Джулия Куин
Как да си хванеш наследница (19)

Глава 19

„Ли-бе-ра-лен (прилагателно име) — толерантен, свободомислещ, такъв, който не се ограничава с наложените консервативни норми.

В Бърнмаут, за разлика от Лондон, човек може да бъде по-либерален, но все пак, дори и в провинцията, има определени правила на поведение, които е добре да се спазват.“

Из личния речник на Каролайн Трент

— Вие! — извика Пенелъпи. — Какво правите тук?

Но гласът й беше заглушен от този на Блейк, който пък крещеше на Каролайн:

— Защо, по дяволите, не избяга надолу по стълбите, когато ни чу?

Тя шумно кихна в отговор.

Джеймс, който рядко се впечатляваше от каквото и да е, вдигна вежда и каза:

— Изглежда е била възпрепятствана.

Каролайн кихна отново.

Пенелъпи се обърна към Джеймс много ядосана:

— Предполагам и ти имаш нещо общо с това?

Той сви рамене.

— В някои отношения.

— Апчих!

— За бога! — раздразнено извика Пенелъпи. — Изведете я оттук. Очевидно се е нагълтала с прах и е получила пристъп.

— Не е получила никакъв пристъп — каза Блейк. — Просто киха.

— Апчих!

— Е, каквото и да се е случило, преместете я в спалнята. Не! Не в твоята. По-добре в моята. — Пенелъпи сложи ръце на кръста си и ги изгледа по ред. — И какво, дявол да го вземе, става тук? Искам да ми обясните на минутата. Ако някой не…

— Ако мога да си позволя дързостта… — прекъсна я Джеймс.

— Млъквай, Ривърдейл — сопна се Блейк, докато вдигаше Каролайн на ръце. — Звучиш като проклетия ми иконом.

— Сигурен съм, че Пъруик би бил поласкан от сравнението — каза Джеймс. — Само искам да отбележа, че не е неприлично Каролайн да остане в спалнята ти, след като с Пенелъпи сме тук да се грижим за нея.

— О, много добре — тръсна глава Пенелъпи. — Остави я в твоята спалня, Блейк. Но веднага след това искам да ми разкажете всичко. И без повече глупости за домашни любимци и мед.

Каролайн кихна.

Блейк се обърна към сестра си и предложи:

— Ще й донесеш ли чай?

— Ха, ако си мислиш, че ще я оставя сама с вас двамата…

— Аз ще донеса чай — прекъсна я Джеймс.

Веднага щом излезе, Пенелъпи свъси поглед към Блейк и Каролайн и попита:

— Имате ли връзка?

— Не! — успя да възкликне Каролайн между киханията.

— Тогава ще е най-добре да ми обясните присъствието си тук. Мислех, че сте дама с изключителен морал, и ще се наложи да използвам цялата си толерантност и широки възгледи, за да не си променя мнението.

Каролайн погледна Блейк. Не беше сигурна дали може да издава тайните му, без негово съгласие. Но той просто изсумтя и извъртя очи към небето:

— Ще трябва да й кажем истината. Бог знае, че ще я научи сама така или иначе.

 

 

Целият разказ им отне двадесет минути. Вероятно за да се преразкажат събитията щяха да стигнат и около петнадесет, но Джеймс се върна с чая и току-що опечени кифлички, и естествено всички решиха да им се насладят.

През цялото време Пенелъпи не зададе нито един въпрос, с изключение на „Мляко?“ и „Захар?“, които не се брояха, тъй като тя наливаше чая.

Останалите обаче се прекъсваха един друг през цялото време. И все пак, след четвърт час успяха да изложат последните събития, така че всички бяха удовлетворени.

Когато свършиха, Каролайн със страх и любопитство погледна безстрастното лице на Пенелъпи. Много се бе привързала към нея и я заболя при мисълта, че графинята може да й обърне гръб завинаги.

