Даяна Апълярд
От любов (10)

Девета глава

— Прилича ми на оня филм „Да образоваш Рита“. — Марджи отпи голяма глътка бяло вино. — Ще се влюбиш в преподавателя си и Марк ще почувства, че вече не ти е равен в интелектуално отношение.

— Дано е по-хубав от Майкъл Кейн.

— Може да е жена.

— По-вероятно — каза Тес, вземайки един от проспектите, пръснати върху кухненската й маса. Току-що бе сложила Хати да спи за трети път, защото дъщеря й беше убедена, че Франческа ще се появи всеки момент, щом Марджи е тук, и не искаше да я изпусне. Все едно да се опитваш да сложиш в леглото бумеранг. — Макар че сега разбирам кое му е хубавото на лесбийството — добави тя.

— Кое? — попита Марджи с блеснали очи.

— Ами това, че имаш някого, който разбира мотивите ти и не иска през цялото време да бъде отгоре, образно казано. А и сигурно е хубаво да имаш някого, който да може да зареди съдомиялната и да знае каква програма да избере за цветното пране.

— Да, но сексът…

— Само за секс мислиш. Хайде, разкажи ми.

Марджи се усмихна закачливо и прокара ръка през късата си черна коса, подстригана наскоро в стил „Юнона Райдър“. Тес си каза, че наистина й отива, навярно защото имаше ъгловато лице и остра брадичка. На нея нямаше да й отива толкова, нейните черти бяха по-меки, а и русата й коса беше нейното най-голямо съкровище. Ако я подстрижеше късо, можеше вече да не е толкова руса. Марк харесваше дългата й коса. Не. Трябваше да престане да се определя чрез вкуса на Марк. Нима вече бе неспособна да взема сама решения?

— Казва се Роуан.

Тес изсумтя.

— Само не Роуан. Да не е прохождащ музикант?

— Ревността не е хубаво нещо, Тес. Ирландец е, на тридесет и две, зъболекар.

— Марджи, извинявай, че съм толкова тъпа, но как успя да се запознаеш със зъболекар в съда? Да не би да е някой клиент? Мислех, че е забранено.

Марджи се усмихна палаво.

— Така е. Клиент е.

— Но това е ужасно, скъпа. Пийни си още вино.

— Благодаря. Забъркал се е в някакъв правен спор с хазаина си — тук е само временно за година или нещо такова — мисля, че притежава частна практика в Дъблин, но иска да специализира ортодонтия и е дошъл за курса в Кралската стоматология.

— Ортодонтите не са много секси — подразни я Тес.

— Секси са, повярвай ми. Пък и ние не си говорим много за професията му. Всъщност изобщо не си говорим много.

— Богато духовно и интелектуално преживяване?

— По-скоро страхотно чукане.

— Хати, ако още един път слезеш по стълбите, ще те оставя да спиш на тъмно.

Лицето на Хати се сгърчи.

— Сънувах лош сън — оправда се тя. — Сънувах, че татко и Найджъл са умрели в самолетна катастрофа.

— Нали знаеш, че Найджъл не пътува със самолет — каза Марджи успокоително. — Заради ушите.

Хати я погледна озадачено.

— Леля ти Марджи се шегува, Хати. Искаш ли вода?

— Да, моля — каза Хати със страдалчески вид. — А може ли топъл шоколад със сметана отгоре?

— Ах, ти, хитрушо — засмя се Марджи и като стана от масата, грабна Хати в прегръдките си. — Искаш ли аз да те сложа да си легнеш този път? Тъкмо ще ми кажеш какво сте правили на почивката.

Докато Марджи отнасяше отпуснатото телце нагоре по стълбите, Тес чу дъщеря си да казва:

— Първо — летяхме с балон с топъл въздух, после — татко ме научи да сърфирам, после — уловихме огромен октопод с една голяма мрежа, а после…

Пет минути по-късно Марджи се появи отново.

— Това дете е същинско дяволче.

— Няма равна.

— Не трябва ли и момчетата да си лягат?

— Трудна работа — каза Тес, поглеждайки часовника. Беше девет и половина.

— Гледат „Приятели“, видях ги, без да искам.

— Би трябвало да си пишат домашните. Имам предвид Джейк, Оли вече си приготви неговата. Казах на Марк, че си търсим белята, като им разрешаваме телевизор в стаята.

— Поне гледат „Приятели“, а не нещо друго. Хванах моичките да гледат „Дневникът на Бриджит Джоунс“ оня ден. Бях я взела за мен, а те я докопали.

