Фабиан Ленк
Загадката на оракула (17)

Оракулът в Делфи и Александър Македонски

Знаменитото Делфийско светилище се намира в една от най-живописните области на Гърция — Фокида. Останките от античния град и храмовия комплекс са разположени по южния склон на планината Парнас, непосредствено под Федриадите — две почти отвесни скали, наречени Родини (розова) и Флембукос (пламенна), заради прекрасните цветове, с които блестят под лъчите на слънцето. Между тези скали извира и известният Касталски извор.

Делфийското светилище бил най-големият и прочут религиозен център в Древна Гърция. Славата му се дължала най-вече на оракула (прорицалището), в което питията огласявала волята на Аполон. За да чуят думите й, тук идвали поклонници от цялото Средиземноморие — както владетели, така и обикновени хора.

Още от древни времена това място било смятано за свещено, заради упойващите изпарения, които излизали от една пукнатина в земята. Вярвало се, че при вдишване тези газове помагат да се надникне в бъдещето.

Още около 1500 г.пр.Хр. на това място имало светилище, посветено на великата богиня Гея — майката Земя. Тук били почитани и синът й Питон^[1] и дъщеря й Темида^[2]. Около 8 в.пр.Хр. на мястото на светилището бил построен храм на Аполон — син на бог Зевс и богинята Лето^[3].

Според митологията, когато Аполон поискал да стане покровител на светилището в Делфи на мястото на Гея, насреща му се изправил змея Питон — сина на Гея и пазител на светилището. Аполон успял да надвие Питон и да го убие. За да се пречисти от пролятата кръв и да изкупи вината от убийството, Аполон доброволно се отправил в изгнание и осем години служил на смъртния цар Адмет като пасъл стадата му. Едва след това Аполон се върнал в Делфи и основал свое светилище. В знак на помирение с Гея, Аполон решил на всеки четири години в Делфи да се провеждат Питийски игри, наречени на името на убития Питон и в негова възхвала, а жриците-прорицателки били наречени питии.

Питийските игри били втори по значимост след Олимпийските игри в Древна Гърция. В началото игрите включвали само поетически и музикални състезания, но постепенно към тях били прибавени гимнастически и дори конни състезания. Игрите продължавали 8 дни и победителите получавали лавров венец, свит от клонките на свещеното дърво на Аполон, а също и правото да поставят своя статуя на територията на светилището.

Античният Делфи представлявал град, в който имало светилища на различни богове. Най-известните били на Аполон и Атина. Във всяко светилище имало храм, сгради за обслужващия персонал и жреците, съкровищници — специално строени сгради, в които жителите на отделни градове и благодарни поклонници оставяли своите дарове, а в светилището на Аполон имало дори театър и кметство.

Прочутият Делфийски оракул се намирал в храма на Аполон, издигнат точно над пукнатината, от която излизали упойващи газове. До оракула се допитвали по частни, военни и политически въпроси не само обикновени граждани, но дори царе и императори. Отговорите били важни не само за Гърция. Ето защо оракулът имал голямо влияние върху събитията в Античния свят.

В началото питиите давали предсказания само веднъж в годината, на рождения ден на Аполон, но тъй като броят на желаещите да получат отговор постоянно се увеличавал, започнали да правят предсказания всеки месец, с изключение на трите зимни месеца.

Хората, които искали да получат отговор на своя въпрос, трябвало да платят специална такса, която се наричала пеланос, а след това да принесат в жертва коза. Ако жертвата била благоприятна, можели да влязат в храма и да получат прорицание. Прорицание се давало само от питията. Тя първо се измивала на Касталския извор, след това влизала в храма и се отправяла към адитона — най-святото място и мястото за прорицание. То се намирало в подземно помещение. През него протичала свещената река Касотида. От цепнатина в земята излизали упойващи изпарения. Непосредствено до цепнатината стоял пророческият триножник, на който сядала питията. Тук наблизо се намирал „омфалът“ — пъпът на света. Питията отпивала от водите на свещената река, вдишвала упойващите изпарения, дъвчела лаврови листа и произнасяла в екстаз несвързани думи, които жреците, намиращи се в съседно помещение, записвали и тълкували на питащите. Понякога отговорите били доста мъгляви и неясни, но поклонниците дълбоко вярвали, че не е лесно да постигнеш волята на боговете и не се съмнявали в истинността на полученото пророчество.

Най-големият разцвет на Делфи бил между 6 и 4 в.пр.Хр. По това време светилището се посещавало от много богати поклонници, като лидийският цар Крез например. В този период били построени едни от най-красивите сгради с изящна архитектура. Градът се разраствал, а светилището започнало да влияе върху политическия живот на Гърция.

През епохата на елинизма^[4] политическото влияние на Делфийското светилище намаляло, макар славата и авторитетът му да се запазили докъм 168 г.пр.Хр., когато градът бил завладян от римляните. С римското владичество започнало постепенното западане на светилището и града. Последното известно прорицание било дадено през 4 в. на римския император Юлиан Отстъпник (361–363 г.). Краят на светилището настъпил около 394 г., когато император Теодор започнал да налага християнството като официална религия и забранил всички езически култове.

По времето на най-големия разцвет на Делфи до оракула се допитал и македонският цар Александър Велики (356–323 г.пр.Хр.). Вероятно това станало през 336 г., малко след като наследил властта от баща си Филип Македонски. По това време Александър бил около 20-годишен и вече подготвял похода си към Персия. Разказва се, че когато задал въпроса си на питията, последвало дълго мълчание. Известен с избухливия си нрав, владетелят се разгневил и влетял в адитона при питията. Изплашената пития извикала: „Махай се! Ти си непобедим!“ Щом чул тези думи, Александър заявил: „Чух отговора, който ми трябваше!“ и напуснал адитона.

Скоро след посещението си в Делфи той покорил гръцкия град Тива. Завладяването на могъщия град държава останало в историята с изключителната жестокост, проявена от завоевателите към гражданите.

През 334 г.пр.Хр. Александър Македонски завладял Мала Азия. След това продължил към Египет и Персия. През 331 г.пр.Хр. в решителното сражение при Иса, Александър разгромил по-многобройната армия на персийския цар Дарий и завладял огромната Персийска империя. Оттам нататък пътят му към Индия бил отворен. През 326 г.пр.Хр. се състояла решаващата битка с индийския цар Пор. След победата си Александър искал да продължи на изток, но войниците му вече били много уморени след почти десетгодишни постоянни походи и сражения и настояли да се върнат по домовете си. Избухнало въстание. Александър бил принуден да прекрати похода и да разпореди връщане у дома. През 323 г.пр.Хр. армията му се разположила във Вавилон, който се намирал приблизително в центъра на огромната Македонска империя. Александър обявил града за своя столица. През лятото на същата година по време на пир Александър внезапно се почувствал зле и след няколко дни умрял. Смята се, че най-вероятно бил отровен. Мъжът, който завладял огромни територии и създал една от най-мощните държави в човешката история бил едва на 33 години.