Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blind to Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране
arhangel_gabrilel (2009)
Разпознаване и корекция
asayva (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Ребека Уинтърс. Сляп за любовта

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“, София, 1993

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954-11-0039-2

История

  1. — Добавяне

Шеста глава

— Маркирането на дрехите и обувките му е лесната част. Но трябва да намерите подходящ начин да му съобщавате какво смятате да правите. Няма никакво съмнение, че ще ви пренебрегва или порицава — просто трябва да бъдете търпелива.

— Какво ще кажете за бастуна? — въздъхна дълбоко Либи. — Той все още се блъска в предметите, госпожо Грейди.

— Още не споменавайте за него. Ще му потрябва, когато му дойде времето, може би когато си счупи крака! — Сърдечната англичанка се засмя на шегата си, но Либи не можеше да си представи нещо по-лошо. — Какво още се върти в главата ви, госпожо Ансън? — любезно попита тя.

— Дори не знам откъде да започна…

— Тогава елате пак следващия път, когато идвате в Найроби. Винаги мога да ви приема.

— Благодаря, госпожо Грейди. Може би точно така ще направя. Засега ще докарвам Ванс на работа всяка сутрин и ще се отбивам тук понякога.

— Ще ви очаквам. Междувременно, един малък съвет — продължавайте да го обичате! Това е най-доброто тонизиращо средство, известно на света.

Какво друго би могла да направи, си мислеше Либи, но си отиде от сестринската стая в по-добро настроение. Като се върна в къщата, тя прекара деня в спалнята си над кутия снимки, които беше донесла със себе си от Англия. Имаше фотографии на майката на Ванс, починала преди много години, няколко на баща му от по-младите му години като инженер в Кения, работещ на един от язовирите.

Либи извади снимките на родителите си, на истинския си баща, на най-добрите си приятелки. Отне й часове да ги сортира на купчинки — едни да се сложат в рамки, други да се поставят в албуми. Искаше да заобиколи Ванс и себе си със спомени…

На следващия ден тя се разходи из къщата и обмисляше идеи за подреждането й, докато работниците преобразяваха спалните и жизнерадостният им говор оживяваше къщата.

В сряда поръча мебелите при Саулдър и те пристигнаха след два дни. Либи накара да поставят двойните легла в новобоядисаните спални, след това прекара по-голямата част от деня в търсене на подходящи дреболии и предмети, за да създаде топла, предразполагаща атмосфера.

С изключение на кратките закуски и пътуванията в колата до Найроби, тя почти не виждаше съпруга си. Някой от служителите му го докарваше вкъщи всяка вечер доста след мръкване. Той изчезваше в библиотеката, като казваше на Либи да не му слага вечеря, защото вече е ял.

Ванс изглеждаше твърдо решен да я отдалечи от себе си, а това на свой ред затвърдяваше още повече намерението й да стане незаменима за него. Но постоянното отбиване на всеки неин опит за близост я съсипваше. Все пак госпожа Грейди я беше успокоила, че с времето нещата щяха да се променят.

Тази вечер тя положи особено старание за вечерята. Може би миризмата на топъл хляб и агнешко печено щеше да примами съпруга й да се поинтересува от яденето и да поговори с нея.

Вечерята беше готова вече от половин час, когато Либи започна да се безпокои, защото той още не се беше прибрал. От късния следобед се беше задала буря и мисълта, че Ванс ще пътува в пороен дъжд, макар и с друг шофьор, не й харесваше.

Когато телефонът иззвъня, слушалката беше до ухото й след второто позвъняване.

— Да? — попита тя напрегнато.

— Либи? Добре ли си?

Гласът на Ванс незабавно подобри настроението й.

— Да, разбира се. А ти?

— Един от моите хора ме докара днес следобед в мината. За съжаление дъждът направи пътищата непроходими в момента. Боя се, че ще останем приковани тук почти цяла нощ.

— Аха… — Либи едва преглътна разочарованието си.

Последва дълбоко мълчание.

— Нямах намерение да те оставя сама през нощта.

— Разбира се, че не си искал…

— Ако не си спокойна, позвъни на Джеймс.

— Наистина съм съвсем добре. — Тя помълча. — Моля те, внимавай и бързай да се прибереш.

— Либи, ако не успеем да се върнем тази нощ, не ме очаквай преди утре вечер. Самолетът на Чарлз трябва да пристигне в шест. Ще го доведа с мен.

Ръката й стисна слушалката. Едва сега осъзна колко много бе разчитала да остане насаме с него. Колкото и да й бе приятна компанията на Чарлз, времето, прекарано с Ванс, беше скъпоценно за нея. Не искаше да го дели с когото и да било.

— Либи?

— Аз… Аз вече съм подредила стаята му — бързо каза тя. — Ще приготвя котлети за вечеря.

— Чарлз не е придирчив, така че не се престаравай. Лека нощ, Либи.

— Лека нощ — отвърна тя и бавно сложи слушалката. Утрешният ден изглеждаше толкова далече — той вече й липсваше ужасно! Нямаше значение, че не бяха се любили. Либи изпитваше страх при мисълта дори за една вечер без него…

 

 

Когато един джип с надпис „Мини Ансън“ спря на автомобилната алея в здрача на следващата вечер, Либи просто изхвърча навън. Жадните й очи бързо потърсиха съпруга й.

Обикновено Ванс беше безупречно спретнат, но този път сафарито му беше смачкано и изцапано. Разбра, че не бе спал тази нощ. Виолетови сенки тъмнееха под очите му. Видът му я накара да се запита какво ли бе правил през миналата нощ и защо изобщо беше ходил в мината. Връщането на мястото на злополуката трябва да е било тягостно преживяване.

— Елизабет, ти ставаш все по-хубава!

Погледът й отскочи към Чарлз, който седеше зад кормилото на джипа. Той излезе и топло целуна пламналата й буза.

— Ванс е щастлив дявол, знаеш ли това?

Тя му се усмихна въпреки болката, която сви сърцето й, когато Ванс рязко се обърна при думите на Чарлз и пипнешком тръгна към задната седалка.

— Оплакваше се от главоболие, когато ме посрещна — каза й тихо Чарлз. Тя кимна, като не откъсваше очи от съпруга си.

— Изглежда ужасно — прошепна Либи и продължи по-високо: — Радвам се, че ти ще го представляваш, Чарлз. Благодаря ти, че дойде.

Знаменитият адвокат имаше характерна металносива коса и мустаци. Интелигентните му сиви очи не пропускаха нито една подробност. Неотдавна беше празнувал своя петдесети рожден ден, но изглеждаше с десет години по-млад.

Либи и Чарлз наблюдаваха Ванс, докато измъкваше куфарите от колата. Тя усети как Чарлз притисна талията й.

— Той е истински мъж. Имай търпение и ще ти стане дори съпруг един ден.

С две изречения Чарлз сне камък от сърцето й и същевременно спечели нейната привързаност. Той разбираше, че бракът й с Ванс не е нормален, както и причините за това. Либи грабна ръката му.

— Той има нужда от теб, Чарлз!

— Наистина има… — С ръка на кръста й Чарлз я въведе в къщата. — Твоето сътрудничество е от първостепенно значение на този етап. Мога ли да разчитам на теб? — обърна той към нея проницателния си поглед.

— Ако трябва, ще дам живота си за Ванс!

Сивите му вежди се свиха.

— Дано не става нужда, но вярвам, че те е предупредил за опасностите.

— Да.

— Добре — сви устни той.

Либи го придружи до всекидневната. Чарлз седна на едно от бамбуковите кресла, които беше внесла предния ден от терасата заедно с подходящата масичка за кафе. Предложи му бренди, тъй като Ванс беше изчезнал. Вероятно бе отишъл в банята да вземе душ. Тя му подаде питието и седна срещу него.

— Знаех, че скоро ще те видим отново, но никога не съм си представяла, че ще бъде при такива обстоятелства.

Чарлз поглади мустаците си.

— Нали знаеш какво казват за живота. Това е нещо, което ти се случва, когато имаш други планове.

— Колко вярно… — наведе глава Либи. — Когато летях насам, при Ванс, нямах представа, че ще увелича грижите му.

— Напротив, скъпа, убеден съм, че твоето присъствие ще работи за нас — каза той сърдечно.

— Наистина ли мислиш така?

— Любовта сама по себе си е чудо. Някъде дълбоко в душата си Ванс усеща силата на твоята любов и тя променя неговия свят, прави го по-силен, отколкото съзнава.