— Интересен ли е? Не съм го гледала, изпуснах го, когато го даваха в кината.

— Интересен е, ако харесваш див секс, мръсни вицове и Хю Грант в най-палавата му роля.

— Звучи ми много примамливо.

— Така е — съгласи се Марджи. — Но не и за момичета на шестнайсет и тринайсет години.

— И Колин Фърт играе, нали?

— О, да.

Двете замълчаха и се загледаха замечтано в пространството. Тес се отърси първа.

— Продължавай — каза тя. — Искам да чуя още за твоя зъболекар.

— Още като го видях да влиза в кабинета на Сара, си помислих: „Божичко!“. Около метър и седемдесет, не е висок, но има широки рамене, най-невероятната гъста черна коса, най-дяволската усмивка и страхотни сини очи. Прилича на Пол Нюман. Само дето е доста по-млад — добави тя бързо.

— И?

— И той каза, че ме е виждал в бара на Хенри. Нали се сещаш, онзи близо до офиса.

— Тъкмо място за стоматолози.

— Явно. Както и да е, каза, че на другия ден щял да ходи там по обед и предложи да се видим.

— Ами забраната да излизате на среща с клиенти?

— Майната й на забраната. Не съм правила секс повече от две години.

— И го направихте в бара на Хенри?

— Почти.

Тес преглътна стреснато и виното влезе в кривото й гърло.

— Какво?

— Апартаментът му е само на две преки оттам.

— Чакай да си изясним нещо. Запознала си се със зъболекар и още на втората среща си отишла с него в апартамента му, извоюван от разярения хазаин след кървава правна битка?

— От твоите уста звучи ужасно сложно.

— Ами, нали съм си глупава.

— Не, обясних му, че трябва да видя местопрестъплението, така да се каже, и той отвърна: „Да, добре, каква чудесна идея“. Аз нямаше защо да се връщам в офиса преди два и половина, той също имаше един свободен час, затова отидохме да погледнем.

— И как беше?

— Нямам представа. Успяхме само да влезем през вратата и той започна да ме целува.

Тес постави ръката си върху нейната.

— Марджи, не смяташ ли, че е малко странно мъж, когото едва познаваш, да започне да те целува само минути след като сте влезли в апартамента му? Без кафе? Без „Искаш ли да разгледаме градината на покрива?“. Не мислиш ли — само не се обиждай, — че говорим за сериен изнасилвач?

Марджи изглеждаше шокирана.

— Така ли ти казах — че той ме е целунал? Не, аз го целунах. Не можах да се сдържа. Толкова беше готин. Тези очи. Това тяло. Младостта му. Всичко бе много невинно.

Тес се разсмя.

— И после какво?

— Легнахме си, разбира се.

— И?

— Божествено. Направо божествено. Искам да кажа, здрав секс на пълни обороти, нали се сещаш, с търкаляне по леглото и падане на пода, с местене върху фотьойла, събаряне на мебелите и бесен завършек в банята, където светлината светва и изгасва.

— Кажи ми, че преувеличаваш.

— Е, малко. Но си беше фантастично, най-добрият секс, който съм правила някога, а утре ще се видим пак.

— Ще излизате заедно?

— Да не си луда? Надявам се да си останем в апартамента, за да продължим започнатото.

— Значи се очертава една много сериозна връзка. Може би ще стигнете до етапа, когато ще поискате да излезете от апартамента и да го запознаеш с приятелките си? Онези на средна възраст, които ходят на официални вечери и не са правили секс в банята от двайсет години? „О, Марк — помисли си тя. — Не съм много справедлива към теб.“

— И защо да го правя?

— Как защо? За да е почтена връзка, а не само секс.

— За бога, Тес, защо мислиш, че искам почтена връзка, а не просто секс? — отвърна Марджи внимателно. — Имах достатъчно връзки, които ми стигат за цял живот. Не мога да ти опиша колко щастлива се чувствам сама с моите момичета. Ние сме си напълно достатъчни. Няма да позволя друг негодник отново да щурмува живота ми, да хвърля гащите си на пода, очаквайки, че аз ще ги вдигна оттам, да се оплаква, че харча много за дъщерите си и да пикае върху тоалетната чиния. Искам единствено секс с човек, който ме кара да се чувствам желана и оправдава харченето на много пари за дрехи, за да изглеждам добре. Никога — тя удари по масата, за да подчертае думите си, — никога вече няма да стъпвам на пръсти около нечие мъжко его и да внимавам какво ще кажа, и постоянно да се съобразявам с нуждите му, и да не мога да оставам достатъчно дълго в банята, и да знам, че ще мрънка, когато искам да изляза сама вечер. Не желая повече да изпитвам това напрежение — да ми се обръща сърцето, щом чуя колата на Мартин да спира отвън, и да изпадам в паника какъв точно кусур ще ми намери тази вечер. — Тя потрепери. — Никога вече. Сега поне аз съм си господар. И съм неуязвима, стига да не позволя на някого да се доближи прекалено близо.

