Фабиан Ленк
Тайната на Тутанкамон (9)

Тъмницата

Леон, Ким и Юлиан седяха, плътно притиснати един до друг. Не бяха изпитвали толкова силен страх. Това беше истинска игра на живот и смърт, в която правилата определяше Сет, богът на злото.

След известно време децата се поуспокоиха. Вече не чуваха никакви гласове и се осмелиха да се надигнат.

— Конниците ще ни търсят — притеснено предположи Юлиан. — Ще ни преследват и ще се опитат да ни убият! Дали да не се върнем обратно в Зибентан!

— Не! — отвърна Леон. — Не и след всичко, което се случи. Трябва да заловим убийците на Тутанкамон и да разберем какво се е случило с Хериуф и Ити!

Юлиан се съгласи със свито сърце. От една страна, и той знаеше, че да се върнат, значи подло да избягат. От друга страна обаче, този път си имаха работа с безскрупулни хора, които няма да се поколебаят и секунда дали да ги убият.

— Има само още едно място, където бихме могли да се скрием — тихо каза той. — При Камоз. Освен това му обещахме да го информираме за всичко.

 

 

Половин час по-късно вече бяха пред красивата къща на лекаря. Не след дълго Камоз се отзова на настойчивото им чукане и ги пусна да влязат.

Изпълнен с ужас, той изслуша разказа им.

— Намирате се в голяма опасност — каза лекарят накрая. — Можете да останете при мен. Ще се погрижа да не ви се случи нищо лошо. Аз също имам новини и за щастие, те са по-добри от вашите. Ити е жив!

— Къде е? — в един глас попитаха тримата приятели.

— Тази вечер чух на пазара, че Ити е хвърлен в тъмницата на двореца.

— Но няма как да си сигурен? — отбеляза Юлиан.

— Да, така е — отвърна Камоз.

— В такъв случай трябва да разберем дали е вярно — предложи Ким. — Най-добре ще е да го направим веднага.

Камоз разпери ръце в недоумение:

— Нали не искате да тръгнете към тъмницата посред нощ?

Ким се засмя:

— А защо не? Тази неизвестност е толкова мъчителна. При това най-вече за теб, не съм ли права?

Лекарят въздъхна:

— Така е. Възхищавам се на смелостта ви. Улиците на Тива са много опасни нощем.

— Ние сме четирима — отвърна Ким, но след като хвърли бърз поглед към котката, се поправи. — Петима, исках да кажа, разбира се. Така че нищо не може да ни се случи. Освен това трябва да направим всичко, за да спасим Ити. Само тогава той ще може да ни каже нещо повече за странната сянка, която е видял на местопрестъплението.

Камоз решително сви юмруци:

— Така е, в името на Хатор. Да тръгваме веднага!

 

 

Групата бързо прекоси нощния град. Ким се оказа права — не срещнаха никого, с изключение на един пиян, който ги попита за пътя към Нил. Най-вероятно искаше да се хвърли в хладните води, за да избистри главата си.

— Не забравяй за крокодилите — посъветва го Камоз. — В противен случай съвсем скоро може да се окажеш без глава.

Това предупреждение се стори изключително смешно на мъжа, който с гръмогласен смях изчезна в посоката, която му посочи Камоз.

Най-после стигнаха до тъмницата — невзрачна ниска сграда в задната част на двореца. Тя имаше един-единствен вход, пред който на пост стоеше пазач, въоръжен с копие.

Докато останалите обмисляха какво да направят, Ким нехайно се приближи към войника.

— Е, не е ли малко скучно тук? — попита тя, усмихвайки се сладко.

Пазачът вдигна рамене:

— Е, да, но пък работата е спокойна! А аз обичам нощта. Единственото, което ми липсва, е нещо за пийване. Днес е ужасно горещо. За съжаление не мога да напускам поста. А ти защо се шляеш толкова късно насам? Отдавна трябваше да си вкъщи.

В този момент към тях се приближиха Камоз, Юлиан и Леон.

— Всичко е наред — каза лекарят. — Момичето е с мен. Кажи, знаеш ли случайно кой е в момента в тъмницата?

— Естествено — гласеше отговорът. — Не са чак толкова много.

Камоз пристъпи съвсем близо до часовоя.

— Търсим един млад мъж — прошепна той. — Трябва да разберем дали не е в този затвор.

— Нямам право да споменавам имена — рязко отвърна пазачът. — Елате утре сутрин и попитайте съветника.

Лекарят тихо простена. След това посегна към наметката си и извади оттам нещо, което проблесна на лунната светлина:

— Може би това ще ти поразвърже езика?

Пазачът хвърли бърз поглед към дебена:

— Е, това, разбира се, е друго нещо! — каза той малко по-приветливо.

— Името Ити говори ли ти нещо? — продължи да разпитва Камоз.

— Ити? Нека да помисля малко. Хм, може би ще мога да се сетя нещо…

— Е, добре — сърдито възкликна лекарят и даде на пазача още няколко дебена.

Лицето на стража се проясни.

— А, сетих се вече. Този Ити е тук от вчера. Или завчера… Не съм сигурен откога, но е тук.

— Жив ли е?

— Да — каза пазачът. — Все още…

— Какво искаш да кажеш? — остро попита лекарят.

— Искам да кажа, че утре ще умре. Осъден е на смърт.

— Но това е невъзможно — възкликна Камоз. В гласа му се долови отчаяние. — Синът ми не е направил нищо!

— А, той ти е син. Затова било значи цялото вълнение — невъзмутимо отвърна пазачът. — Всички казват, че са невинни.

— В какво точно е обвинен? — намеси се Юлиан.

— Предателство — безучастно отвърна пазачът. — А това се наказва със смърт.

— Кой е произнесъл тази присъда? — искаше да знае Юлиан. — Ейя ли?

Часовоят поклати глава и се засмя:

— Не знам.

Камоз внезапно тръгна към него, хвана го за раменете и го раздруса.

— Не ти вярвам! Искаш още дебени, презрян кожодер!

Пазачът грубо изблъска лекаря назад и насочи копие към него:

— Не ме пипай! — избоботи той. — Иначе и ти ще се окажеш в килията!

Леон, Ким и Юлиан издърпаха Камоз при себе си.

— Престани — помоли го Ким. — Това няма да помогне. Сега поне знаем, че Ити е жив.

Камоз погледна момичето. В очите му имаше сълзи:

— Да, но след няколко часа ще е мъртъв.

Ким притеснено замълча. Трябваше да предприемат нещо, при това бързо. Какво обаче? Тя с надежда погледна към Леон и Юлиан. Леон подръпна ухото си и се замисли.

— Трябва да спасим Ити от затвора! — каза Леон.

— И как ще стане това, как ще минеш през часовоя? — попита Леон.

Леон щракна с пръсти:

— Дойде ми една идея!