Фабиан Ленк
Тайната на Тутанкамон (7)

Подозрението

На следващата сутрин Кия събуди децата, като ги побутваше с нос, докато най-после не се надигнаха от рогозките. Настроението им беше потиснато, защото добре разбираха, че задачата да открият Ити в голям град като Тива, е не просто трудна, а направо непосилна.

— Откъде да започнем? — попита Юлиан, когато излязоха на улицата.

— Може би от съседите. Вероятно са чули нещо — предположи Леон, докато закриваше очите си с ръка от слънцето.

Започнаха с къщата отдясно до дома на Ити. Леон почука предпазливо. Неочаквано вратата с трясък се срути сред облаци прах.

— Прекрасно, няма що — измърмори Леон, когато облакът се разнесе. — Тук най-вероятно не живее никой. Наистина приятно местенце…

Къщата отляво също изглеждаше необитаема. Вратата остана на мястото си, когато Леон почука на нея, но никой не им отвори. Приятелите се спогледаха безпомощно. Точно в този момент Кия измяука енергично. Щом котката се увери, че всички погледи са насочени към нея, тя побягна с вирната опашка.

— Изглежда, сякаш Кия иска да ни покаже нещо! — въодушевено извика Ким и заедно с Леон и Юлиан последва котката.

Кия се носеше с такава бързина по тесните улички, че приятелите едва успяваха да я следват.

Най-накрая се озоваха пред една кръчма.

— За бога! — простена Леон. — Това е мястото, където Ити беше уличен в мошеничество по време на игра.

— Внимавайте! — извика в този миг Юлиан и дръпна приятелите зад сергията на един търговец на платове. Трите деца наблюдаваха от скривалището си как Каапер с тежки крачки се упъти към кръчмата и хлътна вътре.

— Имаш зорко око, Юлиан — каза Леон. — За нищо на света не бих искал да се срещна още веднъж с този дебелак.

— Нито пък аз — каза и Ким и се наведе към Кия. — А ти смяташ, че трябва да питаме в кръчмата за Ити? — После потърка брадичката си: — Всъщност защо не? Вероятно Ити е сред постоянните посетители и има много приятели тук. Може би някой знае нещо за него?

Наложи се да почакат половин час, докато Каапер излезе от кръчмата и изчезна в посока към Нил.

Едва тогава приятелите се осмелиха да излязат от скривалището и да влязат в кръчмата. Вътре имаше няколко големи маси, около които бяха насядали неколцина възрастни мъже. Въпреки че беше ранна утрин, кръчмата се радваше на добро посещение. Мъжете по масите не обърнаха внимание на децата. Повечето бяха съсредоточени в играта, която Ити показа на децата предната вечер.

Ким се отправи към тезгяха, зад който сух мъж с гола глава разгонваше мухите.

— Добър ден! — каза Ким с възможно най-любезна усмивка. — Търсим нашия приятел Ити и чухме, че често се отбива тук.

Гостилничарят прекъсна трепането на мухи и сърдито погледна момичето.

— Ити ли каза? И аз ще се радвам да го видя, тъй като ми дължи пари. Снощи така и не плати виното си. Последният път, когато го видях, той внезапно… да го кажем така… много се разбърза.

Ким се направи на учудена:

— Така ли? Ще му предадем поздрави от теб, като го намерим. Тогава сигурно ще мине оттук и незабавно ще уреди сметките си.

Гостилничарят присви очи:

— Не вярвам, но ако наистина го срещнете, предайте му поздрави и от Каапер. Той също го търси. Беше тук преди малко и беше много ядосан. Вероятно и той има сметки за уреждане с него.

Гостилничарят направи движение с показалеца си косо през гръкляна. Ким измъчено се усмихна.

— Този Ити е толкова търсен. Имаш ли представа къде може да е?

— Не — отвърна гостилничарят.

— Има ли приятели тук?

— Може и да се намерят хора, които не е успял да измами. Но ще дойдат чак довечера.

Ким не се отказваше:

— А как стои въпросът с роднините му? Родителите на Ити в Тива ли живеят?

Гостилничарят опря лакти на тезгяха:

— Задаваш много въпроси, момиче, и ставаш досадна. Но за да се отърва от теб, ще ти кажа, че бащата на Ити живее на пристанището. А сега изчезвайте или поръчайте, ако обичате, нещо за пиене!

Преди да изтекат и десет минути, приятелите бяха вече на пристанището. Там току-що беше хвърлил котва грубоват кораб от акациево дърво, натоварен с тонове камък за строежа на храм.

Под сянката на една финикова палма беше седнал писар с дъска за писане в очакване на клиенти. Ким го попита за бащата на Ити и той им посочи внушителна и красива къща точно срещу мястото, където връзваха сала, който прекарваше хора до отсрещния бряг — там се намираше некрополът, Градът на мъртвите.

— Да опитаме да влезем — каза Леон с усмивка и почука на вратата на изисканата къща. Вратата бързо се отвори, сякаш някой беше очаквал потрепването. Този някой беше мъж около петдесетте с угрижено и тревожно лице.

— Помислих, че е синът ми — разочаровано каза мъжът, като видя децата. — Какво искате?

— Ние сме приятели на Ити и го търсим — отговори Юлиан.

— Приятели на Ити? — невярващо попита мъжът. — Изглеждате ми твърде млади за такива. Синът ми отдавна не играе с деца.

И той понечи да затвори вратата.

— Почакай, не затваряй, моля! — спря го Юлиан. След това му разказа как се бяха запознали с Ити. Когато поиска да разкаже за онова, което Ити беше видял в двореца, мъжът го прекъсна.

