Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (17)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Alexander der Grosse unter Verdacht, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Убийство в театъра

Издателство „Фют“, София, 2010

Немска. Първо издание

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

ISBN: 978-954-625-648-5

История

  1. — Добавяне

Действащите лица в драмата

Древна Македония се намирала в югозападната част на Балканския полуостров, на север от гръцката област Тесалия. Границите й не съвпадат с територията на днешната държава Македония. Някои учени допускат, че македонците са родствен на гърците народ, други смятат, че се различават от тях. Според древногръцки автори Александър Македонски разговарял с войниците си на език, различен от гръцкия. Самите гърци винаги смятали Македония за изостанала в културно и политическо отношение държава, чието население не се отличавало от варварите. Но през 4 в.пр.Хр. Македония се превърнала в най-голямата военна сила по това време и станала сериозна заплаха за гръцките полиси.

През 359 г.пр.Хр., след дълъг период на размирици и ожесточена гражданска война, на македонския престол се възкачил Филип II. След като укрепил властта си и създал силна централизирана държава, Филип започнал да разширява границите й, присъединявайки нови територии на изток и на юг.

През 338 г.пр.Хр. Филип спечелил при Херонея решителна битка с обединените гръцки полиси и с това сложил край на независимостта им.

Голямо значение за бляскавите победи на Филип имала проведената от него военна реформа, която превърнала армията му в непобедима военна сила. Главна ударна сила била тежката пехота — македонската фаланга. Фалангата се състояла от 16 000 до 18 000 тежковъоръжени воини, строени плътно един до друг в правоъгълник от 8 до 24 редици. Воините били въоръжени с меч, голям правоъгълен щит и дълги копия — сариси.

На върха на военните и политическите си успехи, Филип започнал да подготвя война срещу Персия. По същото време решил да ожени дъщеря си Клеопатра за епирския цар Александър и така да скрепи съюза си с него. По време на сватбените тържества в столицата Еге Филип бил убит от телохранителя си Павзаний. Убийството било извършено в театъра пред очите на хиляди зрители. Какви са мотивите, накарали Павзаний да забие меча си във Филип, не е ясно и до днес. Някои историци смятат, че телохранителят е бил лично оскърбен от царя и е бил толкова отчаян, че решил да си отмъсти, като го убие, въпреки че било сигурно, че той също ще бъде убит.

Други са на мнение, че Павзаний извършил това дръзко покушение, защото имал силни покровители, които са му поръчали убийството. Поне двама души имали интерес от отстраняването на Филип — неговата съпруга и царица Олимпия и синът им Александър.

Филип Македонски имал няколко съпруги, но само една от тях била царица, а нейните деца — престолонаследници. Отношенията между Филип и Олимпия не били добри. Известен с избухливия си нрав и грубостта си, царят постоянно заплашвал Олимпия, че ще я прогони от двореца и ще обяви някоя от другите си съпруги за царица.

Една година преди убийството Олимпия и синът й Александър наистина били отстранени от двора. По това време любима жена на Филип била Меда, от която той имал невръстен син. Вероятността Меда да стане царица, а синът й да наследи Филип била голяма. За да запази властта си, както и трона на държавата за любимия си син Александър, Олимпия имала интерес да предотврати идването на Меда в двореца. Убийството на Филип било решение на този проблем.

Олимпия и Александър били много близки помежду си. Обичта им била силна и дълбока. Затова много историци са на мнение, че ако убийството е било подготвено и поръчано от Олимпия, Александър не може да не е знаел. Въпреки това няма преки доказателства за участието на Александър в покушението срещу баща му.

Много от древните автори, например историкът Плутарх[1], сочат Олимпия като инициатор на убийството на Филип.

Сцена на тези драматични събития е тогавашната столица на Македония — Еге. Останки от града са разкрити близо до днешното малко селце Вергина, в Северна Гърция.

По времето на Филип Македонски Еге бил в разцвета си. Важен административен и търговски център, той бил богат град с многобройни храмове, дворци и голям театър. Предполага се, че градът е бил разрушен от римляните през 186 г.пр.Хр.

Разкопките по хълмовете на Вергина, които довели до откриването на древната македонска столица, започнали през 1861 г. под ръководството на френския археолог Леон Юзей. С течение на времето били разкрити основите на огромен царски дворец, богато украсен с мозайки и цветни мазилки. Предполага се, че това е била резиденцията на македонските царе до преместването на столицата в Пела.

Друга важна находка бил големият некропол с повече от 300 надгробни могили, някои от които датират още от 9 в.пр.Хр. Голяма част от намереното може да бъде видяно в музеите във Вергина и в Солун.

Но безспорно най-голяма сензация било откритието на гръцкия археолог Манолис Андроникос. През 1977 г. в царския некропол на Вергина той попаднал на неизвестна дотогава гробница. Много учени смятат, че тя е на Филип Македонски. В едно от помещенията е намерена златна урна с кремирани останки на мъж на средна възраст. След реконструкция на черепа било установено, че мъжът е раняван в областта на дясното слепоочие, а е известно, че по време на битка Филип е загубил дясното си око. Това дава основание да се предположи, че гробницата пази тленните останки на Филип.

След смъртта на Филип Македонски Александър се възкачил на трона и скоро след това започнали знаменитите му походи, продължили повече от десет години и превърнали Македония в най-голямата дотогава империя, а младият владетел с право заслужил името, с което останал в историята — Александър Велики. Александър бил гениален пълководец и необикновено смел воин, който спечелил възхищението и верността на своята армия.

През 323 г.пр.Хр., едва на 32 години, Александър умрял от треска във Вавилон. След неговата смърт се разразила борба за трона. Приемниците на Александър, наречени диадохи[2], започнали ожесточена война[3] помежду си и в резултат на междуособиците империята започнала да се разпада. В разгара на това съперничество били убити съпругата на Александър, невръстният му син и майка му Олимпия.

Съдбата на Меда и нейния син е неизвестна и до момента. Името й повече не се споменава никъде.

Що се отнася до телохранителя Павзаний, няколко дни след убийството на Филип той бил заловен и екзекутиран. Единственият човек, който със сигурност знаел защо е убит Филип Македонски, не надживял дълго своята жертва.

Бележки

[1] Плутарх (45-125/7 г.) — древногръцки историк, един от жреците на Делфийския оракул. — Б.пр.

[2] диадохи (от гр. „приемници“) — пълководци, които след смъртта на Александър Велики водят помежду си ожесточена борба за власт и територии. — Б.пр.

[3] войни между диадохите — войни за власт между пълководците на Александър Македонски. Имало е общо 6 такива войни, които продължават повече от 4 десетилетия. — Б.пр.

Край
Читателите на „Убийство в театъра“ са прочели и: