Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blind to Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране
arhangel_gabrilel (2009)
Разпознаване и корекция
asayva (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Ребека Уинтърс. Сляп за любовта

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“, София, 1993

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954-11-0039-2

История

  1. — Добавяне

Девета глава

— Джамбо! — Либи използва пред банковото гише една от малкото думи на суахили, които беше научила.

— Джамбо — отговори жената любезно.

Либи бързо мина на английски и изтегли парите, за които беше помолила предишната вечер втория си баща да й преведе.

На път за хотела мина през пазара. Интересът й беше привлечен от малка дървена скулптура — глава на горд боец от племената банту, която накрая купи. Нещо в линията на челюстта му и непоколебимите му очи й напомняше Ванс.

После се отби в университета, откъдето си взе брошура с програмата на курсовете за чужденци. Беше решила да се запише да изучава африкански език. Не виждаше как Ванс би могъл да й попречи. В края на краищата беше завършила филология в Международната школа в Швейцария. С един курс по местния език щеше да си запълни времето, докато намери начин да го накара да промени решението си.

Беше решила също да си наеме квартира в добрата част на града. Животът в хотел би бил не само скъп, но и безличен.

Либи влезе във фоайето на хотел „Ню Стенли“ малко след шест часа и попита на рецепцията дали няма съобщения за нея. Беше помолила портиера в апартамента да каже на Чарлз да й се обади. Някой трябваше да накара Ванс да отиде на лекар. Силното му главоболие я беше убедило, че трябва да се прегледа. Падането по време на ездата толкова скоро след първата травма можеше да е причинило допълнителни увреждания.

— Крайно време беше! Джеймс ме докара преди часове! — Високата фигура на Ванс се изправи застрашително в хотелската стая, когато Либи влезе. Не беше напълно изненадана, когато го видя, и се приготви за най-лошото. — Би могла да имаш любезността да ме уведомиш снощи, че напускаш къщата.

Тя разбра, че е вбесен.

— Понеже бях ти споменала, че ще отида в хотел, не сметнах за нужно. Откровено казано, реших, че е по-добре да се махна веднага, така че да няма сцена пред Чарлз тази сутрин.

Ванс не помръдна и мускул. С тъмносивия си костюм изглеждаше по-внушителен от друг път.

— Къде беше цял ден? Администраторът каза, че си излязла преди осем сутринта.

Сърцето й леко подскочи. Да смее ли да се надява, че се е безпокоил за нея?

— Реших да разгледам Найроби.

— Сама?

— С туристическа група. Исках да направя това още от самото си пристигане в Кения.

— Пропусна днешния полет, но ти резервирах друг за утре. — Той измъкна от джоба си омразния самолетен билет. — Чарлз ще те придружи и ще ти помогне с багажа. Ще обсъдите и развода.

— Няма да съм тук… — Либи измъкна билета от ръката му и го пъхна в джоба на костюма му. — Можеш да си го задържиш. Нямам нужда от него.

Ванс беше като бомба, готова да избухне.

— Ако отказваш да се върнеш вкъщи, оставаш напълно сама!

— Аз съм възрастна жена, Ванс. При това, омъжена.

— Найроби не е място за самотна хубава жена. Ти изобщо не познаваш града. Ще бъдеш лесна плячка.

— Това е моя грижа.

— Тук не е Лондон, Либи!

— Според регистратора в университета много неженени жени посещават курсове и живеят в квартири наблизо. Очевидно се справят съвсем добре в този голям, порочен град.

— Надявам се, не искаш да кажеш, че… — подзе недоверчиво той.

Внезапно почукване на вратата го накара да спре по средата на изречението. Либи побърза да отвори.

— Чарлз! Влизай! — извика радостно тя и го целуна по бузата, докато той бързо премина през антрето с чанта в ръка и сако, преметнато през другата.

— Добре… И двамата сте тук! — усмихна й се многозначително Чарлз и потупа Ванс по рамото. — Имам новини, но ако ви прекъсвам, мога да си отида.

