Софокъл
Едип цар (4)

Първи епизод

 

ЕДИП

Ти молиш. И послушаш ли ми думите,

и бога почетеш ли тъй — желаното

ще имаш: помощ в злото и спасение.

И чужд на този разказ, чужд на делото,

ще ви говоря. Ако имах улики,

не бих се лутал дълго из следите му.

И тъй, понеже съм новоприет сред вас,

кадмейци^[1], обявявам днес на всички ви:

на онзи, който знае от какъв човек

е бил погубен Лай, синът на Лабдака,

да ми разкаже всичко заповядвам аз.

И ако трябва да посочи себе си,

да знае, че не ще изпати нищо зло

и здрав ще си отиде от земята ни.

Ако пък някой знае, че убиецът

е чужденец, да не мълчи: в награда аз

ще го даря с богатство и със милости.

Мълчите ли, от страх за свой, за себе си,

не зачете ли някой тая заповед,

тогава — чуйте! Заповядвам: в този град,

където имам власт и трон, да няма той —

па бил той, който ще — подслон у никого!

Да не говорят с него и да няма дял

в молебствия и жертвоприношения,

да няма достъп до вода очистваща^[2]!

Да го отблъсква всеки дом, че той петни

града ни, както преди миг ми даде вест

от своето питийско прорицалище

цар Аполон! И ето, тъй аз ставам днес

съюзник и на бога, и на мъртвия.

Проклинам аз убиеца, било че сам,

било че с други се е скрил! Да влачи той,

злодеецът, сред вечно зло живота си!

И ако той живее тук, във моя дом,

и аз го зная, клетвите, изречени

от мене, нека паднат на главата ми!

И всичко туй заръчвам да направите

заради мен, за бога, за земята ни,

погиваща в безплодие от божи гняв.

И да не бе поискал бог, не биваше

смъртта неотмъстена да оставяте —

смъртта на пръв човек, на цар, — а трябваше

да дирите. Но днес е мое царството,

което беше негово, и моя е

съпругата му, мое е леглото му.

И ако бе щастлив с деца, децата ни

сестри и братя биха се наричали.

Но горък случай поразил главата му.

За всичко туй сега като за свой баща

ще се застъпя и по всички начини

ще диря оня мъж, чиято жертва е

синът на Лабдак, син на Полидор, а той —

син Кадмов, внук на Агенор, на древния^[3].

Които пък не сторят тъй, земята им

да няма плод, да нямат род жените им —

така се моля — и да гинат в днешната

беда, дори в по-тежка и от днешната!

А вам, деца, които одобрявате

това, да бъде Правдата^[4] съюзница

и с вас да бъдат боговете винаги!

 

ХОР

Обвързан с тази клетва, царю, казвам ти:

не съм убил, нито пък знам убиеца.

Да дирим ни възлага Феб! Та трябваше

самият той да назове виновника!

 

ЕДИП

Да, вярно е, но никой на безсмъртните

не ще наложи своето желание.

 

ХОР

Ще ти обадя друго свое мнение.

 

ЕДИП

И трето, ако имаш, обади ми го!

 

ХОР

Знам, цар Тирезий вижда, както вижда сам

цар Феб. От него ще научим най-добре,

ако за туй го, царю, ний запитаме.

 

ЕДИП

Не се забавих, и това е сторено.

Креон ме посъветва, та изпратих аз

двамина. Чудно! Той се бави толкова!

 

ХОР

А другото са празни стари приказки.

 

ЕДИП

Какви са те? Над всяка дума мисля аз.

 

ХОР

Разправяха, че бил убит от пътници.

 

ЕДИП

И аз го чух, но нямаме свидетели.

 

ХОР

Но ако знае малко страх сърцето му,

не би понесъл твоите проклятия.

 

ЕДИП

Със думи няма да уплашиш дръзкия.

 

ХОР

Но ето кой ще го открие — водят ни

пророка боговдъхновен — единствен той

сред смъртните е сподобен със правдата.

 

ЕДИП

Тирезий, който всичко знаеш — явното

и тайното, небесното и земното, —

не гледаш ти, но знаеш колко болен е

градът ни. Днес у тебе, царю, виждаме

единствена закрила и спасение.

Защото Феб — ако не са ти казали —

ни извести: от болестта спасение

ще дойде само ако бъдат хванати

убийците на Лая, ако бъдат те

убити или пратени в изгнание.

