Хелън Р. Майерс
Целуни ме, Кейт! (10)

Десета глава

— Виж я ти, сладката пакостница! Мисли си, че вече е добра като майка си! — възкликна радостно Кейт, като гледаше как малката Мунфлауър прескача ниските шубраци.

— Ще стане по-добра от нея, гарантирам ви. Едва на месец е, а краката й са вече съвсем прави. Има обещаващ гръден кош и хубава задница. Интересно ми е каква ще бъде на пет месеца — рече Джексън.

Кейт поклати глава и се усмихна.

— Такъв песимист си!

— Преценявам я с ума, а не със сърцето си, както някои хора наоколо.

Кейт бе облечена в ефирна бледолилава рокля. Джексън я изгледа с присвити очи и додаде:

— Мислех, че ще пояздите малко със Зулу. Трябва да се упражните. До панаира остава малко време.

— Упражнявах се рано сутринта, когато ти отиде на северното пасище да отсечеш дървото, което бутна оградата… Каква буря имаше снощи! Забеляза ли някакви други поразии?

— Ами, както винаги… Изпочупени клони, обрулени листа, но нищо сериозно. Ако бързате за някъде, тръгвайте. Няма смисъл да си губете времето в приказки с мен…

— Стига си се цупил. Чакам Джайлс. Сигурно самолетът му закъснява. Трябваше да е тук преди час — отвърна Кейт и отново погледна часовника си.

— Хм… Е, някои хора имат по-важна работа от тази да гледат небето и да мечтаят — измърмори Джексън и затътри крака към конюшнята.

Кейт се сдържа и нищо не отвърна, макар да знаеше, че след половин час Джексън щеше да се разположи в шезлонга си на терасата и да се люлее, докато заспи. Обикновено такава беше работата му в събота. Мислите й обаче бяха на хиляди километри оттук. Започваше да се тревожи за Джайлс. Вярно, не му се случваше често да го задържат по работа, но дори тогава, той й се обаждаше по телефона, за да я предупреди. Този бе един от многото начини да покаже загрижеността си към нея… И тя към него.

Три седмици, помисли си Кейт. Бяха изминали три седмици от онази нейна злополучна грешка и оттогава досега с всеки изминал ден чувствата им се задълбочаваха. Осъзнавайки, че тези мисли само ще я разстроят, Кейт тръсна глава и с бързи стъпки се отправи обратно към къщата. Още не бе изминала и половината път до имението, когато съзря лъскав ягуар да завива по алеята. Облекчено въздъхна и забърза още повече.

— Господи, каква прелест си, Кейт! Ела и дай целувка на един зажаднял мъж — рече Джайлс, спирайки до нея.

Нямаше нужда да я подканя. Тя се бе навела вече над прозореца на колата. Бяха изминали само два дни от заминаването му, но раздялата им изглеждаше много по-дълга.

— Липсваше ми — прошепна Кейт, преди да го целуне.

— И наполовина не съм ти липсвал така, както ти на мен! Само се качи в колата и ще ти покажа.

— Нека първо вляза в къщата, за да си взема чантичката.

— Влез при мен и ще те закарам до имението. Не бива да ходиш с тези високи токове тук. Теренът е доста неравен. Цяло чудо е, че не си си изкълчила крак — каза Джайлс и неодобрително изгледа красивите й, но нестабилни обувки.

Кейт с радост се подчини и седна до него.

— Ти си виновен. Опитвах се да се самоубия, докато те чаках. Толкова се разтревожих…

Кейт обви ръце около врата му и го дари с най-опияняващата целувка.

— Така е по-добре. Ще оживея… Може би. Нямаш представа каква нужда имах от това. Ако някой измисли как да се изпращат целувки по факса, направо ще стане милионер.

— Аз не съм те пращала в Маями, но разказвай, как вървят нещата там?

— Добре вървят. Проектът в Пуерто Рико е още висящ, но спечелихме строежа в Далас.

— Браво! — рече весело Кейт, но сърцето й се сви при мисълта за това, че Джайлс сигурно щеше често да я оставя сама.

— А твоят проект как върви? — прекъсна мислите й той.

— Много добре. Ще свършим предсрочно благодарение на твоята помощ. Обаче реших, че не съм създадена за такава работа и отказах на Ръсти, когато той ми предложи да… Джайлс! Къде отиваме?! — възкликна Кейт, когато той мина покрай къщата, насочвайки се към шосето.

— Ще видиш.

— Казах ти, че искам да си взема чантичката!

— Няма да ти трябва. Сложи си предпазния колан.

Кейт подозрително го изгледа.

