Фабиан Ленк
Тайната на Тутанкамон (12)

Тайното писмо

Кия пое по улицата, по която се отдалечиха зловещите маскирани конници. Леон, Ким, Юлиан и Ити я последваха. Котката ловко се прокрадваше от къща към къща и внимаваше да са на достатъчно разстояние от отдалечаващите се войници. Приятелите следваха Кия. Мъжете обаче се отправиха не към тъмницата, а към двореца.

— Какво ще правят там? — чудеше се Леон, докато приятелите се криеха зад една двуколка.

— Ще ти кажа — прошепна Юлиан. — Ще заведат Камоз при Ейя. Зад всичко стои съветникът!

Децата наблюдаваха иззад двуколката как ездачите стигнаха до осветения от факли вход на двореца. Един от мъжете, най-вероятно водачът, скочи от коня и се упъти към стражите. Размени с тях няколко думи. След това един от стражите изчезна в двореца. Измина доста време, преди да се случи нещо. Камоз седеше върху коня, заобиколен от похитителите, и очите му бяха вперени в нощното небе, което скоро щеше да просветлее от лъчите на изгряващото слънце. Изправената стойка на лекаря показваше, че той не бе изгубил присъствие на духа.

— Ако пипнат с пръст баща ми, ще ги убия! — закани се Ити.

— Същото каза и Камоз, когато ти изчезна — спомни си Юлиан. — И ние те освободихме. Значи ще можем да освободим и него. Само не трябва да губиш вяра!

Ити кимна.

В този момент часовоят излезе от двореца, но не беше сам. След него пристъпваше жена с изящна фигура, съпровождана от двама слуги.

Устата на Ити остана отворена.

— Но… но това е Анхесенпаамон! — озадачено произнесе той.

Жената застана пред вратата. Красивото й лице беше осветено от факлите.

Младата вдовица на Тутанкамон носеше смарагдовозелени одежди, плътно прилепнали към тялото. Златни гривни украсяваха горната част на ръцете й, в синьо-черните коси и върху каишките на елегантните й обувки блестяха скъпоценни камъни.

— Значи това е известният лекар Камоз — остро и ясно отекна гласът й. — Още повече бих се радвала да видя тук сина ти. Но ти ще ни кажеш къде се крие.

— Не! — твърдо отвърна Камоз. — За нищо на света!

— Осмеляваш се да противоречиш на своята царица? — Анхесенпаамон отметна глава и подигравателно се изсмя. — Но аз ще пречупя съпротивата ти, бъди сигурен.

След това се обърна към ездачите:

— Отведете Камоз в покоите ми и го заключете. След това намерете този Ити и приятелите му. Ще ги търсите, докато ги откриете. Няма да позволя нито една погрешна стъпка, в името на Амон! Ако не ги доведете до вечерта, ще ви хвърля на крокодилите. Разбрахте ли?

Мъжете почтително кимнаха.

Анхесенамон студено наблюдаваше как завлякоха Камоз в двореца. След това повика водача на ездачите и го отведе точно до двуколката, зад която се бяха притаили приятелите. Ким, Леон, Юлиан и Ити се смалиха, колкото можаха, и затаиха дъх, за да чуят какво ще си говорят двамата.

— Добре ме слушай — рече Анхесенпаамон. — Имам тайно известие, което трябва да предадеш на една високопоставена особа.

— Ще направя всичко за теб, най-велика сред цариците — раболепно отвърна мъжът.

Думите му бяха последвани от високомерен смях:

— Горещо те съветвам да го сториш. Всъщност съм доволна от досегашната ти работа, като изключим неуспехите ти напоследък, така че ще ти дам още един шанс, докато хората ти търсят Ити.

Приятелите не изпускаха нито дума. Красивата вдовица извади от гънките на одеждите си папирус^[1], навит на руло.

— Това е писмо до Шупилулиума^[2]. Веднага ще…

— Шупилулиума, царят на хетите ли? — попита мъжът.