Сега — било с гадания по птиците,

било по други ясновидски пътища,

спаси града и себе си, спаси и мен,

отмий от нас петното на убийството!

Във твоя власт сме. Да помагаш другиму,

с каквото би могъл, е най-прекрасен труд.

 

ТИРЕЗИЙ

Уви! Уви! Как страшно е да знаеш там,

където не помага мъдрост! Знаех го,

а го забравих — иначе не бих дошъл.

 

ЕДИП

Защо си тъй сломен? Какво е станало?

 

ТИРЕЗИЙ

Пусни ме! Ако слушаш, безболезнено

ще понесеш ти — своето, аз — моето.

 

ЕДИП

Неправи думи, не с любов към роден град —

да го лишаваш от това пророчество!

 

ТИРЕЗИЙ

Но виждам, на добро не са и твоите

слова. Да не слети и мене същото…

 

ХОР

Недей, за боговете — всичко знаеш ти!

Не си отивай, падаме в нозете ти!

 

ТИРЕЗИЙ

Безумни сте! Не иде разкрия своите

нещастия, за да не кажа твоите!

 

ЕДИП

Как? Знаеш, а не казваш? И — предателство

тъкмиш за нас, и гибел за държавата?

 

ТИРЕЗИЙ

Ни тебе ще измъчвам, нито себе си.

Напразно питаш! Неми са устата ми!

 

ЕДИП

О, ти, най-зъл сред злите! Ти и камъка

би разгневил! Не ще ли кажеш? Тъй ли твърд

и хладен ще стоиш пред наште погледи?

 

ТИРЕЗИЙ

Гнева ми порицаваш ти, а своя гняв

у себе си дори не виждаш — мен кориш!

 

ЕДИП

Та кой не би изслушал с гняв такава реч,

с каквато ти обиждаш днес държавата?

 

ТИРЕЗИЙ

И да мълча, и крия, пак ще дойде то.

 

ЕДИП

Ти трябва да ми кажеш сам какво е то!

 

ТИРЕЗИЙ

Не ще говоря повече. А ти сега

гневи се с най-свирепа ярост — воля ти!

 

ЕДИП

И в своя гняв не ще пропусна нищо аз

от туй, що виждам. Знай, за мен ти имаш пръст

в убийството, участник си, убивал си,

макар и не с ръка! А ако виждаше,

бих рекъл: ти единствен си убиецът!

 

ТИРЕЗИЙ

Наистина ли? Казвам ти — присъдата,

която сам изрече, изпълни сега!

Не говори ни с тях; ни с мене повече —

че ти скверниш с безчестие земята ни!

ЕДИП

И ти го каза тъй безсрамно! Сигурно

си мислиш, че ще мине безнаказано?

 

ТИРЕЗИЙ

О, да, защото аз съм силен с правдата.

 

ЕДИП

Отде научи? Туй не са гадания.

 

ТИРЕЗИЙ

От тебе. И от теб принуден, казах го.

 

ЕДИП

Какво? Кажи го пак, да чуя по-добре!

 

ТИРЕЗИЙ

Нима не го разбра? Или — изпитваш ме?

 

ЕДИП

Не го разбрах напълно. Повтори ми го!

 

ТИРЕЗИЙ

Незнайният убиец си самият ти!

 

ЕДИП

Но не за радост ме обиждаш втори път.

 

ТИРЕЗИЙ

Да продължа ли, за да пламнеш повече?

 

ЕДИП

Да, колкото желаеш, но — напразно е.

 

ТИРЕЗИЙ

Не знаеш ти, и казвам ти: с най-близките

си в срамни връзки и не виждаш злото си.

 

ЕДИП

И мислиш ти, ще караш все тъй весело?

 

ТИРЕЗИЙ

Щом има още малко сила правдата…

 

ЕДИП

Да, има, ала не за тебе — сляп си ти

с очите си, с ума си и с ушите си!

 

ТИРЕЗИЙ

А ти — злочест! Присмиваш се за същото,

зарад което сам ще чуваш присмехи.

 

ЕДИП

Сред вечна нощ нито на мен ще сториш зло,

нито на други, който вижда слънцето.

 

ТИРЕЗИЙ

Та не от мен да паднеш ти е съдено —

че стига Феб и негова е грижата.

ЕДИП

Креон ли, или ти измисли всичко туй?

