Карлос Кастанеда
Изкуството на сънуването (3)

2. ПЪРВАТА ВРАТА НА СЪНУВАНЕТО

Вместо предисловие към първия си урок за сънуването дон Хуан ми описа второто внимание в типичното му развитие: отначало то е просто идея, достигнала до нас по-скоро като любопитно хрумване, отколкото като реално съществуваща възможност; после се превръща в нещо, което може само да се изпита като някакво усещане; и накрая прераства в битие, в област на практическите умения или във върховна сила, която ни разкрива светове, надминаващи и най-развихрените ни фантазии.

Когато обясняват магьосничеството, магьосниците могат да избират между два варианта. Единият е да си служат с метафори и да говорят за свят, чиито измерения се простират в областта на вълшебното. Другият е да описват заниманията си със свойствени за тях абстрактни понятия. Винаги съм предпочитал втория вариант, макар че никой от двата не би могъл да задоволи рационалния ум на един човек от западната цивилизация.

По думите на дон Хуан, метафоричното описание на развитието на второто внимание означава, че то, понеже е вторичен резултат от преместването на събирателната точка, не се явява от само себе си, а трябва да се постигне чрез стремеж, затова в началото ние се стремим към него като към идея, а накрая — като към устойчиво и контролирано съзнание за преместването на събирателната точка.

— Ще те науча как да направиш първата стъпка към силата — каза дон Хуан, когато започна да ме посвещава в изкуството на сънуването. — Ще те науча как да „нагласиш“ сънуването.

— Какво означава това?

— Означава да имаш точен и действителен контрол над общата ситуация в някой сън. Сънуваш например, че се намираш в класната си стая. Да „нагласиш“ сънуването ще рече да не оставиш съня да премине в нещо друго; да не се озовеш изведнъж от това място в планините, да речем. С други думи, гледката на класната ти стая е в твоя власт и ти не й позволяваш да отмине, докато сам не поискаш.

— Но нима е възможно да се постигне това?

— Разбира се, че е възможно. Този вид контрол не е по-различен от онзи, който упражняваме над която и да е ситуация в ежедневието. Магьосниците свикват с него и го прилагат винаги, когато изпитват желание или пък необходимост. За да можеш и ти да привикнеш, ще трябва да започнеш с нещо съвсем простичко. Ще трябва тази нощ да погледнеш насън ръцете си.

Кажи-речи това беше целия разговор, който проведохме на нивото на обичайното съзнание. Когато си припомних обаче преживяванията си във второто внимание, установих, че сме говорили по-нашироко. Аз например заявих, че задачата ми се струва направо абсурдна, а дон Хуан ме посъветва да гледам на нея като на нещо забавно, а не мрачно и сериозно.

— Спокойно можеш да си придаваш тежест, докато само приказваме за сънуването — рече той. — Обясненията винаги изискват задълбочено мислене. Но когато действително го правиш, бъди лек като перце. Сънуването трябва да се извършва с пълна отдаденост и сериозност, но и със смеха и безгрижието на човек, който си няма тревоги на този свят. Едва при тези условия нашите сънища могат наистина да се превърнат в „сънуване“.

Дон Хуан ме увери, че съвсем произволно е посочил ръцете ми като нещо, което да търся в сънищата си, и че със същото основание бих могъл да търся какво ли не. Целта на упражнението бе не да намеря определен обект, а да успея да привлека сънното си внимание.

Последното ми бе представено като контрола, който човек добива над сънищата си, фиксирайки събирателната си точка в някое ново положение, до което тя е била преместена по време на тези сънища. По-общо казано, с понятието „сънно внимание“ дон Хуан обозначаваше някоя неразбираема страна на съзнанието, която съществува самостоятелно, в очакване на мига, когато ще я привлечем, мига, когато ще и поставим цел; това е една скрита способност, която всеки от нас потенциално притежава, но в ежедневието никога не му се удава случай да я използва.