— А кой друг? — нетърпеливо отвърна Анхесенпаамон. — Това писмо е много важно. Никой, освен Шупилулиума не трябва да го види, разбра ли?

— Да, велика царице!

— От това писмо зависи бъдещето на страната ни. Ако попадне в чужди ръце, всички сме загубени! — твърдо изрече вдовицата. — Отговаряш с живота си то да стигне до получателя си. След две седмици отново те очаквам тук, в двореца, с добри новини, ясна ли съм?

Мъжът ниско се поклони. След това взе папируса и отново се поклони.

— Добре, да не губим повече време! — заповяда Анхесенпаамон. — Вземи добре отпочинал кон и тръгвай.

С тези думи вдовицата се обърна и изчезна в двореца. С папируса в ръка мъжът се затича към конюшнята.

— Умът ми не го побира — прошепна Ити и се изправи. Изглеждаше напълно объркан. — Всички подозирахме Ейя, а сега се оказва, че Анхесенпаамон е в основата на заговора! Не мога да повярвам! Тутанкамон и тя изглеждаха толкова щастливи заедно…

— Какъв може да е мотивът й? — започна да разсъждава Ким на глас.

Ити повдигна рамене:

— Вероятно това, че няма деца, е проблемът. Много хора в двореца я обвиняват, че тронът ще остане без наследник. И тя сигурно се бои да не я изгонят. Може би се надява да стане жена на новия фараон и да роди здрави деца. Тогава положението й в двореца отново ще е сигурно.

— От този план тръпки ме побиват — забеляза Ким и се обърна отвратено. — Добре, че Кия ни доведе тук. Иначе никога нямаше да се досетим!

— Какво ли пише в писмото? — полюбопитства Леон. — Трябва внимателно да го разгледаме. Искам да знам какво е наумила Анхесенпаамон.

— И как ще се добереш до писмото? — попита Юлиан.

— О, конникът вероятно ще пътува сам — предположи Леон. — А ние сме петима, така че имаме числено превъзходство!

Юлиан тихо простена и не можа да се сдържи да не вметне:

— В такъв случай трябва да побързаме, защото пратеникът всеки момент ще изчезне в пустинята. Няма никакво съмнение, че отиде към конюшните, за да вземе кон.

— Да го последваме — предложи Ити и тръгна, като поведе приятелите по пътеката към конюшните. — Сигурно е, че ще мине оттук, защото земите на хетите са в тази посока — обясни той.

— Звучи добре — каза Ким. — Сега само трябва да се постараем пратеникът да ни връчи папируса.

— Едва ли ще го направи по собствена воля — вметна Юлиан, който дълбоко ненавиждаше всяка форма на насилие.

Ким се засмя:

— Напълно си прав, затова трябва да го убедим, ако мога да използвам тази дума.

— Любопитен съм как ще го направиш.

Ким не отвърна, но внимателно се заоглежда. Празната уличка беше съвсем тясна. Това беше добре дошло, защото трябваше по някакъв начин да спрат пратеника. В никакъв случай не бива да им се изплъзне, когато се изпречат на пътя му.

Но какво ще стане, ако се обърне назад и вдигне тревога? Това не бива да се случва, разсъждаваше Ким. Мислите минаваха шеметно през главата й, докато си играеше с кичур коса. Не разполагаха с много време. Конникът можеше да ги прескочи и да изчезне в тъмнината.

Тогава пред входа на една къща Ким видя навито като змия въже. Осени я идея, която бързо сподели с приятелите си.

Две минути по-късно децата и Ити опънаха въжето през уличката и се скриха в една ниша в стената. Малко след това земята се разтърси от конски тропот — конникът приближаваше!

Ръцете на Ким стиснаха по-здраво единия край на въжето. Над нея се бяха надвесили Леон и Кия. Момичето хвърли поглед към отсрещния край на уличката. Там Ити и Юлиан държаха другия край на въжето. То все още лежеше отпуснато на земята. Планът на Ким беше прост, но рискован. Когато пратеникът се приближи достатъчно, трябва рязко да вдигнат въжето и да препънат ездача. Ставаше дума за секунди…

Пратеникът се носеше към тях, приведен ниско над коня. Стомахът на Ким се сви на топка. Още десет крачки, още пет…

— Сега! — извика момичето и дръпна рязко въжето.

