Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (48)

На 10 юли 1969 г. „Тинмът Електрон“, дванадесетметров тримаран, бил намерен изоставен между Бермудските и Азорските острови. Самолети и кораби търсили безуспешно единствения член от екипажа на яхтата — Донълд Кроухърст — ветроходецът, който водел в състезанието около земното кълбо.

Яхтата била петият^[1] изоставен плавателен съд, намерен в този район за единадесет дни, което дало повод на представител на „Лойд“ да възкликне: „Рядко се получават подобни съобщения от толкова малък район в такъв огромен океан. Доста странно е!“

От известно време имало добри атмосферни условия в този район, който между другото е много близо до мястото, където „Мери Селест“ бил намерен преди почти един век. Специалист, който се занимава с изучаването на Бермудския триъгълник от много години, заяви, че не би се учудил, ако се окаже, че всичките екипажи са били отвлечени от „летящи чинии“, тъй като не съществува по-добро място в света за намиране на екземпляри, отколкото в малка лодка сред огромния празен океан.

Няколко седмици след това бе съобщено за намирането на неопровержими доказателства, че Кроухърст се е самоубил, като скочил през борда^[2] но изоставянето на четирите други яхти, включително и на „Вагабонд“, управлявана от шведа Петер Валин, не бе обяснено.

„Тинмът Електрон“^[3]

„Таймс“ (Лондон), 11 юли 1969 г., с.1:

От Джоунас Смит. „Снощи бе изказано опасението, че До-нълд Кроухърст, самотният ветроходец, който плава около земното кълбо, е загинал само няколко дни, преди да завърши пътешествието си.

Тримаранът му «Тинмът Електрон», с който се надявал да спечели 5000 английски лири за най-бързо околосветско плаване в състезанието «Гоулдън Глоуб Рейс», организирано от «Сънди Таймс», бе намерен изоставен на около 700 мили югозападно от Азорските острови.

От ветроходеца нямало никакви следи, нито пък нещо подсказвало какво му се е случило. Книгите, документите, магнитофонните ленти и дневникът на Кроухърст били намерени непокътнати… Спасителната лодка и спасителният сал се намирали на тримарана…

Той беше фаворит за спечелване на наградата от 5000 английски лири за най-бързо околосветско плаване без прекъсване…

Снощи Тинмът, където се подготвяше надпис «Добре дошъл у дома, Донълд», голям прием, шампанско и посрещане като на герой, изпадна в скръб. Карнавалната възбуда се замени с траур.“

„Таймс“ (Лондон), 12 юли 1969 г., с.4:

„Търсенето на мистър Донълд Кроухърст… бе прекратено късно снощи…“

„Ню Йорк Таймс“, 27 юли 1969 г., с.21: ЛОНДОН, 26 юли — „Тази вечер бе съобщено че Донълд Кроухърст, изчезналият британски ветроходец, за когото се смяташе, че плава по последния етап от околосветското си пътешествие, въобще не е напускал Атлантическия океан през 243-те дни, през които е бил в морето.

Лондонският «Сънди Таймс», организатор на околосветското състезание за яхти, пише… «прегледът на записките в дневника показва, че той изпращал „заблуждаващи“ съобщения по радиото за координатите си и към края на плаването изпитвал значително умствено напрежение…»

До 10 юли, когато тримаранът бе намерен… мистър Кроухърст се смяташе за фаворит при спечелването на наградата от 5 000 английски лири (12 000 долара), предложена от «Сънди Таймс» за най-бързото преплаване.

Ако се беше завърнал, пише вестникът, той не би имал право на никаква награда.

В същност той преплавал около 4500 мили в Атлантическия океан по блуждаещ курс към Южна Америка. Освен това пристанал за два дни някъде на суша… докато ветроходците, участвуващи в състезанието, трябвало да преплават около света, без да докосват сушата.“

Проверката^[4] на дневниците, магнетофонните ленти и кинокамерата, намерени в яхтата, доказала без никакво съмнение, че Кроухърст не е преплавал около света, както твърдял, а прекарал осем месеца в плаване из южната част на Атлантическия океан, като правел фалшиви вписвания в една поредица от дневници и изпращал лъжливи съобщения по радиото за координатите си. Сър Франсис Чичестър, един от съдиите на състезанието, започнал да подозира Кроухърст още преди намирането на изоставената яхта.

