Хелън Р. Майерс
Целуни ме, Кейт! (6)

Шеста глава

Джайлс влезе в асансьора на път за офиса на Теди и си пое дълбоко въздух. Целият беше кълбо от нерви. Бе все още ядосан и засрамен от поведението си в театъра.

И едното, и другото бяха непривични усещания за него.

Жени! Кое, за бога, го бе заблудило, че те са по-слабият пол? Само с поглед една жена го бе накарала да я желае така, както не бе пожелавал никоя преди. Само с една дума тя бе преобърнала живота му… Искаше му се никога да не я бе срещал, но пък да я вижда, бе убийствено. Жени! Жената… Кейт.

След онзи провал в театъра бяха изминали две седмици. И двамата упорито страняха един от друг, но Кейт бе неизменно в мислите му.

Джайлс се опита да намери спасение в работата, работеше денем и нощем. Но какъв беше резултатът? Никакъв! Не можеше да се съсредоточи, не можеше да се храни. Изпокара се с всички. Грубите инстинкти излизаха на повърхността, и то само заради гузната му съвест. Той бе възпитан като джентълмен и вярваше, че мъжът трябва да се отнася към жената със специално внимание и грижа. Обаче въпреки това Джайлс си бе позволил да нагруби Кейт и чувството за вина го измъчваше непрестанно. От професионална гледна точка той приемаше необходимостта да бъде твърд и неотстъпчив, но по природа бе мил. Тази безпомощност пред Кейт, слабостта, която изпитваше към нея, както и идиотските му реакции на моменти, трябваше да бъдат овладени веднъж завинаги.

Та нали затова отиваше към кабинета на Теди сега, вместо да си бе останал вкъщи! Беше приел поканата му да го придружи заедно с дъщерите му на един прием, на който нямаше никакво желание да ходи. Надяваше се, че ще може да се извини пред Кейт и тя ще му прости. Тогава навярно той щеше да прости на себе си.

Когато влезе в кабинета на Теди, двамата с Елизабет вече го очакваха, но от Кейт нямаше и следа.

— Извинете за закъснението — рече Джайлс и предпазливо обходи с поглед стаята.

Теди тъкмо затваряше телефона. Той се надигна от стола си, като му посочи креслото и каза:

— Не се притеснявай. Кейт и без друго още не е дошла. Току-що звънях в апартамента й, но тя е включила автоматичния телефонен секретар. Не мога да говоря с тези глупави машини!

— Сигурна съм, че вече е тръгнала насам — увери го Елизабет.

— Права си. Навярно има голямо задръстване. В петък винаги е така. Ще приготвя нещо за пиене.

Елизабет не пожела да пие, изчака Джайлс да си поръча брендито и чак тогава хладно го поздрави.

Той наведе глава и измърмори под нос:

— Значи ти е казала?

— Не беше нужно. Аз почти отгледах Кейт и усещам, когато е наранена — отвърна Елизабет, като също снижи глас.

— Ако ще те успокои, нека ти кажа, че не се гордея с постъпката си.

— Не ме успокоява, но съм учудена, че не си й го казал.

— Такива са намеренията ми, но сигурна ли си, че тя ще дойде?

В другия край на стаята Теди ровеше в кофичката за лед и мърмореше нещо по адрес на секретарката си. Елизабет го изгледа, сви рамене и отвърна:

— Тя е като татко — ръководи се от чувствата си. Ако все още чувства гняв, ще дойде и тогава се приготви за най-лошото. Но ако обидата е надделяла… Аз лично не се учудвам, че я няма. Напоследък много работи по онзи ремонт. Безпокоя се за нея. Направо прекалява!

— Кой в какво прекалява? — разнесе се изведнъж гласът на Теди, който подаде напитката на Джайлс и се обърна към дъщеря си.

— Тъкмо обяснявах на Джайлс колко се тревожим за Кейт. Тя се преуморява с тази работа.

Теди се загледа в чашата си и рече умислен:

— Да, преди идваше, оставаше с нас за вечеря… или поне за десерта. А сега все бърза за някъде. Започвам да съжалявам, че й поверих работата по ремонта.

— Ако й кажеш това, ще я съсипеш. Тя просто иска да се гордееш с нея — каза Елизабет и стисна ръката на баща си.

