Хелън Р. Майерс
Целуни ме, Кейт! (8)

Осма глава

Джайлс никога не бе подозирал, че може да бъде ревнив. Нищо и никой не бе събуждал това чувство у него. Нито жени, нито имоти, нито пари. Всъщност, той бе раздал достатъчно пари, за да може да смята, че е щедър и великодушен. Но чувството, което изпита, когато видя Кейт в ръцете на някакъв непознат, бе много силно и нямаше нищо общо с това. Непознатият изобщо не беше безличен: малко над среден ръст, ала доста добре сложен. Приличаше на човек, познал тежки времена и непосилна работа. Ръцете му го издаваха. Обаче, съдейки по дрехите, трудът му явно бе възнаграден вече. Скиталец бе думата, изникнала в ума на Джайлс, когато се вгледа в смуглото лице на мъжа — човек, който сякаш не се бе помирил със себе си. Интересна личност, заключи в себе си той, но най-лошото бе, че явно и Кейт беше на същото мнение.

— Здравей! Ела да се запознаеш с един приятел.

Кейт ги представи един на друг. Морган се усмихваше дяволито, а Джайлс сдържано и с известно уважение.

— Теди току-що ми разказа колко хубаво имение е Уайлдууд. С чудесно разположение — рече Джайлс с небрежен тон.

— Това е едно от достойнствата му, които ме привлякоха.

— Без съмнение.

— Но не така, както вие си мислите.

— Не можете да си представите колко много ме успокоихте.

Кейт гледаше ту единия, ту другия и най-накрая каза с престорена веселост в гласа:

— Някой иска ли да чуе аз какво мисля или по-добре да отида да си направя маникюр, докато вие двамата подскачате като петли един срещу друг?

Морган се разсмя.

— Господи, Кейт! Изненадваш ме, много си импулсивна. Но не и когато става въпрос за коне. Като стана дума за това, Кейт… имам една кобилка. Не искаш ли да я представим на Зулу?

— След такъв фал?

— Е, сега ще ме караш да ти падам на колене ли?

— С по-голям успех можем да качим Лиз на някой кон, отколкото ти да паднеш на колене… Добре де, ще изслушам предложението ти, но само ако обещаеш да дойдеш на вечеря в Медоубрук.

— Може би другите няма да са очаровани от това.

— Страх те е, а?

Задуха вятър — горещ и сух, но не по-сух от смеха на Морган.

— Обади ми се, Кейт! Но когато стане гафът, не забравяй, че ти си ми била съучастничка.

Кейт искаше да го задържи още, за да наблюдава реакцията на Елизабет, когато го видеше, но от конюшнята дойде един от работниците, за да го извика. Морган се извини, целуна Кейт и си тръгна.

— Мога ли да попитам какво означаваше всичко това? — рече Джайлс след кратко колебание.

— Виж ти! Нима нямаш готов отговор? Например, че искам да избягам с този мъж?

— Забавно…

— Но не по-забавно от теб самия. Преди доста време между Морган и Елизабет имаше нещо…

Джайлс повдигна учудено вежди.

— Не мога да повярвам! За бога, Кейт, този човек не е подходящ за…

— Може да е малко груб на вид, но е много мил!

— Има очи на кобра.

— Аз пък ги намирам за доста секси.

Внезапно Джайлс я дръпна рязко и я притисна към себе си.

— През последните десет минути два пъти вече ме караш да изпитвам странни чувства.

— Забелязах.

Джайлс затвори за миг очи.

— Престани! След всичко това аз дори забравих да те поздравя!

— Ах, сети се най-после!

Кейт театрално вдигна очи към небето, след което навлажни устните си и каза:

— Сега ще го направиш ли както трябва?

Как му се искаше да я целуне! Не беше нужно да се оглежда обаче, за да разбере, че пред конюшнята се е събрала вече цяла тълпа. А нито той, нито Кейт имаха нужда да гледат собствените си лица в сутрешните вестници. Трябваше да я изведе оттук час по-скоро. Тя нямаше вече сили и сигурно всеки миг щеше да припадне.

