Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Das Rätsel des Orakels, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Фабиан Ленк. Загадката на оракула

Немска. Първо издание

ИК „Фют“, София, 2008

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмуд Кунерт

ISBN: 978-954-625-538-9

История

  1. — Добавяне

Свят без светлина

Юлиан затвори очи. Защо изобщо се остави да го уговорят, защо изобщо се качи в това возило, бясно устремено към безкрайното синьо небе над Зибентан? Сега вече няма връщане назад. Една масивна дъга от метал го приковаваше към мястото му. Ръцете на Юлиан се бяха вкопчили здраво в нея. Вагончето трополеше по някаква неравност и вятърът пилееше косата му. Юлиан преглътна.

— Колко ясно се вижда! — извика Ким, която седеше до него във влакчето.

Юлиан кимна напрегнато.

— Отвори очи, Юлиан. Виж каква красива гледка — Зибентан е като на длан! — не спираше Ким. — Обичам да се возя на това влакче!

— Аз също — изрева Леон, седнал зад тях. — Сега сме на най-високото!

Юлиан се осмели да отвори едно око. Пред него се простираше увеселителният парк с виенското колело и водната пързалка, за момент се мярнаха старият манастир „Свети Бартоломей“ и крепостната стена, после видя училището, игрището и плувния басейн… Влакчето внезапно полетя надолу, като в бездна. Юлиан изкрещя, причерня му от скоростта, с която влакчето се устреми към една падина. Но ето че отново се заизкачва нагоре, към поредния стоманен връх, и Юлиан можеше да се закълне, че когато стигне най-високата точка, влакчето ще се откъсне и ще прелети през виенското колело, също като тигър през обръч. Но влакчето рязко зави, завъртя се по спирала около себе си, излетя към следващото възвишение и направи лупинг. След това измина малка отсечка и пак направи рязък завой, квадратите на къщичките потънаха зад завоя. Чу се пронизителен писък и влакчето удари спирачки така внезапно, че главата на Юлиан отлетя напред. Най-накрая адският влак спря, изпусна парата със съскане и Юлиан вече можеше да вдигне предпазната дъга. Той пое дълбоко дъх и изскочи от вагончето.

— Още веднъж! — радостно извика Леон.

Юлиан попипа челото си:

— О, не, на мен ми стига — беше доволен, че се е отървал невредим и за нищо на света не би се качил още веднъж. — А и нямам пари — добави той.

— Както и аз — обади се и Ким. — Тъпо е, че влакчето е толкова скъпо!

Тримата приятели се заразхождаха из панаира, който всяка година през юни идваше в средновековното градче Зибентан. От една сергия Ким си купи захарен памук, Юлиан — райска ябълка, а Леон — банан, покрит с шоколад.

— Вижте! — Ким посочи малък фургон, боядисан в тъмносиньо и украсен с кристално кълбо. Беше се сгушил между една блестяща количка от картинга и огромен шарен павилион. Над вратата му имаше табела, написана със златни букви: „Погледнете в бъдещето — обърнете се към Фатима“.

— Гадателка — изсмя се Леон. — Някой, дето вижда в бъдещето или чете по ръката ти. Има ли още такива неща…

— Защо не? — отвърна му Ким. — Само че изглежда доста старомодно.

— Ама кой вярва в такива работи? — зачуди се Леон.

Точно в този момент едно момиче изкачи четирите стъпала на фургона и почука на вратата. Ким погледна предизвикателно Леон — „Ето, виждаш ли?“, но Леон само поклати глава и отхапа от банана.

— Някога гадателството се ценяло много високо — намеси се Юлиан. — Помислете само за Делфийския оракул в Древна Гърция.

Леон поклати глава пренебрежително:

— Със сигурност е било шарлатанство, както и днес.

— Не е така, дори и кралете се доверявали на мъдростта на оракулите[1].

Ким погледна към Юлиан с любопитство:

— Наистина ли?

— Разбира се! Някъде четох, че дори Александър Велики[2] е ходил да се съветва с Делфийския оракул.

Леон невярващо завъртя очи:

— Едва ли! Александър Македонски е бил не само велик пълководец, но и много образован човек, няма да се остави да бъде заблуден от подобна глупост.

— Защо просто не проверим? — предложи Ким. — За влакчето така и така нямаме пари, а денят едва започва!

Очите на Юлиан светнаха:

— Предлагаш да се поогледаме в библиотеката ли?

— Именно! Леон, ти на какво мнение си?

— Аз съм за!

— Супер! — извика Ким. — Остава само да вземем Кия. На нея със сигурност вече й е доскучало.

 

 

Един час по-късно Ким, Леон, Юлиан и котката Кия тичаха по калдъръмената улица, водеща нагоре към манастира „Свети Бартоломей“. Пред кръчмичките и пред сладоледения салон „Венеция“ местни хора и туристи се наслаждаваха на хубавото време. Но приятелите нямаха нито пари, нито време за страхотния сладолед във „Венеция“.

