Карлос Кастанеда
Изкуството на сънуването (9)

8. ТРЕТАТА ВРАТА НА СЪНУВАНЕТО

— Третата врата на сънуването се достига тогава, когато видиш насън някой, който спи, и се окаже, че ти самият си този някой — каза дон Хуан.

По онова време нивото на моята енергия беше така повишено, че веднага се залових с третата задача, макар че той не ми даде никаква по-нататъшна информация за нея. Щом започнах да се упражнявам, най-напред забелязах, че някакъв прилив на енергия незабавно пренастрои фокуса на сънното ми внимание. Сега то беше фокусирано върху задачата да се събудя насън и да се видя заспал; пътуването до царствота на неорганичните същества вече не влизаше в заниманията ми.

Скоро след началото на упражненията наистина се видях заспал по време на един сън. Веднага съобщих на дон Хуан за това. Случката беше станала докато му гостувах.

— Всяка от вратите на сънуването е свързана с две фази — каза той. — Първата, както знаеш, е достигането на вратата, а втората — преминаването през нея. Чрез този сън ти си достигнал третата врата. Следващият етап е да се раздвижиш наоколо, щом се видиш как спиш.

— При третата врата на сънуването — продължи дон Хуан — човек започва съзнателно да смесва реалността на сънуването си с реалността на ежедневния свят. Това е упражнението, което магьосниците наричат „усъвършенстване на енергийното тяло“. Сливането на двете реалности трябва да бъде толкова пълно, че за тази цел е нужно да си по-гъвкав от когато и да било. При третата врата се изисква да наблюдаваш всичко с голяма старание и любопитство.

Оплаках се, че тези препоръки са прекалено загадъчни и нищо не ми говорят.

— Какво имаш предвид под голямо старание и любопитство? — попитах аз.

— При тази врата човек често се разпилява в подробности — отвърна той. — Да разглеждаш нещата старателно и любопитно означава да устояваш на почти непреодолимото изкушение да задълбаеш в разни подробности. Както вече казах, упражнението, което се дава на този етап, е предназначено да укрепи енергийното тяло. Сьнувачите започват да оформят енергийното си тяло, като изпълняват упражненията за първата и втората врата. Когато достигнат третата, то вече е готово да се пояби, а още по-точно би било да кажем, че е готово да действа. За съжаление тогава то лесно може да бъде хипнотизирало от подробностите.

— Какво означава това?

— Енергийното тяло е като дете, което през целия си живот е било държано затворено. В мига, в който бъде освободено, то попива всичко, което му попадне — ама наистина всичко. И най-незначителните и неуместни детайли могат изцяло да го погълнат.

Последва неловко мълчание. Не знаех какво да кажа. Напълно разбирах думите на дон Хуан, но в дотогавашния ми опит нямаше нищо, което да ми даде представа за точното им значение.

— За енергийното тяло и най-нелепата подробност се превръща в цял един свят — поясни той. — И за да направляват това тяло, сънувачите трябва да полагат неимоверни усилия. Зная, че указанието да наблюдаваш нещата с любопитство и старание звучи тромаво, но няма по-добър начин да ти опиша какво е нужно да правиш. При третата врата сънувачите трябва да се опазят от почти неудържимия порив да се потопят във всичко, и за тази цел се налага да бъдат толкова любопитни, толкова жадни да проникнат навсякъде, че да не позволят на нито едно конкретно нещо да ги завладее.

Дон Хуан добави, че тези препоръки, които, както му било известно, звучали абсурдно за моя разум, били насочени директно към енергийното ми тяло. Той подчерта, че се налагало то да събере всичките си сили, за да може да действа.

— Нима енергийното ми тяло не е направило нищо досега? — попитах аз.

— Част от него действаше, иначе ти не би могъл да пътуваш до света на неорганичните същества — отвърна дон Хуан. — Но сега то трябва да бъде ангажирано изцяло, за да изпълни упражнението за третата врата. Ето защо е необходимо да обуздаеш своята рационалност — така ще улесниш задачата на енергийното си тяло.

— Опасявам се, че си сбъркал адреса — казах аз. — След всички преживявания, които ти ми докара до главата, у мен е останала твърде малко рационалност.

— По-добре не казвай нищо. При третата врата тъкмо рационалността е отговорна за упорството на нашите енергийни тела да задълбават в излишни подробности. Тогава трябва да имаме ирационална гъвкавост и освободеност, за да противодействаме на това упорство.

Твърдението на дон Хуан, че всяка от вратите на сънуването е препятствие, в този случай се оказа по-вярно от когато и да било. Упражнението за третата врата изискваше повече усилия, отколкото бях положил за предишните две задачи, взети заедно. Дон Хуан упражняваше огромен натиск върху мен. Освен това, в живота ми се бе появило нещо ново: едно истинско чувство на страх. Дотогава бях изпитвал нормални, а понякога дори прекалено силни страхове от едно или друго, но в целия ми опит нямаше нищо, което би могло да се сравни с уплахата, породена от схватката ми с неорганичните същества. Въпреки това тези наситени прежибявания бяха извън обсега на обикновената ми памет. Можех да си ги спомня единствено в присъствието на дон Хуан.

Веднъж го попитах за този странен факт, когато двамата с него бяхме в Националния музей за антропология и история в Мексико Сити. Въпросът ми беше предизвикан от обстоятелството, че точно в този момент у мен се пробуди необичайната способност да си спомня всичко, което ми се беше случило през цялото време на познанството ми с дон Хуан. И това ме накара да се почувствам толкова свободен, лек и сърцат, че направо затанцувах наоколо.

— Просто става така, че присъствието на нагуала води до промяна на събирателната точка — каза дон Хуан.

Тогава той ме заведе в една от залите на музея, заявявайки, че въпросът ми бил напълно във връзка с онова, което се канел да ми каже.

— Намерението ми бе да ти обясня, че позицията на събирателната точка е като склад, в който магьосниците съхраняват сведенията си — започна той. — Направо се разтопих от удоволствие, когато твоето енергийно тяло долови намерението ми и ти сам ме запита за онова, което възнамерявах да ти кажа. Енергийното тяло има необхватни познания. Нека да ти покажа колко много знае то.