— Какво става? Нали щеше да ме водиш на обяд?

— Боже, тази жена мисли вечно за ядене!

— Тази жена умира от глад! — възмутено възкликна Кейт.

— Обещах да ти купя най-голямата пържола… По-късно. Доволна ли си?

— Нима имам избор?!

— За какъв избор говориш? Нали те отвличам!

Кейт замълча, ала любопитството й не беше удовлетворено.

Не след дълго Джайлс спря пред някаква порта от ковано желязо, върху която бе закрепена табела с надпис „Продава се“. Той бръкна в джоба на сакото си и извади оттам връзка ключове.

— Това е имението „Феърчайлд“. Кога е било обявено за продан? — възкликна Кейт.

— Вчера. Поне така ми каза агентът, когато отидох да взема ключовете. Явно собствениците са решили, че имението изисква голяма поддръжка и са се преместили във вилата си на брега на океана… Влизала ли си вътре?

— Не. А ти?

— Разбира се. Нали затова закъснях? Вярно, когато чух, че собственикът е бил художник, загубих желание да разглеждам имението. Знаеш колко ексцентрични могат да бъдат художниците… Обаче в този случай бях приятно изненадан.

Джайлс отключи портата, вкара колата вътре, зави по алеята и спря. Кейт бе смутена. Нима той имаше намерение да се захване с реставрация на стари сгради?!

Миг по-късно тя съзря къщата през редицата от стройни брези, чиито листа още не бяха обагрени от цветовете на есента. Това не бе просто къща, а малък дворец! Имаше вътрешен двор, покрит с плочи, басейн и шадраван. Прозорците бяха високи, а дървените капаци — единствената украса на фасадата. Постройката притежаваше особен старинен чар, който порази Кейт.

— Чувствам се така, сякаш сме се върнали назад във времето и сме в някакъв стар френски замък — каза тя на Джайлс и се огледа.

— „Феърчайлд“ е построен според плана на един замък в Южна Франция близо до Прованс, който художникът някога посетил. Той предпочел да не слага завеси на прозорците, нито пък да ги засенчва с дървета или храсти, защото имал нужда от много светлина, когато рисувал. Аз обаче смятам, че на тези стени ще подхождат италиански кипариси и бръшлян… Ела! Искам да влезем вътре и да ти покажа терасата. Направена е така, че на нея да може да се обядва и вечеря на открито.

Отначало, докато вървеше през скъпо мебелираните стаи, Кейт се почувства като натрапница, но бързо преодоля това усещане, и след няколко минути бе заразена от възторга на Джайлс. Едва сега тя си спомни мълвата за това място от детските си години. Хората често говореха за ексцентричния художник и жена му, живеещи в пълно уединение. Сега Кейт напълно одобряваше и дори се възхищаваше на техния начин на живот.

Джайлс я поведе към задния двор.

— Чудесно място е! Но ако си решил да го препродаваш, не го променяй много, ще спечелиш повече. Сградата е някак сурова, но в това е чарът й. Разбира се, трябва да убедиш художника да остави и някои от картините си… Например, онази над камината. Прекрасна е, а цветята са като истински!

— Да препродавам ли?! Но аз смятам да живея тук!

Кейт изведнъж застана неподвижна пред отворената двойна врата.

Джайлс видя изумлението й и каза:

— Толкова ли е трудно да повярваш?

„Да, трудно е!“ — помисли си тя. Нима това бе мъжът, който само преди няколко месеца й обясняваше как не иска никакви усложнения и ангажименти?!

— Даваш ли си сметка какво говориш? Това тук не е просто жилищен блок или кооперация, а нещо, което изисква много грижи. Изисква човек с корен.

— Който после ще има и малки коренчета.

— Какво?

— Ела на сянка, скъпа. Слънцето ти влияе зле…

— Ами Далас и Пуерто Рико… И всички твои бъдещи строежи?! А къде отиде здравият ти разум, когато неотдавна ме предупреждаваше да не се ангажирам с теб, защото ще ме изоставиш? А какво ще кажеш за…

— Кейт, обичаш ли ме?

— Да, по дяволите!

— Тогава кажи, че ще се омъжиш за мен и млъкни.

Щом чу това, Кейт изписка радостно, хвърли се на врата му и обсипа лицето му с целувки, като най-накрая жадно и трепетно го целуна по устните.

— Повтори ми! Искам да го чуя!

Джайлс се усмихна снизходително.

— Как го искаш? В рими?

— Без.

— Обичам те, Кейт.

— О… това е чудесно! А сега искам малко поезия — рече тя и мечтателно затвори очи.