След малко стигнаха до внушителните стени на манастира, приютил прастарата библиотека, за която Юлиан имаше ключ. Беше неделя и залите пустееха. През прозорците струеше ярката слънчева светлина на ранното лято.

Юлиан се заоглежда:

— Хм, томовете за Гърция трябва да са тук, отзад, при книгите за Античността — каза той и заведе приятелите си при един висок рафт.

— Бинго! — гласът на Юлиан звучеше доволно. След минута той издърпа една дебела книга за Александър Македонски.

После Ким намери тънко книжле, посветено специално на Делфийския оракул, и се отправи с трофея си към висока поставка за четене до прозореца. Кия скочи върху масата и с любопитство гледаше как момичето поглъща първите страници. В книгата се описваше най-вече географското положение на градовете, където били оракулите. Древният храм на Аполон[3] в Делфи се намирал в центъра на гръцката област Фокида[4], на южния склон на планината Парнас[5], висока 2458 м. Ким продължи нататък. Изведнъж очите й се разшириха. Тя прочете на висок глас: „Древните гърци смятали светилището за център на света. Първоначално там се отдавала почит на богинята на земята Гея[6], а от 8 в. пр.Хр. — на могъщия бог Аполон.“

Юлиан кимна:

— Аполон, богът на светлината…

— … и на пророчествата, музиката, нравствената чистота, справедливостта, пролетта и поетическото изкуство — добави Ким. — Този бог май е отговарял за доста неща.

— Във всеки случай Аполон бил много важен бог — категоричен беше Юлиан. — Независимо от това, че е бил само един от многото, защото гърците имали много богове.

След това Юлиан и Леон отново се вглъбиха в биографията на Александър Велики.

— Знаете ли, че само жени можели да предсказват бъдещето? — продължи с въпросите си Ким.

— Не-е! — викнаха Юлиан и Леон.

— Ето какво пише тук — със задоволство отбеляза Ким. — Аполон винаги предавал божествената си воля чрез пророчицата, която наричали пития[7]!

— А защо само жени можели да са пророчици? — учудването на Юлиан беше искрено.

Ким замълча, преди да отговори:

— Очевидно древните гърци смятали, че само жените са достатъчно чисти същества, за да възвестяват волята на боговете.

— Да, бе — промърмори Юлиан.

— Обаче само мъже можели да задават въпроси на оракула — продължи с насмешка Ким. — Тъй като в Древна Гърция те били, поне така пише тук, господари вкъщи и отговаряли за благополучието на семейството. Така че само те дръзвали да хвърлят поглед в бъдещето. И още нещо — оракулът се ръководи от мъж — върховен жрец, който същевременно е и нещо като кмет на Делфи.

Юлиан, Ким и Леон продължиха да четат.

— А! — Юлиан сръчка Леон и заби пръст в страницата на книгата.

— Това пък какво беше? — ядоса се Леон.

Юлиан прочете тържествуващо:

— „Бащата на Александър, Филип, бе убит и така Александър застана начело на Македонската империя. Тогава той беше само на 20 години.“ — Пръстът му пробяга по редовете и се спря на следното изречение. — „Веднага след идването си на власт през 336 г.пр.Хр. дълбоко религиозният владетел посетил най-известния оракул и потърсил съвета на боговете!“.

Леон беше учуден:

— Не съм предполагал, че е възможно такова нещо…

— Тук пише, че Александър действително се е вслушал в предсказанията на питията — добави Юлиан. — Той взел много важни решения, съобразявайки се с нейните думи!

— Страхотно! — Ким беше въодушевена. — Тези питии трябва да са били много влиятелни жени! Изглежда те са вземали решенията за съдбата на древните гърци! Да видим дали ще намеря още нещо за тях в моята книга.

— Не знам, но всичко това ми звучи като абсолютно шарлатанство — промърмори Леон.

Юлиан не отговори и продължи да чете.

— Хора! — внезапно Ким извика толкова силно, че Кия, която се беше излегнала на масата, подскочи. — Чуйте само! Имало е проклятие, свързано с оракула. Питиите трябвало да посветят живота си на бог Аполон и не трябвало да се женят. Ако престъпели закона, застигало ги проклятието.

Гласът на Ким потрепери, но тя продължи да чете:

— „Аполон е бог на светлината. Който дръзне да го измами, отива в света на мрака, в ужасяващото царство на Ереб[8] — бога на подземния мрак! Там няма нито светлина, нито живот — само смърт и тъга…“

Юлиан повдигна вежди:

— Звучи ужасно!

Ким замислено галеше котката. Кия измяука и я погледна загадъчно със смарагдовозелените си очи.

