Пол Ливайн
Адвокат в леглото (21)

21.
Пак с неговите глупости

— Сигурна съм, че господин Соломон ще дойде всеки момент, Ваша чест. Днес има страшни задръствания.

Виктория често извиняваше Стив, когато се явяваха заедно на дело. Сега, макар че бяха противници, продължаваше да го защитава.

— А-ха — съдия Гридли, с тога, беше на съдийската банка. Виктория — с идеална стойка — беше зад масата на обвинението.

Някои съдии можеха да те осъдят за неуважение на съда заради закъснение. Други налагаха глоби, петачка на минута, средствата отиваха за „Фонд Пица“ на нуждаещите се пристави. Но съдия Гридли изглеждаше забележително жизнерадостен, докато прелистваше притурката към някакъв таблоид, озаглавена „Сигурните залози на Лу“.

Вратата се отвори със замах и Стив влетя в залата. Изглеждаше така, сякаш току-що е минал на автомивка. Разрошена коса, потни петна по ризата, кожата покрай ушите му беше мораво червена. Оправи сакото си и затегна възела на вратовръзката, докато се провираше бързо през люлеещите се врати към масата на защитата.

— Добър ден, Ваша чест.

После притеснено се усмихна на Виктория.

— Какво ти се е случило? — попита тя.

— После. Давай да свършваме с това.

— А, господин Соломон ни удостои с присъствието си — любезно се обади съдия Гридли, без да вдигне поглед.

Стив леко се поклони.

— Моля за извинение, Ваша чест.

— Едно бързо допитване, преди да се заемем с иска на защитата — съдията затвори „Сигурните залози на Лу“. — Какви са залозите ти за „Флорида Стейт“ в Маями тази събота?

— По принцип не залагам срещу „Кейнс“ в Оранжевата купа — отвърна Стив.

— Мъдра политика — благосклонно отговори съдията.

— Но тези национални шампионати, изглежда, са вече в миналото. Бих заложил на „Ноулс“.

Съдията изръмжа одобрително и си отбеляза нещо върху притурката.

— Добре, господин Соломон. Вие сте на ред. Вдигнете парата на локомотива.

Преди Стив да успее да си отвори устата, Виктория заяви:

— Искът на защитата може да се окаже без значение, ваша чест. Нямах време да обсъдя това с господин Соломон, но обвинението иска да предложи споразумение.

— Чудесно. Винаги се радвам, когато мога да си разчистя календара. Двамата имате колкото време искате, докато аз проверя мачовете на Голямата конференция.

Съдията облиза палец и започна да прелиства вестника.

Стив прошепна на Виктория:

— Двама мъже ме нападнаха отвън.

— Какво! Кой?

— По-късно. Какво е това споразумение?

— Рей Пинчър го предлага.

— Сам?

— Не. Щатският прокурор го е помолил.

— Защото федералните разследват Движението за освобождение на животните? Или нещо друго? Друго разследване?

— Откъде знаеш?

Стив изпусна въздишка, която почти можеше да се види.

— Някой си играе с нас, Вик.

— Какво искаш да кажеш?

— Стрелбата е само върхът на айсберга. Федералните са замесени. Пинчър — също. Плюс двама мъже с линкълн с регистрация от Хилсбъроу Каунти. Голяма конспирация.

— Конспирация за какво?

— Не знам още, Вик. Божичко, не ми се цупи. Само допреди няколко минути бях отвлечен.

Тя подозрително присви очи.

— Истина е. Беше петминутно отвличане, но въпреки всичко…

— И съм сигурна, че си докладвал за това отвратително престъпление в полицията.

— Не още, но…

Тя въздъхна.

— Току-що ти направих предложение за споразумение. Клиентът ти е в ареста. Не искаш ли да го обсъдиш с него?

Стив се обърна към съдийската банка.

— Ваша чест, преговорите приключиха. Никакво споразумение. Делото влиза в съда.

Съдията въздъхна и отново сгъна подлистника със залаганията.

— Сигурен ли сте, господин Соломон? Струва ми се, че мостът под влака ви се клати.

— Сигурен съм, съдия.

— Така да бъде. Да чуем иска ви.

— Да, сър — отвърна Стив, след което прошепна на Виктория: — С хубав тоалет си днес.

— Благодаря.

— Откъде си го взела? От бутика на библиотекарките?

