Роджър Карас
Носителят на гръмотевици (5) (Биографията на един калифорнийски кондор)

5.

Младият кондор възви на юг към висок хребет и продължи да се движи точно над него в продължение на 20 км. Там се издигаше благоприятно въздушно течение, образувано от отразени от склона морски ветрове, и той можеше да планира почти през цялото време. Може би не е подходящо да кажем, че той се наслаждаваше, защото това би предполагало чувства, на които е способен само човекът, но и при неговото поведение действуваше принципът на приятните усещания. От време на време той се спускаше и падаше надолу близо до хребета само за да се издигне отново. В тези действия нямаше някаква привидна цел, защото той не бе особено гладен и не претърсваше долината под хребета, просто искаше да се спуска и да се издига нагоре.

На места неговият невидим път се спускаше поради изменения в релефа на земята надолу и кондорът го следваше. Всичко това напомняше много някаква игра.

Не е уместно да се каже, че младият кондор страдаше от липсата на родителите си, но той чувствуваше нещо. В неговия свят бе настъпила промяна и той я долавяше. Родната му долина вече не бе нещо повече от избледнял спомен и двете възрастни птици, които бяха неговият дом, отлетяха заедно с вятъра. Сега той беше сам пред своето изпитание.

Според естествените закони младият кондор трябваше да прекара следващите четири години от живота си в усъвършенствуване на уменията, необходими за оцеляване. По този начин той щеше да докаже, че е наследил изцяло всички инстинкти, вложени в неговия вид, които трябва да бъдат предадени на следващото поколение, че е способен да ги използува в борбата за оцеляване. След като докажеше, че отговаря на двете условия, той вече можеше да създава свое поколение. Когато над земята са планирали хиляди кондори, било е без голямо значение дали някой от тях няма да издържи изпитанието, тъй като оставали още много птици. Сега обаче популацията вече не се увеличаваше. Настъпиха онези времена в историята на кондорите, когато всяка птица бе необходима.

Всеки грам от нейния потенциал имаше решаващо значение.

Също както 7-годишно момченце е озадачено от поведението на 17-годишния младеж към момичетата, така и младият кондор не можеше да проумее вниманието, което проявяваха помежду си възрастните птици. Този инстинкт още не съществуваше в него. И други някои инстинкти се намираха още в спящо състояние и чакаха да настъпи тяхното време. На свой ред всеки от тях щеше да се разтвори като пъпка по клоните на дърво и да насочва вниманието и живота му в необходимите посоки. За момента обаче той трябваше да се научи да живее и да се приспособява към променящите се обстоятелства, доколкото неговите подлежащи на развитие инстинкти позволяваха.

Както се носеше на юг, следвайки посоката на хребета, невероятно силните му очи забелязаха движение на няколко километра в западна посока на приблизително същата височина. Сякаш за да му помага при обучението, природата е дарила кондора със силно развито любопитство. Кондорите се интересуват от всичко, което става около тях, или поне се чувствуват задължени да проучат всичко, което не разбират. Тъмноперестата млада птица зави наляво, замахна с криле при завоя, за да се стабилизира, и бързо пое с топлия въздух, който се издигаше от една речна долина. Докато летеше на запад по течението на реката, тъмната точка на небето пред него започна да се увеличава. Очевидно тази фигура също бе забелязала кондора. Тя описа пълен кръг и след това се понесе спираловидно нагоре. Ако имаше повече опит, младият кондор би могъл да познае по очертанията, че се приближава към скален орел, който лесно може да го победи във въздуха. За момента обаче поради своето невежество той прие, че далечната, издигаща се фигура е друга птица от неговия вид и продължи да лети неотклонно към нея. Внезапно издигащата се птица промени формата си. Неподвижните й криле се свиха и доближиха до тялото. Тя се озова точно над кондора и изведнъж, като сви криле, падна надолу. Странен, висок писък достигна до кондора само секунди преди самия орел. Двете птици не се сблъскаха, но се приближиха толкова наблизо, че кондорът бе изтласкан встрани от въздушната струя. Той нямаше опит, никой не го беше учил как да се справя с подобно положение. Никога не бе ставал прицелна точка на вражески действия и нямаше подготвен отговор. Реагира по единствения начин, на който бе способен, като изпадна в паника. При пикирането си орелът се озова на десетки метри под кондора, преди да успее да преустанови падането. Той дори веднъж се преобърна, или поне така изглеждаше от земята, преди да опише правилна дъга и да започне ново издигане. Кондорът няма съперници и е ненадминат при летенето с неподвижни криле. При въздушната акробатика обаче скалният орел далеч надминава всичко онова, на което кондорът е способен.