Първите ми опити да си потърся ръцете в сънищата си претърпяха пълен провал. След като в продължение на месеци се мъчих без всякакъв успех, накрая реших да се откажа и отново се оплаках на дон Хуан относно нелепостта на неговата задача.

— Има седем врати — каза той вместо отговор, — които сънувачите трябва да отворят постепенно, една след друга. Ти си се сблъскал с първата, която трябва да отвориш, ако искаш да успееш в сънуването.

— Защо по-рано не ми го каза?

— Би било безполезно да ти говоря за вратите на сънуването, преди да си чукнал главата си в първата от тях. Сега вече знаеш, че такова препятствие съществува и че ти трябва да го преодолееш.

Той ми обясни, че в енергийния поток на вселената има входове и изходи, а що се отнася конкретно до сънуването, там входовете са седем и те пораждат усещането за препятствия, които магьосниците наричат „седемте врати на сънуването“.

— За да прекрачим прага на първата врата, требва да по-чувстваме едно особено усещане, което се появява точно преди да заспим дълбоко — рече дон Хуан. — То напомня приятна отпуснатост, която не ни дава да отворим очи. Ние достигаме вратата в мига, когато осъзнаем, че засипваме, натежали и отпуснати в мрака.

— Как да осъзная, че заспивам? Има ли някакво методи, които бих могъл да следвам?

— Не. Никакви методи няма. Човек просто възнамерява да осъзнае, че заспива.

— Но как да възнамеря такова нещо?

— Много е трудно да се говори за намерението. Който и да се опита да ти го обясни, включително и аз самият, все ще звучи като пълна глупост. Имай предвид тава, когато чуеш следното: магьосниците възнамеряват всичко, което може да им хрумне, просто като го възнамеряват.

— Тава не означава нищо, дон Хуан.

— Слушай внимателно. Ще дойде време и ти да обясняваш на някого. Думите ми ти се струват безсмислени, защото не ги поставяш в подходящ контекст. Като всеки рационален човек, и ти също смяташ, че разбирането принадлежи изцяло към областта на нашия интелект, на разума ни.

А понеже твърдението, което изказах, се отнася до намерението и възнамеряването, трябва да добавя, че за магьосниците неговото разбиране спада към областта на енергията. Те вярват, че ако човек се стреми да предаде тези думи на енергийното тяло, то ще ги разбере по начин, съвсем различен от методите, с които си служи разумът. Цялата тънкост е в това — да се добереш до енергийното тяло. За тази цел имаш нужда от енергия.

— По какъв начин би разбрало то твърдението ти, дон Хуан?

— Ще го почувства като физическо усещане, което трудно може да се опише. Трябва да го изпиташ сам, за да знаеш какво е.

Поисках по-конкретно обяснение, но дон Хуан ме тупна по гърба и ме накара да вляза във второто внимание. По онова време тези действия все още бяха пълна загадка за мен. Бях готов да се закълна, че ме е хипнотизирал с докосването си. Сметнах, че мигновено ме е приспал и че просто сънувам как вървя заедно с него из някакъв непознат град по широк булевард с дървета от двете страни. Сънят бе толкова ярък и аз така добре съзнавах всичко, че веднага се постарах да разбера къде се намирам, ориентирайки се по хората и надписите. Това бе някакъв западен град, макар че с положителност не беше англо- или испаноезичен. Хората като че ли бяха от северната част на Европа — може би литовци. Бях изцяло погълнат от опитите си да прочета уличните табелки и афиши.

Дон Хуан леко ме побутна.

— Не се мъчи с това — каза той. — Мястото, където сме, не може да бъде определено. Току-що ти предоставих моята енергия, за да достигнеш енергийното си тяло, и сега си преминал с него в друг свят. Тава няма да трае дълго, тъй че използувай мъдро времето си. Гледай всичко, но без да се набиваш на очи. Не допускай някой да те забележки.

