Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (32)

Юни 1950
„Сандра“

Сто и шестметровият товарен кораб „Сандра“, оборудван с радиостанция и натоварен с 300 тона инсектициди, отплавал от Савана, щата Джорджия, през юни 1950 г. на път за Пуерто Кабельо, Венецуела. По пътя си на юг сред гъстия трафик по крайбрежните мореплавателни маршрути той преминал покрай Джаксънвил и Сейнт Огъстин, а след това изчезнал безследно в спокойния тропически полумрак.

Търсенето от въздуха и морето се оказало безрезултатно. Не била открита никаква следа от плаващи останки по маршрута и никакви останки или тела не били изхвърлени на брега.

„Бюлетин на Лойд“, 24 април 1950 г.: Майами, 19 април — „Съобщава се, че петдесет и шест метровия «Сандра» от Коста Рика с единадесет души на борда вече закъснява с шест дни.“

„Бюлетин на Лойд“, 2 май 1950 г.: Майами, 27 април — „Започнало е търсенето на… моторния кораб «Сандра», отплавал от Савана на 5 април за Пуерто Кабельо с товар от 340 тона ДДТ в чували, за който оттогава не се знае нищо.“

„Бюлетин на Лойд“, 3 юни 1950 г.: Майами, 29 май — „Бреговата охрана на САЩ прекрати издирването на моторния кораб «Сандра» и той се смята за изчезнал.“

Макар Легендата и „Бюлетин на Лойд“ да не са единодушни по отношение на датата на отплаване и дължината на кораба, той явно е същият.

Развитието на историята за „Сандра“ в Легендата за Бермудския триъгълник е един от най-интересните примери за това, какво може да се случи, когато авторите заимствуват информация един от друг, а не от оригиналните източници.

Първото съобщение за „Сандра“ е част от по-обширна загадка в кратка вестникарска статия^[1], публикувана през септември 1950 г., където „Сандра“ намира място наред с по-известните произшествия със самолетите „Авенджър“, „Стар Тайгър“, „DC-3“ и „Стар Ариел“. Статията, която поставя началото на Легендата за Бермудския триъгълник (макар този район да получи името си едва след десетина години), погрешно съобщава, че „Сандра“ бил сто и шест метров товарен кораб и че търсенето му било прекратено на 16 юни. И всички по късни статии дават дължината на кораба като 106 метра (почти двойно повече от действителната) и твърдят, че изчезнал през юни, а не през април.

След това, през 1952 г., „Сандра“ се появява в статия на списание „Фейт“, в която авторът проявява доста творческо въображение. Той описва петната от ръжда по дългия 106 метра корпус и как корабът лениво се промъквал през гъстия трафик по мореплавателните пътища край Джаксънвил. Разказва как „намигащият фар в Сейнт Огъстин би трябвало^[2] лесно да се вижда през мирния тропически полумрак, обвил ниския бряг на Флорида край десния фалшборд“. Разправя за моряците, току-що излезли от столовата, които се разхождали по палубата, разговаряли, обменяли мисли за изминалия ден. Мирна сцена.

Почти във всички версии на историята след статията във „Фейт“ се твърди, че корабът минал покрай Джаксънвил и бил видян за последен път недалеч от Сейнт Огъстин в спокойния тропичен полумрак.

Действителната дата на отплаване на кораба (5 април) дава важно указание:

„Майами Хералд“, 8 април 1950 г., с.1:

„Буря, породена в зоните с ниско атмосферно налягане, които причиниха валежи, придружени с гръмотевици и силни ветрове във Флорида през изминалите три дни, достигна силата на ураган и в петък налетя върху мореплавателните пътища в Атлантическия океан… (Ветровете) достигнаха скорост 73 мили в час (37,5 м/сек.) край Вирджиния Кейпс, само с две мили в час под скоростта на ураган…

Ветровете на Флорида станаха причина да се загуби дългата дванадесет метра лодка за лов на скариди «Сейнт Пол»… и в петък Бреговата охрана започна издирването й.“

Макар Флорида да не била засегната от толкова силни ветрове като налетелите върху Вирджиния Кейпс, и там имало гръмотевични мълнии и силни ветрове от същата буря на 5 април, когато „Сандра“ отплавал, а и през следващите няколко дни.

Не всичко било спокойно, когато през април параходът „се поклащал“ по пътя си на юг.