Но за всеобщо удивление, тя тихо промълви:

— Разбирам. — След това последва още по-тихото: — Хм…

Каролайн се наведе напред.

Джеймс я последва.

Блейк понечи също да се наведе, но се усети и изсумтя с досада. Много добре познаваше тактиките й.

Накрая сестра му дълбоко въздъхна, обърна се към него и каза:

— Направо е възмутително, че не си ни информирал за работата си във Военното министерство, но точно сега не смятам да те ругая.

— Колко мило от твоя страна — промърмори той.

— Наистина имаш късмет — продължи тя, — че в момента имаме много по-сериозен и неотложен проблем, отколкото да обсъждаме глупавото ти решение да пазиш подобна тайна.

— Наистина ли?

Пенелъпи размаха пръст към маркиза и после към брат си.

— Един от вас — обяви тя — ще трябва да се ожени за нея.

Каролайн, която зяпаше върховете на обувките си, за да не гледа Блейк със самодоволен „казах-ти-че-не-бива-да-имаш-тайни“ поглед, вдигна глава. Гледката пред нея никак не й вдъхна кураж.

Пенелъпи сочеше с показалеца си право към нея, а Блейк и Джеймс изглеждаха по-бели от платно.

 

 

Същата вечер Блейк проведе изключително неприятен разговор със сестра си. Тя се опитваше да го убеди да се ожени за Каролайн, а той правеше всичко по силите си, за да я игнорира. Макар че не се тревожеше особено за развоя на събитията.

Бе се заклел никога да не се ожени и за това знаеха и Пенелъпи, и Каролайн, и Джеймс. По дяволите, това бе известно на целия свят! А и Джеймс не беше от хората, които биха позволили сестрата на най-добрия им приятел да ги накара да направят каквото и да е. Всъщност, единствения начин, по който тя със сигурност щеше да омъжи Каролайн, бе да разпространи клюки и да предизвика скандал.

Блейк беше сигурен, че не би го направила. Тя обичаше безобидните клюки, но никога не би съсипала репутацията на жената, която сега наричаше „най-скъпата ми и близка приятелка“.

Въпреки това тя бе способна да побърка всички обитатели на Сийкрест Манър с мърморенето си. С него се справяше повече от успешно.

— Блейк — каза тя, — знаеш, че ти трябва съпруга.

— Нищо подобно.

— Каролайн е сериозно компрометирана.

— Само ако решиш да се раздрънкаш в Лондон.

— Работата не е в това.

— Точно в това е — изръмжа брат й. — Тя живее тук в интерес на националната сигурност.

— О, моля те — иронично поклати глава Пенелъпи. — Тя живее тук, за да избяга от отвратителния си настойник.

— Настойник, който представлява опасност за националната сигурност — отвърна й Блейк. — И Каролайн ни помага да го заловим. Изключително смела постъпка, ако питаш мен.

— Не те питам — изсумтя тя.

— А трябва — сопна й се той. — Присъствието й тук е жизненоважно за сигурността на Англия и само най-непатриотично настроения глупак би използвал това, за да съсипе репутацията й. — Малко се поувлече за интересите на националната сигурност. Но пък в отчаяните ситуации се налагаха отчаяни мерки.

Точно в този момент влезе и Джеймс.

— Предполагам все още обсъждате бъдещето на Каролайн.

И двамата го погледнаха раздразнено.

— Е — протегна се като котарак той и се отпусна с прозявка на дивана, — мислех си да се оженя за нея.

— О, колко хубаво! — възкликна Пенелъпи и плесна с ръце, но думите й бяха заглушени от вика на Блейк:

— Какво?

Джеймс присви рамене.

— Защо не? Все някога трябва да се оженя.

— Каролайн заслужава някой, който да я обича.

— Тя определено ми харесва. Това е повече от достатъчно за един брак.

— Вярно е — съгласи се Пенелъпи.

— Замълчи! — сопна се Блейк на сестра си. — А ти… — Обърна се вбесено към маркиза, но не успя да измисли подходящо продължение и изръмжа: — Ти също млъкни.

