Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Οἰδίπους τύραννος, 429 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Димитров Ничев, 1946 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание: Издателство „Ариадна“, 2002
История
- — Добавяне
- — Корекция
Парод
ХОР
Първа строфа
Зевсови сладки слова, в многозлатния Делфи родени[1]
какво вестите в нашта славна
Тива? Изплашено тръпне сърцето ми, страх ме обзема,
спасителю, боже делийски[2], Пеане[3]!
Питам се трепетен — с нови ли обреди
искаш да служа, или пък с отколешни.
Ти, о безсмъртнице,
вечна Мълва, дъщеря на Надеждата златна, кажи ми!
Първа антистрофа
Първа те викам, о Зевсова дъще, безсмъртна Атино!
А с теб сестра ти Артемида,
нашта закрилница с кръглия славен престол, призовавам
и Феб-Аполон далнострелец!
О, помогнете ми, трима бранители!
Ако в предишната напаст, надвесена
върху земята ни,
вие премахнахте пламъка бедствен — и днес се явете!
Втора строфа
Уви! Безброй беди търпя!
Как страда целият народ!
Мисълта е без щит и не може човек
цяр да даде. Плодовете на нашата
богата земя не растат, а жените
не вдигат глава и загиват в родилните мъки.
Един след друг — бързи ята — ще ни видиш запътени
бързо, по-бързо от огън стихиен,
към бреговете тъмни.[4]
Втора антистрофа
Така градът ни гине. Вред
лежат оставени тела —
смъртоносни тела — неоплакани.
Млади невести и майки прошарени
отвред при брега на олтарите плачат.[5]
Те молят да бъдат спасени от страшните мъки.
Пеан[6] звучи, носят се с него и жалбени викове:
„Златна Зевсова дъще[7], прати ни
в бедите светла помощ!“
Трета строфа
Арея огнен, който днес
не със меден меч, а с плам
ни поразява сред плачевен вой,
ти отвърни далеч от мойта родна
земя — в огромния палат
на Амфитрита[8] го хвърли
или на пустинните бурни
тракийски брегове!
Че нещо пощади ли нощ, ден го поразява.
Ти, господарю на гърма огненосен, порази
Арея, татко Зевсе, с твойта мълния!
Трета антистрофа
Ликийски царю[9], разпръсни
вред със златна тетива
на помощ всепобедните стрели!
И ти прати ни, Артемидо, своите
пламтящи факли, с чийто плам
летиш в ликийските гори!
И бога с повезката златна,
чието име носи
градът ни[10], Бакха виноок,
спътника на шумните менади[11],
като съюзник аз зова.
С пламнал боров клон в ръка
ела против презрения от боговете[12]!