Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (57)

„Морето на дявола“

Бермудският триъгълник не е единственият район, в който кораби и самолети изчезват с честота, която значително надвишава закона на вероятността. Hα югоизток от Япония се намира измамното Море на дявола, от което японците отдавна се боят заради големия брой странни изчезвания, станали там.

Преди японските власти обръщали малко внимание на разказите, като смятали, че повечето от загиналите съдове са били малки риболовни корабчета, които лесно се преобръщат при всякаква буря. Но те започнали да се вслушват, когато девет кораба, невероятен брой за който и да е район, изчезнали между 1950 и 1954 г. Те не били малки риболовни съдове, а големи товарни кораби, съоръжени с добри двигатели и радиостанции — и всичките изчезнали при отлични атмосферни условия. Само за един от тях се знае, че е изпратил сигнал за бедствие. Разтревожено, японското правителство започнало изследване на района. Какви са резултатите? Един от разследващите кораби, „Кайо мару“ бил разрушен от изригването на подводен вулкан. Като решило, че вулканичната дейност не може да бъде отговорна за всички загуби, особено на самолети, японското правителство обявило Морето на дявола за опасна зона.

Специалистите често изтъкват приликата между Морето на дявола и Бермудския триъгълник — и двата района са край югоизточния бряг на най-близката суша, и двата района проявяват ненаситен апетит към непредпазливи съдове.

Оригиналният източник на информация за Морето на дявола, изглежда, са четири статии, появили се в „Ню Йорк Таймс“ към началото на петдесетте години.

„Ню Йорк Таймс“, 27 септември 1952 г., с.35:

ТОКИО. 26 септември (АП). „Тази вечер японските власти съобщиха, че приливна вълна или всмукване от подводен вулкан вероятно са потопили японския наблюдателен кораб, който изчезна във вторник с тридесет и един души на борда.

Кораби на японската Брегова охрана и самолети на военновъздушните сили на САЩ не са открили следи от 210-тонния «№ 5 Кайо мару», който изчезна във вторник на 200 мили югоизточно от Токио. Той изследвал рифа Миоджин, който се надигнал от океанското дъно преди две седмици при голяма подводна експлозия. Изчезналият кораб отвел към врящия котел девет учени и екипаж от двадесет и двама души.

Представител на Централната метеорологична обсерватория сподели, че «Кайо мару» «вероятно е бил всмукнат от кратера на подводния вулкан».

Йонекичи Ягисава, директор на Управлението за морска сигурност (Бреговата охрана), заяви: «Твърде вероятно е приливна вълна да е завлякла кораба на дъното». Той припомни, че в сряда приливна вълна била видяна на север от рифа. Вулканът изригна във вторник и отново днес.“

„Ню Йорк Таймс“, 28 септември 1952 г., с.ЗО: ТОКИО, 27 септември (АП) — „Тази вечер японската Брегова охрана съобщи, че научният наблюдателен кораб… е бил разбит близо до мястото на врящ подводен вулкан… Самолети от Далекоизточните военновъздушни сили и японски кораби напразно претърсвали района. Един кораб видял някакви останки и днес японски патрулен катер извадил от водата един буй от обречения кораб.“

„Ню Йорк Таймс“, 30 септември 1952 г., с.2: ТОКИО, 29 септември. (Ройтер) — „Втори японски кораб вероятно е бил погълнат от изригване на вулкан и приливна вълна през миналата седмица край рифа Миоджин, на около 200 мили оттук, заявиха днес морските власти. Те съобщиха, че след експлозията и след последната приливна вълна в този район е изчезнал шестдесеттонният «Тоши мару» с неизвестен брой хора на борда.“

В продължение на повече от две години никакви други описания на произшествието — за съдбата на „Тоши мару“ или за този район не се появяват, докато:

„Ню Йорк Таймс“, 16 януари 1955 г., V, с.8:

ТОКИО, 15 януари (Ройтер) — „Слаб радиосигнал, чут днес тук, съобщи на поразените от страх японски рибари,че загадъчното Море на дявола, станало гробница на девет кораба през последните пет години, най-после изтървало поредната си жертва.

Съобщението е получено от наблюдателния кораб на японската Брегова охрана «Шинио мару»^[1]; който от вчера се търси, десет дни след като бе обявено, че е изчезнал с екипажа си от четиридесет души. Корабът изчезнал в същите идеални атмосферни условия, които преобладавали и при предишните произшествия.