Лека влага покри очите й.

— Благодаря ти за това, Чарлз!

— Нещо много лично ли прекъсвам?

Либи се обърна на стола си, изненадана, че не е чула кога е влязъл Ванс. Беше по джинси и черна риза и изглеждаше мрачно привлекателен, но недосегаем. Бронзовото му лице още беше помрачено от болка и умора; тя разбра, че е болен.

— Внесох мебелите от терасата, Ванс. Направи няколко крачки и ще намериш плетеното кресло, което те очаква. Искаш ли шери или бренди?

— Не.

Либи размени бърз поглед с Чарлз.

— Защо вие двамата не се поотпуснете, докато погледна вечерята?

— Ванс, момчето ми, тъкмо казвах на Елизабет, че ако бях с двайсет години по-млад, щях да я грабна за себе си.

Ванс не отговори. Либи бързо стана и се отправи към кухнята. Тя не можеше да се отърси от чувството, че нещо не е наред. Главоболието му ли се бе засилило? Дали падането им от коня в недели нямаше нещо общо с това? Веднага щом сосът стана готов, Либи повика мъжете на вечеря. Чарлз оценяващо разгледа масата.

— Красиво, интелигентно и домашно — закачливо й намигна той. — Може и да не си в състояние да видиш какво изпускаш, момчето ми, но знаеш, че си получил най-хубавото, нали?

Либи забеляза, че закачката му попадна право в целта. Мъжът й седна назад в стола си видимо отпуснат, но стискаше чашата с лед прекалено силно. По средата на вечерята Чарлз въздъхна.

— Това е най-хубавият йоркширски пудинг, който някога съм ял! Трябва да дадеш рецептата на Марион. — Погледът му се спря на Ванс, който беше необичайно мълчалив тази вечер. — Мисля си, Ванс, че притежаваш единствената много ценна златна мина точно тук, в пределите на твоя дом.

— Ти правиш чудеса за женското самочувствие — вметна Либи, усетила раздразнението на Ванс. — Как издържа Марион на дългите раздели с теб?

— Изпраща ме съвсем радостно! — засмя се той. — Това прави брака ни още по-възхитителен.

— За завиждане сте! — Тя стана от масата, за да напълни отново чашите им с кафе и забеляза безнадеждния израз в очите на Ванс. — Искаш ли да пийнем по нещо във всекидневната, Чарлз?

Той се усмихна на Либи, сложил ръце на корема си.

— Ако нямаш нищо против, предпочитам да остана на мястото си. Мисля, че не мога да се помръдна!

— Приемам това като комплимент! — Тя седна отново.

— Какво знаеш за злополуката в мината, Елизабет?

Либи погледна първо него, после Ванс.

— Нищо, с изключение на това, че са убити двама души.

Чарлз опря рамо на масата.

— Ванс, време е тя да научи фактите…

— Имаш право — съгласи се Ванс след слабо колебание. Той отстрани чинията си. — Следователите изпратиха експертите си да пресеят остатъците в тунела, където стана срутването. Но не са намерили нито парченце дърво, за да докажат моето твърдение, че са използвани подпорни греди. Когато се прилагат компресори, трябва да се поставят минни подпори.

Либи сбърчи чело.

— Плановете не доказват ли, че си ги поставял?

Ванс потри с ръка челюстта си.

— Плановете не са проблем, Либи. Инженерите отговарят за тяхното спазване. По този въпрос Питър Фромс провери всичко с Гарет. Питър се закле, че по време на прокопаването са обходили с Гарет галерията няколко пъти. Гарет твърди, че подпори са били поставени. При все това никакво дърво не е намерено на мястото на злополуката.

— Тогава или някой лъже преднамерено, или…

— Някой е извадил подпорите преди срутването — допълни Ванс. — И моето изследване вчера доказа последното без всякакво съмнение.

— Тогава това определено е убийство!

— Точно така — кимна Чарлз. — Но каквото и да е станало, основната отговорност лежи върху раменете на Ванс, докато не е съставен обвинителен акт.

— Толкова е нечестно! — извика Либи.

— Имаш право… — Чарлз се наведе напред и сложи длани на масата. — Знаеш най-важните факти. Сега ще ти обясня в какво се състои твоята помощ.

— Знаеш, че ще направя всичко, за да очистя името на Ванс!

