Адел Паркс
Синдромът „Хю“ (36)

37.

— Какво си направила?

— Я стига! Реагираш така, сякаш признах, че съм се записала в Чуждестранния легион.

— Изненадата ми едва ли щеше да бъде по-голяма.

— Джулия, не е толкова страшно.

— Кой те открехна?

— Сам ми даде номера на телефона.

— Аха, ясно. Само тя се занимава с подобни щуротии.

Бързам да се оправдая:

— Искаше ми се някаква промяна.

— Прави каквото знаеш! — Джулия се връща на бюрото си, като озадачено клати глава.

Престъплението ми, което така я ужаси, е, че посетих известен магазин за козметика и разговарях с една от консултантките. Нали се сещате — това е жена, която те съветва какви цветове да носиш и как да се гримираш. Преживяването беше зашеметяващо. Разбира се, след като преглътнах първия въпрос: „Каква е косата ви — кестенява или руса“? (Отговорът е: „В момента е руса с изключение на корените.“ Не че повярвах на глупостите, които ми надрънка онази жена в аптеката, но човек трябва да внимава, нали? Никога няма да си простя, ако в думите й се е съдържала известна доза истина, пък и не си струва да рискуваш, за да задоволиш суетата си.) След като със Сесилия (личната ми консултантка) се разбрахме, че след раждането отново ще стана „естествена“ блондинка, тя започна да ме съветва какви цветове да нося. Доближаваше до лицето ми различни парчета плат, опъна косата ми с помощта на разноцветни фиби, за да прецени „към кой сезон спадам“. Най-изненадващото е, че се забавлявах страхотно. За пръв път от месеци насам настроението ми се повиши, почувствах се женствена. Споделих го със Сесилия, а тя възкликна:

— Защо не си се чувствала женствена?

— Не е ли очевидно? — Посочих големия си корем.

— Скъпа, сега си по-женствена отвсякога! — задъхано произнесе тя.

Явно ми подхождат светлосиньо, индигово и най-светлите тонове на виолетовото. През лятото трябва да предпочитам тъмнозеленото (едва ли ще се престраша), а на съвещания, на които искам да наложа мнението си, е задължително да нося дрехи в цвят на нефрит. Затова днес съм избрала именно този цвят. Е, не съм си купила костюм и още нося дълга бяла рокля, която прикрива много грехове, ала около кръста си съм омотала широк шал с цвят на нефрит, екстравагантната ми чанта е отровнозелена. Въобще реших си, че изглеждам адски шик; Джулия обаче явно смята, че това е поредното ми безумие, причинено от хормоналната промяна.

Отново подава глава през открехнатата врата на кабинета ми. Очаквам да продължи тирадата си на тема, че когато работиш в рекламна агенция и особено когато имаш среща с клиенти, черната дреха е задължителна, ала тя ме изненадва:

— Заповядай. Ако наистина си решила коренно да промениш външността си, карай по пълната програма. — Подава ми шишенце с изумруденозелен лак за нокти. — Повикай ме, когато стигнеш до ноктите на краката. Предполагам, че ще ти трябва помощ — добавя с широка усмивка.

* * *

До преди известно време прекарвах буквално часове в магазините за козметика. Представата ми за рая бе да убивам безкрайните съботни следобеди, като бъркам в бурканчета с мазни кремове или пробвам на опакото на дланта си различни блестящи пудри. Ако на пазара се появеше ново мазило, аз го притежавах още преди рекламата за него да се появи във „Вог“.

Влюбвам се в козметичните продукти в примамливи опаковки, както някои жени се влюбват в Брад Пит. Несъмнено за порасналите момиченца магазинът за козметика е заместил магазина за шоколадови изделия. Ала макар да ми беше приятно да се „преобразя“ под вещото ръководство на Сесилия (държа да отбележа, че наистина наложих мнението си по време на съвещанието — убедих мовчетата, че суши-барът не е подходящо място за обяд), ясно си давам сметка, че смисълът на живота ми не е в гримирането.

Мисля, че Сесилия имаше право, като каза, че сега съм по-женствена отвсякога. Нощем лежа будна, слагам длан на корема си. На моето бебе. Коремът ми не е само планина от мастни натрупвания, а чудо на природата. Усещането е главозамайващо. Убедена съм, че това е най-важното дело в живота ми. Или, както американките казват: „привилегирована съм, че в утробата ми расте бебе“.

Струва ми се, че ще се пръсна от вълнение.