Джайлс се разтресе в беззвучен смях.

— Ти си луда!

— Не! Просто съм алчна. Искам да изпитам всичко с теб. Не съм очаквала такова нещо! Винаги съм мечтала да си имам някого, когото да обичам, и който също да ме обича.

Джайлс нежно обхвана лицето й в длани.

— Разбирам те, скъпа. В началото може би не съм мислил, че точно така ще стане. Но сега разбирам, че не мога да си отида от теб. Бъди моя, сладка Кейт, и аз ще споделя живота, сърцето си и всичко, което имам, с теб!

— Да, да, да!

Кейт обгърна с ръце врата му и жадно го целуна, а Джайлс я побутна към близката купа сено. Намерението му беше очевидно.

— Ъъъ… Кейт, не съм ли ти казвал, че имаш златни ръце?

— Не, но сега можеш да ми го кажеш.

— И да проваля прелъстяването на моята любима?! Но за всеки случай аз ще се постарая изцяло да ангажирам съзнанието ти — каза Джайлс, развърза колана на роклята й и плъзна ръце по тялото й.

Нежно започна да гали гърдите й и връхчетата им през дантелите на корсажа й. После ги обхвана с устни, а Кейт затвори очи и прошепна, останала без дъх:

— Това наистина изцяло ще ангажира съзнанието ми.

— Ммм… Не забравяй обаче, че все пак трябва да изляза оттук в сравнително приличен вид.

С жар се отдадоха на любовната игра, като нежно се галеха, наслаждавайки се на всяко движение, без да бързат. През изминалите дни двамата се бяха отдавали на буйната си и невъздържана страст и тогава Джайлс, изпепелен от огненото си желание, предпочиташе бързото темпо, за да утоли час по-скоро нуждата си. Но винаги бе осъзнавал, че в крайна сметка най-много харесва тези спокойни бавни ласки, подхранвани както от обич и нежност, така и от страстно желание, засищащи като пълноводна река.

Ароматът на трева се просмукваше в запотените им тела. На приглушената светлина широките, мощни рамене на Джайлс бяха като излети от бронз. Кейт усещаше всеки трепет на мускулестото му тяло и с любов и нежност го обхождаше с длани. И двамата лежаха голи върху тревата. Тогава Кейт разбра, че никога в живота си не бе пожелавала мъж повече, отколкото в този миг. После Джайлс плъзна ръце към съкровеното кътче между бедрата й и нежно проникна с пръсти в нея, напомняйки й по този начин за безмерното удоволствие, което само той можеше да й достави.

Кейт въздъхна и унесено прошепна името му. Джайлс обхвана с устни нейните и продължи нежно да я гали докато не се увери, че тя е готова за него, както той за нея. Едва тогава се намести удобно между бедрата й и я облада.

Дори тогава нежността остана, въпреки че Джайлс плъзна ръце под тялото й, за да я нагоди още по-добре за своите напористи тласъци. Произнесе името й и Кейт отвори очи.

— Кажи ми, че ме обичаш! — прошепна дрезгаво той.

Тя го обхвана още по-здраво с ръце и отвърна:

— Винаги ще те обичам!

Джайлс се усмихна на трескавото й възторжено обещание и двамата заедно достигнаха върха.

Джайлс реши, че ще може блажено да поспи, но нищо подобно не се случи. Само след няколко минути тя започна да го гъделичка с една сламка по ухото.

— Беше много по-хубаво и от годежен пръстен… — рече тя, сякаш разсъждаваше на глас.

Джайлс веднага прозря намерението й, усмихна се и закачливо повдигна вежда.

— Ако имаш малко търпение, ще можеш да бръкнеш в десния джоб на сакото ми.

Кейт веднага скочи и започна трескаво да търси дрехите си.

— Виж я ти, моята малка користолюбка! — засмя се тихичко Джайлс и отново я дръпна в обятията си.

— Наистина ли си ми купил годежен пръстен?

— Да, поръчах да ми го изпратят с експресна поща от Англия и той вече ме очакваше, когато пристигнах тази сутрин.

— Искаш да кажеш, че всичко е било предварително подготвено?

— Е, не съвсем… Ами, пръстенът е семейна ценност и очаквам да бъдеш изненадана, както подобава за случая — каза небрежно Джайлс и прокара пръст по леко вирнатото й носле.

Кейт буйно го целуна.

— Ужасно си секси, когато говориш като сноб.

Пръстенът беше с един голям диамант, заобиколен от три реда малки. Най-учудващо беше, че й стана като по поръчка.

— Прекрасен е, Джайлс! Прекрасен! Ще ме е страх да го нося.