— Отлично! Искам да поканиш гости. Имам предвид страхотен прием. Без да жалиш сили и средства. Напитки, храна, музика… Ще бъде прием в чест на неотдавнашната ви сватба. За всички поканени вие двамата ще изглеждате толкова влюбени един в друг, че никой да не заподозре, че сте изправени пред ситуация на живот и смърт. Нека се лее шампанско. Ванс може да си го позволи. — Той се усмихна, сякаш наистина се възхищаваше от себе си. — Докато вие двамата поздравявате гостите си, аз ще обикалям сред тълпата. Ще се изненадате от това, колко много може да се долови, когато хората не те познават. Алкохолът чудесно развързва езиците.

Либи погледна съпруга си.

— Кога трябва да го организираме?

— Колкото може по-скоро. Списъкът на гостите ви трябва да включва всички — от работници в мините до ръководството на компанията. Поканете и приятели, държавни чиновници, хора от обществото. Направете така, че гостите да могат да пристигат когато им е удобно.

Изражението на Ванс беше всичко друго, но не и зарадвано, когато се изправи на крака.

— Не искам да излагам Либи на опасност, Чарлз.

Загрижеността му за нейното благополучие така я стопли, че тя изпита силно желание да се хвърли веднага в ръцете му.

— Нито пък аз, но това дава прекрасна възможност. Всеки, който е свързан със саботажа в мината, ще бъде силно объркан. Не биха очаквали, че мъж, чиято кариера виси на косъм, който неотдавна е загубил зрението си, ще се държи като безумно влюбен младоженец.

— Не знам… — промълви нерешително Ванс.

— А аз знам! — увери го Либи. — Какво би могло да се случи в собствената ни къща, Ванс? Ако през цялото време сме заедно, не би могло да има проблеми.

Чарлз вдигна благодарен поглед към нея.

— Елизабет е права. Един прием не е идеалното място да причиняваш неприятности пред толкова свидетели. При това всичко в срутването намирисва на аматьорство. Не мисля, че имаме работа с блестящ криминален тип. По-скоро е човек, натрупал завист или желание за отмъщение. Искам да наблюдавам тази личност — или личности — когато са с приспана бдителност. Сватбен прием толкова скоро след трагедията безкрайно ще разстрои виновника и вероятно ще го накара да се разкрие по някакъв начин.

— Така да бъде! — отстъпи Ванс. — Мисля, че можем да го насрочим за сряда или четвъртък другата седмица. Либи, има превъзходна служба за доставки, която съм използвал за служебни приеми. Те ще ти помогнат да организираш всичко. Аз ще започна да се обаждам на хората.

 

 

Следващите няколко дни минаха като някакво размазано петно за Либи. След като поканите бяха разпратени, Чарлз и Ванс се затвориха в библиотеката. Сверяваха документи, стари работни архиви и полицейски данни. Работеха до късно през нощта, докато Либи се занимаваше с приготовленията за приема.

Служителите от хотелската служба за организиране на тържества пристигнаха с пикапи във вторник, деня преди приема, и докараха маси, столове и всичко необходимо. Либи оформяше украсата на масите, които бяха наредени на тревата пред къщата, и уточни менюто с главния готвач. Каси с шампанско пристигнаха заедно е четириетажна сватбена торта. Към четири часа на следващия ден къщата и пространството наоколо бяха преобразени.

Либи се облече много старателно. Искаше Ванс да се гордее с нея. Още от самото начало и беше казал, че желае черната й коса да пада свободно — да бъде неговата циганка магьосница. Тя я пусна, среса я и я остави да се плъзга по роклята, която беше купила специално за празненството, първоначално замислено за Лондон. Беше от бледолилава коприна, до коленете, с драпирана горна част и прозрачни ръкави, които се закопчаваха на китката. Носеше аметистовите обеци, които Ванс й беше подарил, за да подхождат на годежния й пръстен. Накрая забоде букетче гардении на рамото си. Цветята бяха подарък от Чарлз и картичката гласеше: „На добър час! За победата на най-добрата съпруга!“.

Либи тръгна да търси Чарлз, за да му благодари, но спря по пътя, защото видя Ванс да излиза от другата спалня. Носеше нов светлокафяв копринен костюм. Винаги беше смятала, че кафявият цвят му отива най-много, защото подчертаваше хубавите му кадифени очи. Тъмната му коса, още влажна от душа, образуваше малки къдрици, над челото и зад ушите му. Прониза я силно желание. Копнееше да бъде в ръцете му и целувана до забрава. Неволен стон се изтръгна от устните й. Той вдигна глава.

