Софокъл
Едип цар (11)

Четвърти стазим

ХОР

Първа строфа

О, смъртен човешки род,

        как нищожен те виждам аз

        в твоя земен живот!

Та кой ли, кой между нас

        знае истинско щастие?

        Мисли той, че е в щастие — в миг

        с тази измама загива…

И твоят пример е жив пред мен,

и твоята участ, твоята!

        Клети Едипе, на този свят

аз щастие не виждам!

Първа антистрофа

С изкусно насочен лък

        той постигна честити дни,

        пълно щастие. Зевсе, той

срази кривоноктия сфинкс,

        който пееше песни,

        твърда крепост застана той

        в смъртния час на града ни.

От оня ден повелител аз

зова те. С върховни почести

        ти бе почетен и стана цар

в могъща наша Тива.

Втора строфа

Но има ли сега от тебе по-злочест?

Кой гине тъй печално, кой е с толкова

беди в превратния живот?

Уви! Едипе славен вред!

        Стигна ти една

        гръд — и като син,

        и като съпруг

        морен да склониш глава!

        Как е могло тъй дълго, как,

        брачното ложе на твоя баща

        тъй мълчаливо тебе да понася?

Втора антистрофа

Издебна те със зорък поглед Времето

и то осъжда твоя тъй злощастен брак

на син и на родител! О!

О! Лаев сине, по-добре

        нивга да не бях

        зървал твоя взор!

        Ах, безкрай скърбя!

        От гърдите скръбен вик

        екне. Но, право, от тебе днес

        аз си поемам дъха и ти

        даде покой на моя морен поглед.