Вървяхме мълчаливо. Тази разходка, при която изминахме разстоянието между две пресечки, оказа удивително въздействие върху мен. Изпитвах дълбоко безпокойство, което нарастваше с всяка крачка. Умът ми бе заинтригуван, но тялото ми се тревожеше. Разбирах пределно ясно, че не съм на този свят. Когато стигнахме до някаква пресечка и се спряхме, видях, че дърветата по улицата са грижливо подкастрени. Те бяха ниски, с твърди наглед, извити листа. Около всеки ствол беше оставено квадратно пространство за напояване. В тези квадрати нямаше никакви бурени или боклуци, каквито обикновено могат да се видят около дърветата в градовете, а само рохкава пръст, черна като въглен.

В мига, когато спрях погледа си на ръба на тротоара, преди да пресека улицата, забелязах, че нямаше никакви коли. Загледах се отчаяно в хората, които преминаваха край нас, за да открия у тях някакво обяснение за моята тревога. Но щом се взрях в тях, те веднага ми отвърнаха със същото. Около мен и дон Хуан моментално се образува кръг от сурови сини и кафяви очи.

Един непоклатим факт ме порази като гръм: това изобщо не беше сън; намирахме се в реалност, надхвърляща всичко, което познавах дотогава. Обърнах се към дон Хуан. Тъкмо бях започнал да проумявам по какво се различаваха от нас тези хора, когато някакъв странен сух вятър, проникващ чак до синусите ми, ме блъсна в лицето, замъгли погледа ми и аз забравих онова, което се канех да кака на дон Хуан. В следващия миг се оказах пак там, откъдето се бях отправил — в неговия дом. Лежах върху сламена рогозка, свит на една страна.

— Дадох ти моята енергия назаем и ти достигна енергийното си тяло — рече той, сякаш ставаше дума за нещо обикновено.

Чух го, но не можех да помръдна от вцепенение. Поради някакъв особен сърбеж в областта на слънчевия ми сплит дишах неравномерно и с мъка. Знаех, че за малко не съм разбрал нещо трансцендентално, свързано със сънуването и с онези хора, но не бях в състояние да си изясня какво именно знаех.

— Къде бяхме с тебе, дон Хуан? — попитах аз. — Сън ли беше всичко това? Или може би хипноза?

— Не беше сън — отвърна той. — Беше сънуване. Помогнах ти да достигнеш второто внимание, за да осъзнаеш, че стремежът е тема, предназначена за твоето енергийно тяло, а не за разума ти. На този етап все още не можеш да разбереш смисъла на всичко това, не само защото нямаш достатъчно енергия, но и защото не се стремиш към нищо. В противен случай енергийното ти тяло веднага би разбрало, че единственият начин да се стремиш, е да съсредоточиш стремежа си върху онова, което си избрал за целта. Този път аз го съсредоточих вместо теб, достигайки енергийното ти тяло.

— Да не би целта на сънуването да е намерението към това тяло? — попитах аз, внезапно обхванат от някакво странно прозрение.

— Със сигурност може и така да се каже — отвърна той. — Специално в този случай, понеже говорим за първата врата на сънуването, неговата цел е намерението твоето енергийно тяло да осъзнае, че заспиваш. Не се мъчи самият ти да осъзнаеш това състояние. Нека енергийното ти тяло да се справи с него. Да възнамеряваш означава да желаеш без желание, да правиш без правене.

— Приеми това предизвикателство — продължи дон Хуан. — Опитай с мълчалива решителност и без нито една мисъл сам да се убедиш, че си достигнал енергийното си тяло, и че си сънувач. Ако направиш това, веднага ще бъдеш в състояние да осъзнаеш момента на заспиването.

— Как да се убеждавам, че съм сънувач, след като не съм?

— Щом чуеш, че трябва да направиш нещо, незабавно ставаш още по-рационален от обикновено. Питаш как можеш да се убедиш, че си сънувач, когато знаеш, че не си? Намерението обхваща и двете: и действието на убеждението, че наистина си такъв, макар по-рано никога да не си сънувал, и състоянието на убеденост.

— Значи трябва да си кажа, че съм сънувач, и да се постарая с всички сили да го повярвам, така ли? За това ли става дума?

