

— Добре, тогава в твоя апартамент.

Той не разбираше… Нито пък тя разбираше. Как успя да се забърка в тази каша!

Кейт тръсна глава, сякаш за да проясни мислите си от буреносните светкавици, прорязващи съзнанието й. По някакъв начин Джайлс бе успял да пробие защитата й и я бе накарал да го пожелае против волята й. Тя рязко се отскубна от него. Той я настигна и я погали по косата. Навярно Кейт бе свенлива… когато ставаше въпрос за секс? Възможно ли бе тя да не е така опитна, както изглеждаше?

— Кейт, обещавам ти, че ще бъда много нежен и търпелив любовник…

— Предполагам, че си имал достатъчно опит, за да усъвършенстваш техниката си.

— Моля?!

— Благодаря за предложението, но не искам да бъда отбелязана като още една резка върху таблата на леглото ти.

Джайлс изведнъж се вцепени, изненадан от неочаквания удар. За щастие, гневът бързо го връхлетя и напълно охлади чувствата му. Той никога не се бе оправдавал заради слабостта си към жените. Нито пък имаше намерение да го прави сега.

— Разбирам… Навярно очакваш да ти се извиня. Беше абсолютна грешка от моя страна да си въобразявам, че ще изпиташ същите чувства като мен. Повече няма да ви обиждам с недостойни предложения, госпожице Бомонт.

Джайлс взе поводите на Хенк, с един скок се озова върху седлото и без да погледне към Кейт, препусна към конюшните на Медоубрук.

Тя го гледаше как се отдалечава, разкъсвана от противоречиви чувства. Изпитваше и срам, и облекчение… Знаеше, че е постъпила правилно, загдето не позволи на Джайлс да стигне още по-далече. Обаче не знаеше, че ще я заболи.

Никога не бе очаквала, че толкова много ще й се иска да хукне след него, да го настигне и да му се извини.