Софокъл
Едип цар (5)

Първи стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

Пророческият камък от Делфи^[1] за кого ли каза,

че с кървави ръце е извършил страшно престъпление?

Настана часът му днес —

по-бързо от вихрен кон

да бяга далеч от нас.

Върху него се хвърля синът на Зев-

са^[2] с оръжие — с огън и гръм — в ръце.

Идат страшни по него

безсърдечните кери.

 

Първа антистрофа

 

От снежния Парнас^[3] просия отскоро светла божа

повеля — всеки смъртен да гони тъмния убиец.

Той броди в диви гори,

блуждае там като бик

по чуки и пещери

в самота, със злочести нозе, злочест —

да избегне вещаното в земния пъп^[4],

но то вечно е живо

и над него се вие.

 

Втора строфа

 

        Страшни слова!

        Страшни слова!

        Как ме смути

        мъдрият жрец!

        Нито е тъй,

        нито пък — не:

        що да река,

        питам смутен.

        Във очакване тръпна. Мрак —

        — тъмно напред,

        тъмно назад!

Та в какъв ли спор Лабдакидите

са живели с Едип,

        Полибов син?

        Нито преди,

        нито сега —

        нищо не съм

        чувал,

та да тръгна сега,

        твърдо разбрал,

        вярвайки сам,

        против славния вред,

        в целия град

        тачен Едип,

        за Лабдакидите да отмъстя, за незнайната смърт.

 

Втора антистрофа

 

Зная, че Зевс,

        зная, че Феб

        с поглед следят

        всички дела,

        Ала че той —

        някакъв жрец —

        би надвишил

        в знание мен —

аз не смятам за вярно. Да,

        с мъдрост един

        би надвишил

мъдростта на друг между хората.

Аз не ще одобря

        тия слова

        нивга, преди

        сам да съзра

        техния здрав

        смисъл.

Че крилатият сфинкс —

        гледахме ний —

        спря пред Едип,

и видяхме мъдрец —

        с обич в града

        той бе приет.

        Няма да чуе от мен обвинение никога той.