— Шшшт, по-тихо! — пошепна той. — По-добре вътре да говорим за това. Влезте.

Приятелите влязоха в сенчест вътрешен двор, където ухаеше на цветя и билки.

— Аз съм Камоз — представи се бащата на Ити. — Лекар съм и лекувам много страдания с билки. Затова отглеждам някои от тях в малката си градина. Седнете, моля. Ще кажа да ви донесат нещо за пиене.

Един слуга донесе вода и мляко и отново се скри, а Камоз доближи стола си до тримата приятели.

— От вчера нямам никакви новини за сина си. Дочувам само слухове. Трябва да е арестуван! Не съм на себе си от тревога. Какво ви разказа той? Какво се е случило вчера в двореца?

Юлиан разказа онова, което знаеха.

— Надявахме се, че ти знаеш къде е Ити — завърши Юлиан.

— За съжаление не знам — отвърна Камоз, изправи се и започна неспокойно да се разхожда насам-натам из градината. — Сигурен съм, че изчезването на Ити е свързано със смъртта на фараона — неочаквано проговори той и сви юмруци. — И зад това се крие един-единствен човек! Проклетият Ейя!

Юлиан, Ким и Леон се спогледаха крадешком. Не бяха единствените, които подозираха Ейя!

— Защо мислиш, че е Ейя? — невинно попита Юлиан.

— Ейя беше съветник и по време на управлението на Ехнатон^[1]. Когато Ехнатон умря, на трона се качи Сменкхара^[2], но той също умря само след няколко месеца. Тогава на власт дойде Тутанкамон — Камоз глухо се засмя. — Но какво говоря? На власт! По това време Тутанкамон беше дете, само на десет години. Той седна на трона, но нямаше никаква власт. Ейя трогателно се грижеше за младия фараон. Той лично му преподаваше, учеше го да чете, да пише, да смята и да ходи на лов. Постепенно пое целия контрол над фараона и над империята. В продължение на години Ейя управляваше иззад кулисите! Но Тутанкамон порасна и придоби самочувствие. Започна да прокарва собствени идеи. Дори отмени някои от решенията на Ейя. С други думи Тутанкамон взе управлението в собствени ръце. А властта на Ейя, разбира се, намаля. Когато Тутанкамон се ожени, опасността съветникът напълно да загуби влияние стана още по-голяма.

Камоз рязко спря да говори и строго погледна към приятелите. Толкова строго, че Кия се почувства заплашена, направи гърбица и изсъска.

— Какво щеше да стане с Ейя, ако на Тутанкамон и жена му Анхесенпаамон им се беше родил здрав наследник? — прошепна Камоз и очите му се присвиха. — На властолюбивите мечти на Ейя щеше да бъде сложен край. Ето защо е убил Тутанкамон, могъщия Хор. И сега вероятно се надява да стане фараон. Тутанкамон няма наследници. В момента Ейя е най-могъщият човек в империята. Затова и моят Ити трябва да изчезне. Вероятно е видял нещо, което е опасно за Ейя! — Камоз тежко се отпусна върху стола и зарови лице в ръцете си. Той ридаеше. — Ити е единственият ми син, обичам го повече от всичко. Миналата година почина жена ми, а сега и Ити изчезна. — Камоз размаха ръце и се закани. — Ако дори и косъм падне от главата му, ще убия Ейя! Кълна се, в името на всесилния Озирис!

Ким се изправи и сложи ръка на рамото на Камоз:

— Успокой се! Ще ти помогнем да намериш Ити — опита се да го утеши тя.

Кия се прокрадна към тях и се заумилква в краката на лекаря. Той я взе на коленете си и я погали.

— Какво хубаво животно. И тези умни, разбиращи очи — одобрително добави Камоз. — Човек може да си помисли, че тази котка разбира какво си говорим.

Въпреки напрегнатата ситуация Ким се засмя:

— Ние също често си го мислим — каза тя. — Кия наистина е възхитителна.

Котката тихо измяука, сякаш за да потвърди казаното.

— Виждате ли — извика Ким, после отново стана сериозна. — Думите ти звучат убедително. В крайна сметка Ейя има мотив. Само че няма никакви доказателства, че Тутанкамон е бил убит.

— И единственият свидетел — Ити, който би могъл да знае нещо, е изчезнал — добави Леон. — Този случай е костелив орех.

Сега Юлиан се надигна:

— Трябва да има още някой, който би могъл да знае какво е станало в двореца онази сутрин — каза той и изчака да види какво ще е въздействието на думите му.

Очите на всички мигновено се насочиха към него:

— Какво имаш предвид?

— Изхождам от това, че тялото на Тутанкамон е било занесено за балсамиране^[3] — продължи Юлиан. — Жреците, които са присъствали при балсамирането, са били много близо до тялото. И също са видели дали фараонът има някакви рани!

— Много добре — извика Камоз. — Как не се сетих за това! Един от най-добрите балсаматори в Тива е Хериуф. Вероятно той ще се погрижи за балсамирането на тялото на нашия фараон.

Юлиан не можеше да разбере напълно възторга на Камоз:

— Но защо този Хериуф ще иска да разговаря с нас?

Очите на Камоз заблестяха, когато каза:

— Защото Хериуф е приятел на Ити. Има и втора причина обаче — Хериуф дълбоко уважава Тутанкамон и мрази тази змия Ейя.

— В такъв случай той е нашият човек — убедено отсече Леон. — И ако той е приятел на Ити, вероятно знае нещо за съдбата му. Да не губим повече време!