Връзката с кораба била прекъсната, когато достигнал района на около 75 мили от източния бряг на Япония, където са загинали девет други кораба и 215 души. Само един от корабите — риболовен, който изчезнал трети по ред — оставил някакви следи от останки или тела.

Когато се узна, че сто четиридесет и четири тонният «Шинио мару» е изчезнал, страх обхвана всички близки риболовни села. Рибарите заговориха за някакъв «дявол», който дебнел край брега. Бреговата охрана е обявила този район за «специално опасна зона».

Днешният неочакван радиосигнал от хидрографския кораб съобщи на разтревожените търсачи, че само повреда в радиостанцията е била причина корабът да не установи връзка преди. Екипажът бил добре, а невредимият кораб се отправил под собствена пара към Урага, на 30 мили оттук, се казва в съобщението.“

Няколко части от Легендата за Морето на дявола ми се видяха интересни.

Първо, изглежда няма никаква загадка по отношение на „Кайо мару“, както подхвърлят няколко автори. Макар разбиването на кораб от подводен вулкан да е необичайно, то едва ли може да се смята за загадъчно.

Второ, едно сравнение на многобройните разкази за Морето на дявола показва, че те твърде много си приличат. Основната информация във всички тях, изглежда, идва от статиите на „Ню Йорк Таймс“ или от произведения, основаващи се върху тези статии. Явно никакво допълнително изследване не е правено.

Трето, единственият период от време, който се споменава, е от 1950 до 1954 г. Ако районът е бил толкова опасен, загадъчен и добре познат, защо нищо не е писано за него в продължение на 20 години?

Четвърто, в Легендата е променена хронологията при изчезването на „Кайо мару“. Според Легендата японското правителство се разтревожило, след като известен брой кораби изчезнали в Морето на дявола и изпратило „Кайо мару“, кораб с научно оборудване на борда, да изследва района. И тогава той бил потопен от вулкан! В същност „Кайо мару“ бил изпратен да изследва новия вулкан няколко години преди изчезването на другите кораби.

Пето, макар да се твърди, че девет кораба и много самолети са изчезнали, нищо специфично не се разправя за тях с изключение на „Кайо мару“.

С намерението да осъвременя информацията отпреди 20 години, изпратих голям брой писма до Япония и близките до нея острови и получих няколко отговора.

Посолство на Съединените американски щати, Токио, Япония, 31 октомври 1973 г.:

„Ние не сме чували нищо за Морето на дявола. Японската правителствена служба за морска сигурност (Бреговата охрана) ни уведоми, че те нямат данни за такова място и че върху техните карти на островите Иводжима и Маркъс (Минамитори) не е отбелязана опасна зона…“

Подобни отговори получих от Гуам, остров Уейк, Бонинските острови, от генералния консул на Япония в Лос Анджелос, от главнокомандуващия тихоокеанската флота на САЩ и „Хонолулу Стар-Булитин“ — те не знаят нищо и не са могли да намерят никаква информация за Морето на дявола, за някаква опасна зона в близост до Япония или за изчезнали кораби и самолети в този район.

Мистър Шигеру Кимура, редактор в научния отдел на „Асахи шимбун“ (вестникът с най-голям тираж в Япония), 30 октомври 1973 г.:

„Уведомявам ви, че в близост до Иводжима няма район,

наречен Морето на дявола. Но през септември 1952 г. там е станало силно изригване на подводен вулкан, наречен Миоджиншо… Един хидрографски кораб, «Дайго Кайо мару», който бе изпратен от японското правителство в морето, е потънал от изригването и 31 души на борда загубили живота си. И досега Миоджиншо се активизира периодично. Неотдавна… друг подводен вулкан изригна близо до Миоджиншо… Той все още е активен.

Общо казано, районът в съседство с тези вулкани се смята за опасен, но след трагедията с «Дайго Кайо мару», няма друг потънал кораб в близост до вулканите. Така че ние не смятаме този район за Море на дявола.“

На 18 ноември 1973 г. мистър Кимура ми писа отново: „Прегледах всички статии на «Асахи шимбун» за инциденти с кораби от 1954 до 1955 г., но не успях да намеря нито една статия, в която да е използвано името Море на дявола. Поради това смятам, че статията в «Ню Йорк Таймс» за Морето на дявола е написана въз основа на някакво недоразумение. През 1954–1955 г. Япония не беше богата страна, така че много риболовни кораби нямаха радиопредаватели или притежаваха съвсем примитивни устройства. Когато такъв кораб се повреди или потъне, той сякаш изчезва внезапно. Такива изчезвания на кораби са ставали във всички морски райони около Япония. В действителност не можем да посочим нито един определен район, който да е бил по-опасен или от който рибарите да са се страхували специално…