— Не. Намерението е нещо много по-просто и същевременно несравнимо по-сложно от това. То изисква въображение, дисциплина и воля. В дадения случай то означава да добиеш неоспорима физическа увереност, че си сънувач. Да чувстваш, че си сънувач с всяка клетка на своето тяло.

Дон Хуан добави шеговито, че енергията му не би била достатъчна, за да ми я даде пак за намерението, и че най-добре би било да достигна енергийното си тяло без чужда помощ. Увери ме, че намерението към първата врата на сънуването спадало към откритите от древните магьосници средства за достигане на второто внимание и на енергийното тяло.

След тези думи той почти ме изхвърли от къщата си, като ми нареди да не се връщам, преди да съм се справил с първата врата.

Прибрах се у дома и месеци наред всяка нощ се стремях с все сила да осъзная мига на заспиването и да видя насън ръцете си. Останалата част от задачата — да се убедя, че съм сънувам и че съм достигнал енергийното си тяло — ми се струваше съвсем неизпълнима.

И ето че по време на една следобедна дрямка наистина видях ръцете си. Шокът от това бе достатъчен, за да ме събуди. Сънят обаче не се повтори. Изминаха цели седмици, но аз не успявах да осъзная кога заспивам, нито пък да намеря ръцете си. За сметка на това започнах да изпитвам насън смътното чувство, че трябва да правя нещо, ала не мога да се сетя какво точно. Постепенно това усещане така се засили, че взе да ме буди по всяко време на нощта.

Когато разправих на дон Хуан за безплодните си опити да мина през първата врата, той ми даде някои насоки.

— Да накараш един сънувач да намери определено нещо насън е само претекст — каза той. — Истинската цел е да осъзнаеш, че заспиваш. И, колкото и да е странно, тя не се постига, като си заповядаш да осъзнаеш това, а като задържиш гледката на онова, което търсиш в съня си.

После ми обясни, че сънувачите съзнателно хвърлят бързи погледи на всичко, което присъства в съня. Ако съсредоточат сънното си внимание върху конкретен обект, той им служи само като отправна точка. От нея тръгват те, за да гледат други елементи от съдържанието на съня, и се връщат към нея колкото се може по-често.

След като положих големи усилия, започнах действително да откривам ръце в сънищата си, но те никога не бяха моите. Това бяха ръце, които само привидно ми принадлежаха, ръце, които променяха формата си и понякога ставаха направо кошмарни. Обаче останалата част от съдържанието на сънищата ми винаги се отличаваше с някаква приятна устойчивост. Почти ми се удаваше да задържа гледката на всяко нещо, върху което съсредоточавах вниманието си.

Това продължи с месеци, докато един ден способността ми да сънувам се промени сякаш от само себе си. Не бях направил нещо особено за целта, като изключим постоянната ми твърда решимост да осъзная, че заспивам, и да намеря ръцете си.

Сънувах, че съм в родния си град. Градът, който видях в съня, изобщо не приличаше на моя роден, но някакси бях убеден, че е тъкмо той. Отначало всичко беше като в обикновен, но много ярък сън. После светлината се измени. Образите се откроиха по-ясно. Улицата, по която вървях, съвсем осезаемо стана по-реална, отколкото беше миг преди тава. Почнаха да ме болят краката. Усетих, че предметите са абсурдно материални. Когато се блъснах в една врата например, не само почувствах истинска болка в коляното, което ударих, но и направо се вбесих, че съм толкова тромав.

Тази тъй реалистична разходка из града продължи, докато се изтощих напълно. Видях всичко, което бих могъл да видя, ако бях някой вървящ из улиците турист. Нямаше абсолютно никаква разлика между тази и всяка друга разходка, която действително съм правил при първото си посещение на някой град.

— Мисля, че доста си се увлякъл — рече дон Хуан, когато му разказах всичко. — От теб се искаше само да осъзнаеш момента на заспиването. А ти все едно че си съборил цяла стена, за да убиеш някой кацнал на нея комар.