— Добре казано — изхили се Джеймс.

Блейк го погледна и се почувства напълно способен на убийство.

— Кажи ми нещо повече — помоли се Пенелъпи. — Мисля, че от Каролайн ще излезе прекрасна маркиза.

— Наистина е така — кимна Джеймс. — И ще бъде доста удобен брак. Аз трябва да се оженя все някога, а на нея й се налага да се омъжи.

— Не виждам никаква причина да се омъжва — отбеляза Блейк, — стига сестра ми да си държи устата затворена.

— Пенелъпи е дискретна — продължи Джеймс с глас, който Блейк намираше за дразнещо весел, — но това не е гаранция, че никой няма да разбере как е живяла тук. Каролайн не е част от висшето общество, но това не означава, че заслужава да бъде унизена.

Блейк скочи на крака и изкрещя:

— Да не би да ме обвиняваш, че искам да съсипя доброто й име? Всичко, което съм направил…

— Проблема е — меко го прекъсна сестра му, — че не си направил нищо досега.

— Отказвам да седя тук и да…

— Ти си станал — отбеляза тя.

— Джеймс — каза Блейк с опасно нисък глас, — ако не ме спреш, в следващите десет секунди определено ще извърша поне няколко тежки престъпления, от които смъртта на сестра ми ще предизвика най-малко съжаление у мен.

— Ъъъ… Пенелъпи — каза Джеймс, — на твое място бих се преместил по-далеч от него. Изглежда говори сериозно.

— Пфу! — беше отговорът й. — Държи се така, защото знае, че съм права.

Един мускул заигра по челюстта на Блейк и той попита Джеймс, без да го поглежда:

— Нямаш сестра, нали, Ривърдейл?

— Не.

— Считай се благословен. — След което се обърна и си тръгна.

Джеймс и Пенелъпи мълчаливо го проследиха с поглед как излиза през вратата. След известно време тя премигна и каза:

— Не мисля, че ще иска да ни види скоро.

— Не.

— Сериозен ли беше?

— За женитбата с Каролайн?

Пенелъпи кимна.

— Не бих направил такова изявление, ако не съм готов да го изпълня.

— Но ти не искаш да се жениш за нея — отбеляза с присвити очи тя.

— Не и толкова силно, колкото Блейк.

— Хм… — Тя направи няколко крачки из стаята и седна. — Ти си доста умен, Ривърдейл, но е възможно плана ти да не се осъществи. Брат ми е много упорит.

Джеймс се разположи срещу нея.

— Добре ми е известно.

— Сигурна съм. — Изви устни в нещо подобно на усмивка. — Не знам дали ти е известно, но аз притежавам същото качество.

— Упоритостта ли имаш предвид? Скъпа Пенелъпи, бих обиколил гол цяла Англия през зимата, вместо да меря сили в спор с някой от вас двамата.

— Добре казано, но ако плана ти не успее, ще се ожениш за Каролайн.

— Не се съмнявам, че ще опреш пистолет в гърба ми, докато не го направя.

— Не се шегувам, Ривърдейл! — повиши глас Пенелъпи.

— Знам. Но бях искрен преди малко. Наистина все някога трябва да се оженя, а Каролайн е много по-добър вариант, отколкото да ходя на лов за жена в Лондон.

— Ривърдейл!

Той сви рамене.

— Вярно е. Аз наистина я харесвам и ако трябва да се оженя за нея, само защото Блейк се страхува да го направи, добре тогава. Мога да се сетя и за много по-лоши варианти.

— Каква утеха — въздъхна Пенелъпи.

— Не се тревожи. Блейк ще й направи предложение — уверено махна с ръка Джеймс. — Няма да понесе да ни види женени.

— Надявам се да си прав. Бог знае, че той се нуждае от малко щастие — въздъхна тя и се облегна назад. — Просто искам да е щастлив. Нима е толкова много?