— Не, не, седни! Чаках да ми се обадиш — увери го тя. — Ако искаш освежи се в банята, докато приготвя нещо за хапване.

— Благодаря, скъпа! — Чарлз бързо излезе от стаята.

С крайчеца на окото си Либи наблюдаваше Ванс, който пипнешком търсеше стол. Съблече сакото и жилетката си и ги окачи на облегалката.

— Още не сме свършили разговора си, Либи. Така че не си въобразявай, че ще изляза с Чарлз, когато си тръгне — заплаши той.

— Защо да го правя? Аз искам да останеш — каза тя с пълното съзнание, че го предизвиква.

— Оставила си вчера сак в кабинета ми. Донесох го и го оставих в гардероба. След като отказваш да напуснеш Найроби, питам се защо си се трудила да събираш този багаж.

— Когато дойдох при теб, се надявах да отидем в хотел, да потанцуваме, да поговорим… да прекараме нощта…

Преди Ванс да успее да отговори, Чарлз се върна в стаята и им каза да се приближат. Беше със запретнати ръкави, готов за работа. От израза на Ванс тя разбра, че обяснението й беше последното нещо, което беше очаквал.

Думите на Чарлз я върнаха в настоящето.

— Каза ли на Елизабет какво открихме?

Тишина завладя стаята.

— Не. Не още.

Гъстите вежди на Чарлз се вдигнаха въпросително.

— Успя ли да чуеш записа на Макфърсън? — попита го Ванс.

— Направих и още нещо. Преди няколко минути го предадох на следователите. Затова се забавих — обясни той. Сивите му очи блестяха оживено, когато седна срещу нея. — Всичко си отиде на мястото много по-скоро, отколкото очаквах, главно благодарение на теб, Либи. Затрудненията на Ванс почти приключиха.

Тя се наведе напред слисана.

— Какво съм направила? — Хубавата новина още не беше проникнала в съзнанието й.

— Кажи й, Ванс! В края на краищата, ако не беше използвал информацията, получена от нея, можеше чак след седмици да научим това, което знаем сега.

Затвореното лице на Ванс й подсказа, че не бе мислил да й обяснява каквото и да било. Накрая той заговори.

— Ако си спомняш разговора ни за Питър, ти спомена, че са загубили дете. Когато ми каза, че е станало преди две години, нещо ми проблесна. Реших да се обадя на Нанси в Пърт.

Либи наклони глава, онемяла от нетърпение.

— Не само беше права за всичко, което ми каза за Питър, но и разбрах защо жена му го е напуснала. Горчиво са се скарали заради опит на Мартин Дийн да шантажира Питър. След това и още повече след загубата на бебето, Нанси решила да се махне от Найроби за известно време.

— Мартин е шантажирал Питър?

— Моите правила за поведение в компанията са строги, Либи. Никакъв алкохол по време на работа. Никакви изключения. Една вечер преди две години Питър си пийнал, защото тъкмо бил научил, че Нанси е загубила детето. Не бил на работа, разбира се, но по това време в мината се случил непредвиден инцидент. Повикали го заради произшествието, защото беше главен инженер. По това време бях в Лондон… — Той крачеше нервно. — Питър отишъл на работа и се справил с проблема въпреки болката, която изпитвал. При това изненадал Мартин Дийн в кабинета на компанията в полунощ. Гледал някакви чертежи, с които изобщо няма работа. Чертежи на мината Найваша, при това. Никой, освен мен и Питър няма достъп до тях. Питър му направил забележка. Тогава Мартин го заплашил, че ще ми разкаже за проблемите му с пиенето. Знаел е, че ще го уволня, ако разбера. Поне така си е мислел. — Либи ясно си представи всичко. — Накратко — продължи Ванс, — Питър не издал Мартин, но разказал на Нанси. Тя го помолила да ми разправи какво е станало.