Имало един кораб, наречен «№ 2 Тосуи мару» (за който се съобщава в статията на «Ню Йорк Тайме» от 30 септември 1952 г.), който изчезнал веднага след катастрофата с «Кайо мару». Но корабът просто получил повреда в двигателя и бил намерен и спасен на 30 септември… И в този случай корабът не притежавал радиопредавател, така че екипажът не можал да изпрати SOS.“

Ясучика Оно, офицер за свръзка при Службата за морска сигурност, Токио, 10 януари 1974 г.:

„Що се отнася до изрезката от вестник (статията в «Ню Йорк Таймс» от 1955 г.), приложена в писмото ви, опасявам се, че в нея има няколко недоразумения и обърквания. Най-напред в статията се твърди, че девет кораба са изчезнали загадъчно в продължение на пет години в района на рифа Миод-жиншо. Но от нашата документация личи, че «Кайо мару № 5» е единственият хидрографски кораб, загинал в този район. По отношение на вашия въпрос — «смята ли се… районът все още за опасен?» — можем да кажем, че от обявяването на «опасната зона», направено през 1953 г. в нашето «Предупреждение до моряците», районът си остава опасен и до днес. Моряците са предупредени да не се доближават на повече от 10 мили до рифа Миоджиншо поради възможността от подводна вулканична дейност.“

С чувството, че Легендата за Морето на дявола все пак се основава на някакъв факт, продължих търсенето и на края намерих някой, който бе чувал името Море на дявола.

Неподписано писмо от „Майничи Дейли Нюз“ (Токио), 26 декември 1973 г.:

„Морето на дявола… е псевдоним на района, отдалечен на около 70 мили от източния бряг на Япония, (наречен така) от рибарите. Броят на изчезналите или потънали кораби в други райони, като например Вътрешното море (Сето Найкай)… е много по-голям, отколкото в Морето на дявола. По-специално Морето на дявола не е единственият опасен за кораби район край Япония.

Работещите в отдела «Охрана и спасяване» на Службата за морска сигурност в Токио и Йокохама заявиха също така, че те не наричат района Море на дявола, нито го определят като «специално опасна зона».

Районът не представлява някаква специална опасност в сравнение с други райони. През лятото той е безопасен с изключение на ураганите, а през зимата там понякога има големи вълни.“

Макар Ройтер, информационната агенция, която доставила статията на „Ню Йорк Таймс“, да няма данни за източника на информацията, от „Майничи Дейли Нюз“ изпратиха следната статия от друг вестник, която наистина дава специфични факти за деветте загинали кораба. Изглежда, че основа за цялата история на Морето на дявола може да са били няколко статии, появили се в японските вестници през януари 1955 г.

„Йомиури шимбун“, 14 януари 1955 г.^[2] МОРЕТО НА ДЯВОЛА, КЪДЕТО ЗАГИНА „ШИХИО МАРУ“

ДЕВЕТ КОРАБА, ЗАГИНАЛИ ЗА ПЕТ ГОДИНИ ПРИЧИНИТЕ ОСТАВАТ НЕИЗВЕСТНИ

„От 4 януари 1955 г., когато била прекъсната връзката по радиото с риболовния кораб «Шихио мару», търсенето продължава. Повече от десет дни съдбата на четиринадесет души от екипажа остава неизвестна. Приблизителното местоположение на изчезването е на около 30 мили югоизточно от остров Микурадзаки. През последните пет години около девет риболовни кораба са изчезнали и този район започнал да се нарича Морето на дявола.^[3]

Предполага се, че тези риболовни кораби са изчезнали поради силния вятър, големи вълни или повреди в двигателите…

През септември 1952 г. изчезва хидрографският кораб «Кайо мару». Оттогава районът се смята за опасен. Тъй като никакви тела не били намерени и били видени само малко останки, предполага се, че липсващите кораби са били потопени в дълбоки води от силно вълнение. Тъй като сезонът на мусоните не бил настъпил, причините за изчезването на корабите са напълно неизвестни, но се носи слухът, че то може да се дължи на някаква неизвестна сила, свързана с «Атомната ера». Гибелта на «Шихио мару» бе напълно неочаквана, тъй като той беше достатъчно добре съоръжен, за да оцелее при всякакви непредвидени затруднения.^[4]

По-надолу даваме списък на корабите, изчезнали в района през последните пет години:

1. 4 април 1949 г., «№ 1 Гуро Сио мару», 145 тона, 23 души екипаж, изчезнал близо до островите Огасавара Гунто (Бонинските острови).

