Пол Ливайн
Адвокат в леглото (39)

39.
Чучело

Не беше труп.

Беше чучело. Като тези, които използваха във флота при спасителни тренировки.

Боби се прехвърли през ниската стена, притисна се към една греда и се скри в сенките. Главата му опираше в тавана от нагъната ламарина.

Спънки и Мисти бяха някъде дълбоко в басейна. Чучелото се носеше по гръб. Господин Гризби държеше две дървени пръчки — приличаха на щеки за билярд, само дето бяха по-къси. Мъжът с каубойските ботуши и по-едрият му приятел го гледаха. Господин Гризби удари три пъти с пръчките и след секунда двата делфина изскочиха. Спънки сграбчи чучелото за глезена, гмурна се и го повлече надолу. Мисти остана на повърхността, правеше кръгчета, сякаш пазеше.

Секундите минаваха. Стана минута. Две минути. Ако чучелото беше човек, вече щеше да е посинял. След три минути господин Гризби наду свирката си. Спънки отново изскочи на повърхността, изхвърли чучелото на платформата и опръска тримата мъже.

„Добър начин да убиеш вражески саботьор“, помисли си Боби.

Или Чарли Ноавоно Лайното.

Господин Гризби бръкна в една кофа и хвърли две парчета сурова риба на делфините. Мисти изскочи от водата и направи цвик-цвик, Боби знаеше, че това означава „благодаря“. Звукът, който издаваше Спънки, приличаше повече на вой: освен че благодареше, той казваше, че още е гладен.

— Хубав номер — рече Каубойските ботуши.

— Но не съм сигурен, че струва един милион долара — допълни едрият. — И ние можем да ги дресираме тия рибоци.

— Дори и без Сандърс?

Гласовете им се носеха ясно над водата и отекваха в металните стени.

— Голяма работа. Ще наемем друг водолаз разузнавач — отвърна Каубойските ботуши.

— От централата не са особено доволни от случката със Сандърс — продължи другият.

— Казвам ви — обади се Гризби, — Сандърс работеше за федералните. Опита се да ме арестува.

— Глупости — изсмя се Каубойските ботуши.

— Ако Сандърс беше кука, щяха да арестуват теб, а не онова загубено хлапе — добави другият. — Както и да е, нямаш основание да ни искаш двойно. Знаем едно място в Доминиканската република. Шест делфина, дресирани до второ ниво.

Гризби се засмя.

— Опитайте да накарате делфин второ ниво да направи това.

Ритна чучелото във водата и започна да удря двете пръчки като барабанист в маршируващ оркестър. Спънки и Мисти сграбчиха чучелото за глезените, заплуваха в противоположни посоки и започнаха яростно да се хвърлят и обръщат. Чучелото се разкъса на две при чатала. Делфините развъртяха глави и изхвърлиха половинките на платформата.

— Божичко! — измърмори Каубойските ботуши.

Гризби се ухили на двамата мъже.

— Някой от вас да иска да поплува?

Големият се разсмя нервно.

— Ще се свържем с теб за цената. Трябва първо да се обадим в централата.

Гризби хвърли още две парчета скумрия на делфините — те се бяха изправили на опашките си и махаха с перки, сякаш сами си ръкопляскаха.

Свит в скривалището си, Боби трепереше от ужас. Това ли бяха най-добрите му приятели?

„Какво са направили с вас?“

Делфините започнаха да скачат. Състезаваха се, за да видят кой може да скочи по-високо. Спънки беше по-голям и по-силен, но Мисти имаше по-гъвкаво тяло. На третия скок стигнаха до гредите на тавана. В апогея на скока Мисти видя Боби, увисна неподвижно във въздуха за част от секундата и изсвири през ноздрите си. Не беше обичайният поздрав. Боби преведе звука като израз на тревога и страх, „Чужд!“

Двата делфина грациозно се гмурнаха във водата. След пет секунди се изстреляха обратно към него, този път още по-близо. Изсвириха едновременно. „Чужд!“ Звукът беше плашещ, значението на думата — още повече.

„Промили са ви мозъците ли? Превърнали са ме в Чужд?“

Делфините започнаха да се въртят в кръг и да плискат мъжете на платформата.

„Престанете, приятели! Опитвате се да ме издадете ли?“

— Нещо ги раздразни — Каубойските ботуши погледна към гредите и сложи ръка над очите си, за да не му блестят лампите на тавана.

— Сигурно прилепи — отвърна Гризби.

Боби стисна очи. Завладя го глупавата мисъл, че ако той не може да ги вижда, и те няма да го видят.

Опита се да се притисне още повече в процепа между двете греди. След секунда Спънки изскочи от водата и гръбната му перка плесна Боби по крака. Боби се сепна, плъзна се и възседна наклонената греда. Удари си чатала и изви от болка.

— Какво беше това, по дяволите?! — извика Каубойските ботуши.

И тримата погледнаха право нагоре.

— Кой е там?! — попита Гризби.

Боби се чувстваше така, сякаш кон го е сритал в топките. Болката беше толкова силна, че направо го заслепяваше. Зави му се свят и той се плъзна по дупе по наклонената греда.

И чу отдолу страшен звук. Щракането на пушка.

— Попитах, кой е там! Последен шанс или ще те напълня със сачми.

Главата му съвсем се замая, Боби загуби равновесие и се преметна. Увисна от гредата надолу с главата като маймуна.

— Какво е това, по дяволите? — едрият непознат посочи към гредите на тавана.

Боби опита да се залюлее и да се покатери отново на гредата, но нямаше сили.

Залюля се наляво.

Залюля се надясно.

Глезените му не издържаха и сградата сякаш се завъртя около оста си.

След секунда цопна във водата и с изненада откри колко е студена — и колко солена. След миг нещо го сграбчи за глезена.