— А той?

— Не е посмял, прекалено се страхувал. — Те, и двамата знаеха защо. — Не ми е казал също и за нощта, когато Мартин го пратил за зелен хайвер. Нощта, когато запалиха къщата ми.

— Какъв ужас за Питър!

— Да… — Ванс се намръщи. — След това Мартин пуска слуха, че Питър пие. Клюката плъзна светкавично.

— А всъщност той рядко пие — добави Либи. — Не поръча бира или вино при нашата вечеря вчера.

Ванс се дръпна от масата е измъчен израз на лицето.

— Нанси виждала какво става и молела Питър да ми разкаже всичко, но той отказвал. Струвало му се, че ако наблюдава Мартин внимателно, рано или късно ще го хване.

— О, Ванс… — Думите й бяха изпълнени със съчувствие. — Горкият човек!

— Мартин ми каза, че Питър започнал да ухажва жена му и аз му повярвах като глупак.

— Заради случая с мен — каза бавно тя. — Каква трагедия!

Неочаквано Ванс стана от масата и хвана стола за опора.

— Когато дойде време за повишения, издигнах Мартин до главен инженер и понижих Питър, като го поставих на изпитателен срок, докато отново докаже способностите си. Никога не съм вярвал, че ще успее да го направи. По това време Нанси била много ядосана, защото не направил нищо да се защити. Заплашила, че ще го напусне, като мислела, че това ще го промени. Но той не отстъпвал с надеждата, че накрая истината ще победи. — Гласът му трепна от вълнение.

— Така и стана! — извика Либи радостно.

— Но не без последствия…

— Питър вероятно се смята за паднал твърде ниско и мисли, че Нанси ще живее по-добре без него — предположи тя.

— Точно нейните думи! Как се сети, Либи?

— От собствени наблюдения знам, Ванс, че хората са склонни да се предават, когато нещата тръгнат зле — тъжно се засмя тя. Очите й срещнаха тези на Чарлз. От доста време той беше мълчалив свидетел на разговора им.

— Всичко това изглежда чудесно — промърмори Чарлз и започна да налива вино в чаши с високи столчета, докато Либи слагаше яденето на Ванс пред него. — Хубавото е, че Нанси позволи на Ванс да запише техния разговор, Либи. Ще дойде в Найроби, за да свидетелства под клетва на делото.

— Но това е чудесно! Питър знае ли?

— Знае — измърмори Ванс. — Цяла нощ разговаряхме с него. Помирихме се. На теб трябва да благодаря за това и за още много неща. Явно Мартин е хранел нарастваща омраза към мен през последните няколко години. Ти преобърна всичко, като защити Питър. Тогава най-после научих за болната завист на Мартин.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Толкова се радвам! Питър много държи на теб. Мисля, че е чудесен човек.

— Съгласен съм — прокашля се Ванс. — Слава богу, че застана зад него! — възкликна той пламенно.

— Слава богу — топло прибави Чарлз. — Поради свидетелските показания на Нанси и Питър аз ще бъда в състояние да представя други от самата компания. Като се прибавят и някои несъответствия, които открих, докато обикалях по време на приема, изглежда, че всички пътища водят към един човек.

— Мартин — промълви Либи тихо.

Ванс кимна.

— На първо място, но също Ралфс, Фогърти и възможно още някои. Всички са дали показания преди още да изляза от болницата. Но в показанията им има толкова празноти, че никой от тях няма здрава основа, на която да стъпи.

Тя сложи ръка върху неговата.

— В момента трябва да си най-щастливият човек, Ванс… — Сълзите се стичаха по бузите й, но не я беше грижа, че Чарлз ги вижда. — Значи няма да продадеш имението на Мартин?

След кратка пауза Ванс измъкна ръката си под предлог, че пие виното си.