— Но аз и така се гордея с нея, а щях да съм още по-горд, ако ме навестяваше по-често… и си доведеше годеник!

— Знаех си, че рано или късно ще се стигне до това… Обади ли се в службата й? Може да е на сбирка или нещо такова…

Теди отново стана и отиде до телефона. След по-малко от минута той затвори с трясък слушалката и нажежи въздуха в кабинета с най-цветистите ругатни от своя репертоар.

— Те „предполагали“, моля ви се! А нямат дори телефон, по който да се свържат с нея!

Джайлс се изправи колебливо. Не се решаваше да направи предложението, което отдавна бе узряло в главата му. Най-накрая обаче грижата му за Кейт надделя и той каза:

— Защо вие двамата не отидете в клуба? Аз ще отида до службата й и ще видя какво става. Може би Кейт просто се е улисала в нещо и не е погледнала часовника. Ще я придружа до апартамента й да се преоблече и ще я доведа на приема.

— Чудесна идея! — възкликна радостно Теди.

— Не е ли по-добре просто да почакаме още малко? Знаеш, че Кейт не обича изненадите — рече неуверено Елизабет.

— Глупости! Тя обожава изненадите!

— Татко…

Джайлс се обърна към Елизабет и се усмихна. В очите му се четеше молба.

— Моля те, Елизабет! Уверявам те… Ще бъда много внимателен!

— Разбира се, че ще бъдеш, приятелю! Ще се видим в клуба… И недей да бързаш много — рече покровителствено Теди, взе чашата от ръцете на Джайлс и го изпроводи до вратата.

Когато спря пред голямата тухлена сграда на Центъра, Джайлс видя, че колата на Кейт бе все още на паркинга. Това най-сетне бе добро предзнаменование.

Той разпита неколцина от служителите, но всеки път му даваха погрешна информация или пък учудено повдигаха рамене.

Най-сетне някакъв мъж му каза къде е Кейт.

— На горния етаж при чертежите — рече той на леко завален английски.

— Да не би да има съвещание? — попита Джайлс.

Мъжът се ухили и отвърна:

— Да бе! Съвещава се с господин Пясъчна торба…

„Който и да е този господин, ще се наложи да почака“ — рече си Джайлс и тръгна нагоре по стълбите.

Отвори първата врата вляво и влезе. През големия прозорец на западната стена се виждаше огненото кълбо на залязващото слънце. Ярките слънчеви лъчи в първия миг го заслепиха. Постепенно и Джайлс свикна със светлината и се огледа наоколо. Едва тогава забеляза Кейт, която очевидно бе заспала, докато бе преглеждала чертежите.

Светлорусата й коса, вързана на опашка, се провираше през дупката на бейзболната й шапка, покривайки раменете й и чертежите. Джайлс би познал тези златисти кичури от сто метра.

Той безшумно се приближи и усмивката му изведнъж угасна, а изражението му стана угрижено. Макар и полускрито, лицето й показваше признаци на смъртна умора — страните й бяха съвсем бледи и изпити, под свилените й ресници личаха тъмни сенки. Елизабет с право се тревожеше. Тази вечер нямаше да ходи на никакъв прием. Теди щеше да разбере. Елизабет също.

— Кейт — прошепна Джайлс, погали я по косата и нежно опря длан в рамото й.

Господи, колко крехка беше! Тя не бе родена за груба работа! Защо толкова упорстваше? Какво се опитваше да докаже?

Кейт тихо изстена и се опита да се обърне в желанието си да избяга от гласа, който искаше да я изтръгне от съня. За съвсем кратко време бе успяла да потъне в сладко забвение, а слънцето така блажено топлеше гърба й… Боже мой! Дори след най-тежките падания от Зулу не се бе чувствала така съсипана и смъртно уморена. Всичко я болеше.

— Хайде, Кейт, събуди се! Не можеш да останеш тук.

Тя изведнъж се надигна, стресната.

— Ти?

— Да, аз.

Кейт измърмори нещо, ядосана, но накрая се разсмя, скривайки лицето си в длани.