— Хайде, направи го сега! Преди да дойдат другите.

Неспособен да й устои, Джайлс наведе глава и започна нежно да я целува.

— Ти беше великолепна! Чудесна! Превъзходна…

При всяка своя дума той я даряваше с нова нежна целувка, докато най-накрая чу тихия й стон. Джайлс вдигна глава, но усмивката му угасна веднага, щом видя изражението й.

— Само не започвай с вечното „Нали ти казвах?“. Просто ми обещай, че няма да ме оставиш да се просна по очи и да се изложа пред всички тези хора.

— Разрешението на този проблем е лесно — рече Джайлс и я взе в прегръдките си.

— Не е нужно… — започна Кейт, но не можа да довърши. Светът около нея се завъртя в младежки бяг и тя отпусна глава върху рамото на Джайлс.

— Кейт! Чанинг, какво става? — чу се гръмогласният вик на Теди, който се втурна към тях, последван от Елизабет.

Джайлс погледна надолу към Кейт и попита:

— Ти ли искаш да му кажеш или аз да го направя?

— Искам единствено да се махнем час по-скоро оттук, преди да е станал още по-голям скандал — промълви Кейт.

— Желанието на моята лейди е заповед за мен! — прошепна в ухото й Джайлс, а на Теди и Елизабет каза: — Не искаше да ви тревожи, но още преди състезанието не се чувстваше добре. Трябва да я закараме до апартамента й… Аз ще я взема в моята кола, но някой трябва да кара нейната.

— Ние ще се оправим. Татко, кажи на Кларънс да кара лимузината след нас. Аз ще карам колата на Кейт — отзова се веднага Елизабет.

Джайлс понесе Кейт към ягуара си. И двамата чуваха щракането на фотоапаратите и тихото бръмчене на камерите. Дори да съжаляваха после за тази сцена, в момента всичко беше като в приказките.

— Чувствам как сърцето ти бие. Сигурен ли си, че не съм много тежка? — прошепна му тя.

Беше толкова уплашен за нея, сякаш бе загубил поне пет години от живота си. Но можеше ли да й го каже? Всички тези чувства бяха нови за него и почти го ужасяваха.

— Стига глупости! Тежиш колкото една буболечка! Кога си яла за последен път?

— Не зная. Ужасно съм заета напоследък. Не искаш ли пак да ме изведеш някъде да хапнем по сандвич и да изпием по една бира?

— Ще бъдеш ли така любезна да не ми напомняш за онази вечер? Нали оттам започнаха всичките ми неприятности?

— Неприятностите ти започнаха още от първата вечер, когато дойде при мен в конюшнята. Впрочем моите също. Аз също усетих привличането, но жените са по-прагматични от мъжете в тези неща.

— Така ли? Я да чуем!

— Ами, да! И аз почувствах магнетизма, но като разбрах, че няма да премине, просто му се поддадох и приех нещата.

В колата беше много горещо и задушно. Кейт посегна да свали златната игла, придържаща папийонката й, но ръкавиците й пречеха и правеха тази задача невъзможна за изпълнение.

— Остави на мен — каза й Джайлс и внимателно свали иглата.

Той я пусна в джоба на сакото й и разкопча първите две копчета. После завъртя ключа в стартера, включи климатичната инсталация и отново се обърна към нея.

— Ръкавиците също ли?

— По-добре да не гледам, докато вече наистина не се налага.

— Все пак какво стана точно преди да излезеш на ринга? Чухме цвиленето на Зулу, така че не отричай!

— Един от другите ездачи по невнимание хвана поводите му. Знаеш какъв е Зулу към чужди хора, особено към мъже. Изправи се на задните си крака и аз си ударих ръката в една греда.

Тук вече Джайлс не можа да се сдържи и високо изруга.

— Това било значи! Щом стигнем у вас, веднага ще извикам лекар.