— Там е работата! Той трябва по всяко време да ти напомня, че сега принадлежиш на мен.

Кейт отново го целуна.

— А ти принадлежиш на мен! Благодаря ти, мили! Страхотен е! Нека да го покажа на Лиз и на татко!

Няколко часа по-късно двамата нахълтаха шумно в имението Медоубрук. Джайлс й предложи да се качи в стаята си и да се пооправи, преди да съобщят новината на семейството.

Кейт се погледна в голямото огледало, видя разрошените си коси и тревичките по роклята и реши, че той има право.

Елизабет тъкмо излизаше от стаята си. Кейт я хвана за ръка и я въведе в своята спалня.

Развеселена и в същото време смутена, Елизабет измъкна една голяма сламка, заплела се в косата на сестра й.

— За бога, къде си била? Изглеждаш така, сякаш си се въргаляла в… Я, дай да видя. Нали не ме лъжат очите? — додаде тя изведнъж, забелязвайки пръстена.

— Бил е на прабаба му, по майчина линия. Невероятен е, нали!

— Надявам се, че изисква съответна охрана.

— Зная какво имаш предвид, Лиз. Чувствам се така, сякаш съм се пренесла в някоя приказка. Той ме обича и аз ще бъда госпожа Джайлс Куин Чанинг!

Елизабет се просълзи и прегърна сестра си.

— О, мила моя, толкова се радвам за теб! А виждам, че и ти си щастлива! Разкажи ми всичко подред! Кога е датата?

— Датата ли… Ами не сме я определили още.

— Типично за теб!

— Но искам ти да ми бъдеш кума.

— Поласкана съм. Значи ще се венчаете в църква?

— Как виждаш татко да пропусне случая да мине с дъщеря си по централната пътека? Освен това Джайлс твърди, че брат му и снаха му също ще искат да дойдат.

— Графът! Трябва да съобщя в пресата, а също да кажа на Леона да си вземе помощници в кухнята!

— О, господи! Кажи ми как реагира татко. Знаеш ли, въпреки всичко аз не мисля, че той е напълно готов да се раздели със своето малко момиче!

— Джайлс е в кабинета му. Аз по-добре да тръгвам!

Кейт енергично скочи на крака, но изведнъж се сети нещо и изгледа сестра си изпитателно.

— Между другото, днес срещнахме Морган. Поканих го на сватбата. И знаеш ли какво? Той каза, че ще дойде!

Внезапно усмивката в очите на Елизабет угасна и тя безпомощно се отпусна върху табуретката.

— О, Кейт! Как можа…

 

 

Теди влезе в кабинета си и видя Джайлс да го чака, седнал близо до прозореца, загледан навън.

— Чанинг! Върна се значи! Радвам се да те видя. Тъкмо се питах къде е Кейт, когато тя ме намери и ми каза, че днес ще обядва с теб. Да ти налея ли нещо?

Джайлс пожела уиски и предпазливо попита:

— Как вървят работите в Центъра?

Теди му подаде чашата с уиски и вдигна своята.

— Наздраве… Не мога да повярвам, че най-после Центърът започна да добива форма. Ако времето се задържи, хората ще започнат да работят по вътрешното обзавеждане веднага след Деня на Благодарността. Знаеш ли… Досега никога не съм следял прогнозата за времето толкова редовно. Непрекъснато очаквам урагани. Как е в Маями?

— Добре. Помолих я да се омъжи за мен.

— Хубаво, хубаво… И аз обичам това място. Животът там е малко по-забързан, но… Какво каза?!

— Помолих Кейт да се омъжи за мен и тя се съгласи.

Теди го изгледа втрещено за миг, после се плесна по бедрото и гръмогласно се разсмя. Джайлс повдигна вежда и малко кисело се усмихна.

— Означава ли това, че имам твоето одобрение?

— Одобрение?! Момчето ми, аз съм очарован! Нямам думи, но съм очарован! Как успя? Карай, няма значение. Нали всичко е решено вече и тя е щастлива… А тя е щастлива, нали?

— Благодаря, и двамата сме щастливи.

— Е, страхотно! Направо страхотно! Знаех си, че ако някой може да се справи, то това си ти! Ще удържа думата си! Щом наденеш халката на пръстчето на моето момиче и половината от Центъра е твой.

Теди чукна чашата си в тази на Джайлс, но в същия миг в стаята сякаш нахлу ураган и вратата се затръшна с всичка сила. Беше Кейт. Бе чула всичко. Сега стоеше пред тях и ги гледаше, а очите й мятаха мълнии.