Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (45)

Януари 1967
Черната седмица

През една „черна седмица“ на януари 1967 г. три самолета с опитни, загрижени за безопасността пилоти и общо осем пътника изчезват по време на къси полети при добри атмосферни условия.

Първата жертва е товарен самолет „Чейс YC-122“, изчезнал при полет от 60 мили от Форт Лодърдейл до Бимини. Двумоторният самолет бил нает, за да се използва при снимането на филма на Лойд Бриджис „Незагиващите“. Hα северозапад от островите Бимини открили останки и маслено петно, раздалечени на няколко мили, но не успели да установят дали произхождат от изчезналия самолет.

Три дни по-късно две двойки излитат с „Бийчкрафт Боунанза“ от международното летище на Майами за кратка въздушна разходка до Флорида Кийс и обратно. Никой не ги е видял оттогава.

Три дни след това една двойка в нает самолет „Пайпър Апач“ изчезнала при едночасов полет от Сан Хуан, Пуерто Рико, до Сейнт Томас, Вирджинските острови.

И при трите случая имало добри атмосферни условия, не били изпратени сигнали за бедствие и не били намерени никакви останки.

„Чейс VC-122“

„Майами Хералд“, 12 януари 1967 г., с-Bl:

От Джон Нордхеймър. „Преустроен военен хидроплан от Втората световна война, използван при снимането на нов приключенски филм от Айвън Торс, е изчезнал в сряда на път за островите Бимини и четиримата души на борда му не са намерени.

…Двумоторният самолет излетял от международното ле-тище Холивуд във Форт Лодърдейл в 9 часа 25 мин. и повече нищо не се знае за него. Един издирващ самолет… около час по-късно видял в Гълфстрийм да плават останки на около 30 мили северозападно от островите Бимини.

«Видяхме варели за бензин, неразтворени парашути и парчета от самолета, но никакви оцелели хора», заяви Джон Моджъри, пилот на спасителния самолет.

По-късно било видяно голямо маслено петно на около 12 мили южно от плаващите останки — мястото, където самоле-тът явно се е разбил… Следобед хеликоптер на Бреговата охрана се завърна в базата Оупълока с останките, които успял да намери на местопроизшествието: жълточервен варел с вмес-тимост 208 литра, част от колесник и предпазен контейнер за кинофилми.“

Отделното маслено петно не е причина за загадъчност, тъй като по повърхността на океана им мно-го маслени петна от различни източници. Макар да открили мястото на катастрофата и останки от самолета, причината за разбиването му не била определена.

„Бийчкрафт Боунанза“

„Майами Хералд“, 18 януари 1967 г., с. В2:

От Робърт Риноу. „Във вторник бе обявена награда от 3000 долара за намирането на едномоторния самолет, който изчезна с четирима жители на Майами на борда. Надеждите… отслабнаха, когато Бреговата охрана не намери никакви следи от самолета след тридневно търсене…

(Самолетът «Бийчкрафт Боунанза») изчезнал, след като излетял в събота следобяд от международното летище на Майами. (Жителите на Майами) се отправили към Норт Кий Ларго и вероятно Маратон и възнамерявали да се върнат през Фламинго и южния Евърглейдс.

Въпреки ограничената видимост и дъжда три самолета на Брсговата охрана във вторник през целия ден обследваха район от 8000 квадратни мили между Майами и Кий Уест. Атмосферните условия провалиха плановете 12 самолета на Гражданската въздушна охрана да се присъединят към издирването… По-голямата част от претърсвания район се състои или от вода, или от блата, където останките от самолета трудно биха се забелязали от търсещите самолети.“

„Майами Хералд“, 21 януари 1967 г., с. В2: „Бреговата охрана продължи интензивното търсене на две двойки от Майами… В петък бе съобщено, че двойките обядва-ли в «Оушън Рийф Йот Клъб» в Кий Ларго. След като излете-ли отново, двигателят на самолета се повредил, се казва в съобщението…“

„Майами Хералд“, 22 януари 1967 г., с. В1, кол.4:

