Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (47)

Май 1968
„Скорпиън“

„Скорпиън“, подводница с ядрени двигатели и 99 души екипаж на борда, нарушава радиомълчанието около полунощ на 21 май 1968 г., за да съобщи, както е обичайно, на своята база в Норфък координатите си. Тогава тя се намирала близо до Азорските острови и плавала към базата си от Средиземно море, където била включена в състава на Шести американски флот. Когато не пристигнала навреме, започнало масово издирване, но нито следа от нея не била открита. Официално я вписали като „загинала“.

Пет месеца по-късно изследователският кораб „Мизар“ открил и фотографирал разбит корпус на 400 мили югозападно от Азорските острови, за който се смята, че е подводницата „Скорпиън“. Той се намирал на дълбочина над 3000 метра. Военноморските сили не успели да определят причината за гибелта, но моряците-ветерани от района знаят, че курсът на обречената подводница минавал през ползващия се с лоша слава Бермудски триъгълник.

Отначало съществувала надеждата, че командирът на „Скорпиън“, капитан трети ранг Слатъри, е забавил приближаването си през плитките води на континенталния шелф заради бурята и вълните с височина до шест метра, които бушували в района. Когато надеждите изчезнали, започнало търсене на оцелели моряци и останки и била назначена следствена комисия, която да разследва случая.

На 29 май самолет на Военноморските сили, летящ край Норфък, уловил радиосъобщение, придружено от кодовото наименование на „Скорпиън“, но се установило, че то е фалшиво. Корпусът, открит на 100 мили от Норфък, се оказал, на подводница, потопена през Втората световна война. През юни Военноморските сили уведомили семействата на моряците, че подводницата се смята за погинала, но че търсенето ще продължи.

Дълбочината, на която „Скорпиън“ можела да се потапя, била ограничена, тъй като подобренията по сигурността, препоръчани след гибелта на „Трешър“ през април 1963 г., били завършени само частично. Подводницата се смятала за достатъчно сигурна, макар да се оспорвало дали редовната система за изплаване на повърхността е достатъчна, а се знаело, че системата за изплаване по спешност е дефектна и не действува. Подводницата се сблъскала с един шлеп в Неапол, но при прегледа се установило, че няма повреди.

Когато през юни броят на издирващите кораби бил намален, списание „Нюзуик“ съобщило, че Военноморските сили притежават записи от подводните устройства за улавяне на звуци, които записвали смачкването на корпуса на 21 май на около 450 мили югозападно от Азорските острови. Министерството на отбраната продължило да пази мълчание, когато „Нюзуик“ съобщило, че Военноморските сили претърсват района с фотографски съоръжения. През октомври адмирал Мурър разкрил, че океанографският изследователски кораб „Мизар“ е фотографирал част от корпуса на 400 мили югозападно от Азорските острови, но че е малко вероятно да се извадят някои останки. Следствената комисия се събрала отново, за да разследва въпроса по-нататък.

„Аризоуна Рипъблик“, 1 февруари 1969 г.. с.1: ВАШИНГТОН („Уошингтън Поуст Сървис“)… Военноморските сили разкриха, че една седемчленна следствена комисия не е успяла да намери обяснение за гибелта на „Скор-пиън“, която потъна през май…

Досега единствените данни за „Скорпиън“ идват от снимките, направени с подводни камери от изследователския кораб „Мизар“.

В незасекретената част от разследването, която бе публикувана вчера, Военноморските сили заявяват, че отпадат две възможни причини за потъването:

Натъкване на подводен хребет, издигащ се от океанското дъно, или повреда в ядрения енергиен агрегат на подводницата.

Уточнява се, че в района, където подводницата е потънала, няма подводни хребети и в съобщението се заключава, че след като са изслушани показанията на специалисти, може да се отхвърли възможността причина за катастрофата да е повреда в ядрения агрегат.

Комисията също смята, че „гибелта на «Скорпиън» не може да се припише на забавеното завършване на цялата програма за сигурност на подводницата“…

В съобщението се казва: „Комисията не е открила каквито и да са доказателства, които да сочат към престъпни намерения или саботаж.“

Комисията също не открила никакви доказателства, които да подкрепят версията за възможно сблъскване с друга подводница или с кораб, защото „никакъв американски кораб не е съобщил за такова сблъскване, нито е съобщено нещо подобно от кораб на друга нация“.

В целия доклад Военноморските сили изтъкват, че екипажът бил много опитен и стабилен и би реагирал бързо на всякакво извънредно положение.

„Нахлуването на вода обикновено бързо се отстранява от добре обучения и опитен екипаж на «Скорпиън»“, се казва в доклада.

„Макар снимките да не дават указания, че гибелта на подводницата се дължи на експлозия на торпедо, се казва в доклада, Комисията разгледа тази възможност.“

На снимките, направени от „Мизар“, се вижда, че надстройката на подводницата е невредима, но е полегнала встрани на повече от 30 метра от носовата част на „Скорпиън“.

Макар потъването на „Скорпиън“ често да се смята за брънка от тайните на Бермудския триъгълник, катастрофата станала много по-близо до Африка и Португалия. Подводницата „Трешър“, която също понякога се споменава във връзка с Бермудския триъгълник, потънала на 220 мили източно от нос Код на 10 април 1963 г. Разбитият й корпус бе намерен няколко месеца по-късно от батискафа „Триест“.

Разследването от конгреса показва, че вероятната причина за катастрофата е повреда на водопроводна тръба в машинното помещение.

Няколко други подводници са изчезнали напълно и извън Бермудския триъгълник. Няколко месеца преди загубата на „Скорпиън“ две подводници — френската „Минерва“ и израелската „Дакар“ — изчезнаха в Средиземно море. И от двете не бе открита никаква следа.

Две години по-късно френската подводница „Евридика“ изчезна на няколко мили от мястото, където бе потънала „Минерва“. Макар една геофизическа лаборатория да бе записала силна експлозия и по-късно „Мизар“ да намери голяма секция от подводницата, причината за катастрофата не можа да се установи.

Подобно на други скъпо струващи машини, ядрената подводница може да загине поради повреда на сравнително евтина част. През март 1973 г. подводницата „Грийнлинг“ на Военноморските сили на САЩ, която плавала край Бермудските острови, се потопила на много по-голяма от нормалната за нея дълбочина, но успяла да се завърне в пристанището си, когато открили навреме грешката. Един от моряците твърдял, че подводницата се намирала само на 60 метра от дълбочината на смачкването й, около три мили (5560 м). Едва избягнатата трагедия, която почти постави в морската история „Грийнлинг“ наравно с „Трешър“ и „Скорпиън“, била причинена от неизправен дълбокомер. Той без малко щял да приобщи подводницата към Легендата за Бермудския триъгълник.