Дон Хуан ми нареди да вляза в пълен вътрешен покой. Той ми напомни, че поради предизвиканата от неговото присъствие промяна на събирателната ми точка, аз вече се намирах в особено състояние на съзнанието. После ме увери, че благодарение на пълния вътрешен покой скулптурите в залата щели да ме накарат да видя и чуя невъобразими неща. Той добави, очевидно за да засили объркването ми, че някои от археологическите експонати в тази зала имали способността сами да причиняват промяна на събирателната точка, и че постигането на състояние на пълно мълчание щяло да ми позволи действително да стана свидетел на сцени, свързани с живота на хората, които са изработили тези предмети.

Тогава дон Хуан ме поведе на най-странната музейна обиколка, която някога бях предприемал. Докато вървяхме из помещението, той ми описваше и разясняваше изумителни подробности за всеки от големите експонати. Според него, всяко от тези произведения представляваше документ, умишлено оставен от хората, живели в древността — документ, който дон Хуан, като магьосник, разчиташе пред мен така, както някой би чел книга.

— Всеки от събраните тук предмети е предназначен да предизвика промяна на събирателната точка — продължи той. — Съсредоточи погледа си върху някой от тях, накарай разума си да замлъкне и сам открий може ли това да се получи и при теб, или пък не.

— А по какво ще позная, че събирателната ми точка е променила позицията си?

— Ако това стане, ще видиш и почувстваш неща, които са извън нормалния обсег на възможностите ти.

Трудно бих могъл да обясня онова, което чух и видях, докато се взирах в скулптурите. Преди бях наблюдавал всички тези предмети с очите на антрополог, като винаги се бях съобразявал с тълкуванията на учените, работещи в тази област. Техните описания на функциите на предметите — описания, които изхождаха от познанието на съвременния човек за света, сега за пръв път ми се сториха крайно предубедени, да не кажа направо нелепи. Онова, което дон Хуан ми разказа за тези експонати и което аз самият видях и чух, докато ги гледах втренчено, нямаше нищо общо с прочетеното от мен дотогава.

Притеснението ми беше толкова голямо, че се почувствах длъжен да се извиня на дон Хуан, задето, както си мислех, бях така склонен да се поддавам на внушения. Той не ми се смя, нито пък се пошегува с мен. Само ми обясни търпеливо, че магьосниците са способни да оставят точни сведения за своите открития в позицията на събирателната точка. Той каза, че когато искаме да стигнем до същината на някое писмено сведение, ние трябва да използваме чувството си за съпричастност и въображението си, за да проникнем отвъд страниците и да обхванем самото преживяване. Но тъй като в света на магьосниците няма писмени архиви, в позицията на събирателната точка биват оставяни цялостни сведения за неща, които човек може не да прочете, а лично да изживее.

За да поясни твърдението си, дон Хуан ми даде за пример магьосническите уроци за второто внимание. Той изтъкна, че те се преподават тогава, когато събирателната точка на ученика се намира в положение, различно от обичайното. По този начин урокът се записва тъкмо в нейната позиция. За да го възстанови в паметта си, ученикът трябва да върне събирателната си точка в същата позиция, която е заемала при преподаването на урока. Дон Хуан завърши обяснението си, като повтори онова, което ми беше казвал и по-рано — че възстановяването на всички положения, в които събирателната точка е била по време на отделните уроци, е постижение от изключителна величина.

В течение на почти цяла година дон Хуан не ме попита нищо във връзка с третата ми задача, докато един ден, доста ненадейно, поиска да му опиша най-подробно развоя на моите упражнения по сънуване.

Най-напред му споменах за една загадъчна цикличност. В продължение на месеци имах сънища, в които стоях и наблюдавах как самият аз спя в леглото си. Странното в случая беше системността, с която ми се присънваше това — точно на всеки четири дни, съвсем като по часовник. В промеждутъчните три дни сънуването ми протичаше по обичайния си начин: разглеждах всеки възможен елемент на моите сънища, после ги сменях, а понякога, тласкан от пагубно любопитство, се отправях след проникващата чужда енергия — скаутите, макар че това ме караше да се чувствам ужасно виновен. Струваше ми се, че склонността към тези пътешествия е като някаква тайна наркомания. Реалността на света, в който попадах, ме привличаше непреодолимо.

Дъбоко в себе си смятах, че някакси съм освободен от пълната отговорност за тези действия, защото самият дон Хуан ми беше дал идеята да попитам сънния пратеник за начина, по който да освободя синия скаут, задържан сред нас. Дон Хуан всъщност искаше да каже, че трябва да повдигна въпроса по време на ежедневните си занимания, но аз реших, че ме съветва да разпитам пратеника, когато се намирам в неговия свят. В действителност исках да разбера от него дали беше вярно, че неорганичните същества ми бяха поставили капан. Пратеникът не само потвърди всичко, което дон Хуан ми беше казал по този въпрос, но и ми даде наставления какво да направя заедно с Карол Тигз, за да освободя скаута.

— Системността на твоите сънища донякъде отговаря на очакванията ми — отбеляза дон Хуан, след като изслуша как протичаха упражненията ми.

— Защо говориш така, дон Хуан?

— Заради взаимоотношенията ти с неорганичните същества.

— Отдавна съм приключил с тях — излъгах аз, като се надявах, че той няма да се задържи на тази тема.

— Казваш това само заради мен, нали? Не е необходимо да се криеш; зная как стоят нещата. Повярвай ми, щом веднъж си се хванал на хорото им, няма как да се пуснеш. Те винаги ще те преследват. Или пък, което е още по-лошо, ти винаги ще ги преследваш.

Дон Хуан ме погледна втретчено; явно съм имал много виновен вид, защото той прихна да се смее.

— Една такава системност може да се обясни само с това, че неорганичните същества отново се опитват да ти угаждат — каза той след малко, вече със сериозен тон.

Побързах да сменя темата с думите, че друга достойна за отбелязване подробност от моите упражнения беше собствената ми реакция, когато се наблюдавах как лежа и спя дълбоко. Тази гледка неизмено ме стряскаше толкова, че или замръзвах на една място, докато сънят се сменяше, или се събуждах от силната уплаха, крещейки с цяло гърло. Бях стигнал дотам, че се боях да заспя в дните, в които знаех, че това ще ми се присъни.

