Роджър Карас
Носителят на гръмотевици (8) (Биографията на един калифорнийски кондор)

8.

Времето течеше и животът на кондора постепенно се изменяше. Той се превръщаше във възрастна птица. Връзката му със Земята и Космоса беше толкова здрава и реална, както връзките му с миналото. Въпреки това неговото бъдеще беше несигурно, защото видът едва се крепеше на ръба на изчезването през младите му години. Хора с добра воля и висока морална отговорност изразиха загриженост във връзка с неговото и на хиляди други видове диви животни по света бедствено положение.

Нашият кондор бе добре познат на загрижени хора. Те го наблюдаваха през мощни бинокли, следяха странствуванията му и със задоволство отбелязваха растежа му. Районите, над които летеше бяха обхождани от специално платени пазачи, които имаха за цел да предпазват неговия вид от своеволни действия. Разбира се, кондорът не знаеше нищо за това. Той бе затворен в ограничените рамки на своя птичи мозък и реагираше всеки момент и на всяко явление така, както бе характерно за вида му. За него не съществуваха нито преброяването, нито статистиките за процента на размножаване и унищожаване. Бяха важни само храната и намирането й, вятърът и посоката му, бурите и опасностите, които те криеха. От долната страна на крилете му вече бяха загатнати големите бели триъгълни знаци, които скоро щяха да се появят и да известят способността му за възпроизвеждане. С настъпването на това време всичко, което бе станало преди, щеше да придобие значение.

Дните, през които нямаше събития, бяха малко на брой. Търсенето и борбата за храна бяха изострили способностите му за наблюдение, бяха усъвършенствували умението му да лети на ниско и му бяха придали авторитетен вид, който подхождаше на мъжки кондор, наближаващ зрелост. Вече не го прогонваха от труповете и той не отстъпваше никому освен пред няколкото патриарха в света на кондорите. Подобно на всички представители на своя вид той продължаваше да проявява почтително отношение към някои други видове и винаги щеше да прави това. Скалният орел бе негов господар на земята и в небето. Койотът, пумата и рисът продължаваха да го плашат и нежеланието му да се среща с тях, когато се появяваха, бе важен фактор за оцеляването му.

На първо място между предпочитаните от него храни беше месото от домашни животни и елени. Напредъкът на ветеринарната медицина и умението на хората при отглеждането на домашните животни ограничиха възможностите за намиране на животински трупове в сравнение с времето на неговите предшественици, но и това, което имаше, бе достатъчно. Преследваните заради кожите им дребни месоядни хищници също бяха източник на храна, но техните оголени трупове бяха най-често изхвърляни на места, които не са подходящи за навиците на хранене на кондорите. Въпреки че кондорът понякога се хранеше и с остатъците от койоти или рисове, той не можеше да долови иронията. Подобни интелектуални тънкости бяха извън неговите възможности. Той възприемаше храната като храна и не се интересуваше от източниците или причините, поради които се е превърнала в мърша.

Въпреки че всъщност кондорът не живееше за сметка на живи животни, на практика той е хищна птица, която обаче действува при известни затруднения. Докато бухалите, ястребите, орлите и техните родственици могат да отнасят храната си на високи и самостоятелни места, където се хранят спокойно и безопасно и без да бързат, кондорът е принуден да се храни там, където се намира храната му. Другите грабливи птици имат закривени нокти и здрави крака, с които могат да сграбчват доста големи предмети и да ги отнасят. Стъпалата на кондора са плоски, предназначени от еволюцията само за стоене и ходене. На легендите за кондори, които летят, носейки всичко — от човек до кит, — сграбено в закривените им нокти, все още много хора вярват. В действителност кондорът не може да излети, носейки дори мишка, по простата причина, че не е в състояние да я сграбчи. Когато се храни, той може да придържа трупа надолу, като го притиска с крак, докато го разкъсва с клюна си, обаче дотук спира ползата от краката му. Този прост факт принуждава кондорът да полага много повече усилия, отколкото другите грабливи птици. Нерядко младият кондор оставаше гладен дни наред.

Веднъж, през третата година от живота му, докато летеше ниско над една оскъдно залесена равнина, той забеляза трупа на много стар кон близо до храстите по полегатия склон. Очерта малък кръг и прелетя над трупа за втори път. На двайсетина метра източно от находката имаше изсъхнало дърво и той кацна на върха, за да проучи обстановката. В долината не се забелязваше никакво движение, като се изключат няколко гущера върху камъните, но някакъв джип бе паркиран на стотина метра надолу по склона. Кондорът виждаше често тези прашни машини и хората, които ги управляваха, но още не бе свикнал да ги свързва с опасност. Машината бе неподвижна, плътно долепена до високите храсти покрай плитководната река. Известно време той бе обезпокоен от нея, почисти няколко пера за успокоение и накрая реши, че няма опасност. Скочи от клона и полетя право към трупа.

Кацна леко и продължи да върви към коня. Разпери криле, подскочи веднъж и стъпи на подпухналия корем на животното. Той не обърна внимание, че в центъра на посивялото чело на стария кон имаше дупка от куршум и че кожата му бе нацепена на много места. Той не забеляза и следите от гуми и влачене, които ясно показваха, че мъртвият кон е бил теглен от джипа нагоре по склона. Най-главното, което пропусна обаче, бе грубата, но ефикасна ограда, поставена около трупа, така че да свързва храстите и оголените скали и да образува бариера. Той бе кацнал на площадка, предназначена и построена със специална цел. Щом се нахранеше, той щеше да стане пленник на хората в джипа.