— Ами бъдещето ти? Сега е много добре, още нямаш и четиридесет, но като станеш на петдесет, на шестдесет? Какво ще правиш, когато момичетата се сдобият със свой дом и ти останеш съвсем сама?

Марджи се облегна назад на стола и се засмя.

— Каква оптимистична приятелка си имам и колко много ме подкрепя. Ще започна да пея в хор и да се занимавам с алпинизъм. Ще пътувам по света с ексцентрична шапка и няма да ми пука какво мислят хората. Толкова си старомодна, знаеш ли. Наистина ли вярваш, че трябва да търпиш в името на розовото бъдеще? Откакто Мартин си тръгна, съм сто пъти по-щастлива. Той изсмукваше цялата ми енергия. Само като го погледнех в лицето, щом влезеше през вратата вечер, и вече се чувствах изстискана, сякаш присъствието му изсмукваше всичките ми жизнени сили. Човекът излъчваше отрицателна енергия. Не е задължително да имаме мъже, знаеш ли. Не и на всяка цена.

— Абсолютно — каза Тес кисело. — И затова се появи Роуан.

— Роуан е като глазура — отвърна Марджи. — Красива, приятна, вкусна, но не задължителна за тортата. Добро сравнение ли направих? Поне смятам да оставя нещата така. Кажи ми сега какво става с тази твоя специализация?

Тес погледна тъжно към проспектите за художествения институт „Кортоулд“.

— Май няма да я започна. Ще срещна голям отпор. Не мисля, че имам сили за борба.

— О, я стига! Къде е химикалката? Трябва да попълним този формуляр веднага. Само си помисли с колко млади мъже ще се запознаеш.

— Нямам нужда от млади мъже. Едва се справям с Марк. Правя го за себе си, не за да си търся друг мъж. Знаеш ли, започваш да приличаш на Марк. Всички смятат, че зад тази специализация се крие нещо повече. Марк например мисли, че съм отегчена от брака ни. Слава богу, децата намират, че е страхотно отново да се върна в училище, но се тревожат, че няма кой да им приготвя чая, а пък според майка ми следването е глупава приумица. Признава, че мъжете са егоистични, но все повтаря, че не можем да ги променим и само ще се разстроим, ако опитаме. Дори ми заяви, че ако работя на пълен работен ден, това ще се отрази на мъжествеността на Марк. Представяш ли си!

Марджи спря да разглежда формуляра и вдигна очи, проследявайки погледа на Тес — приятелката й се бе вторачила в снимка на Марк и Хати, забодена върху корковата подложка на кухненския плот, покрита с бележки за часове при зъболекаря и неплатени сметки. Снимката бе правена миналата година в Корнуол, по време на горещниците. Марк носеше само чифт тъмносини гащета за сърф. Очите на Хати бяха затворени, лицето й изразяваше върховно удоволствие, а русата й коса се развяваше, докато баща й я въртеше в кръг. Марджи изпита лека завист. Наистина беше красавец! После се порица наум. Забранена територия. Изобщо не се опитвай, момичето ми. Макар че понякога й беше доста трудно. Пък и нямаше смисъл. Първо, Тес й бе приятелка, и второ, Марк нямаше очи за друга, освен за жена си.

Тя взе химикалката.

— Добре, скъпа, да се залавяме за работа. Училището ни зове. Ще трябва да си купиш и малко нови дрехи. Не мога да ти опиша колко ти завиждам. Все едно да се откриеш повторно. Ще започнеш да вземаш екстази и да обикаляш клубовете.

— Едва ли — усмихна се Тес. — Но може да е забавно. Мисля, че е време за едно ново аз. Старото вече ме отегчава. Какво ще кажеш да си подстрижа косата?

— Защо не — отвърна Марджи и се почувства виновна. Нямаше да й отива много. Наистина искаше Тес да промени нещата — приятелката й имаше нужда да се почувства по-уверена в себе си, а и животът й щеше да стане по-интересен.