Пол Ливайн
Адвокат в леглото (36)

36.
Приоритети

„Законите на Соломон:

11. Ако не можеш да удържиш на думата си пред любим човек, вероятно няма да задържиш и човека.“

— Нали говорихме преди един час? — агент Шепърсън беше ядосана.

— Току-що разбрах какво е направил Гризби — отвърна Стив. — Всъщност моят племенник ми помогна доста, но той винаги ме оставя аз да обера лаврите.

Стив спря на паркинга на ресторанта. След десет минути имаше среща с Виктория и Боби за вечеря. Но агент Шепърсън му беше дала номера на мобилния си и сега той й разказваше теорията си за двойната игра на Гризби.

— Гризби има една сграда, която нарича „лазарет“. Огромна метална барака, скрита е зад палмите и не се вижда. В нея има голям басейн за делфини с коридор, който води до канала. Според Боби именно там държи делфините. Ако извадиш заповед за обиск и намериш хора, можем да атакуваме мястото довечера.

— Сега? В събота вечер?

— Какво ти става, не ви ли плащат извънредни часове?

— Нямам право да искам заповед за обиск по-късно от сряда сутринта, камо ли да се обаждам на федерален съдия у дома събота вечер. Трябва да говоря с началниците си.

— Добре. Направи го веднага.

— И какво престъпление по-точно се предполага, че разследвам?

— Убийство като начало. Гризби е убил Сандърс.

— Не е под федерална юрисдикция. Знаеш го, Соломон.

— Какво ще кажеш за застрахователна измама?

— Излиза от правомощията на разследването ми. Не преследвам мъжа от парка с рибите.

Стив нямаше време да й обяснява, че делфините не са риби.

— Ти какво си, продавачка в „Мейсис“ ли си? Не е твоят щанд, а?

— Имаме процедури, Соломон. Имаме приоритети.

— Ето затова хората мразят правителството. И универсалните магазини.

— Спокойно, Соломон. Ще го свърша в понеделник сутринта, ще докладвам на оперативката. Не ме притеснявай дотогава.

Телефонът изщрака точно когато Стив я нарече с дума, която се римува с „бучка“.

Миг по-късно Виктория спря на мястото пред Стив и завъртя миникупъра до бордюра, без да се налага да дава на заден. Излезе от колата и Стив зачака да се отвори и другата врата. Но тя не се отвори.

„Къде е Боби?“

— Боби каза, че си му казал да си почива — рече Виктория. — Ставало дума за мача утре.

— Нямах предвид, че не трябва да идва на вечеря.

Седяха на една маса в ъгъла в ресторант „Сейнт Мишел“, романтично местенце в хотел от 20-те години на миналия век. Пианист свиреше популярно парче и гостите в елегантния салон в стил арт деко разговаряха шепнешком. Стив реши, че Виктория няма да изневери на себе си и ще си поръча печено бон филе в сос от меласа. Нямаше да докосне пържените парченца ананас и той щеше да омете и нейната чиния заедно със своето филе миньон в сос тартар. Боби обичаше рачешки кексчета, така че Стив остана учуден защо племенникът му беше отказал да дойде.

— Какво правеше Боби, когато излезе? — попита той.

— Ядеше сандвич със сирене и работеше на компютъра.

Стив каза само едно „а-ха“.

— Защо се тревожиш?

— Не знам.

— Казах на Боби, че ще се приберем рано и ще му донесем десерт.

— Той какво поиска? Тирамису или лимонов пай?

— Нищо. Каза, че не искал да прекалява със захарта.

Стив се замисли. Може би момчето просто се притесняваше за мача.

— Казах на Боби, че ще подава, и мисля, че леко се стресна.

— Как накара Айра Крейндлър да позволи на Боби да подава?

— Не съм още, но ще го убедя.

— Как? Знаеш колко е твърдоглав.

— Още ли държиш пистолета, който ти даде Пинчър?

— Сериозно, Стив. Не бива да даваш на Боби надежди, ако не можеш да ги изпълниш.

— Никога не давам на теб или на Боби обещания, които не мога да удържа.

— Притесняват ме методите, които използваш, за да удържиш на обещанията си.

— Дай да не се караме. Да се нахраним и да си вървим у дома, за да мога да поговоря с Боби.

Виктория взе менюто и го разгледа.

— Ще ти изям пържения ананас — побърза да каже Стив.

— Няма да си поръчам свинско филе. Ще си взема жълтоопашат спарид с къри сос.

— О!

— Не бъди толкова разочарован. Можеш да си поръчаш пържен ананас отделно.

— Не е това. Ставаш по-малко предсказуема.

— Това лошо ли е?

— Не знам.

— Хората порастват, Стив. Променят се.

— Стават прокурори.

— Не започвай с това. Разкажи ми всичко, което се случи днес.

— Нали вече ти го разказах.

— Само оттук-оттам. Започни отначало.

Стив се подчини. Денят беше пълен със събития.

Мей Линг го заведе до агентката от ФБР Констанс Шепърсън.

Агент Шепърсън се оказа приятелката на Наш — Пешън Конърси.

Сандърс се е срещал с Гризби два дни преди нападението и вероятно дълго преди това го е изнудвал.

Шепърсън не се намесила и се покрила, за да уличи „Хардкасъл“.

Боби смята, че делфините все още са при Гризби.

Виктория слушаше внимателно. За разлика от Стив, рядко прекъсваше. Обичаше да поглъща всяко късче информация и да я обмисля една-две секунди, преди да отговори. Този път чаша калифорнийско вино подпомогна процеса. Виктория каза, че имало вкус на череша и малина, с лек дъх на женско биле. Стив си помисли, че на вкус е като добро кианти, но той не беше експерт.

— Виж всичките връзки на Гризби със Сандърс — обобщи Стив. — Първият иск към застрахователите. Сандърс се появява в Делфинариума точно преди нападението. Гризби го причаква в засада с пушка. Обзалагам се, че мога да открия следа с пари от Гризби до Сандърс, която да докаже изнудването и да осигури мотив за убийство.

— Ами онези мъже от „Хардкасъл“, двамата с линкълна?

— Да? Какво имаш предвид?

— Гризби ги е преметнал и тях, така ли?

— Много ясно. Те са си мислели, че Сандърс е уредил всичко с Гризби. Че ще се погрижи да изглежда като нападение на природозащитници и в суматохата ще отмъкне делфините.

Виктория махна на сервитьора да й напълни чашата и каза:

— Знаеш ли, щом Боби се е сетил, че делфините са се върнали в парка, няма ли и те двамата да се сетят?