Когато влязоха в апартамента, Кейт започна да протестира, но щом дойдоха сестра й и баща й, тя се предаде. Обадиха се на доктор Куисънбъри, който бе семейният им лекар. Той бе помагал при раждането на Кейт и, ако се наложеше, би отишъл и на Северния полюс заради нея. Двадесет минути по-късно доктор Куисънбъри пристигна и остана в стаята на Кейт почти един час.

Като излезе, докторът тихичко се смееше.

— Голям образ е! Знаете ли? През цялото време ми е рецитирала хумористични стихове! Имаше един стих за някакъв хирург от Лийдс. Горката Елизабет още е бледа! Ах, дано да се сетя да го кажа на Емили. Чакай, как започваше…

Джайлс бързо го прекъсна:

— Докторе, как е тя?

— О, да! Е, не зная как ще го постигнете, но ще трябва да я накарате да остане в леглото, за да възстанови силите си и да даде възможност на раните по ръцете си да заздравеят. Дал съм й успокоително, за да може да поспи. Ще се обадя и в аптеката, да изпратят и антибиотик.

Когато доктор Куисънбъри излезе, Теди погледна в чашата с брендито и измърмори под нос:

— Ще се погрижа специално тя да почива. Ако трябва, ще я изхвърля от строежа, ще я заплаша, че ще се оттегля и няма да финансирам ремонтирането на сградата!

Джайлс поклати глава.

— Доколкото познавам Кейт, тя ще те съди за нарушаване на договора.

— Ти по-добра идея ли имаш?

— Не… Да… Не знам.

Теди изгледа Джайлс с любопитство, а Джайлс нервно прокара ръце през косите си, чувствайки как смущението му бързо нараства.

— Тя… Ъъъ… Спомена, че е обещала на бездомните да получат сградата на първи октомври. Затова работи толкова много. Вероятно аз… Ние… ще можем да помогнем. Без тя да знае, разбира се.

Теди си даде вид, че дълбоко се замисля над тази възможност, ала в очите му светнаха подозрителни искрици.

— Вероятно „ние“ изабет излезе от стаята на сестра си и каза:

— За два-три дни тя не бива да остава сама.

— Чанинг, ти ще останеш, нали, синко?

Синко ли?! Джайлс изведнъж усети паника, но се съгласи с Теди.

— Да, разбира се. Освен това апартаментът ми е наблизо. Ако ми потрябва нещо, мога да отида и бързо да се върна.

— Видя ли, скъпа? Положението е овладяно и Кейт е в добри ръце. Можем да отидем на вечерята с кмета — рече Теди и подхвърли на Елизабет чантичката й.

— Татко!

За жалост, Джайлс не можа да чуе отговора на Теди, тъй като излизайки, двамата силно затръшнаха вратата след себе си. Теди беше доста хитър, но едва ли щеше лесно да се измъкне от това положение. А какво можеше да каже за себе си? Той се смяташе за интелигентен мъж и все пак бе затънал доста надълбоко в тресавище, което сам си бе избрал.

Добре щеше да бъде да поразгледа отново семейната библия, когато пак отидеше в Англия. Сигурно ставаше въпрос за някаква генна аномалия, която се появяваше през поколение. Имаше голяма вероятност, ако се поровеше повече в семейната история, да открие някой правуйчо, който е бил отстранен от благородническото общество затова, че е бил леко откачен. С един замах Джайлс свали вратовръзката си и се прозя. Както бе тръгнало, вероятно много скоро хората в бели престилки щяха да го посетят.

 

 

Няколко часа по-късно Кейт се пробуди. Чувстваше се така, сякаш се изкачваше в стъклен асансьор сред бяла мъгла. Способността й да усеща се възвръщаше постепенно, а заедно с това и болката в ръцете. От полуотворената врата в стаята й се процеждаше светлина. „Милата Лиз!“ — помисли си с обич Кейт. Сестра й не бе забравила признанието й, че се страхува от тъмнината и бе оставила лампата в коридора да свети.