— Все още не си готов за истинско сливане на реалността на сънуването си и на ежедневната си реалност — заключи дон Хуан. — Трябва да направиш по-задълбочен преглед на живота си.

— Но аз вече съм направил целия преглед, на който бях способен — възразих аз. — Години наред съм се занимавал с това. Няма какво повече да си спомня за моя живот.

— Трябва да има още много други неща — каза той непреклонно, — в противен случай ти не би се будил с викове.

Мисълта за един повторен преглед не ми се понрави. Бях го осъществил веднъж, и то, според собственото ми убеждение, толкова добре, че не намирах за нужно отново да се занимавам с този въпрос.

— Прегледът на нашия живот продължава безкрайно, колкото и добре да сме го направили вече — заяви дон Хуан. — Обикновените хора не могат да проявяват воля в сънищата си, защото никога не извършват такъв преглед и вследствие на това животът им е претъпкан с обременителни емоции — спомени, надежди, страхове и прочие, и прочие. Магьосниците, за разлика от тях, са сравнително освободени от разни тягостни, обвързващи чувства, понеже постъпват другояче. А ако се натъкнат на някаква спънка, както сега се е получило при теб, единственият извод е, че в живота им все още има нещо, което не е напълно изяснено.

— Твърде сложно е отново да се заемам с тази задача, дон Хуан. Навярно има нещо друго, което бих могъл да направя вместо това.

— Не можеш да направиш нищо освен прегледа; той и сънуването вървят ръка за ръка. Като се разтоварваме от живота си, ние ставаме все по-леки.

На времето дон Хуан ми беше дал много подробни и ясни указания за този преглед. Той се изразяваше в следното: да преживееш повторно живота си, като си спомниш абсолютно всички събития от него, дори и най-дребните случки. Според дон Хуан това беше най-важният фактор за преразпределянето и пренастройването на енергията при сънувачите. Както твърдеше той, „при прегледа се освобождава енергия, която дотогава е била затворена в нас, а без тази отприщенае енергия сънуването е невъзможно.“

Преди години дон Хуан ме беше посъветвал да направя списък на всички хора, които съм срещнал през живота си, като започна от настоящия момент. Той ми помогна да внеса система в списъка си, като го разделя на различни области на дейност, които включваха например работите, с които съм се залавял, училищата, посещавани от мен. После ме накара да тръгна от първия човек в моя списък и да стигна до последния, без ни най-малко да се отклонявам, преживявайки отново всичките си взаимоотношения с тях.

Както ми беше обяснил дон Хуан, прегледът на дадено събитие изисква съзнанието най-напред да подреди всички елементи, които имат отношение към тази задача. Това подреждане означава да възстановим събитието, частица по частица, като отначало си припомним физическите детайли на обстановката, след това преминем към човека, с когото сме контактували, и най-накрая обърнем поглед към себе си и изследваме чувствата, които сме изпитали.

Дон Хуан ме беше научил, че прегледът трябва да се съчетава с естествено, ритмично дишане, при което човек издишва продължително, като движи главата си внимателно и бавно от дясно на ляво, а после вдишва продължително, движейки я от ляво на дясно. Той наричаше това обръщане на главата от една страна на друга „раздухване на събитието“. Съзнанието разглежда дадено събитие отначало докрай, докато тялото раздухва като с ветрило всичко, върху което съзнанието се съсредоточава.

Дон Хуан казваше, че древните магьосници, откривателите на този преглед, се отнасяли към дишането като към магическо, животворно действие и съответно го използвали като магическо средство; издишването им служело, за да изхвърлят чуждата енергия, останала у тях по време на контактите и взаимодействията, които подлагали на преглед, докато при вдишването поемали обратно енергията, която самите те били отделили при тези взаимодействия.

Поради университетското си образование аз най-напред реших, че извършването на такъв преглед означава да анализирам собствения си живот. Дон Хуан обаче, настояваше, че това действие е по-сложно от интелектуален психоанализ. Според неговото определение, то представляваше магьосническа тактика, предназначена да предизвиква неголеми, но системни премествания на събирателната точка. Той казваше, че изследването на отминали постъпки и чувства кара събирателната точка да се движи насам-натам между сегашното си положение и положението, заемано от нея по време на събитието, с чийто преглед се занимаваме.

Както твърдеше дон Хуан, логическото обяснение на основанията за такъв преглед се криело в убеждението на древните магьосници, че във вселената има една невъобразима всепоглъщаща сила, която вдъхва живот на организмите, като им дава назаем съзнание. Тя ги заставя и да умират, за да извлече обратно същото това съзнание, което организмите са разширили чрез целия си жизнен опит. Древните магьосници разсъждавали по следния начин: те вярвали, че щом тази сила се стреми към нашия жизнен опит, извънредно важно е да я задоволим с точното му копие — Жизнения преглед. След като получи онова, което търси, всепоглъщащата сила освобождава магьосниците; тогава те могат на воля да развиват възприемателната си способност и чрез нея да достигнат до най-далечните предели на пространството и времето.

Когато се залових отново да правя преглед, в заниманията ми по сънуване настъпи едно спонтанно прекъсване. Попитах дон Хуан каква е причината за тази непредвидена спънка.

— Сънуването изисква цялата ни налична енергия — отвърна той. — Не е възможно да го упражняваме, ако в живота ни има нещо, което сериозно ни ангажира.

— И преди съм бил сериозно ангажиран — възразих аз, — но това никога не е пречило на заниманията ми.

— Значи всеки път, когато си мислел, че си ангажиран, ти си бил само егоистично загрижен — рече дон Хуан със смях. — За магьосниците ангажираността е състояние, при което човек използва всичките си енергийни източници. Твоите източници сега за пръв път са изцяло заети. По-рано, даже по времето на предишния си жизнен преглед, ти никога не си бил така погълнат от каквото и да било.

Тогава дон Хуан ми даде нов образец, по който да правя прегледа си. Според този образец аз трябваше да подредя цяла мозайка от събития, спирайки се, привидно безразборно, на различни случки от моя живот.

— Но това ще бъде пълна бъркотия — протестирах аз.

— Нищо подобно — заяви дон Хуан. — Ще се получи бъркотия само ако оставиш собствената си незначителност да избере събитията, на които да направиш преглед. Трябва да позволиш на духа да реши вместо теб. Изпълни се с покой и вникни в онези случки, които духът ще ти посочи.