— Значи съм объркал конците?

— Не. Но явно се опитваш да повториш нещо, което си правил по-рано. Когато преместих събирателната ти точка и двамата с теб се озовахме в онзи загадъчен град, ти не беше заспал. Ти сънуваше, но не спеше, което означава, че събирателната ти точка не бе променила позицията си благодарение на нормален сън. Аз я бях накарал да се премести.

Ти несъмнено можеш да достигнеш същата позиция чрез сънуване, но засега не те съветвам да го правиш.

— Опасно ли е?

— И още как! Сънуването изисква голяма умереност. При него всяка погрешна стъпка е недопустима. То е начин да се пробудиш, да придобиеш контрол. Сънното внимание трябва да се упражнява системно, защото то е вратата към второто внимание.

— А каква е разликата между едното и другото?

— Второто внимание е като океан, а сънното — като река, която се влива в него. Второто внимание е състояние, при което осъзнаваме други светове, цялостни и абсолютни като нашия, докато при сънното внимание осъзнаваме елементите на нашите сънища.

Дон Хуан изрично подчерта, че последното състояние е ключът към всяко действие в света на магьосниците. Каза, че сред множеството елементи, изграждащи сънищата ни, има неща, които представляват истински енергийни вмешателства, проникнали отвън, чрез някаква чужда сила. Магьосничеството всъщност е способността да откриеш тези неща и да ги последваш.

Той така наблегна на тези твърдения, че нямаше как да не го помоля да ги обясни. За миг се поколеба, преди да ми отговори.

— Сънищата са, ако не врата, то поне пролука към други светове — започна той. — Ето защо те са нещо като двупосочна улица. Нашето съзнание минава през пролуката и попада в други сфери, които пък от своя страна изпращат скаути^[1] в сънищата ни.

— Какво представляват тези скаути?

— Енергийни заряди, които се смесват с елементите на нормалните ни сънища. Това са струи чужда енергия, които тълкуваме като познати или непознати за нас елементи.

— Извинявай, дон Хуан, но нищо не мога да схвана от тава обяснение.

— Не можеш, защото упорстваш да мислиш за сънищата така, както си знаеш: като за нещо, което ни се случва, докато спим. Аз пък упорствам с едно по-различно определение: че те са пролука към други сфери на възприятие. През тази пролука нахлуват потоци непозната енергия. Тогава съзнанието, или мозъкът, или каквото и да е там, ги поема и ги превръща в част от нашите сънища.

Той замълча за малко, очевидно за да ми даде възможност да проумея казаното дотук.

— Магьосниците са наясно с тези потоци от чужда енергия — продължи той. — Те ги долавят и се стараят да ги изолират от обикновените елементи на своите сънища.

— Защо ги изолират, дон Хуан?

— Защото това са неща, дошли до нас от други сфери. Ако ги проследим до източника им, те ще ни отведат в такива тайнствени зони, че само споменаването на тази възможност е достатъчно, за да накара магьосниците да изтръпнат.

— А как успяват да ги отделят от обикновените елементи?

— Чрез упражняване и овладяване на сънното внимание. В даден момент то съумява да ги открие сред останалото съдържание на съня и се съсредоточава върху тях; тогава целият сън се разпада и остава само чуждата енергия.

Дон Хуан не пожела да говори повече по тази тема. Той отново се върна към преживяното, което му бях описал, и каза, че, общо взето, го приема като първия ми истински опит за сънуване — а това означаваше, че съм успял да стигна до първата врата.

При един друг случай, когато обсъждахме по-различни въпроси, той ненадейно подхвана същата тема. Тогава каза следното:

 

— Ще ти повторя какво трябва да правиш в сънищата си, за да преминеш през първата брата на сънуването. Най-напред трябва да съсредоточиш погледа си върху нещо, което си избрал като оправна точка. След това се прехвърляш на други елементи, но без да се взираш дълго в тях. Постарай се да съсредоточиш погледа си върху колкото е възможно повече неща. Запомни, че ако поглеждаш бегло, образите няма да се променят. После се връщаш пак към началния елемент.