Конят подплашено изцвили, когато видя ненадейно изпречилото се препятствие, и хвърли ездача от седлото. Мъжът извика и се стовари на земята. В следващия миг Ким и Леон вече бяха при него. От другата страна дотичаха Ити и Юлиан. Ездачът бързо скочи на крака. С лявата ръка притискаше папируса към гърдите си, а дясната се плъзна към колана и изтегли блестяща кама.

— Нито крачка или сте мъртви! — просъска той. После трескаво се заоглежда и направи няколко крачки назад.

„Ако се развика за помощ, всичко е свършено! Това не бива да се случва!“, помисли Ким.

В този момент Кия им се притече на помощ. Тя изфуча срещу пратеника, скочи към него и захапа прасеца му. Мъжът изрева и замахна с камата към котката. Приятелите използваха разсейването му и се хвърлиха върху него. С общи усилия петимата успяха да повалят пратеника на земята. Ити затискаше устата му с ръка, докато я запушат с парче плат. След това омотаха с въжето бясно съпротивляващия се мъж и го замъкнаха в един заден двор. Взеха папируса и в светлината на настъпващия ден се опитаха да разчетат написаното. Това, което прочетоха, спря дъха им.

— Анхесенпаамон иска да се съюзи с хетите! — ужасено извика Юлиан. — С най-големия враг на Египет!

Ким посочи към едно място в средата на текста:

— И не само това — тя иска да се ожени за някой от синовете на хетския цар Шупилулиума.

След това прочете на глас: „Нямам син, но ти си благословен да имаш много синове. Ще ми дадеш ли един от тях за съпруг.“

Ити побесня:

— Умът ми не го побира — задъхваше се той от ярост. — По този начин иска да укрепи властта си. Когато се омъжи, той ще стане новият фараон. А тя, разбира се, ще остане фараонка.

— Но защо се обръща към враговете на Египет? — попита Ким.

— Защото в собствената си империя не може да намери толкова силен мъж, който с нейна помощ да стане фараон — посочи Ити. — Ейя никога няма да се ожени за Анхесенпаамон. Знам, че не може да я понася. Вероятно иска да я изгони от двореца и самият той да стане фараон, като си вземе друга жена.

Ким най-после разбра:

— Тя вероятно знае това и е убила Тутанкамон, за да предотврати изгонването си от двореца, тъй като няма деца. Сега обаче се нуждае от мъж, който разполага с власт, бил той и враг. Ще убие Ейя, веднага щом осъществи плана си. Сигурна съм.

— Сигурно ще обединят двете империи — предположи Юлиан.

— Обединение в една империя? Никога! — възрази Ити. — На хетите не може да се вярва. Те от години воюват срещу нас и непрекъснато нападат страната ни.

Юлиан преглътна забележката, че хетите биха могли да кажат същото за египтяните и предпочете да смени темата:

— Какъв вероломен план е измислила Анхесенпаамон — каза той, — а ние подозирахме Ейя. Но да четем по-нататък.

В следващите редове Анхесенпаамон твърдеше, че живее в непрекъснат страх, че ще трябва да се омъжи за обикновен мъж и така ще загуби всичките си привилегии.

Приятелите така се задълбочиха в писмото, че не забелязаха кога пратеникът успя да разхлаби въжето на краката си и да побегне.

Ити и Леон се втурнаха след него, но скоро се върнаха. Зазоряваше се и първите търговци и рибари вече бяха излезли по улиците. Не беше възможно отново да го хванат, без да привлекат вниманието към себе си.

— Каква глупост! — ядосваше се Леон. — Този тип, разбира се, ще се втурне в двореца и ще вдигне тревога. Ще започнат да ни преследват още по-ожесточено отпреди. Отсреща се задава патрул. Да изчезваме!