Резултатите от този нов метод ме поразиха в много отношения. Останах истински впечатлен, когато установих, че щом успеех да накарам разума си да замлъкне, някаква привидно независима сила незабавно ме потапяше в най-подробен спомен за дадено събитие в живота ми. Ала още по-впечатляващ беше фактът, че картината, която се изграждаше постепенно, беше съвсем подредена. Онова, което според очакванията ми щеше да е пълен хаос, се оказа крайно ефикасен метод.

Попитах дон Хуан защо от самото начало не ме беше накарал да правя своя преглед по този начин. Той отвърна, че човек по принцип може да използва два основни подхода, като първият от тях се нарича строгост и скованост, а вторият — подвижност.

Изобщо не подозирах колко различен ще бъде повторният ми преглед. Способността за концентрация, която бях добил благодарение на упражненията си по сънуване, ми позволи да изследвам живота си на такова задълбочено ниво, каквото никога не бих сметнал за постижимо. Цялостният преглед на всичко, което можех да си спомня за различните си преживявания, ми отне повече от година. Когато приключих, нямаше как да не се съглася с дон Хуан: действително бях открил безброй обременителни емоции, които дотогава се бяха спотайвали в мен, скрити така надълбоко, че иначе никога не бих могъл да ги достигна.

Вторият преглед ме накара да се почувствам по-освободен. Още в същия ден, в който се върнах към упражненията си по сънуване, сънувах, че виждам самия себе си заспал, а след това се обръщам, смело напускам стаята си и отивам на улицата, слизайки полека по стълбите.

Бях въодушевен от това постижение и разказах на дон Хуан за него. Останах безкрайно разочарован, когато той отказа да приеме този сън за част от заниманията ми по сънуване. Дон Хуан заяви, че аз не съм отишъл на улицата с енергийното си тяло, защото в противен случай съм щял да изпитам нещо по-различно от усещането, че слизам по стълби.

— А какво щях да изпитам, дон Хуан? — попитах аз с искрено любопитство.

— Трябва да си откриеш някакъв надежден критерий, с помощта на който да установяваш дали действително виждаш твоето собствено тяло, което спи в леглото ти — каза той, вместо да отговори на въпроса ми. — Запомни, че трябва да се намираш в конкретната си стая и да виждаш тялото си такова, каквото е. В случай, че нещата не стоят така, става дума за обикновен сън. Ако си в това положение, упражни контрол над този сън, като наблюдаваш елементите му или го смени с друг.

Исках да разбера нещо повече за надеждния критерий, който дон Хуан беше споменал, но той ме пресече.

— Измисли си начин за потвърждаване на факта, че гледаш самия себе си — рече той.

— Няма ли да ми загатнеш какво бих могъл да използвам за критерий? — настоях аз.

— Разчитай на собствената си преценка. Времето, което ни е определено да прекараме заедно, вече изтича. Съвсем скоро ще се наложи да се справяш самостоятелно.

След това дон Хуан смени темата, а аз останах с едно силно чувство за неадекватност. Не можех да проумея какво искаше той, или какво имаше предвид под надежден критерий.

В следващия сън, в който се видях заспал, вместо да изляза от стаята и да тръгна надолу по стълбите, или пък да се събудя с викове, аз се задържах за дълго време като прикован на мястото, откъдето наблюдавах. Без да се отчайбам или притеснявам, разгледах всички елементи на съня си. Тогава забелязах, че съм заспал, облечен с бяла тениска, която беше разпорена на рамото. Опитах се да се приближа, за да видя по-добре скъсаното място, но не бях в състояние да се помръдна. Усещах някакъв товар, който като че ли беше част от моето същество; Всъщност, самият аз се бях превърнал в тежест. Това веднага ме хвърли в ужасен смут, защото не знаех какво да предприема по-нататък. Помъчих се да сменя съня, но някаква необичайна сила ме принуждаваше да стоя и да се взирам в спящото си тяло.

Насред тази вълнения чух сънния пратеник да ми казва, че липсата на контрол над движенията ми ме е изпълнила с уплаха, която може да ме принуди отново да направя преглед на живота си. Изобщо не се изненадах от гласа на пратеника, нито пък от думите му. Никога не бях изпадал в такава ясно осезаема и страшна неспособност да се движа. Въпреки това не се поддадох на ужаса си. Вникнах в него и установих, че този ужас не беше психологически, а представляваше някакво физическо чувство на безпомощност, отчаяние и раздразнение. Фактът, че не можех да помръдна крайниците си, ме измъчваше неописуемо. Раздразнението ми се засили още повече, когато осъзнах, че това жестоко сковаване се дължеше на някаква външна причина. Усилията, които полагах, за да раздвижа ръцете или краката си, бяха толкова упорити и целенасочени, че по някое време забелязах как един от краката на тялото ми, което спеше на леглото, се е протегнал навън и сякаш риташе.

После съзнанието ми се вмъкна в моето спящо, отпуснато тяло и аз се събудих така рязко, че ми трябваше повече от половин час, за да се успокоя. Сърцето ми биеше на пресекулки, целият зъзнех и усещах неудържими спазми в някои от мускулите на краката си. Бях претърпял такаба огромна загуба на телесна топлина, че се нуждаех от няколко одеяла и грейки, за да повдигна температурата си.

Естествено, побързах да се отправя към Мексико, за да попитам дон Хуан какво да предприема относно чувството за пълна неподвижност, и да му кажа, че несъмнено съм видял самия себе си, защото действително бях облечен със скъсана тениска, когато сънувах това. Отгоре на всичко ненормалното спадане на температурата ми ме беше уплашило до смърт. Дон Хуан нямаше желание да разисква проблемите ми. Не успях да изкопча от него нищо друго освен една хаплива забележка.

— Обичаш да правиш драми — каза той без заобикалки. — Разбира се, че наистина си видял самия себе си по време на сън. А затрудненията ти са възникнали поради това, че си се почувствал нервен, понеже енергийното ти тяло никога до този момент не е било отделяно цялостно по съзнателен начин. Ако пак се получи така, че да се разтревожиш и да ти стане студено, хвани се за оная работа. Това ще възстанови телесната ти топлина само за миг и без никакво суетене.