— Какво означава да преминеш през първата врата на сънуването?

— Ние стигаме до нея като осъзнаем мига на заспиването или пък чрез някой невероятно реален сън, такъв, какъвто ти си имал. И щом я достигнем, трябва да минем през нея, а това става, когато сме в състояние да задържим гледката на всяко нещо, което изгражда нашите сънища.

— Аз почти успявам да фиксирам тези неща, но те се разсейват прекалено бързо.

— Тъкмо за това ти говоря. За да се справят с мимолетността на сънищата, магьосниците са започнали да използват отправна точка. Всеки път, когато отделиш такъв елемент и го погледнеш, получаваш прилив на енергия, затова отначало не бива да гледаш твърде много неща в сънищата.

Четири ще са достатъчни. По-нататък можеш да увеличиш броя, докато обхванеш всичко, което пожелаеш, но щом образите започнат да се променят и усетиш, че губиш контрол, трябва да се върнеш към отправната точка и да захванеш_ _цялата работа от самото начало.

— Вярваш ли, че наистина съм достигнал първата врата, дон Хуан?

— Достигнал си я, и това хич не е малко. Ще видиш колко лесно ще ти се удава сънуването отсега нататък.

Помислих си, че преувеличава или пък се опитва да ме научи. Той обаче ме увери, че говори чистата истина.

— Най-поразителното при сънувачите — каза той — е това, щом достигнат първата врата, те постигат и енергийното тяло.

Какво именно представлява то?

То е двойник на физическото тяло. Безплътно образувание състоящо се от чиста енергия.

Но не е ли изградено от енергия и физическото тяло?

Да, разбира се. Разликата между тях е, че енергийното притежава само форма, но не и маса. Тъй като е чиста енергия, то е в състояние да извърши неща, които надхвърлят възможностите на физическото.

— Например?

— Например да се пренесе за миг до най-отдалечените кътове на вселената. А сънуването всъщност е изкуството да овладеем енергийното тяло, да го направим гъвкаво и единно чрез постоянно упражняване.

— Чрез сънуването ние укрепваме това тяло, докато се превърне в елемент, способен да получава сетивни възприятия. Те обаче, макар и да се влияят от нормалния, използван в ежедневието начин на възприемане, са независими от него. Имат си своя собствена сфера.

— Коя е тя, дон Хуан?

— Енергията. Енергийното тяло борави с нея по специфични начини. Съществуват три начина, по които то може да борави с нея при сънуването: да я възприема в нейния поток, да се изтласква с нейна помощ като ракета в неочаквани пространства, или да възприема така, както обикновено възприемаме света.

— Какво означава да възприемаш енергията в нейния поток?

— Означава да виждаш. Това ще рече, че енергийното тяло вижда енергията директно — като светлина, като някакво трептящо течение или вълнообразни струи. Или пък я чувства непосредствено като нещо, което причинява разтърсване или други усещания, включително и болка.

— А какво ще кажеш за другия начин, дон Хуан? За изтласкването.

— Тъй като неговата област е енергията, това тяло спокойно може да използва някои от съществуващите във вселената енергийни потоци, за да се придвижва. За целта е нужно само да ги изолира и да се понесе с тях.

Той замълча и доби нерешителен вид, сякаш искаше да добави още нещо, но се колебаеше дали да го стори. После ми се усмихна и тъкмо преди да му задам някакъв въпрос, продължи обяснението си.

По-рано съм ти споменавал, че в сънищата си магьосниците изолират скаути от други сфери — каза той. — Всъщност енергийните им тела правя това. Те разпознават енергията и се впускат след нея. Но за сънувачите не е желателно да се увличат в търсене на скаути. Не ми се щеше да ти говоря за това занимание, защото то твърде лесно може да завладее човека изцяло.

