Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geheimns um Tetanchamun, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Тайната на Тутанкамон

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

Издателство „Фют“, София, 2009

ISBN: 978-954-625-561-7

История

  1. — Добавяне

Законът на мълчанието

Леон хвърли отчаян поглед към приятелите си. В очите на Юлиан се четеше примирение. Къде ще ги отведат? В тъмницата ли? При Камоз? Може би той ще им даде съвет или ще им посочи изход? Едва ли. Бяха стигнали до края на пътешествието си, а заедно с това и до края на живота си.

Децата отчаяно пристъпваха по мраморния под. Стените на дългия коридор бяха украсени с изображения на различни богове — най-често се виждаше Тот[1], богът на писмеността и науката, с глава на павиан. Заведоха ги в някаква канцелария, вратите й бяха отворени и оттам се чуваше мърморене. Един чиновник с дъска за писане мина покрай тях и любопитно ги погледна:

— А, това е Ити! — извика той и в гласа му се четеше изненада, примесена с едва прикрит гняв.

— Затваряй си устата — просъска гневно Анхесенпаамон.

Чиновникът ниско се поклони:

— Моля за извинение, царице, но се радвам да видя Ити вързан — измами ме на карти.

Анхесенпаамон махна с ръка:

— Ако нямаш какво повече да кажеш…

— Чие име чувам, в името на Амон? — чу се леден глас от една стая.

Главите на приятелите мигновено се обърнаха натам. От стаята излезе едър възрастен мъж. Беше съветникът Ейя, облечен в белите си одежди, върху които беше изобразена богинята Маат!

Леон се опита да си освободи устата. Какво не би дал да можеше да говори! Щеше да разкрие всичко и тогава щяха да са спасени. Но кърпата здраво запушваше устата му. С всички сили той хапеше плата, надявайки се да го разкъса.

— Не се безпокой… това са само няколко задържани — небрежно подхвърли Анхесенпаамон, докато пръстите на лявата й ръка здраво стискаха папируса.

Съветникът не й обърна внимание.

— Е — каза той, докато обикаляше приятелите. — Едва ли става дума просто за някакви задържани. В противен случай нямаше ти да се занимаваш с тях. Както виждам, става дума за тези, които търсим дни наред.

tajnata_na_tutankamon_arestuvani.jpg

Леон хвърли умолителен поглед към съветника, но той не му обърна внимание. Момчето усети вкуса на кръв в устата си. Очевидно кърпата беше разранила ъгълчетата на устните му.

Анхесенамон реагира нервно:

— Може и така да е. Скоро ще стане ясно. Остави това на мен, а ти се върни към задълженията си.

Съветникът повдигна вежди:

— Кога да се върна към задълженията си, ще реша аз — твърдо изрече вторият по власт мъж в империята. — Аз изпълнявам само заповедите на фараона.

— Фараонът е мъртъв — мрачно отвърна Анхесенпаамон.

— Което не означава, че ти ще заемеш мястото му и че можеш да ми нареждаш — високомерно отвърна Ейя.

В очите на Анхесенпаамон блесна ярост, но тя не отвърна нищо.

Това беше грешка в този дуел за власт, разиграл се в коридора на двореца.

— А сега тръгвайте! — извика тя на войниците. — Отведете Ити и останалите в тъмницата.

— Не бързай толкова — спря я съветникът. — Искам да задам няколко въпроса на Ити.

— Ще му ги зададеш по време на процеса — отвърна Анхесенпаамон.

Съветникът се поколеба:

— Добре — каза той и се приближи към вдовицата. — Но ти отговаряш и косъм да не падне от главите им, докато са в ареста.

Анхесенпаамон престорено се засмя:

— Разбира се, че нищо няма да им се случи.

„О, не!“, ужасено си помисли Леон. Ако се окажат в тъмницата, това означава, че са мъртви!

В този момент усети нещо топло и меко около краката си. Кия! Котката незабелязано ги беше последвала в двореца и сега безшумно се втурна към Анхесенпаамон, която бавно се отдалечаваше.

— Пак това проклето животно — извика един от стражите.

Кия скочи. Точно в този момент Анхесенпаамон се обърна. Тя изкрещя, като видя съскащата котка да лети към нея и вдигна ръце, за да се предпази. Кия използва това и грабна папируса от ръцете й. След това леко се приземи на твърдия под, втурна се към Ейя и остави папируса пред краката му.

tajnata_na_tutankamon_kotkata_napada.jpg

Минаха няколко секунди, преди някой да каже нещо. Всички бяха изненадани от атаката на Кия. Приятелите се спогледаха и в сърцата им се промъкна слаба надежда.

Анхесенпаамон първа се съвзе от уплахата.

— Дай ми папируса, Ейя! — извика тя.