— Ще го продам, Либи. Сега, когато съм сляп, и въпрос не може да става да го запазя. Не мога да работя в него и да му се радвам както преди. Що се отнася до Мартин, моето предложение още е в сила. Не искам да му позволя да се досети какво става. След като той и другите бъдат разпитани и обвинени, аз отново ще го обявя за продан. Мартин се ползваше с доверието ми от доста време. Ще го помотая още малко, докато случаят приключи. — Тя долови безвъзвратността на думите му и нова тъга изпълни сърцето й.

— Имаш ли категорично доказателство, че той е причинил злополуката? — попита тя, като се опитваше да прикрие прясната болка, която изпитваше.

— Имаме — вмъкна Чарлз. — Макфърсън бил дежурен надзирател, когато Питър уж бил пил по време на работа. Видял Мартин и Ралфс да влизат в кантората без разрешение — не само тогава, но и още много други пъти. Мартин заплашвал семейството му с физическа разправа, ако проговори. Видял Мартин да влиза в мина Найваша точно преди срутването, но не го съобщил от страх. Питър бил снощи в мината и придумал Макфърсън да каже истината, която записал на лента. Хванали сме го, скъпа. — Широка усмивка озари лицето му.

— Мартин е махнал подпорите — добави неспокойно Ванс. — Смятал е, че Питър ще бъде обвинен.

— Мартин направи само една грешка — намеси се Чарлз. — Ако си спомняш, Либи, след приема отидохме цяла компания в къщата му. Той вече беше пил доста и по едно време започна да напада Фромс. Една добра дума не намери за него. Би могъл да ме измами, ако не беше наблягал изключително на недостатъците му и на слабостта му към жените. Когато спомена и теб, мила Елизабет, разбрах, че е лъжец.

— Трябваше да съм го разбрал много отдавна — намеси се Ванс. — Какъв глупак съм бил!

Погледите на Либи и Чарлз се срещнаха. Той явно знаеше за враждебността на Ванс към Питър и че погрешната му преценка за онова, което беше станало в Лондон преди три години, беше допринесла за проблемите в компанията му.

— Честно казано, Ванс — обади се тя, — ако Нанси беше се опитала да ти се слага, щях да й сложа отрова в мартинито. — Чарлз се изкиска високо и разсея напрежението. — Знаете ли — продължи Либи, — помислих, че Мартин се държи странно още първия път, когато го видях. Непрекъснато се взираше във Ванс и мен. Мислех, че беше засегнат, загдето Ванс не му беше казал за сватбата ни. Сега, когато знаем истината, ми се струва, че силно ти завижда, Ванс — не само за успехите ти, но и по други причини. За уважението и любовта, които вдъхваш на хората. Никога не би могъл да ти съперничи в това. Слепотата ти не промени начина, по който служителите и колегите ти — и жена ти — се отнасят към теб. Мисля, че това го шокира.

— Не бих могъл да го обясня по-добре! — Чарлз протегна ръка над масата и силно стисна нейната.

— Тази завист накара него и други хора, на които имах доверие, да извършат убийство и те скъпо ще платят — се зарече Ванс с яростен тон, който накара Либи да потрепери.

— Правилно — съгласи се Чарлз. — Като предпазна мярка ще накарам комитета да постави под наблюдение всички замесени, докато се изслушат показанията. С тях ще бъде свършено, ако направят още една грешна стъпка.

Чарлз взе сакото и чантата си.

— Ако ми позволите, ще отида в апартамента, за да се обадя на Марион. Ще й съобщя добрата новина, че си оневинен, Ванс, и че скоро ще се прибера вкъщи. — Той го потупа по рамото. — Преживя ужасни неща, но най-лошото е зад теб!

— Ще те изпратя! — Либи стана от масата и тръгна към вратата. Ванс остана на мястото си.

— Ще те видя сутринта — измърмори Чарлз. — Бъди готова в седем. — Той я целуна по бузата и тръгна решително по коридора. Либи разбра, че ще изпълни нарежданията на Ванс от лоялност.