Дон Хуан бързо смени темата. Описа ми изчерпателно цяла група от различни практики. По онова време намирах обясненията му за съвсем непонятни на определено ниво, докато на друго бяха напълно логични и разбираеми. Той повтори, че достигането на първата врата на сънуването чрез съзнателни и контролирани действия е наичн да се достигне и до енергийното тяло. Запазването на тази придобивка обаче е изцяло въпрос на енергия. Магьосниците я получават, като преразпределят по-разумно енергията, с която разполагат и си служат при възприемането на ежедневния свят.

Когато накарах дон Хуан да ми разтълкува тава, той добави, че всички ние притежаваме едно определено количество основна енергия. То шпредставлява цялата енергия, която имаме, и ние го употребяваме докрай за възприятията и отношенията ни с нашия всепоглъщащ свят. Дон Хуан неколкократно повтори, за да подчертае по-добре, че това е единственото, с което разполагаме, и тъй като цялото налично количество е вече ангажирано, не ни остава нищичко за разни необикновени възприятия, като например сънуването.

— Какво да правим в такъв случай? — попитах аз.

— Нямаме друг избор, освен да си открадваме енергия, където я открием — отвърна той.

Дон Хуан ми обясни, че магьосниците си имат способ за това. Те преразпределят разумно енергията си, като изключват от живота си всичко, което сметнат за излишно. Наричат това магьоснически начин на живот. По своята същност той, както се изрази дон Хуан, представлява верига от варианти на поведение спрямо света, далеч по-разумни от онези, на които са ни научили предшествениците ни. Вариантите на магьосниците са предназначени да поправят живота ни, като променят нашите основни реакции спрямо факта, че си жив.

За какви реакции говориш? — попитах аз.

Има два начина, по които можем да се отнасяме към факта, че сме живи — каза той. — Единият е да се предадем пред него, като или се примиряваме с изискванията му, или пък водим борба с тези изисквания. Другият е да моделираме житейските си обстоятелства така, че да пасват на нашия натюрел.

Възможно ли е наистина това, дон Хуан?

Казвам ти, че личните житейски обстоятелства могат да се моделират в съответствие със специфичните особености на човека — настоя той. — Сънувачите го правят. Налудничаво ли ти изглежда това твърдение? Няма да ти се струва така, ако размислиш колко малко знаем за себе си.

Той допълни, че неговия интерес като учител е да ме накара да навляза дълбоко в темата за живота и факта, че си жив, тоест да разбера разликата между първото, което е резултат от действието на биологични сили, и второто, което е познавателен процес.

— Когато говоря за моделиране на собствените житейски обстоятелства — обясни дон Хуан, — магьосниците имат предвид моделиране на съзнанието, че живеем. По този начин можем да получим достатъчно енергия, за да достигнем и задържим енергийното тяло, а с негова помощ несъмнено ще бъдем в състояние да променяме цялостната насока и последиците от живота си.

Дон Хуан приключи разговора ни за сънуването, като ме посъветва не само да размишлявам над идеите му, а да ги превърна в пълноценен начин на живот чрез многократни повторения. Той заяви, че всяко ново нещо в живота ни, като например магьосническите идеи, в които ме посвещаваше, трябва да ни се повтаря до пълно изтощение, преди да стане част от нас. Посочи, че тъкмо този метод са използвали и нашите предшественици, за да ни приобщят към ежедневния свят и неговите основни функции.

След като продължих да се упражнявам в сънуването, добих способността напълно да осъзнавам мига на заспиване, както и да се спирам в съня, за да изследвам на воля всеки момент от съдържанието му. За мен тези преживявания бяха истинско чудо.

Според дон Хуан, като засилваме контрола над сънищата си, ние засилваме и умението да владеем сънното си внимание. Той беше прав да твърди, че сънното внимание се проявява, когато е призовано, когато му е поставена цел. Неговото проявяване не наподобява развитието на процес в смисъла, който обикновено влагаме в понятието „процес“: непрекъсната система от операции или серия от действия или функции, които водят до някакъв краен резултат. То е по-скоро пробуждане. Нещо, което е дремело до момента, внезапно влиза в действие.