Останах донякъде обиден он вулгарността на тези думи. Оказа се обаче, че съветът на дон Хуан дава добри резултати. Следващия път, когато изпитах уплаха, успях за няколко минути да се успокоя и да възвърна нормалното си състояние с помощта на посочения от него метод. По този начин открих, че щом потисках раздразнението си и не си притеснявах, поне не ме обземаше паника. Самообладанието не ми помагаше да се раздвижа, но определено ми носеше едно дълбоко чувство на ведрост и покой.

След като в продължение на месеци напразно се опитвах да вървя с енергийното си тяло, отново се обърнах към дон Хуан, този път не толкова за съвет, колкото поради желанието ми да се призная за победен. Бях се сбъскал с непреодолима бариера и знаех с абсолютна сигурност, че съм се провалил.

— Сънувачите трябва да имат богато въображение — каза дон Хуан, ухилен злорадо. — А твоят случай не е такъв. Не те предупредих, че се налага да използваш въображението си, за да раздвижиш енергийното си тяло, защото исках да разбера дали ще можеш сам да намериш отговора на загадката. Ти не успя да се справиш, а и твоите приятели не ти помогнаха.

На времето аз се бях отбранявал ожесточено всеки път, щом дон Хуан ме обвинеше в липса на фантазия. По-рано смятах, че имам въображение, но вследствие на общуването си с такъв учител като него разбрах, и то от личен опит, че това не е така. И тъй като сега нямах намерение да ангажирам енергията си в безплодна самозащита, направо го попитах:

— За каква загадка говориш, дон Хуан?

— Загадката е, че раздвижването на енергийното тяло изглежда невъзможно, а всъщност е много лесно. Ти се опитваш да го движиш така, сякаш се намираш в ежедневния свят. Понеже изразходваме толкова много време и усилия, докато се научим да ходим, ние смятаме, че и нашите сънувани тела също трябва да вървят. А това убеждение се основава единствено на факта, че ходенето заема такова важно място в съзнанието ни.

Бях смаян от това така просто разрешение на въпроса. Веднага осъзнах, че дон Хуан има право. Затрудненията ми отново произтичаха от погрешно тълкуване. Той ми беше казал, че щом достигна третата врата на сънуването, трябва да се раздвижа наоколо, а за мен това раздвижване означаваше ходене. Заявих, че разбирам идеята на дон Хуан, която току-що ми беше изложил.

— Тази идея не е моя — рязко отвърна той. — Това е магьосническа идея. Магьосниците казват, че при третата врата цялото енергийно тяло може да се движи така, както самата енергия — бързо и директно. Твоето енергийно тяло знае точно как да се движи — също като в света на неорганичните същества.

— Това всъщност ми напомня за другия спорен въпрос — замислено добави дон Хуан след малко. — Защо неорганичните ти приятели не ти помогнаха?

— Защо ги наричаш мои приятели, дон Хуан?

— Те са като класическия тип приятели, които не са особено внимателни и любезни с нас, но не са и чак толкова лоши; приятелите, които само чакат да обърнем гръб, за да ни забият ножа.

Напълно разбрах какво искаше да каже и бях сто процента съгласен с него.

— Какво ме кара да ходя при тях? Да не би да имам самоубийствени наклонности? — попитах аз, по-скоро реторично.

— Нищо подобно — отвърна той. — Единственото, което имаш, е пълното съмнение във факта, че тогава едва не загина. Понеже не изпитваше физически страдания, ти не можа да се убедиш, че си се намирал в смъртна опасност.

Твърдението му беше съвсем основателно, само дето аз наистина вярвах, че след схватката ми с неорганичните същества в Живота ми се е вселил някакъв дълбок, непознат дотогава страх. Дон Хуан ме слушаше мълчаливо, докато му описвах положението, в което бях изпаднал. Не можех нито да пренебрегна, нито пък да обясня задоволително своя подтик да пътувам до света на неорганичните същества въпреки всичко, което знаех за този свят.

— Сигурно съм луд — казах аз. — Това, което правя, няма никакъв смисъл.

— Напротив, има. Неорганичните същества все още те държат като риба на въдица — рече дон Хуан. — От време навреме ти подхвърлят безполезна стръв, за да не те изпуснат. Такава стръв например е обстоятелството, че са нагласили появата на сънищата ти точно на всеки четири дни, без никакво отклонение. Само че не те научиха как да движиш енергийното си тяло.

— А според теб защо не го направиха?

— Защото, щом енергийното ти тяло се научи да се движи само, ти ще бъдеш изцяло извън техния обсег. Беше прибързано от моя страна да смятам, че вече си се отървал от тях. Все още не си напълно свободен, а само до известна степен. Неорганичните същества продължават да се домогват до твоето съзнание.

Полазиха ме тръпки. Дон Хуан беше сложил пръст в раната ми.

— Кажи ми какво да правя, дон Хуан, и ще го направя — заявих аз.

— Бъди безупречен. Безброй пъти съм ти го казвал. Да бъдеш безупречен означава да заложиш живота си, за да подкрепиш решенията си, а после да извършиш много повече, отколкото е по силите ти, за да ги осъществиш. Когато не взимаш никакви решения, ти просто си играеш с живота си, както ти попадне.

Тук дон Хуан приключи разговора, като настоя да помисля сериозно над думите му.

Още при първия случай, който ми се удаде, подложих на проверка неговата идея за начина, по който да раздвижа енергийното си тяло. Щом се видях заспал, вместо да се мъча да вървя към леглото си, просто пожелах да се приближа към него. Мигновено се озовах толкова близо до спящото си тяло, че почти го докосвах. Разгледах лицето си. Можех да видя всяка пора на кожата си. Не бих казал, че видяното ми допадна. Гледката на собственото ми тяло се открояваше с прекалено големи подробности, за да доставя някаква естетическа наслада. После в стаята нахлу нещо като вятър, което обърка всичко и напълно заличи гледката.

Впоследствие, по време на други сънища, изцяло се уверих, че енергийното тяло може да се движи единствено като са плъзга или рее. Обсъдих това с дон Хуан. Той изглеждаше необикновено доволен от постшкението ми, което истински ме изненада. Бях свикнал с хладните му реакции по отношение на всичко, което извършвах при упражненията си по сънуване.