— Ето какво става, когато кажеш на хората си да заключват вратата и да не пускат никого горе. Никой не чува и не изпълнява…

— Няма смисъл, Кейт. Дошъл съм с бяло знаме, за да сключим примирие.

— Примирие за какво? Нима не каза, каквото имаше да казваш още преди две седмици?

— Преди две седмици сигурно щях да се съглася с теб, но всичко това може да почака. Баща ти и сестра ти ме изпратиха да видя какво става с теб.

— Баща ми и сестра ми ли?!

Кейт погледна часовника си и изведнъж скочи на крака, но се олюля. Подпря се на масата, а лицето й се сгърчи от болка.

— Господи, приемът! Кажи им, че съм тръгнала… Кажи им, че… Че съм на път за вкъщи, за да взема душ и да се преоблека! Ще бъда там след един час!

— Точно така. Ще се прибереш вкъщи, но никъде няма да ходиш, а отиваш просто в леглото си.

Кейт реши да не му обръща никакво внимание.

Когато се изравни с Джайлс обаче, той препречи пътя й с ръка. Кейт понечи да отблъсне ръката му, но изведнъж лицето й отново се сгърчи.

Той усети, че макар и неволно, й бе причинил болка. Сигурно нещо бе станало с дланите й…

— Дай да видя! — промълви той.

— От къде накъде? За какъв се мислиш, че да ме проверяваш… Ох!

— Какво си направила?

— Най-вече зачуквах гвоздеи.

— Както и няколко пръста!

Тя само сви рамене. В същото време усети как нещо свива гърлото й. „От умората е“ — каза си тя. Нямаше нищо общо с неговия омразен английски чар.

Джайлс се поколеба миг-два, после колебливо докосна с пръсти лявата й скула и изтри черното петно. Помълча още малко и най-накрая каза:

— Кейт, признавам, че имаш право на още един изстрел, но не е ли по-добре да прекратим огъня засега? Моля те!

— Последния път, когато се опитах да направя това, бях торпилирана, Ваше Благородие — отвърна тя със сарказъм.

— Успокоява ли те фактът, че ти не беше единствената жертва?

— Не е необходимо да говориш неща, които смяташ, че ще ми е приятно да чуя.

— А какво ще кажеш за нещата, за които изпитвам нужда да говоря? Кейт, ти ме плашиш! — додаде той и тъжно се усмихна.

Кейт поклати глава смаяно. Вътрешното й безпокойство и смущение все повече и повече нарастваха.

— Не съм искала нищо друго, освен приятелство с теб, Джайлс. Какво толкова те плаши?

— Мислиш, че няма какво, така ли?! Ти непрекъснато ме развеселяваш и съсипваш, интригуваш и възпламеняваш… Щом сметна, че съм проумял някоя твоя постъпка, ти правиш нещо съвсем различно и неочаквано, което напълно ме изважда от равновесие! Като това тук, например — додаде той и докосна разранените й пръсти. — Кейт, не мислиш ли, че отиваш твърде далече?

— Грешката е моя. Обещах им, че сградата ще е готова на първи октомври, без да си дам сметка колко много работа е това. Сега нищо друго не ми остава, освен да помагам с всички сили.

— Ето, видя ли? Нали и аз това ти казвам? Ти си една на милион, скъпа моя! И за теб е опасно да се движиш сред мъже, които познават това качество, но са хитреци, макар и очарователни…

Смаяна, Кейт поклати глава. Тя не можеше да повярва на току-що чутото.

— Да не би да се опитваш да ме предпазиш от себе си? Това е най-абсурдното нещо, което някога съм чувала!

Кейт не знаеше дали да крещи, или да се смее.

— Аз лично смятам, че е проява на галантност от моя страна — рече малко смутено Джайлс.

— Старомодно е!

— Господи, отново се започна! Слава богу, че не храня никакви романтични илюзии. Иначе щеше да ме докараш до пиянство, преди да намеря верния път към теб.

— Значи ще трябва да живееш достатъчно дълго, за да го намериш.

Изведнъж, без каквото и да било предупреждение, Джайлс я грабна в прегръдките си.

— Кейт, престани! — прошепна той и притисна устни към нейните.