— Либи?

— Как ме позна?

— Усетих аромата на твоите гардении. Понеже не растат в имението, предполагам, че някой ти ги е изпратил.

Скованата му поза й подсказа, че не му беше приятно.

— Чарлз ми ги даде за късмет.

Веждите му се събраха.

— Е, след като самият младоженец е нехаен към задълженията си, добрият стар Чарлз се е притекъл на помощ!

— Нося твоя сватбен подарък, Ванс — обеците! Идеални са към роклята ми. Но ако цветята те наскърбяват, ще ги махна…

— Не казах, че цветята ме наскърбяват, Либи — усмихна се подигравателно Ванс. — Тъкмо обратното. Те идеално подхождат за този претенциозен фарс. Ела по-близо…

Прониза я мимолетен страх. Приближи се до него разтреперана.

— Какво има?

Бронзови ръце се вдигнаха до шията й и я обвиха. Либи остана неподвижна като в транс.

— Миришеш божествено, както се полага на младоженка. Чувстваш ли се такава, Либи? — Устата му се сви в жестока линия. Сякаш искаше да накаже и нея, и себе си. — Да разберем ли колко лудо обичаш своя сляп съпруг, който не може да се измъкне от книжен чувал, да не говорим пък да те защити от невидима заплаха?

— Престани, Ванс! — промълви тя, като опита да си върне дъха.

— Такава е грозната действителност, нали, Либи? А при това трябва да убедим всички наоколо, че не можем да откъснем ръцете си един от друг. — Тъмната му коса закри светлината, когато устата му намери нейната в задушаваща целувка. Силата му би превъзмогнала всяка нейна съпротива, но тя не се и опита да се противопостави. Беше желала Ванс толкова дълго, че се зарадва на прегръдката му, макар и предизвикана от горчивина. Той я притисна до твърдото си тяло и впи устни в нейните, като не й позволяваше да си поеме дъх. — Да потърсим ли Чарлз и да му кажем, че сме готови да посрещнем гостите си? — Очите му блеснаха, когато намери ръката й и я стисна почти до болка. — Красавицата и звярът! — изсмя се саркастично Ванс. Вървеше пред нея и я теглеше зад себе си като капризно дете. Либи почти тичаше, за да го следва и сърцето й още малко щеше да се пръсне. — Стой до мен цялата вечер, Либи — предупреди той, когато влязоха във фоайето. — Ако някой ти се стори подозрителен и в най-слаба степен, кажи ми.

До осем часа Либи беше посрещнала над триста поканени. Мината даваше работа на малко градче. Зашеметяваше я мисълта, че Ванс беше основал собствена компания и беше я довел до такъв успех. Възхищението й от неговите делови качества нарастваше след запознаването й с всеки нов гост. Всички показваха, че го ценят много високо. Изпълни я силна гордост за мъжа й и постоянна усмивка сияеше на лицето й, докато Ванс я водеше през множеството. Трудно й беше да повярва, че някой от тези хора би могъл да му желае злото.

Гостите започнаха да се събират. Някой предложи тост за щастливата двойка. Всички ги поздравяваха и аплодираха. Топлите им приветствия бяха толкова искрени, че на Либи й се стори, че вижда лека влага в тъмните очи на Ванс. Когато първоначалната глъчка стихна, той сложи собственическа ръка на рамото й.

— И така, за да не бъдете разкъсвани повече от любопитство — пошегува се Ванс, — обявявам официално, че бурята премина… и работата ще продължи както обикновено. — Той щеше да продължи, но всички ръкопляскаха и беше принуден да почака малко. — Както вече знаете, не си губих времето, когато последния път ходих в Лондон. Докато бях там, се включих в ново и трайно партньорство. — Ръката му се плъзна по стройната талия на Либи. — Представям ви красивата си жена Либи, която успя да ме направи най-щастливия мъж на света. — Ванс прекара пръсти през бляскавата й коса и я целуна отстрани по шията. Спонтанните ръкопляскания и възгласи, предизвикаха гореща вълна по тялото й, която не остана незабелязана. Трескава червенина изби по страните й.