2. 21 април 1949 г. «№ 2 Гуро Сио мару», 24 души екипаж, изчезнал, след като отплавал от пристанището на Мияке.

3. Юни 1952 г. «Чио Хуку мару», 66 тона, 29 души екипаж, изчезнал на 120 мили източно от остров Микурадзаки, след като изпратил сигнал за бедствие SOS.

4. 24 септември 1952 г. «Кайо мару», изчезнал близо до остров Микурадзаки. Намерени били останки.^[5]

5. 6 януари 1953 г. «Шин Шей мару», 62 тона, 17 души екипаж, изчезнал близо до остров Сумисуджимо.

6. Февруари 1953 г. «Гуро Шио мару», хидрографски кораб, 145 тона, 18 души екипаж, изчезнал на изток от остров Нишино.

7. 25 септември 1953 г. «Фу Я мару», 189 тона, 26 души екипаж, изчезнал близо до остров Миякедзаки.

8. 10 октомври 1953 г. «Шей Шио мару», 190 тона, 25 души екипаж, изчезнал на 20 мили източно от остров Микурадзаки.

9. Декември 1953 г. «Ко Дзи мару», 150 тона, 22 души екипаж, изчезнал източно от Иводжима.“

Няколко заключения могат да се извлекат от информацията, изпратена от Япония:

За два от деветте кораба има някакви данни. „Кайо мару“ бил потопен от изригването на вулкан или приливна вълна, а „Шио Хуку мару“ потънал, след като изпратил сигнал за бедствие SOS.

Другите седем кораба изчезнали в продължение на четири и половина години между април 1949 г. и октомври 1953 г. Те не са изчезнали в малък, ограничен район, а в морска площ от 750 мили между остров Мия-кедзаки и остров Иводжима.

Изчезналите съдове не били „големи товарни кораби с добри двигатели и радиостанции“, както се твърди в Легендата, а малки риболовни кораби от 62 до 190 тона. Според мистър Кимура от „Асахи шимбун“ съмнително е дали всички са имали радиопредаватели. Атмосферните условия не били идеални, както се твърди в Легендата, а точно обратното — авторите на японските статии смятат, че вятърът и вълнението са отговорни за гибелта на корабите.

Авторите на Легендата не знаят нито размерите на „Морето на дявола“, нито къде се намира. Някои пишат, че то е на 70 мили от източния бряг на Япония (коя част на брега?). Други го разполагат в близост до рифа Миоджин, който е на около 300 мили от брега. А други пък смятат, че се намира близо до Иводжима и Бонинските острови или на около 750 мили от японския бряг. Макар „Йомури шимбун“ да включва в списъка си кораби, изчезнали и в трите района, изглежда, че зоната, известна — поне през петдесетте години — като Морето на дявола, е между Япония и остров Миякедзаки. Четири от деветте кораба, за които се предполага, че са изчезнали в Морето на дявола, са били на няколкостотин мили от Миякедзаки.

Службата за морска сигурност издавала периодично „Предупреждения за моряците“, в които ги съветвала да не се приближават на повече от 10 мили до рифа Миоджин. Службата отказва въобще да е отправяла предупреждение за Морето на дявола.

Изчезването на няколко риболовни корабчета не впечатлява хората, познаващи океана. Бялата книга на Службата за морска сигурност, публикувана в 1973 г. (изпратена ми от „Майничи Дейли Нюз“), показва, че край Япония през 1972 г. са изчезнали 471 риболовни корабчета, през 1970 г. — 435, а през 1968 г. — 521. Японците обаче не обвиняват за това магнитните аномалии, НЛО и някакви загадъчни сили, а съзнават, че загубите се дължат на нормалните опасности, срещани в океана.

Макар в част от Легендата да се твърди, че самолети редовно изчезват между Гуам и Япония, никаква специфична информация не е била представена в подкрепа на това твърдение.

Изглежда, че Морето на дявола, което в САЩ е познато като двойник на Бермудския триъгълник, е почти напълно неизвестно в Япония. Цялата история се основава само върху гибелта на няколко риболовни корабчета преди двадесет години в ивица от 750 мили в океана за период от пет години. Но разказът е повтарян толкова пъти, че е започнал да се приема като факт.

Никой досега не си е направил труда да попита японците за тяхното Море на дявола. Трудно беше да се открие поне някой, който да си спомня да е чувал за него.