Тя затвори вратата след него. Чарлз нищо нямаше да може да направи, ако не я откриеше сутринта, и Ванс нямаше да може да го упрекне. Положението изискваше нова тактика.

— Отиде си — обърна се към мъжа си Либи.

— Да. Както чу сама, твоето присъствие край мен вече не е необходимо. Развеждам се с теб, Либи. Ако се опиташ да се съпротивляваш, ще съжаляваш.

— Вече не се съпротивлявам — въздъхна сдържано тя. — Ще си получиш развода. Ще се съглася с всичко, което поискаш.

Само леко трепване на мускул издаде, че Ванс бе изненадан от думите й, но лицето му пребледня.

— Наистина ли? — попита той пресипнало.

— Само не ме карай да ти върна годежния пръстен. Той е единственият спомен, който винаги ще се откроява в паметта ми. Ще ми напомня за нощта, когато поиска да се омъжа за теб. Тази радост се преживява само веднъж в живота.

Като измъкна златния венчален пръстен, Либи отиде при Ванс и го притисна към дланта му, която лежеше на масата. С конвулсивно движение пръстите му се затвориха над пръстена и той го пусна в джоба на ризата си. Това преряза слабата надежда, че съпругът й ще отстъпи. Неговата решителност сам да продължи пътя си я зашемети.

— Какво ще правиш, Либи? — попита той най-после, като наруши дългата, мъчителна тишина.

— Това вече не е твоя грижа — вдигна брадичка тя. — Нали си ме снабдил със самолетен билет — какво повече? Останалото е работа на Чарлз, нали? — Либи забеляза как ръцете му сграбчиха ръба на масата. — Ако се появи дете в резултат на единствената ни нощ заедно, искаш ли да бъдеш уведомен?

— Либи!

Тя пое дълбоко дъх, зарадвана от реакцията му.

— Просто опитвам да изясня всяка евентуалност, тъй като това е последната ни среща.

Ванс бавно се изправи и затърси жилетката и сакото си, но това бяха движения на човек с трийсет години по-стар.

— Ако има дете, свържи се с Чарлз…

Либи събра цялата си смелост и рискува:

— А ако отново се омъжа, твоето име ли да носи детето или няма значение? Има много мъже, които предпочитат да осиновят детето, което отглеждат и възпитават.

Стегнатите му устни издадоха колко беше вбесен.

— Каква е тая идея фикс за дете, което всъщност едва ли съществува?

— Не отговори на въпроса ми — усмихна се тя. — Бих желала да изясним всичко веднага, Ванс. Не искам да ми се налага след време да предприемам излишно пътуване до Найроби заради някакви формалности.

Бледото му лице се изкриви от гняв.

— Чарлз ще се погрижи за всички подробности!

— Тогава няма какво повече да си кажем. Сбогом, Ванс…

Той посегна към дръжката на вратата.

— Либи… — изскърца гласът му. — Преди да си отида — имаш ли нужда от нещо?

Либи се втренчи смаяна в съпруга си.

— Свободата ми стига…

Гърдите му се повдигнаха.

— При родителите си в Лондон ли ще живееш?

Тя го погледна внимателно.

— Вероятно не. Но със сигурност бъдещите ми планове нямат нищо общо с теб. Ако не ме помолиш да остана, мисля, че това е сбогуването ни.

Внезапно Ванс рязко отвори вратата и тръгна несигурно към асансьора. Либи стоеше на прага и гледаше съпруга си, докато изчезна от погледа й. След това се обади на рецепцията и помоли да му помогнат да се качи в такси. Не можеше да каже дали пепелявият му цвят се дължеше на главоболие или на факта, че тя го напусна.

До тази вечер никога не беше мамила Ванс и той й повярва, че заминава сутринта. Но не можеше да си отиде. Ванс беше нейният живот. Бъдещето й без него беше немислимо.