— Стив, какви ги вършиш?

— Загрявам. Пробно замахване — той й намигна и цъкна с език. — С този колан, дето си го препасала, изглеждаш много строга.

— Това е тоалет за съда. Как трябва да изглеждам?

— Не и като републикански сенатор от Канзас.

— Господин Соломон — подкани го съдията.

— Злоупотреба с власт! — избоботи Стив.

— Как така, господин Соломон?

— Или със служебно положение? Все ги бъркам. Обвинението трябва да бъде наказано заради укриване на доказателства от страна на госпожица Лорд. Става дума за отказ за сътрудничество. Прикриване. Тъмни сделки.

— Можете ли да бъдете по-конкретен, господин Соломон?

— Поисках да ми бъде предоставен достъп до всички документи, свързани с покойния Чарлс Дж. Сандърс, пенсиониран заместник-командир от Флота на САЩ. И какво ми даде отсрещната страна? Изцяло редактирано лично военно досие. Разквартировъчен билет — секретно. Командващ офицер — секретно. Мисии — секретни. Документите му за пенсиониране липсват.

— Ваша чест, дадохме на господин Соломон всичко, което ни дадоха от Военноморския флот. Може да се оплаче във Вашингтон.

— Ами записа от охранителните камери? — попита Стив. — Делфинариумът има охранителни камери на дока. Те могат да покажат точно какво се е случило между Гризби и Сандърс. Поискахме записите и не получихме нищо. Нула. Таратанци.

— Господин Соломон много добре знае, че системата е била повредена от токов удар седмица преди инцидента. Камерата не е работела.

— Също като при Ричард Никсън, съдия. Изтрити касети. Липсващи досиета. Прикриване на оневиняващи доказателства.

Виктория се извърна към Стив.

— Нищо не е изтрито. Нищо не е скрито. Ако имах нещо оневиняващо, щях да ти го дам веднага. Толкова си вбесяващ…

— Съдия, бихте ли помолили госпожица Лорд да се обръща към вас и да се въздържа от язвителни лични забележки?

— Язвителни забележки?!

— Лицето ти е цялото червено. Внимавай да не пръснеш колана.

— Ти си най-гнусният адвокат, с когото…

— Си спала?

— По дяволите, Соломон — изсъска Виктория.

— Ето пак почна, съдия.

В съдебната зала се разнесе пронизително изсвирване. Двамата се сепнаха и се обърнаха към съдията. Съдия Гридли спря да натиска копчето, с което издаваше сигнал досущ като парна свирка.

— Ударете спирачки и двамата. Стигате до гарата.

Виктория знаеше реда. Едно надуване на свирката означаваше „Намалете парата“. Две надувания — „Нито дума повече“. Три свирвания и отиваш на топло за неуважение на съда.

— Имате ли още аргументи, господин Соломон? Имам предвид правни аргументи.

— Не, Ваша чест. Ние искаме, не, ние настояваме, съдът да се произнесе с цялата си строгост и да свали всички обвинения заради непристойно поведение от страна на прокуратурата.

Стив си седна и Виктория се обърна към съдията:

— Ваша чест, просто не знам откъде да започна. Имам чувството, че цяло стадо плъхове ми гризат краката.

— Понеже обувките ти са прекалено тесни — прошепна Стив.

— Господин Соломон отправя обвинения без никакво основание. Трябва да бъде порицан и…

— Но са много хубави — продължаваше да я дразни Стив. — Нови ли си ги купила?

— Спестете си думите, госпожице Лорд. Искът на защитата за санкции се отхвърля. — Съдия Гридли се измъкна от тапицирания си стол и се запъти към вратата зад банката, като добави ходом: — А сега се сдобрете и се целунете.

Стив се приближи до масата на обвинението и се наведе през нея.

— Винаги изпълнявам нарежданията на съдията.

— Не, не ги изпълняваш — Виктория се извърна и започна да тъпче папките си в чантата.

— Стига, Вик. Нали знаеш, че това ми е номерът.

— И винаги е толкова забавно.

— Имаме различен стил. Може би затова се разбираме толкова добре.

— Сигурно.

— Според мен си малко раздразнела.

— Кой каза, че не бил забелязвал женските настроения?

— Ще те питам само едно нещо.

— Какво?

— Няма ли да има секс довечера?