 

 

Каролайн бе застанала пред вратата, притиснала длан към устата си. Бе си помислила, че е изпитала възможно най-голямото унижение, когато Пенелъпи настоя някой — който и да е! — да се омъжи за нея. Но това…

Преглътна една сълза. Това беше повече от унизително. Защото унижението бе нещо, с което можеше да се примири, с което да живее и да го забрави.

Но сега беше различно. Нещо в нея умираше и не беше сигурна дали е сърцето или душата й.

Всъщност не бе важно кое от двете, помисли си тя, докато тичаше обратно към стаята си. Значение имаше само болката, а тя нямаше да си отиде до края на живота й.

 

 

Отне й около два часа да се съвземе. Малко студена вода да заличи следите от разплаканите си очи и няколко минути дълбоко дишане, за да се справи с треперенето на гласа си. За съжаление, нямаше лек за сърцето й.

Слезе по стълбите и не се изненада да открие Джеймс и Пенелъпи все още улисани в разговор в гостната. Думите им се носеха по коридора и Каролайн с облекчение установи, че са преминали на други теми.

Тъкмо обсъждаха театъра, когато стигна до вратата и внимателно почука на рамката. Джеймс се изправи веднага щом я видя.

— Може ли да вляза? — попита тя.

— Разбира се — каза Пенелъпи, — седнете тук до мен.

Каролайн поклати глава.

— Предпочитам да остана права, благодаря ви.

— Както желаете.

— Знаете ли къде е Блейк? — каза Каролайн почти царствено. — Не искам да повтарям това, което възнамерявам да кажа.

— Тук съм.

Тя се обърна. Той стоеше неподвижно на рамката на вратата, но личеше, че е изморен. Страните му бяха зачервени и тя се зачуди дали не се бе разхождал навън в прохладната вечер.

— Добре. Бих искала да кажа нещо, ако ми позволите.

— Направи го — каза Блейк.

Каролайн погледна преценяващо и тримата в стаята, след което заяви:

— Не се нуждая от съпруг. И определено не се нуждая от съпруг, на когото не му трябва съпруга. Искам само да ми позволите да остана тук до двадесет и първия си рожден ден.

— Но, Каролайн! — запротестира Пенелъпи. — Тези джентълмени са те компрометирали. Трябва да позволиш на единия да поправи нещата.

Тя преглътна. Не притежаваше много неща в живота си, но си имаше гордост и нямаше да позволи на Блейк Рейвънскрофт да я унижава повече. Погледна го право в очите, макар че говореше на сестра му:

— Лейди Феъруич, тези джентълмени не са направили нищо, за да ме компрометират.

— Нищо? — попита Блейк.

Каролайн го погледна с удивление. Кой дявол го караше да говори така, след като бе твърдо решен да избегне брака.

— Нищо, което би имало значение — каза тя с притихнал глас.

Очите им се срещнаха, но и двамата знаеха, че говореше за онази нощ на плажа. Само Каролайн знаеше, че думите й са лъжа. Времето прекарано с Блейк беше всичко за нея. Пазеше всяка минута и всяка тяхна среща в сърцето си.

Премигна, за да прогони сълзите си. Скоро щеше да си замине и само спомените щяха да я топлят. Нямаше да има до себе си мъж, който да я прегръща, приятели, с които да се смее или къща край морето, която само за няколко седмици бе почувствала като свой дом. Но повече от всичко щеше да й липсва усмивката на Блейк. Случваше се толкова рядко, но когато крайчетата на устните му се извиеха нагоре… А когато се засмееше, от радостната нотка в гласа му, й идеше да запее.

Но сега той не се усмихваше. Лицето му бе каменно и се взираше в нея, сякаш очакваше да му помогне. И тя осъзна, че ако не се махне веднага от стаята, щеше да се направи на пълна глупачка.

— Извинете ме — промълви и забърза към вратата.

— Не можеш да си тръгнеш сега — възкликна Пенелъпи и скочи на крака.