— Реч! Реч!

— Когато преди няколко години се върнах в Англия за ваканцията, открих, че ново семейство живееше до стопанството на баща ми. Той често ги канеше. Имах намерение да постоя малко при него и да замина, но веднъж Либи влезе в хола. Тогава дъхът ми спря и още не съм си го поел.

Либи се притисна до Ванс, поразена от думите му, защото с нея беше станало точно същото. От мига, в който погледът й бе спрял на него, за нея не съществуваше никой друг.

Той я притисна отново и залепи твърда, продължителна целувка върху полуотворената й уста. След онова, което беше се случило между тях в коридора преди приема, влюбеното му поведение пред погледите на всички беше шокиращо.

Въпреки че Ванс предупреждаваше гостите да не говорят за работа, скоро беше отрупан с въпроси за политика, технически данни и проблеми с персонала, на които само той можеше да отговаря. Шефът се беше върнал и всички изглеждаха успокоени. Слепотата му по никакъв начин не беше засегнала неговия авторитет.

Докато Либи го наблюдаваше, все повече се убеждаваше, че приемът започва да лекува някои от раните на мъжа й. Той беше ръководител, отново в движение, вече обсъждаше нови проекти, правеше нови планове. Никой не би могъл да предположи, че над главата му виси меч или че си е загубил зрението.

Към единадесет тълпата започна да оредява, но Либи никъде не виждаше Чарлз. Той стоеше навън, на верандата до бара, готов да се спусне върху всяка следа, която му се изпречи.

— Ванс? Снабдителят ми дава знак. Трябва да донеса още шампанско — прошепна тя — Почакай тук, ще се върна веднага.

— Давам ти точно две минути — прошепна той в копринената й коса, като предизвика приятни тръпки по тялото й. Неохотно се освободи от ръката му, преметната върху раменете й, и го остави в оживен разговор с един от по-младите си инженери. Запасите им от шампанско се бяха стопили. Тя измъкна останалите три бутилки от кашона и забърза към трапезарията, за да ги сложи в лед.

— Госпожо Ансън! — повика я непознат глас. Либи се обърна. — Вероятно не ме помните…

Тя погледна към кестенявия мъж, чийто тен беше почти толкова тъмен, колкото този на съпруга й.

— Вие сте Питър Фромс, нали?

Той й отправи приятна усмивка.

— О, значи ме помните! Последния път, когато се видяхме, не можехте дори за миг да откъснете очи от съпруга си.

— Толкова ли ми личеше?

— Боя се, че да. Доколкото си спомням, запознаха ни в плувен басейн, но вие гледахте как Ванс играе поло и останах с впечатлението, че мислите ви са другаде.

— Вероятно са били. Как е жена ви Нанси?

За момент тъга изпълни очите му.

— В Пърт при родителите си. В момента сме разделени.

— Не знаех…

— Откъде ще знаете? Госпожо Ансън, ще танцувате ли с мен или смятате, че съпругът ви ще има нещо против?

Старият Ванс не би имал, помисли си Либи. Новият е непредсказуем. А тя имаше странното чувство, че Питър Фромс опитваше почвата твърде внимателно. Защо? Някога те бяха толкова близки приятели с Ванс…

— Забравете въпроса ми — каза той меко.

— Моля, не го приемайте като оскърбление, но обещах на Ванс да не се бавя. Защо да не танцуваме по пътя към него?

Питър добре скри изненадата си, когато я поведе към средата на стаята, където танцуваха пет-шест двойки.

— Вие сте по-красива от всякога — каза той сериозно. — Ванс има ваши снимки на бюрото в кабинета си. Каква трагедия, че вече не може да ви види.

Ако идваше от някой друг, забележката би могла да обиди Либи. Необяснимо защо тя почувства искрена сърдечност в думите на Питър.

— Но това не е краят на света — забеляза тихо тя. — С Ванс ни свързва нещо много по-дълбоко от чисто физическите неща.

— Ако нямаш нищо против, Фромс, жена ми и аз ще изпитаме и нещо физическо точно сега. Нали, скъпа?

Либи беше силно изненадана от сдържания гняв в тона му и от неочаквано грубото му докосване. Отново се запита защо имаше толкова голямо напрежение между двамата мъже. И какво общо имаше това с нея?