— Твоето енергийно тяло е добило навика да се движи само когато нещо го тегли — каза той. — Неорганичните същества го бяха теглили наляво и надясно, а до този момент ти самият не бе успял да го помръднеш по своя воля. На пръв поглед не си постигнал нещо кой знае какво, но мога да те уверя, че аз вече сериозно се замислях дали да не прекратя заниманията ти по сънуване. По едно време смятах, че няма да се научиш да се движиш без чужда помощ.

— Мислел си да прекратиш заниманията ми, защото съм муденли?

— Ти не си муден. На магьосниците им трябва цяла вечност, за да се научат да движат енергийното си тяло. Канех се да сложа край на упражненията ти, понеже нямам повече време за това. Има и други неща, по-неотложни от сънуването, за които можеш да използваш енергията си.

— Сега, когато вече зная как да движа енергийното си тяло сам, какво друго да направя, дон Хуан?

— Продължавай да го движиш. Това постижение е разкрило една нова област пред теб, една област за удивителни изследвания.

Той отново ме подкани да си намеря някакво средство, което да доказва достоверността на сънищата ми; това изискване сега не ми се стори толкова странно, колкото първия път, когато го бях чул.

— Както знаеш, истинската задача, която човек трябва да изпълни при втората врата на сънуването, е да бъде пренесен от скаут — обясни дон Хуан. — Това е много сериозна работа, но оформянето и раздвижването на енергийното тяло е нещо още по-сериозно. Ето защо е необходимо да проверяваш, по някакъв свой начин, дали действително се виждаш заспал или просто сънуваш, че се виждаш заспал. От успешното изпълнение на тази задача зависят удивителните изследвания, които ти предстоят.

След като доста се чудих и маях, най-сетне реших, че съм открил нужното средство. Скъсаната тениска, която бях видял, ми подсказа какво би могло да ми служи като надежден критерий. Тръгнах от предположението, че ако наистина се наблюдавам, докато спя, ще забележка дали нося същото спално облекло, с което съм си легнал — облекло, което бях решил да променям напълно на всеки четири дни. Бях сигурен, че няма да ми бъде трудно да си спомня насън с какво съм бил облечен, когато съм си легнал; дисциплината, която бях придобил благодарение на упражненията си по сънуване, ме караше да мисля, че съм способен да отбелязвам подобни неща в съзнанието си и да се сещам за тях в сънищата си.

Постарах се с всички сили да следвам този критерий, но резултатите не излязоха така плодотворни, както очаквах. Липсваше ми необходимия контрол над сънното ми внимание и не успявах да си спомня спалното си облекло във всичките му подробности. Въпреки това в случая несъмнено действаше някакъв друг фактор, защото винаги ми се удаваше да разбера дали сънищата ми са обикновени, или не. Тези, които не бяха просто обикновени сънища, се отличаваха с това, че тялото ми лежеше заспало в леглото, докато съзнанието ми го наблюдаваше.

Една забележителна особеност на тези сънища беше моята стая. Тя никога не изглеждаше такава, както е в ежедневието, а представляваше огромна празна зала, в единия край на която се намираше леглото ми. За да се приближа до тялото си, трябваше да прелитам значително разстояние. В мига, в който се озовавах там, някаква подобна на вятър сила ме заставяше да кръжа над него като колибри. Понякога стаята изчезваше, стопяваше се постепенно, докато накрая оставаха само тялото ми и леглото. Друг път ми се случваше напълно да изгубя волята си. Тогава сънното ми внимание като че ли започваше да действа независимо от мен. То или биваше изцяло погълнато от първия попаднал му елемент от стаята, или изглеждаше неспособно да реши какво да предприеме. В тези случаи аз получавах усещането, че се рея безпомощно, прехвърляйки се от един елемент на друг.

Гласът на сънния пратеник веднъж ми обясни, че всички елементи на сънищата, които не бяха просто обикновени сънища, в действителност представляват енергийни образувания, различни от тези на нормалния ни свят. Пратеникът изтъкна, че стените, например, са течни. Той ме подкани да се гмурна в една от тях.

Без да се двоумя, аз се гмурнах в една стена така, сякаш тя беше някакво голямо езеро. Не почувствах материята й, която напомняше вода; не получих и физическо усещане за потапяне във водна маса. Онова, което изпитах, беше по-скоро като мисъл за гмуркане, придружена от визуална представа за преминаване през някаква течност. Аз се спусках презглава в нещо, което се разтваряше като вода пред мен, докато се носех надолу.

Усещането за спускане с главата напред беше толкова реално, че започнах да се чудя колко ли дълго продължава това, на каква дълбочина съм стигнал и колко съм се отдалечил. От моя гледна точка аз прекарах цяла вечност там. Видях облаци и огромни скалоподобни късове материя, увиснали в нещо, което приличаше на вода. Имаше и някакви искрящи предмети с геометрична форма, напомнящи кристали, както и разни петна от най-наситените основни цветове, които някога бях виждал. Имаше области, изпълнени с ярка светлина, а също и такива, в които цареше непрогледан мрак. Всичко това преминаваше покрай мен, бавно или пък с голяма бързина. Мина ми през ума, че съзерцавам космоса. В мига, в който си помислих това, собствената ми скорост се увеличи толкова, че всичко се замъгли и аз изведнъж се намерих в стаята си, буден, забил нос в една от стените й.

Някакъв таен страх ме накара да разкажа на дон Хуан за преживяването си. Той ме изслуша с голямо внимание.

— На този етап трябва да вземеш драстични мерки — рече той. — Сънният пратеник няма право да се намесва в заниманията ти по сънуване. Или по-скоро ти не бива в никакъв случай да му позволяваш това.

— Как мога да му попреча?

— Трябва да изпълниш един обикновен, но труден ход. Следващия път, когато сънуваш, изрази високо желанието си да се лишиш от сънния пратеник.

— Значи ли това, дон Хуан, че никога вече няма да го чуя?

— Разбира се. Завинаги ще се отървеш от него.

— Но нима е разумно да се отърва завинаги?

— На този етап е изключително разумно.

С тези думи дон Хуан ме изправи пред една мъчителна дилема. Не желаех да сложа край на взаимоотношенията си с пратеника, а същевременно ми се искаше да последвам съвета на дон Хуан. Той забеляза колебанието ми.