Каролайн не се обърна, когато отвърна:

— Казах това, за което дойдох.

— Но къде отиваш?

— Навън.

— Каролайн.

Беше Блейк и само от тази единствена дума очите й се насълзиха.

— Какво? — успя да промълви.

Може и да прозвуча грубо, но не бе способна на повече.

— Тъмно е. Или не си забелязала?

— Искам да погледам звездите.

Тя чу стъпките му и усети ръката му на рамото си. Той внимателно опита да я отдалечи от вратата.

— Твърде облачно е — каза й с учудващо нежен глас. — Няма да успееш да ги видиш.

Тя дори не се обърна, когато каза:

— Знам, че са там. И само това има значение.

После се изплъзна от ръцете му и избяга от стаята, а Блейк затвори очи от безсилие.

— Виж какво направи — чу сестра си той. — Разби сърцето на горкото момиче.

Не й отговори, не знаеше или по-скоро не искаше да знае, дали думите на сестра му са верни. Ако й беше разбил сърцето, то тогава щеше да е най-големия мерзавец на света. А обратното би значело, че Каролайн не я бе грижа за него и че онази страстна нощ не означаваше нищо за нея.

А тази мисъл бе твърде непоносима.

Не искаше да мисли какво чувства към нея. Не искаше да анализира, да събира парчета или да ги обобщава, защото беше ужасен от мисълта, че ако го направи, единствената подходяща дума за чувствата му, би била любов. А това щеше да е най-жестоката шега на света.

Отвори очи и срещна отвратеното изражение на Ривърдейл, което му казваше: „Ти си задник Рейвънскрофт“.

Блейк не каза нищо.

— Мирабел е мъртва — изсъска Джеймс.

Блейк извърна лице към приятеля си толкова агресивно, че Пенелъпи подскочи.

— Не я споменавай — каза заплашително. — Тя няма място в разговора ни.

— Именно — отвърна Джеймс. — Мъртва е и не можеш да я оплакваш вечно.

— Ти нищо не разбираш — каза Блейк, клатейки глава. — Не знаеш какво е да обичаш.

— А ти знаеш твърде добре — промълви Джеймс. — Всъщност ти се случи два пъти.

— Блейк — каза меко сестра му и сложи ръка на рамото му. — Знам, че я обичаше. Всички я обичахме. Но Мирабел не би искала да продължаваш да живееш по този начин. Ти си като една празна черупка и си заровил душата си в нея.

Блейк преглътна конвулсивно. Не искаше нищо друго, освен да се махне от стаята, но остана като вкопан в пода.

— Остави я да си иде — прошепна Пенелъпи. — Време е, Блейк. Каролайн те обича.

Той завъртя глава.

— Тя ли го каза?

Пенелъпи искаше да излъже. Виждаше се в очите й. Но накрая поклати глава.

— Не, но й личи.

— Не искам да я нараня — произнесе той. — Тя заслужава да й се случи нещо хубаво.

— Тогава се ожени за нея.

Той поклати глава.

— Ако се оженя за нея… Боже! Ще я нараня повече отколкото би могла да си представиш.

— Дявол да те вземе — избухна Джеймс. — Престани да се държиш като проклет страхливец. Страхуваш се да обичаш. Страхуваш се да живееш. Единственото нещо, от което не се боиш, е смъртта. Давам ти една нощ. Само една.

Блейк присви очи.

— За какво?

— За да се вразумиш. Но ти обещавам, че ще се оженя за Каролайн, ако не го направиш. И си задай въпроса, ще понесеш ли да живееш с това до края на живота си?

Джеймс се завъртя и излезе от стаята.

— Той не говори празни приказки — каза Пенелъпи. — Доста е привързан към нея.

— Знам — сопна се Блейк.

Сестра му кимна, след което тръгна да излиза от стаята.

— Ще те оставя насаме с мислите ти.

Това, помисли си той горчиво, бе последното, което искаше.