В мига, в който цялото й напрежение се отприщи, Кейт осъзна, че той й бе липсвал. Вбесяваше я, грубо й отказваше, мислеше дори, че постъпва благородно, като я предпазва от себе си, но сега, когато усети горещата му и жадна целувка, отвръщайки със същата сила, тя разбра, че Джайлс Чанинг й бе липсвал до болка.

Той също не можеше да се насити на целувките й. „Само още малко и вече ще мога да се спася“ — мислеше си Джайлс, ала когато се опита да отдели устните си от нея, внезапно усети, че иска още… и още…

— Добре, беше достатъчно убедителен! — рече задъхано Кейт.

— В историята е записано, че родът Чанинг може да бъде безмилостен, когато се наложи.

— Направо ми се разтрепериха коленете! — възкликна Кейт и като се размърда, усети устните му върху шията си.

— От умора е — рече Джайлс.

Тогава се сети, че е по-добре да спре сега, докато още можеше. Отдръпна я на една ръка разстояние от себе си, нахлупи ниско бейзболната й шапка и каза:

— Хайде, ще те закарам.

Засегната от това, че той се бе съвзел по-бързо от нея, Кейт повдигна шапката си и надменно заяви:

— Мога да карам и сама, благодаря!

— Но ти едва се държиш на крака! Ако седнеш зад волана, сигурно ще припаднеш и ще прегазиш някоя нещастна жена, разхождаща пуделчето си. Освен това ръцете ти трябва да се бинтоват… Добре де! Добре! Нека поне да карам след теб — додаде той, когато Кейт понечи да се противи.

Като стигнаха пред апартамента й, той нежно я прихвана през кръста и каза:

— Два пъти мина на жълто.

— Помисли си обаче, колко пудели бяха спасени тази вечер… — рече Кейт и се прозя.

— Къде са ключовете ти?

Тя му ги подаде, ала Джайлс поклати глава.

— Това са ключовете от колата ти.

Кейт въздъхна замислено, постоя така миг-два, но после изведнъж се обърна и рече:

— Можеш ли да ги извадиш?

— Само ти си способна да измислиш такова нещо!

Джайлс бръкна в задния й джоб и дланта му обхвана лявата половина на заобленото й задниче.

— Какво щеше да правиш, ако бях непознат?

— Ами щяхме първо да се запознаем.

Той извади бавно ключовете и отвори вратата на апартамента. Кейт отиде направо в спалнята и с облекчение се отпусна върху леглото си.

— Предполагам, че трябва да се обадя на татко и Елизабет, нали?

— Аз ще им се обадя, но след като превържа ръцете ти. Защо не се съблечеш и не си легнеш? Аз ще се погрижа за всичко.

— Трябва да взема душ.

— Ще се изкъпеш сутринта.

— Будилникът ми! Трябва да го навия…

— Защо? Утре е събота, за бога! Какво ще ти стане, ако си вземеш един ден почивка?

— Утре трябва да се състезавам на конните надбягвания за благотворителния бал…

— Ама че инат! — изруга полугласно Джайлс.

— Няма нищо общо с ината! Победителят печели чек за хиляда долара. Вече три години правя дарение за детската ракова болница.

— Аз пък ти казвам, че няма да си в състояние да се състезаваш с онзи черен дявол утре. Опитай се да поспиш. Аз ще се погрижа за останалото.

— Това, че си приказваме, изобщо не означава, че можеш да ми нареждаш! Не обичам мъжете, които се опитват да ми нареждат…

Джайлс бавно свали ластика от косата й, зарови пръсти в златисторусите кичури, разпусна ги по раменете й и каза:

— Аз пък не обичам жените, които за всичко се инатят. Какво предлагаш при това положение?

Кейт леко потърка устните си в неговите и отвърна:

— Трябва да намерим обща основа на… общуване.

— Ммм! Ами ако се отметнеш от думите си, когато си в по-добра форма за… общуване?

— Разчитам, че ще ми напомниш.

След секунди Кейт напълно се предаде на умората и оброни глава върху рамото на Джайлс. Той я притисна още по-плътно към себе си и започна леко да я люлее, усещайки как тя все повече и повече се отпуска в ръцете му. Джайлс допря устните си до челото й и тихо прошепна:

— Сладка моя Кейт! В хубава каша се забъркахме, нали?