Кейт с мъка се надигна от леглото и тръгна към банята. Завъртя ключа за осветлението и примижа на ярката светлина.

— Брр! — изплези се тя на отражението си в огледалото.

Какъвто и грим да бе сложила сутринта, приличаше на призрак. Косата и дрехите й бяха в същото окаяно състояние. Как й се искаше да се изкъпе и да се отпусне в горещата вана. Но като огледа бинтованите си ръце, бързо съобрази, че дори вода нямаше да може да си налее.

Сравнително лесно успя да отвърти крана за студената вода, може би защото никога не го спираше докрай, за което сестра й винаги й се караше. Сложи жълтата си пластмасова чаша под тънката струя и се нагласи да чака. Беше толкова жадна обаче, че само след няколко секунди грабна наполовина пълната чаша и изпи водата на един дъх. Когато я сложи отново под струята, Кейт видя в огледалото как някакъв мъж влиза в спалнята й. Тя изпищя, а чашата падна от ръцете й и капки вода пръснаха наоколо. В следващия миг светлината огря лицето на Джайлс и Кейт се строполи върху килимчето на жълти и бели ивици.

— Изкара ми ангелите… — простена тя.

— Извинявай. Чух шум в стаята ти и реших да видя как си.

— Следващия път изпрати телеграма. Какво правиш тук? Не е ли късно?

— Отдавна мина полунощ. Спа цели дванадесет часа. Как се чувстваш?

— А ти как би се чувствал, ако…

Думите заседнаха в гърлото й, когато го видя съвсем близо до себе си. Косата му падаше върху зачервените му от съня очи, брадата му бе набола и му придаваше малко пиратски вид. Бе гол до кръста. Гърдите и раменете му изглеждаха още по-тъмни и мускулести.

— О, господи! — изпъшка най-накрая Кейт.

Джайлс доволно се усмихваше, откривайки два реда снежнобели зъби.

— Така са възклицавали девиците от викторианската епоха, госпожице Кейт. В днешно време на младите жени им е омръзнало да гледат разсъблечени мъже.

„Може би, но никой не ме е карал да се чувствам така, както ти“ — помисли си Кейт, а на глас каза:

— Просто изглеждаш толкова… различен.

— Ти също.

Джайлс докосна нежно една блестяща водна капка на носа й, после плъзна пръста си към деколтето й. Влажната копринена блуза прилепваше плътно по тялото й и очертаваше закръглените й форми.

— Не че не одобрявам… Впрочем, как са ръцете ти? — промълви пресипнало Джайлс.

Кейт почти бе забравила за тях и погледна надолу изненадана.

— Ами, чувствам пулсираща болка. Всъщност, мисля, че от това се събудих.

— Доктор Куисънбъри изпрати антибиотик и болкоуспокояващо лекарство. Дай да те подсушим, да си легнеш, а аз ще донеса хапчетата.

Той нежно я прихвана за лактите и я изправи на крака. Сетне взе една от жълтите хавлиени кърпи и се залови да попива косата и лицето й. Откога не бяха се грижили така за нея? Сигурно от времето, когато падна за първи път от коня и си навехна китката. Тогава Леона й направи оризов пудинг със стафиди, в който сложи дори малко ром… Кейт затвори очи и доволно въздъхна.

— Защо остана? — попита тя Джайлс.

— Задай ми някой по-лесен въпрос.

— Добре, защо не си отиде вкъщи?

Когато Кейт флиртуваше, не можеше да й се устои. Джайлс я дръпна към себе си. Носовете им се долепиха и той прошепна:

— Защото не можах да се насиля да си тръгна. Опитах… Поне така мисля, но в следващия миг аз вече говорех на баща ти как ще остана при теб, за да те наглеждам.

— Внимавай много. Имаш навика да му внушаваш разни идеи.

— Той и сам добре се справя.

Импулсивно Джайлс прокара палеца си по нежната извивка на брадичката й. Като котенце, което иска още да го галят, Кейт повдигна лице към него.