— Зная, че е много трудно — съгласи се той, — но не го ли направиш, неорганичните същества вечно ще имат връзка с теб. Ако искаш да избегнеш това, хич недей да чакаш, ами направи каквото ти казах.

При следващото ми сънуване, докато се приготвях да изпълня поръката на дон Хуан, гласът на пратеника ме изпревари. Той каза: „Ако се въздържиш да изречеш желанието си, ще ти обещая никога да не се меся в заниманията ти по сънуване и да ти говоря само когато ми задаваш преки въпроси.“

Веднага приех предложението му; откровено бях на мнение, че това е добра спогодба. Дори изпитвах облекчение, че нещата са се развили по този начин. Затова пък се страхувах, че дон Хуан ще остане разочарован.

— Това се казва сполучлив ход — отбеляза той със смях, когато разбра за станалото. — Ти си бил искрен; наистина си имал намерение да изразиш гласно желанието си. Да бъдеш искрен е всичко, което се изискваше от теб. По принцип не беше необходимо да отстраняваш пратеника. Ти имаше нужда просто да го заставиш да ти предложи вариант, който да е удобен за теб. Сигурен съм, че той вече няма да ти се меси.

Дон Хуан се оказа прав. Продължих заниманията си по сънуване без никакво вмешателство от страна на пратеника. Забележителната последица от това беше появата на сънища, в които стаята ми изглеждаше така, както в ежедневието, само че с една разлика: в тези сънища тя винаги беше толкова наклонена и разкривена, че приличаше на огромна кубистична картина; нормалните прави ъгли на стените, тавана и пода, бяха заместени от остри и тъпи ъгли. В тази несъразмерна стая самият наклон, образуван от тях, беше средство, което служеше да изтъкне по-ясно някой безсмислен, излишен, но реален детайл: например, разни жилки на паркета, потъмнели от времето участъци от стените, петна по тавана или зацапани отпечатъци от пръсти по края на вратата.

В тези сънища аз неминуемо се изгубвах в океана на подробностите, подчертани от наклона. Детайлите в моята стая бяха толкова изобилни и ме привличаха така силно, че бивах принуден да се потапям в тях незабавно.

При първа възможност отидох при дон Хуан, за да се посъветвам с него във връзка с това положение на нещата.

— Не мога да преодолея стаята си — казах аз, след като вече му бях описал подробно как се развиваха заниманията ми по сънуване.

— Какво те кара да мислиш, че трябва да я преодолееш? — попита той с широка усмивка.

— Чувствам, че трябва да се движа извън моята стая, дон Хуан.

— Но ти се движиш извън нея. Може би е нужно да си зададеш въпроса дали не си се оплел пак в тълкуванията си. Според теб какво означава движението в този случай?

Казах му, че сънят, в който бях излязъл от стаята си и отишъл на улицата, така ме преследваше, че изпитвах истинска необходимост отново да направя това.

— Но ти правиш по-значителни неща — възрази дон Хуан. — Ти пътуваш до невероятни области. Какво друго ти трябва?

Опитах се да му обясня, че някакъв физически импулс ме подтикваше да се измъкна от капана на детайлите. Тревожех се най-вече от неспособността си да се освобождавам от елементите, които завладяваха вниманието ми. За мен наличието на поне мъничко воля беше от основно значение.

Думите ми бяха последвани от много дълго мълчание. Очаквах да разбера още нещо за капана на детайлите. В края на краищата дон Хуан сам ме беше предупредил за неговите опасности.

— Добре се справяш — каза той най-сетне. — На сънувачите им трябва страшно много време, за да усъвършенстват енергийните си тела. В случая всичко зависи от това усъвършенстване.

Дон Хуан ми обясни, че моето енергийно тяло бива принудено да изследва различните подробности и да затъва така безнадеждно в тях тъкмо поради своята неопитност и недоразвитост. Той каза, че магьосниците цял живот укрепват енергийното си тяло, като го оставят да попие всичко възможно.

— Докато не се сдобие със зрялост и завършеност, енергийното тяло е погълнато от себе си — продължи дон Хуан. — То не може да се избави от непреодолимия импулс да се потапя във всичко. Но ако човек вземе това под внимание, той би могъл да помогне на енергийното си тяло, вместо да се бори с него, както правиш ти сега.

— Как да му помогна, дон Хуан?

— Като направляваш поведението му, или, иначе казано, като се прикриваш.

Той обясни, че тъй като всичко, свързано с енергийното тяло, зависи от съответната позиция на събирателната точка, а сънуването не е нищо друго освен средството за преместването й, то тогава прикриването е способът за задържането и в идеалното положение — В дадения случай положението, в което енергийното тяло може да укрепне и от което в крайна сметка може да излезе наяве.

Както каза дон Хуан, в мига, в който енергийното тяло е в състояние да се движи само, магьосниците приемат, че най-благоприятното положение на събирателната точка вече е достигнато. Следващият ход е прикриването, тоест — фиксирането й в тази позиция, за да се доусъвършенства енергийното тяло. Дон Хуан заяви, че процедурата е от лесна по-лесна. Човек просто се стреми към прикриването.

Това твърдение беше последвано от мълчание и погледи, изпълнени с очакване. Аз очакбах да чуя още нещо, а той очакваше да съм разбрал казаното до момента. Аз обаче не го бях разбрал.

— Остави енергийното си тяло да се стреми да достигне най-благоприятната позиция на сънуване — разясни той. — После го остави да се стреми да остане там — ето това представлява прикриването.

Дон Хуан замълча за малко и ме подкани с поглед да вникна в думите му.

— Цялата тайна се крие в намерението, но ти вече знаеш това — продължи той. — Чрез него магьосниците разместват събирателните си точки и пак чрез него ги фиксират. А намерението не се усвоява с някакви технически похвати. То се постига с практика.

На този етап просто нямаше как да не се потопя в някоя от моите безумни представи относно магьосническите ми достойнства. Бях обзет от безгранична увереност, че нещо ще ми посочи правилния начин, по който да фиксирам събирателната си точка на идеалното й място чрез намерението. В миналото бях осъществявал какви ли не успешни ходове, без изобщо да зная как. Самият дон Хуан често се беше чудил на, способностите или на късмета ми, и аз бях сигурен, че и в този случай ще стане така. Оказа се, че дълбоко съм се заблуждавал. Каквото и да правех и колкото и да чаках, въобще не ми се удаваше да фиксирам събирателната си точка на което и да е място, камо ли пък на идеалното.