Изпълнена с решителност, Либи забърза към гардероба и измъкна всички куфари. Спря очи върху главата на война от племето банту, която беше купила на пазара. Бързо обви статуетката в един пуловер и я пъхна между дрехите. Накрая заключи куфарите и слезе долу да плати сметката си. Докато чакаше, накъса билета за Лондон и го пусна в най-близкото кошче.

След половин час се регистрира в хотел „Хилтън“, където беше вечеряла с Питър. Никой на света в този миг не знаеше къде е, което я устройваше прекрасно.

Поръча да й донесат малко сок и се разходи по вътрешната тераса. Нощта беше хладна, но приятна. Седнала в един шезлонг, тя гледаше към града от височината на петия етаж. Никога не беше се чувствала толкова самотна.

Повече от час се взира в мрака, докато огромната жълта луна се издигаше в небето. Уверена беше, че с времето ще намери начин да се приближи до Ванс. Каквото и да станеше, никога нямаше да си отиде от него. Той имаше нужда от нея, въпреки че отказваше да го повярва. А тя се нуждаеше от него още повече.

Още утре ще си потърси подходяща квартира. Но преди това трябва да се свърже с Чарлз и да му обясни защо е напуснала хотела, без да се обади на никого. Пък и той беше единствената й надежда някой да накара Ванс да се погрижи за здравето си.

На сутринта се опита да се свърже с Чарлз по телефона, но никой не отговори. Вероятно вече бе отишъл в кабинета на Ванс и му бе казал, че е изчезнала. А да се обади там не смееше. На обяд взе такси от „Хилтън“ до „Ню Стенли“ с надеждата да разбере дали не я беше търсил там.

— Чарлз? — Дори отзад Либи различи металносивата му коса и забърза към него. Той говореше с администратора видимо обезпокоен.

— Либи! — извика Чарлз и остави чантата си, за да я прегърне силно. — Къде беше? Търсих те навсякъде. На летището, на гарата, в бюрата за коли под наем. Не можех да си представя какво е станало с теб, след като разбрах, че снощи си напуснала хотела. Мило момиче, ти ми причини шестте най-лоши часове в живота ми!

Чувство за вина я заливаше на вълни. Никога не беше виждала Чарлз толкова бледен.

— Извинявай — започна тя задъхано, — но нямах никакво намерение да се връщам в Лондон тази сутрин или да обсъждам развод. Ванс мисли, че съм си отишла, но за мен това е все едно да престана да дишам. Обичам го, Чарлз… и не исках да те обвинява, че не си изпълнил нарежданията му, затова помислих, че ако не ме намериш…

— Либи! — измърмори той и я обгърна с ръцете си. Тя тихо се разхълца на рамото му, без да обръща внимание на заинтригуваните гости на хотела. — Наистина те измъчи, нали? — Въпросът не се нуждаеше от отговор.

— Знам, че ме обича, Чарлз — отвърна тя, като избърса очите си. — Ако само беше дал шанс на брака ни… И толкова се тревожа за неговото главоболие, че не мога да спя нощем. Той трябва на всяка цена да се прегледа, но е толкова упорит? Ако продължава така, няма да е в състояние да управлява компанията си. Главоболието му се засилва… Ако ти не можеш да го убедиш, ще повикам баща му. Уинслоу ще долети със следващия самолет. Ванс трябва да послуша някого!

— Ела да седнем… — Чарлз я отведе до едно канапе във фоайето, като стискаше студените й ръце. — Имам да ти кажа нещо, Либи. Нарушавам оказаното ми доверие, ала ти имаш право да знаеш истината, за да се успокоиш. Никой не го заслужава повече от теб.

— Нещо се е случило с Ванс! — извика тя и сърцето й заудря от страх. — Не скривай нищо от мен, Чарлз!

— Либи… Ванс постъпи в болница късно снощи.

— Знаех си, че ще стане нещо такова! — Сълзите й рукнаха отново.