— Трябва отново да си легнеш — напомни й той.

— Знам, а освен това целия те намокрих. Сигурно никак не е приятно.

Не, не беше приятно. Възбуждащо беше. Мократа коприна му даваше ясно да разбере, че между телата им има съвсем тънка преграда. Ниско в корема си усещаше болки от напрежението. Ако я целунеше, както му се искаше, желанието му веднага щеше да вземе връх. За нейно и за собствено добро, не биваше да допуска това.

— Връщай се в леглото, Кейт!

— Не мога! Дрехите ми са мокри!

— Тогава се преоблечи. Сложи си нещо… — „С какво ли обикновено спи? С нощница или пижама?“ — помисли си Джайлс. — … нещо сухо, а аз ще донеса хапчетата — додаде той.

Джайлс метна хавлиената кърпа върху металната пръчка, за да съхне, чувствайки се горд, че така тактично се измъкна от една толкова деликатна ситуация.

Преди да излезе обаче, той още веднъж хвърли поглед към нея и веднага разбра, че малко преждевременно се бе зарадвал. Кейт безуспешно се мъчеше да разкопчае блузата си.

— Кейт! Не мислиш ли, че…

— Май ще трябва пак да ми помогнеш — рече тя и му се усмихна смутено.

Защо не се бе сетил по-рано, че с бинтованите си ръце Кейт изобщо няма да може да се преоблече. Елизабет много по-добре щеше да се справи с това положение.

— Хм, да… Добре. Ами хайде да отидем в стаята ти, а ти ще ми кажеш къде си държиш нощниците — каза Джайлс и я побутна към тъмната спалня.

Кейт прехапа устни, за да не се разсмее на глас. Смущението на Джайлс извънредно много я забавляваше, но… нощници! Това надминаваше всякакви граници! Две седмици преди това, когато отиде с Елизабет в онзи скъп бутик да си купи роклята с голите рамене, спалното й бельо се състоеше от големи мъжки ризи и фланелки.

— Най-горе, вдясно — каза тя и посочи с бинтованата си ръка към огромния шкаф до стената.

Джайлс дръпна посоченото чекмедже и усети напрежението, свило стомаха му, да нараства двойно. Това не беше спалното бельо на Кейт Бомонт, която той мислеше, че познава. Подредени на лъскави спретнати купчинки, пред него се откриха най-фини нощници от коприна, сатен и дантели. А над всичкото блестящо великолепие бе сложена една до болка позната ръкавица — неговата! Сърцето му ускори ритъм, а ръцете му затрепериха. Той вдигна една от ефирните нощници с цвят на слонова кост и я остави да се изплъзне между пръстите му.

— Хубави са… и нови — рече той, останал почти без дъх.

— По начало не обичам много да ходя по магазините, но когато все пак ходя, имам склонност към разточителство — каза Кейт, като седна на леглото.

— Разбирам те. Аз съм същият. Моето, мото е: „Щом веднъж си започнал, карай докрай“.

— О, моето е същото!

Джайлс започна да разкопчава блузата й.

— Можеш ли да стоиш?

— Какво?

— Права.

Както бе седнал на леглото, Джайлс я дръпна и я обърна с лице към себе си.

— Трябва да разкопчая ето тези кукички тук, на колана ти — каза той, ала Кейт не мислеше за тях. Тя чувстваше как топлият му дъх минава покрай талията и стига чак до гърба й. Усети го дори надолу по бедрата си. Зави й се свят и се наложи да се подпре на раменете му. Не можа да се сдържи и докосна кичурите коса на челото му.

— Гъста е и лъскава като гривата на Зулу — промълви Кейт.

— Обаче аз имам по-добър нрав.

— Ще видим.

Джайлс вдигна поглед към нея и очите им се срещнаха.

— Сега можеш да седнеш — каза й той.

И Кейт седна… В скута му.

Джайлс усети как кръвта нахлува в слабините му.

— Кейт… Трябва да си легнеш.