Съветникът подигравателно се засмя:

— Имам чувството, че този папирус е изключително важен — каза Ейя и разви пергамента. — Най-високопоставеният чиновник в империята трябва да знае съдържанието му. О, виждам, че писмото е предназначено за Шупилулиума. Писмо до най-големия ни враг… много интересно!

— Неее! — извика Анхесенпаамон и се хвърли към съветника, но не отиде далеч — Ким й подложи крак, царицата се спъна и падна.

Един от войниците поиска да хване Ким и да я удари, но съветникът го спря.

— Остави момичето! — разпореди съветникът и продължи да чете.

— Не заповядвай на моите хора! — ядоса се Анхесенпаамон. — А сега незабавно ми върни писмото!

Съветникът се наведе към писмото и очите му бързо пробягаха по написаното:

— Хванете царицата! Тя е предателка! — извика той.

В първия момент войниците се поколебаха, тъй като не знаеха на кого да се подчинят. Тогава Ейя започна да чете писмото на глас. Само след минута войниците разбраха на чия страна трябва да застанат.

— Не ме докосвайте! Посягате на царицата си! — извика вдовицата, но войниците вече я държаха здраво.

Съветникът даде знак на един от служителите си и той развърза приятелите и махна кърпите от устите им.

— Мисля, че трябва да си поговорим — каза Ейя и се засмя. — Особено след като вашата невероятно умна котка ни помогна да разкрием истината за цялата история.

Кия се затича към Ким и скочи в ръцете й. Момичето я погали и с благодарност се взря в зелените й очи:

— Огромни благодарности, Кия — прошепна Ким и почти се разплака.

— Писмото беше на път към Шупилулиума — съобщи Юлиан и подробно разказа на съветника всичко. Ити сподели как е видял до леглото на фараона дългокоса фигура със съд с ароматни масла. Когато свърши, съветника имаше много замислен вид.

— Какво ще кажеш за всичко това? — тихо попита той Анхесенпаамон.

В погледа на царицата се четеше твърдост:

— Ако се бях омъжила за някой от хетските принцове, нашите две империи щяха да се обединят и тогава никой нямаше да може да ни победи!

Ейя саркастично се разсмя:

— Колко си лековерна! На хетите не може да се вярва. Подадеш ли им ръка, те веднага ще я отсекат! — съветникът се замисли, после присви очи и продължи: — Мисля, че става дума за друго. Ти си прекалено умна, за да не отчетеш тази опасност. Не, Анхесенпаамон, ти се опитваш с всички средства да запазиш властта си. Ако трябва, ще застанеш дори на страната на най-големия ни враг! Какво ще стане със страната ни, на теб ти е напълно безразлично. Важното е да останеш на трона!

Анхесенпаамон наведе глава и не отвърна.

— Нямаш какво да кажеш, нали? — продължи Ейя. — Аз обаче имам още един въпрос. Ти ли беше човекът, приближил се до Тутанкамон и когото Ити е видял да се отдалечава с тежката ваза с благовонни масла в ръка?

Вдовицата кимна.

Да, помисли си Ким, вазата, която видяха сред погребалните дарове на Тутанкамон, наистина е била оръжието на убийството!

— Ти ли уби съпруга си? — смаяно попита Ейя.

Кимването се повтори.

— Всички в двореца ме обвиняваха, че нямам наследник, включително и съпругът ми. Той ме заплаши, че ще ме изгони от двореца… Но проклятието е тегнело и върху него. Въпреки младостта си, той беше много болен мъж — продължи Анхесенпаамон.

Съветникът обаче я прекъсна:

— Не желая повече да слушам! Ти си искала да останеш на власт и затова си извършила това безмилостно убийство! Изведете тази жена, не искам да я виждам повече!

Стражите хванаха младата жена.

— Мога ли да попитам нещо Анхесенпаамон? — обади се Юлиан. Ейя кимна. — Защо твоите хора бяха изрисували знака на Сет?

— Защото е размирно време — отвърна Анхесенпаамон. — Старите времена, старите богове… всичко това е вече минало. Обединението с хетите щеше да направи невъзможно съществуването на жреци с такава голяма власт като Ейя. Щеше да започне нова епоха и като начало трябваше да бъдат махнати всички стари богове!

— Гръмки думи на една презряна убийца — с присмех каза съветникът. — Отведете я!

Тогава Ити излезе напред и помоли:

— Баща ми, Камоз, е в тъмницата. Моля те, освободи го! Може би знаеш и къде е приятелят ми Хериуф?

Един от стражите кимна:

— И Хериуф е в тъмницата!

Ейя даде знак на войника да изпълни молбата на Ити.

 

 

Час по-късно приятелите седяха в огромния кабинет на Ейя. Заедно с тях бяха Камоз и Хериуф. Когато се появи Камоз, съпровождан от двама войници, Ити се хвърли в прегръдките му. След това разказаха на Хериуф какво се случи. През това време по заповед на съветника им поднесоха изискани ястия и напитки.