Конското месо бе една от любимите му храни и процепите в кожата на неотдавна убитото животно улесняваха храненето. Той се натъпка до насита бързайки да изпревари съперниците. От опит знаеше, че няма да закъснеят много. За по-малко от 15 минути два други кондора се приближиха и успокоени при вида на хранещата се по-млада птица, кацнаха направо върху трупа, без да проучат предварително обстановката от някой наблюдателен пункт. Трупът бе достатъчно голям, така че нямаше особени кавги. Трите птици се хранеха едновременно и бяха така задълбочени, че не забелязаха първите признаци на движение около паркирания джип. Двама мъже, единият носещ платнен чувал, тръгнаха нагоре по склона.

Когато хората достигнаха наоколо 100 м, една от по-възрастните птици, втората, която кацна на трупа, ги забеляза и даде тревога. Обърна се и се затича несръчно надолу по склона. Преди да може да се издигне, тя се блъсна в оградата и падна пред нея. Птицата лежеше с несвойствено изкривени криле и изглеждаше глуповата и безпомощна. Другата възрастна птица и младият кондор последваха примера й и също се скупчиха до оградата. Приближаването на хората нагоре по хълма хвърли в паника птиците и те бързо се изправиха, изкатериха се тромаво по хълма и пак се спуснаха надолу. Три пъти се блъскаха в оградата, тъй като поради теглото на изядената храна не можеха да излетят за толкова късо разстояние. Те попаднаха в капана заради пълните си стомаси.

Видът на хората, които се прехвърлиха през оградата, още повече ужаси трите птици. Те се хвърлиха срещу оградата, опитаха да си пробият път през гъстите храсти, които не пропускаха дори врабче, и накрая се сблъскаха помежду си. Младият кондор не се бе проявил по-зле от другите. Дори тяхната солидна възраст не ги бе научила как да реагират на това положение.

Всичко, каквото се случи после, бе необяснимо за младата птица. Видя, че двама от хората се приближават към него, притискайки го в единия ъгъл. Когато се втурна да мине покрай, тях, върху главата му се нахлузи платнена торба. Той гъргореше и кряскаше, но скоро прекрати борбата. Хората не му причиниха някаква силна болка, обаче страхът, който усещаше, го нараняваше почти толкова много. Дори ако главата му не бе покрита, той пак нямаше да разбере за какво служат дългите пинцети, които се промушваха между перата му, търсейки паразити, или термометърът, който пъхнаха в ануса му. Той нямаше да почувствува и липсата на няколкото откъснати пера и нараненото му достойнство нямаше да пострада много.

Неговото премеждие скоро приключи. Оставиха го, легнал в прахта, и когато няколко минути по-късно отстраниха торбата от главата му, хората вече се спускаха надолу по хълма. Оградата беше изчезнала, а другите две птици стояха наблизо и примигваха глуповато, ослепени от слънчевата светлина.

Нито една от птиците не би могла да прецени, че прегледът, на който бяха подложени, даваше на науката сведенията, които, съчетани с други мъчително събрани данни, можеха да допринесат за оцеляването на вида им. За тях случилото се бе безкрайно неприятно. Всички диви животни и много от домашните се плашат от най-малкия опит за ограничаване на свободата им. Същността на живота в диво състояние се състои именно в пълната свобода на движение. Ужасът, който настъпва при принудителната неподвижност, е атавистичен. Често пъти в света, устроен въз основа на отношенията хищник — жертва, да бъдеш хванат означава вероятност да бъдеш изяден.

Птиците не се нуждаеха от много време, за да възстановят спокойствието си. Те скоро се спуснаха надолу по склона, издавайки звуци при всеки скок, придружен от удар с крилете. След малко излетяха, удобно разположени на възходящата въздушна възглавница, която се образува под тях, когато се издигнаха над хребета отвъд реката. Те не погледнаха назад.

След като сподели най-неприятния епизод от своя живот с двете възрастни птици, младият кондор остана с тях. Трите птици се извисиха над следващата долина, наредени приблизително една зад друга и се издигнаха на повече от километър и половина височина. Установиха се 35 км на изток върху високопланинска поляна, пресечена от чист поток. Изкъпаха се и дълго пиха от почти замръзналата вода. След като си почистиха перата (двете възрастни птици кълвяха перата си взаимно, но не подканяха по-младата да взема участие), те отново се издигнаха и отлетяха на север. От запад се задаваше буреносен фронт. Птиците се издигнаха на 2300 м, за да избягнат някои особени бурни течения, и докато младият кондор продължи напред, временните му другари извиха на запад.

Там, на 2300 м над планинските върхове, обкръжени от настъпващи от всички страни черни облаци, извън погледа, миризмата и звука на милиардите живи същества, с които делеше своята планета, младият кондор беше отново сам. Долу, на земята, няма самота, която може да се сравни със самотата над масата от буреносни облаци. Младият кондор започна да се спуска направо надолу през облаците, тъй като не се виждаха никакви пролуки. Никой не видя как се спусна, как кацна на изсъхналия дъб в долината и се сгуши, за да се предпази от бурята. Милиони други същества усещаха вятъра и дъжда и слушаха симфонията на тяхната ярост, но никой не мислеше за самотния кондор, за птицата, която бе на път да достигне зрелост, която носеше в себе си съкровища от минали епохи — една петдесета част от генетичния потенциал на своя вид, останал на Земята.