Тя обви ръце около врата му и отвърна:

— Ще си легна по-късно.

— Сигурна ли си, че искаш точно това?

— Не ми приличаш на мъж, който само преди две седмици ми каза, че ме иска…

— Иска?! Аз изгарям за теб! — прошепна Джайлс, допрял устни в нежната гънка между гърдите й.

— Тогава, щом и двамата го желаем, нека престанем да се измъчваме.

„Няма да се измъчваме“ — съгласи се той мислено, но толкова силно я бе желал, че в никакъв случай не можеше да си позволи да прибърза. Искаше това блаженство да трае, колкото е възможно повече.

Плъзна ръце по гърба й, разкопча сутиена й и го смъкна заедно с блузата. Кожата й бе нежна и реагираше на най-леките му докосвания. Джайлс обходи тялото й от раменете до бедрата с върховете на пръстите си и се усмихна, когато Кейт започна да потръпва в ръцете му, предвкусвайки блаженството.

— Какво искаш? — прошепна той, поглаждайки бавно тялото й с палци.

От гърдите й се изтръгна тих стон на наслада.

— Каквото и да е… Само не спирай да ме докосваш!

— Сладка моя Кейт!

Джайлс прокара нежно устни по вътрешната част на ръката й. Кейт си пое дълбоко въздух, задържа го и го изпусна в треперлива въздишка. Този звук го възбуди почти толкова, колкото и гъвкавото й тяло. Джайлс направи същото и с другата й ръка, спирайки по средата на гърдите й, натежали от копнеж. Нежните им връхчета се втвърдиха под нежните му пръсти. Но желанието му не беше алчно и егоистично. Само след миг Джайлс щедро я възнагради, обхващайки с длани гърдите й, а Кейт даде воля на безумната си страст.

С никого тя не бе стигала така далече за толкова кратко време. Кейт го притисна към себе си, отметна глава назад и се отдаде на шеметното удоволствие. Тя извиваше тялото си под топлите му длани и шептеше:

— Искам и аз да мога да те докосвам така! Искам…

Думите й секнаха. Джайлс я намести върху себе си и промълви с пресипнал от възбуда глас:

— Използвай тялото си! Използвай устата си… Прави каквото поискаш, само не сдържай стоновете си, Кейт! Искам да ги чувам…

Когато тя притисна жадно устните си към неговите, Джайлс усети как сякаш някакъв бент се отприщи и водната стихия го помете без остатък. Той чуваше рева на морето, усещаше го в кръвта си. Дори на вкус беше като него и той жадно поглъщаше соковете й, докато необходимостта да диша не го накара да се откъсне от нея за миг. Ала той искаше още — искаше да стигне заедно с нея върха.

Беше твърде много и все пак не му стигаше. Джайлс попи със слуха и тялото си нейните сладостни стенания, а когато Кейт започна с устни да си проправя път от врата към гърдите му, той не издържа и се издигна към нея. Тялото му образува дъга. Кейт го докосваше ту с езика, ту с косите си, а това предизвика пожар в кръвта му. Най-сетне Джайлс провря пръсти под единствената частица бельо, която Кейт бе запазила върху себе си. Веднага усети топлината и влагата й. Тя бе готова за него, а той не можеше да чака дори миг.

Джайлс трескаво я обърна и с един замах свали миниатюрните й, леки като перце бикини. Коприната едва чуто прошумоля, сякаш някой тихо въздъхна. После с енергично движение той смъкна всичко от себе си.

Когато отново притисна тялото си към нейното, Джайлс за миг затвори очи, разкъсван от болка и радост. Мускулите му трептяха. По кожата му избиха ситни капчици пот. Докато бавно проникваше в нея, не сваляше поглед от лицето й. Видя и усети всяко нейно потръпване и вопъл, с които го прие в себе си.

— О, как те искам! — прошепна Кейт и обгърна кръста му с дългите си нозе.

— Кейт! — изстена Джайлс и се отдаде на забравата.