От Милър Дейвис. „Джон Росън, агент на Управлението за гражданска авиация, разпитвал… гости на «Оушън Рийф Клъб» в Норт Кий Ларго… дали си спомнят да са видели самолета «Бийчкрафт Боунанза»)… Един мъж и съпругата му, които ловели риба в морето, си спомнят малък синьобял самолет… Той излетял от пистата и съпрузите казали, че издавал неравномерен пукот, когато се отправил към морето… Ако е паднал във водата, «няма да е останал дълго на повърхността», заяви Росън. Самолетът не е конструиран така че да плава върху водата. Когато водите край острова се избистрят, районът ще бъде претърсен отново. Засега обаче Бреговата охрана официално прекрати търсенето.“

„Пайпър Апач“

„Майами Хералд“, 21 януари 1967 г., с.В2:

„Голям брой кораби и самолети се стекоха във водите край Пуерто Рико, за да помогнат при търсенето на дъщерята на американския посланик във Великобритания, нейния съпруг и техния пилот…

(Посланикът каза), че издирването на самолета и евентуално оцелелите изглежда «доста безнадеждно». Има известни данни, че самолетът може да е попаднал в лоши атмосферни условия по полета от 70 мили, който обикновено трае един час.“

„Майами Хералд“, 22 януари 1967 г., с.В1, кол.2:

От Джеймс Бюканън. "Как е възможно в една седмица (двама) предпазливи пилоти, техните самолети и (петимата им) пътници да изчезнат буквално във въздуха? Най-важният въпрос, който си задават отговорните ръководители на авиацията днес, е: „Можеха ли тези (седем) души да бъдат спасени чрез допълнителни предпазни мерки, взети преди катастрофите, и дали можеха да бъдат спасени след разбиването на самолетите?“

Отговорите за изчезването им може би никога няма да се узнаят. Но те вероятно се крият отчасти в… плановете за полета. Планът за полета, представян в Управлението на полетите, е прост документ, спасил живота на повече пилоти, отколкото може да се предполага. В него накратко се описва откъде ще излети самолетът, по какъв маршрут ще лети, за къде се отправя и което е много важно, кога ще стигне там. Ако даден самолет закъснее да стигне до местоназначението си с 15 минути. Управлението на полетите започва да го издирва…

„(Пилотът на самолета «Боунанза») заяви представител на Управлението на полетите в събота, «беше един от нашите най-непоколебими привърженици на безопасното летене. Той редовно посещаваше събранията, посветени на сигурността. Увещаваше другите пилоти да регистрират планове на полетите, където и да отиват.» Въпреки това (той) излетял за двучасов полет, без да каже на никого къде отива или кога да го очакват да се върне… Самолетът бил обявен за липсващ едва в 0 часа 35 мин. в неделя, повече от 12 часа след излитането му и 6 часа след времето, по което четиримата възнамерявали да се върнат в Майами.

«(Пилотът на самолета „Апач“) винаги попълваше план на полета», заявиха в Сан Хуан представители на Управлението на полетите. «Винаги с изключение на този път.» (Самолетът) бил обявен за липсващ едва девет часа след времето, определено за приземяване.

Във всеки от случаите, ако бяха попълнили планове за полета, издирването щеше да започне почти веднага след времето, определено за приземяване. Във всеки от случаите съществува възможността самолетът да е бил открит, преди да потъне във водата, или пътниците да бъдат спасени, докато се държат за останките…

Средната възможност (на спасителите) да открият липсващия самолет е изключително висока. При условие, че пилотът е дал план за полета.“

Също като при много други изчезвания, като например на самолетите „Стар Тайгър“ и „Стар Ариел“ и кораба „Марин Сълфър Куийн“, дългото забавяне, преди да започне търсенето, може би е допринесло да не се открие никаква следа от изчезналите самолети. При трите самолета, изчезнали през „черната седмица“ на януари 1967 г., мястото на катастрофата било намерено само в случая със самолета „Чейс YC-122“, при който търсенето започнало само минути, след като той закъснял.