След като в продължение на месеци се старах усърдно, но безуспешно, накрая се предадох.

— Наистина вярвах, че мога да се справя — казах as на дон Хуан още в мига, в който влязох в къщата му. — Боя се, че този път, повече от когато и да било, се проявих като егоцентричен маниак.

— Не е съвсем така — усмихна се той. — В случая ти просто пак си се оплел в едно от обичайните си погрешни тълкувания на понятията. Най-напред искаш да намериш идеалното място, както би намерил изгубените ключове от колата си. После пък искаш да завържещ събирателната точка, както би завързал обувките си. Идеалното място и фиксирането на събирателната точка са метафори. Те нямат нищо общо с думите, които използваме, за да ги опишем.

После той ме помоли да му разкажа за най-новия р&звой на заниманията ми по сънуване. Първото, което споменах, беше обстоятелството, че моята склонност да се потапям в детайлите бе отслабнала забележимо. Казах, че понеже в сънищата си се движех непрекъснато, подтикван от някакъв импулс, навярно самото движение беше онова, което винаги успяваше да ме възпре, преди да потъна в някоя наблюдавана от мен подробност. Това, че бивах възпиран по такъв начин, ми даваше възможност да изследвам свойството на детайлите да поглъщат вниманието. Така стигнах до заключението, че неодушевената материя в действителност притежава приковаваща сила, която виждах като лъч матова светлина — именно този лъч задържаше вниманието ми. Например много често се случваше някой дребен знак — петно на стената или дървесна жилка в паркета на стаята ми — да изпрати сноп светлина, който ме приковаваше на място; от мига, в който сънното ми внимание се съсредоточаваше върху тази светлина, целият сън започваше да се върти около същия този дребен знак. Виждах го увеличен до космически размери. Тази гледка продължаваше до момента на събуждането, при което обикновето установявах, че съм притиснал нос до стената или до паркета. Според собствните ми наблюдения, първо, даденият детайл беше реален, и второ, аз като че ли го бях разглеждал в заспало състояние.

Дон Хуан се усмихна и каза:

— Всички тези неща се случват с теб, защото енергийното ти тяло бе оформено още в мига, в който се раздвижи само. Аз не ти казах това направо, но ти го загатнах. Исках да разбера дали си способен да го установиш без чужда помощ, което ти, естествено, успя да направиш.

Нямах никаква представа за какво говореше дон Хуан. Той ме изгледа по обичайния си начин. Пронизващият му поглед премина по тялото ми.

Какво именно съм установил без чужда помощ, дон Хуан? — бях принуден да попитам аз.

— Това, че енергийното ти тяло се е оформило — отбърна той.

— Нищо подобно не съм установявал, уверявам те.

— Напротив. Всичко започна преди известно време, когато ти най-напред не успяваше да намериш критерий, за да проверяваш реалността на сънищата си, а после нещо се зае да действува вместо теб и да те осведомява дали сънищата ти са обикновени, или не. Това нещо беше твоето енергийно тяло. Сега си отчаян, задето не си могъл да откриеш идеалното място, където да фиксираш събирателната си точка. Аз пък ти казвам, че си го открил. Доказателство за това е, че енергийното ти тяло, движейки се, е намалило натрапчивата си склонност да затъва в детайлите.

Бях направо слисан. Дори не можех да задам някой от моите не особено блестящи въпроси.

— Следващото, което ти предстои, е едно от най-ценните неща за магьосниците — продължи дон Хуан. — Ще се упражняваш да виждаш енергията по време на сънуване. Ти се справи с упражнението за третата врата на сънуването, като раздвижи сам енергийното си тяло. А сега ще осъществиш истинската задача: виждането на енергията със същото това тяло. Всъщност ти си я виждал и преди, и то много пъти. Но това всеки път е ставало по една щастлива случайност. Сега ще започнеш да го правиш съзнателно.

— Сънувачите си имат едно правило, което се основава на опита — добави той. — Ако енергийното им тяло е завършено, те виждат енергията винаги, щом се взрат в някой обект от ежедневния свят. Ако в сънищата си видят енергията на даден елемент, те разбират, че си имат работа с истински свят, колкото и изопачен да изглежда той за сънното им внимание. А ако не могат да видят енергията, това означава, че се намират в обикновен сън, а не в реален свят.

— Какво представлява един реален свят, дон Хуан?

— Това е свят, който произвежда енергия, за разлика от илюзорния свят на проекции, където, подобно на повечето от сънищата ни, нищо не притежава енергийно въздействие.

Тогава дон Хуан ми даде едно ново определение за сънуването: процес, чрез който сънувачите изолират условия на сънуване, при които могат да намерят елементи, произвеждащи енергия. Той навярно забеляза объркването ми, защото се разсмя и ми даде и друго, още по-заплетено определение: сънуването е процесът, чрез който ние се стремим да намерим подходящи позиции на събирателната точка, които ще ни позволят да възприемаме елементи, произвеждащи енергия, по време на съноподобни състояния.

Дон Хуан обясни, че енергийното тяло е способно да възприема енергия, доста по-различна от тази на собствения ни свят, какъвто е случаят с елементите от царството на неорганичните същества, които енергийното тяло възприема като „кипяща“ енергия. Той добави, че в нашия свят нищо не кипи; тук всичко трепти.

— От сега нататък — каза той — целта на твоето сънуване ще бъде да определяш дали това, върху което съсредоточаваш сънното си внимание, е елемент, произвеждащ енергия, дали е обикновена илюзорна проекция, или някаква чужда енергия.

Дон Хуан призна, че се е надявал аз сам да достигна до идеята за виждане на енергията като критерий за проверка на това, дали наблюдавам истинското си тяло по време на сън, или пък не. Той доста се смя на моя фалшив метод да си слагам специално спално облекло на всеки четири дни. После каза, че съм знаел на пръсти цялата необходима информация, за да си направя извод за истинската задача, свързана с третата врата, и съответно да открия правилния критерий, но системата ми за интерпретиране ме е принудила да търся разни хитроумни разрешения на въпроса, лишени от простотата и непосредствеността на магьосничеството.