— Изслушай ме — меко подзе той. — Онзи ден в апартамента главоболието му стана толкова силно, че загуби съзнание за няколко секунди. Когато му казах, че съм повикал бърза помощ, ми съобщи, че вече е бил при доктора и знае причината за страданието си. Изглежда, че микроскопичното парченце руда се е преместило и затова му причинява такива мъчителни болки. Поради това ново положение докторът каза, че вече може да го оперира, за да отстрани частицата. Ванс сега е в хирургията.

— Не мога да повярвам… — зашеметено поклати глава тя.

— Истина е… — Чарлз се усмихна и пусна ръцете й. — Ванс не искаше да знаеш нищо. След станалото между вас, когато снощи си отидох от хотела, той е решил да го оперират. Очевидно докторът е искал да го направи още преди няколко дни.

Либи затвори очи, като се питаше какво означава всичко това.

— Ванс се съгласи да го оперират тази сутрин, тъй като вярваше, че си в самолета за Англия. Ако узнае, че си още тук, това може да навреди на оздравяването му. Разбираш ли?

— Значи той мисли, че си ме изпратил?

Чарлз поклати сивата си глава.

— Излъгах го точно като теб, мила. Убеден е, че си му дала развод и си заминала завинаги. Когато не те намерих в стаята ти тази сутрин, си помислих, че нарочно си изчезнала. Нямах търпение да те намеря, за да ти кажа за Ванс.

Либи го погледна умолително.

— Какво да правя? Не мога да го оставя!

— Никога не съм вярвал, че ще го направиш — въздъхна той. — Но засега Ванс не трябва да знае, че си тук. Моят съвет е да стоиш наблизо и да се бориш. Доколкото мога да преценя, печелиш през цялото време.

— Как можеш да кажеш това, когато той мисли, че съм приела развода? — вдигна тя очи към него.

— Казвам го, защото познавам Ванс от години. Когато ми се обади след злополуката, нямах и най-малка надежда за оцеляването на брака ви. Откровено казано, не очаквах да те намеря в Кения, след като той ми каза за силното писмо, което ти е написал и с което те отпраща.

— Щях да пренебрегна писмото и все едно щях да дойда!

— Вярвам ти — каза Чарлз с лек смях. — Въпреки това Ванс беше твърдо решен да прекрати брака ви. И тогава, за моя чудесна изненада — усмихна й се той, — те виждам разположена в къщата. Ванс беше спечелил твоята подкрепа и се държеше почти като съпруг, когато пристигнах.

— Разреши ми да остана само защото ти си му казал да го направи! — Гласът й трепна при спомена за болката. — За да се създаде илюзията за единно семейство…

Силни ръце сграбчиха раменете й и я обърнаха към него.

— Тук грешиш, Либи! Нищо такова не съм му казвал. Всъщност изпитвах тайно облекчение, че не си в Найроби. Боях се за твоята безопасност почти колкото него. Но той намери начин да те задържи до себе си, без да признае, че те иска…

Либи го гледаше цяла минута, докато значението на думите му достигна до нея. Усмивка засия по цялото й лице.

— Благодаря ти, че ми го каза, Чарлз! — Тя горещо го прегърна. — Имах нужда да го чуя много повече, отколкото мислиш!

— Ванс ще ми отреже главата, Либи…

— Знам.

Проницателният му поглед обгърна нежните й черти.

— Има още нещо, което трябва да знаеш, но доктор Стилман ще трябва да ти го съобщи. Защо не отидеш в болницата? След час аз също ще дойда.

— Благодаря ти, Чарлз! — Тя го целуна по бузата и забърза навън да вземе такси.

Сърцето й удряше болезнено в гърдите й. Какво не знаеше? Щом докторът искаше да говори с нея, сигурно не беше за хубаво. Либи скри лице в ръцете си, почти скована от страх. Да не би животът му да бе застрашен в резултат на последните събития? Тя не можеше да го загуби сега. Не можеше!