Според разследването Кроухърст изпитвал нарастваща тревога при приближаването към Англия и се колебаел между желанието да спечели състезанието и мисълта да остави някой друг да вземе наградата, така че никой да не проверява дневниците му и фалшивите вписвания в тях. По ирония на съдбата фалшивите съобщения на Кроухърст създали впечатлението, че настига единствения състезател пред себе си — Найджъл Тетли и затова Тетли непрекъснато пресилвал яхтата си, докато тя се разпаднала и потънала недалеч от Азорските острови, като по този начин Кроухърст останал единственият сигурен победител.

Мисълта за мошеническата победа и последвалото неудобство явно взели връх у Кроухърст. Последният му запис в дневника, нанесен на 1 юли, е, че в 11 часа 20 минути и 40 секунди: той „ще се откаже от играта“. Тъй като хронометърът липсвал, изглежда, че той го е взел със себе си до края на палубата и в определеното време прекрачил във водата.

Четирите други изоставени съда

30 юни. Британският кораб „Мейпълбанк“ намерил изоставен осемнадесетметров плавателен съд на няколкостотин мили североизточно от Бермудските острови. Нямало никакъв оцелял човек.

„Таймс“ (Лондон), 12 юли 1969 г., с.4:

„На 1 юли британският моторен кораб «Мейпълбанк» съобщи, че видял да плава преобърнат край Северозападна Африка осемнадесетметров съд.“

4 юли. „Котопакси“ срещнал десеметрова яхта да плава в превъзходни атмосферни условия, без жива душа на борда.

„Таймс“ (Лондон), 12 юли 1969 г., с.4:

„На 4 юли в средата на Атлантическия океан била видяна яхта, поставена на автоматично управление. В рубката на десетметровата яхта нямало никого. Но според представител на «Лойд» това не означава непременно, че е била изоставена.“

6 юли. Шведският кораб „Голар Фрост“ намерил яхтата „Вагабонд“ на 6 юли с вдигнати ветрила и в пълна изправност с изключение на това, че нямала никакъв екипаж. Никога не била разкрита тайната на изчезването му.

„Таймс“ (Лондон), 12 юли 1969 г., с.4:

„Моторен кораб прибрал шведската яхта «Вагабонд», след като я намерил изоставена на 2 юли на около 200 мили от мястото, където бе намерен тримаранът «Тинмът Електрон»“.

„Ню Йорк Таймс“, 13 юли 1969 г., с. 11:

„Това била шестметровата яхта «Вагабонд», с която Петер Валин^[5] от Стокхолм плавал сам към Австралия.“

8 юли. Британският танкер „Хелизома“ намерил една единадесетметрова яхта без екипаж между Бермудските и Азорските острови. Нямало никакви указания защо екипажът й я напуснал.

„Ню Йорк Таймс“, 13 юли 1969 г., с.П:

„(Дрейфуващата лодка била) преобърнат единадесетметров съд.“

„INFO Джърнъл“, есента на 1969 г., с.5:

8 юли 1969 — „Британският танкер «Хелсона» минал покрай преобърната яхта; не се съобщават размерите й; дъното й било обрасло с ракообразни.“

Обширното изследване показа, че когато лодките били намерени, преобладавали добри атмосферни условия. Няма сведения за бури в този район, нито някой кораб е съобщавал за проблеми. За първия ураган през сезона „Ана“ се съобщава едва на 31 юли. Книгата на Томалин и Хол за Кроухърст също потвърждава състоянието на атмосферните условия.

Предишните съобщения за инцидента обаче не споменават, че яхтата, намерена на 30 юни, била с дъното нагоре и била видяна по-близо до Африка, отколкото до Бермудските острови.

Яхтата, открита на 4 юли, явно е била на „автоматичен пилот“ и не е имала никакви проблеми.

Изоставянето на „Вагабонд“, едномачтова, шестметрова яхта, не е обяснено и до днес. Не е проверено дали последното вписване в дневника действително е направено на 2 юли и няма начин да се разбере колко дни или мили тя е дрейфувала.

Предишните съобщения не разкриват, че намерената на 8 юли яхта била преобърната и обрасла с ракообразни. Тя явно е плавала така доста време.

„Тинмът Електрон“ била намерена от „Пикарди“ в място с координати 33°13′ северна ширина, 40°28′ западна дължина, или на около 700 мили югозападно от Азорските острови и на 1300 мили североизточно от Бермудските острови. Местоположението на другите намерени съдове не се дава точно, макар всички указания да са, че се намирали в същия район с яхтата на Кроухърст, който е далеч от Бермудския триъгълник.