— Изключително съм ви задължен — рече Ейя. — Не искам и да си помисля какво би станало, ако Анхесенпаамон беше осъществила намеренията си.

— Какво ще стане с нея? — попита Ким. Опасяваше се, че носи вина за смъртта на тази жена.

Отговорът на Ейя я учуди.

— Ще я изпратя на заточение. В някое отдалечено място на империята, където никой не я познава.

— Заточение? И не я заплашва друго?

— Не.

Сега и Ити се включи в разговора:

— А как ще обясниш на народа помилването на една убийца? Тя е убила фараона! — развълнувано извика той.

Съветникът успокоително разпери ръце:

— Прав си. Но тази смърт официално трябва да бъде представена като нещастен случай… Ще се погрижа за това… вие сте длъжни да запазите мълчание — гласът му стана рязък. — Нищо не знаете за това деяние. Ясно ли е? В противен случай ще заплатите с живота си!

— Но защо, в името на Амон?

Ейя си взе чепка грозде от подноса:

— Така повелява разумът. Името на царското семейство не бива да се свързва с вероломно убийство. Това име трябва да се носи от могъщи фараони, а не от жалки убийци. Но има и нещо друго — съветникът направи пауза, хапна сладко зърно грозде и с наслада погледна към любопитните лица на приятелите. След това, изпълнен с достойнство, продължи: — Аз ще стана фараон. Тутанкамон няма наследници. Жреците, чиновниците и войниците са с мен. А аз не искам управлението ми да започне с убийство. Кой знае… може да се намерят подли твари в двореца, които да твърдят, че аз съм заповядал да убият Тутанкамон, за да се възкача на трона. И че за да потуля деянието си, съм го приписал на нещастната невинна вдовица. Но ако няма убийство, няма и заподозрян в убийство, разбирате ли? Смъртта на Тутанкамон е нещастен случай!

Замислени и малко объркани, приятелите мълчаха. Ейя не допусна това да продължи дълго:

— Какво ще кажеш, дали да не направим една малка игра, Ити? — предложи той, за да смени темата. — Казват, че си много добър.

 

 

Водите на Нил лениво течаха. Един рибар предпазливо тласкаше лодката си по широкото течение. Слънцето вече залязваше над Долината на царете.

Приятелите стояха на брега на реката. Бяха напуснали двореца преди час. Ити, Хериуф и Камоз тръгнаха към къщи, за да организират голямо тържество. А приятелите потърсиха спокойствие при реката след цялата суматоха на изминалите дни.

Леон хвърли плосък камък към Нил, за да направи жабки, а Ким и Юлиан играеха с Кия — единствено тя все още не показваше признаци на умора.

— Вероломно убийство, което трябва да бъде представено като нещастен случай — тихо каза Юлиан.

Ким му хвърли кос поглед:

— Не ти харесва, че трябва да мълчим, нали?

— Точно така.

— Но какво бихме могли да направим, когато отново се върнем в Зибентан? Да пренапишем книгите по история ли? Никой няма да ни повярва. Освен това, ако го направим, трябва да издадем тайната на Темпус.

Очите на Юлиан заблестяха:

— Не! — бързо каза той. — Това трябва да си остане тайна.

— И аз така мисля — решително каза Ким. — Все пак поне знаем кой е убил Тутанкамон и това е нещо, съгласни ли сте?

Юлиан се усмихна:

— Да — потвърди той. — Така е. Но понякога е трудно да запазиш нещо в тайна. Колкото до Темпус, дали не е време да се връщаме?

Леон се приближи до тях:

— Е, какво замисляте пак? — попита той, докато се оглеждаше за друг плосък камък.

— Юлиан току-що предложи да се върнем обратно в Зибентан — отвърна Ким.

— Добра идея — съгласи се Леон. — Случаят е разрешен.

— Жалко само, че няма да можем да се сбогуваме с Ити, Хериуф и Камоз — каза Юлиан.

Ким се изправи:

— Имаш право, но това също се отнася към раздела „Пазене на тайна“. Елате! — и тя се отправи към храма.

Кия беше единствената, която сякаш ни най-малко не се радваше, че се връщат вкъщи. Тя непрекъснато се спираше или изчезваше някъде.

— Знам, че предпочиташ да останеш тук — каза Ким на котката и я взе на ръце, за да я успокои, но и за да стигнат по-бързо до пилоните. После се приведе над ухото й. — Но знаеш ли какво, Кия? Може би съвсем скоро отново ще се върнем тук и непременно ще те вземем с нас.

Бележки

[1] Тот — Бог на луната и мъдростта. Играел ролята на съветник и писар на боговете, пазител на знанията, съпруг на Маат. Бил изобразяван с глава на павиан или ибис. — Б.пр.