— Момчета — поде тихичко Ким, — какво ще кажете…

— … да поразнищим тази работа? — възбудено довърши изречението Леон. — Много добра идея! Изобщо не мога да си представя защо оракулът е бил толкова важен и могъщ.

Юлиан се съгласи:

— Ще разберем дали наистина Александър се е допитал до питията. За тази цел трябва да отидем в 336 г.пр.Хр.

— А като отидем там, ще разберем каква връзка има това с проклятието — довърши доволно Ким.

Леон, Ким и Кия изтичаха към съседната стая, където беше входът към Темпус — тайнствената стая на времето, вратата към историята, към неизвестни светове и към нови приключения. Юлиан направи усилие над себе си, за да преодолее внезапно обзелия го страх, и затича след приятелите си.

Децата отместиха тежката библиотека, поставена върху релси в пода. Зад нея се показа тъмната врата на Темпус, покрита с разкривени лица на демони. Отвътре долиташе страшния вой на буря.

Ким натисна дръжката и вратата се отвори. Силен вятър мигновено подхвана децата и ги понесе из синкавата светлина на стаята на времето. Подът пулсираше по-силно от обикновено, сякаш бе туптящо сърце на подгонено животно. Приятелите с мъка се държаха на краката си, само Кия се плъзгаше елегантно и уверено по развълнуваната повърхност. Тя бързо прекоси мъглата, сред която се криеха множество врати с изписани над тях години, и заведе приятелите точно при вратата, която търсеха. Над нея проблясваше цифрата 336 г.пр.Хр. Без да се колебае, Леон я отвори. Децата се сблъскаха със стена от непрогледен мрак, сякаш Леон беше отворил прозорец към нищото.

„Светът на мрака, светът на Ереб“ — помисли със страх Юлиан. Той усети нечия ръка върху рамото си и потръпна. Беше Ким. Момичето му се усмихна, но Юлиан здраво се беше вкопчил в дръжката на вратата. Постепенно пръстите му се отпуснаха. Приятелите се хванаха за ръце и се концентрираха върху думата Делфи. Само така Темпус можеше да ги отведе на точното място. С разтуптени сърца те влязоха през вратата и изчезнаха в бездната.

Бележки

[1] Оракул — Свещеното място, където жреците предавали посланията на боговете. Така се наричали също жреците и жриците, както и самото послание на боговете. Най-прочутият оракул в древногръцкия свят бил оракулът в Делфи. — Б.пр.

[2] Александър III Велики (Македонски) — владетел на Древна Македония. Роден през 356 г.пр.Хр. и наследил на трона баща си Филип Македонски едва на 20-годишна възраст. Бил гениален пълководец и създал най-голямата империя в древността — от Дунав, Адриатика, Египет и Кавказ до река Инд. Александър бил известен с избухливия си нрав и със стремежа си да прилича на героите, описани в поемите на Омир. През 331 г.пр.Хр. основал град Александрия в Египет. Оцелял след многобройни опити да бъде убит. Умрял внезапно, едва на 33 години, във Вавилон. Предполага се, че е бил отровен. — Б.пр.

[3] Аполон (гр.). — „сразител“. Бог на слънцето и светлината, управлява движението на слънцето по небесния свод и силата на слънчевите лъчи. Освен това е бог на изкуствата, предводител на музите, ненадминат музикант, който омайвал боговете с изпълненията си на лира. Символ на Аполон е лавровото дърво. — Б.пр.

[4] Фокида — в Античността така се наричала областта около планината Парнас в Гърция. — Б.пр.

[5] Парнас — планински масив в областта Фокида, Средна Гърция, с височина 2458 м. В южните му склонове е разположен Делфи и прочутото светилище на Аполон. От него извира и изворът на нимфата Касталия (Касталския извор). Парнас бил почитан и като Хеликон — планина на музите и символ на поезията. — Б.пр.

[6] Гея — Майката-земя, богинята на земните недра, произлязла от Хаоса. Тя и Уран са първата двойка в света, от която произлиза всичко — растенията, животните и хората. Гея е майка и на огромния дракон Питон, който пазел нейния оракул в Делфи. — Б.пр.

[7] Пития — жрица-пророчица в светилището на Аполон в Делфи. Жрицата давала обет за вярност на Аполон, не бивало да се омъжва, нито да се влюбва. В началото за питии се избирали млади момичета, но по-късно започнали да избират по-възрастни жени. Питията сядала на специален триножник, дъвчела лаврови листа и вдъхвала пари, излизащи от скална пукнатина под триножника, които предизвиквали състояние на транс. Думите на питията били несвързани и затова имало специални жреци, които записвали пророчествата и след това ги тълкували. — Б.пр.

[8] Ереб (гр.). — „мрак“. Бог, който олицетворявал мрака и земните дълбини. Често бил отъждествяван със самия подземен свят. — Б.пр.