 

ТИРЕЗИЙ

Не ти е крив Креон, у теб е злото ти.

 

ЕДИП

Богатство, власт — изкуство над изкуствата

на толкова съперници в живота ни!

О, колко много завист вие криете,

щом за властта, която бе ми дадена

от гражданите даром, не измолена,

Креон, добрият мой приятел, верният

Креон ме дебне, за да ме свали от власт,

и праща този вещер, който сплетничи,

измамник с поглед, вперен във облагите,

ала в изкуството си — сляп! Кажи сега,

къде си се показал ясновидец ти?

Защо, когато страшният певец^[5] бе тук,

не каза ти ни думи за спасение^[6]?

Не всеки срещнат гатанката можеше

да разреши, тук ясновидство трябваше.

На тебе не помогнаха ни птиците,

ни боговете. Аз дойдох, неукият

Едип, и го смирих — намерих отговор

с ума си, без да ме научат птиците.

И искаш мене да свалиш, та близичко

да бъдеш до Креон и до престола му!

Горко на тебе и на съставителя

на този план! И — да не беше толкоз стар,

разбрал би ти под мъките какво кроиш!

 

ХОР

И неговите думи, па и твоите,

Едипе, ни се струват в гняв изречени.

Не бива тъй. Да видим как е най-добре

да се изпълни божията заповед.

 

ТИРЕЗИЙ

Ти имаш власт на цар, но в своя отговор

съм равен с тебе, и в това е мойта власт.

Че не на тебе служа, а на Локсиас,

и не Креон е мой защитник. Чуй сега,

понеже се присмя на слепотата ми!

Ти гледаш и не виждаш ни бедата си,

ни де живееш, ни с коя. А знаеш ли

чий син си? Да, не знаеш сам, че враг си ти

на близките си в ада и под слънцето.

Две клетви — на баща ти и на майка ти —

с ужасни стъпки ще те погнат някога.

Днес виждаш, но ще бъде мрак в очите ти.

Кой залив, кой ли Китерон от твоя вик

не ще прокънне скоро, щом узнаеш ти

за своя брак, чрез който не в пристанище

си стигнал тук подир щастливо плуване?

Не виждаш още много други бедствия —

едно ще си с баща си и с децата си.

Сега скверни Креона и езика ми!

Но няма да загине никой никога

сред смъртните от тебе по-окаяно!

 

ЕДИП

Да слушам нетърпимите му приказки!

Проклятие! Върви си скоро! Махай се

и в моя дом не се вестявай никога!

 

ТИРЕЗИЙ

Ако не бе ме викал ти, не бих дошъл.

 

ЕДИП

Не знаех, че ще ми говориш глупости —

не бих изпратил да те викат иначе.

 

ТИРЕЗИЙ

Такъв съм, както ти ме мислиш, глупав съм.

Но мъдър бях за твоите родители.

 

ЕДИП

Кои? Постой! Кои ми са родители?

 

ТИРЕЗИЙ

Рождение и смърт ти носи — този ден.

 

ЕДИП

Как всичко казваш тъмно и загадъчно!

 

ТИРЕЗИЙ

Не си ли ти най-вещият в загадките?

 

ЕДИП

Хули ме с туй, в което ми е славата!

 

ТИРЕЗИЙ

И гибел ти донесе — твойто щастие.

 

ЕДИП

Не ща да зная, щом спасих държавата!

 

ТИРЕЗИЙ

Тогава, аз иде си вървя.

Води, момче!

 

ЕДИП

Да, да, води го! Щом си тук, досаждаш ми!

Махни се и не ще ме мъчиш повече!

 

ТИРЕЗИЙ

Отивам си и казвам за какво дойдох —

без страх. Не е в ръцете ти животът ми.

И казвам: тоз, когото дириш толкова

с повели и заплахи за убийството

на Лая — той е тук и, казват, странник бил

и пришълец, но ще излезе тукашен,

роден тиванец — но на свойто щастие

не ще се радва: сляп ще стане от окат

и беден от богат, ще броди в чужди край

и в мрак ще лучка със тояга пътя си.

Баща и брат на рожбите си, мъж и син

на таз, която го роди, на татко си

убиец и наследник на леглото му —

ще се покаже мигом той. Върви дома

и пак мисли! Откриеш ли лъжа у мен,

кажи, че не разбирам от гадания!