Един по-опитен кондор би се спуснал надолу, колкото е възможно по-близо до земята, още при първия признак на опасност отгоре. Снишавайки се до земята, той би лишил орела от единственото нещо, което му бе необходимо — пространство за маневриране. Но обхванат от паника, без да съзнава напълно какво става, и скован от неопитност, кондорът се издигна още по-високо, стабилизира се и продължи да лети. След секунди орелът връхлетя стремглаво и изви настрана само на сантиметри от главата на кондора. Младокът отново се обърна при бягството си и едва не пропадна. Успя да запази височината на полета си и зави наляво, обаче орелът отново пикира. Когато се доближи, този път орелът се извърна и премина покрай кондора отгоре надолу. Закривените му нокти докоснаха перата по корема на кондора, обаче не причиниха рана.

След четвъртото връхлитане на орела кондорът вече бе обезумял от ужас. Той едва успяваше да лети на еднаква височина и доказвайки отново своята неопитност, направи опит да се издига. Орелът връхлетя за пети път, премина наблизо и сякаш се присмя презрително на кондора. Въодушевен от собственото си умение, той действително докосна кондора, преминавайки покрай него със скорост 112 км в час. Няколко пера паднаха бавно и се спуснаха в долината под тях. При петото връхлитане на орела ужасът на кондора достигна до степен, която може да парализира животно, и той сви наполовина крилете си. Започна да пада. Това не бе хаотично падане, но не бе и великолепно координираният полет, на който дори тази млада птица бе способна. Той направи нещо средно. Оцеляването му зависеше от неговата способност да се овладее за секунди, от възможността му да реагира на това ново положение. Носещата повърхност на кондора бе рязко намалена поради наполовина присвитите криле и издигащият въздух не можеше да удържи теглото на птицата при бързо ускоряващото се падане. Когато се намираше на около 60 м от земята, той разтвори крилете си до максимум, спусна опашка, загреба въздух и се уравновеси. Кацна на открито място под хребета. Младият мъжки орел, който овладяваше техниката при всяка подобна тренировка, се спусна ниско над него, издавайки дразнещия си тънък крясък, и изчезна отвъд хребета. Той нямаше намерение да причини нищо лошо на кондора, но бе разгневен от нежеланието му да реагира. Играта щеше да бъде по-забавна, ако и двамата бяха участвували в нея.

Кондорът бе дълбоко потресен от неприятната преживелица. Не бързаше да излети, и започна да проучва местността, всред която бе направил принудителното кацане.

С характерната си провлачена походка, накланяйки се наляво и надясно, клатейки глава напред и назад, той направи няколко стъпки, спря, огледа се и преди да пристъпи отново, издаде няколко звука, твърде подобни на грухтенето на прасе. Един гарван излетя от близкия храст и когато прелетя над кондора, той се присви ниско до земята и изсъска. В момента нямаше настроение за никакви други птици. За десет минути кондорът напредна около 100 м и стигна до стръмен склон, който завършваше с малко езерце, свито между отломки от нападали скали. Използувайки друг начин на движение, той разпери криле и заподскача надолу по склона, като замахваше с криле при всеки следващ скок. Той все още често спираше, за да огледа непознатата местност и хребета, в случай че орелът отново се появи. До момента, когато кондорът достигна езерцето, орелът бе вече прелетял 32 км и си беше намерил друг кондор, върху който упражняваше хватката си.

Ако кондорът бе нечистоплътна птица, би отговарял по-точно на представата, която хората имат за лешоядите. Но в действителност той е много чист и спретнат. Къпе се, колкото може по-често, и полага големи усилия за поддържането на перата си в добър вид. Ритуалът около къпането има голямо значение за кондора и се извършва по сравнително точно определен начин.

Приближавайки до езерото, младият кондор спря до един нисък храст и откъсна клонче. Той го задържа няколко секунди в клюна си, преди да го пусне. Наклони глава и го изгледа, взе го отново и направи още няколко стъпки. Отново го пусна, разгледа го, настъпи го и откъсна всички листа. Доволен от това, което бе постигнал (което за наблюдателя може да не означава абсолютно нищо, но за кондора може да е била важна нервно-разтоварваща дейност, служеща като отдушник на натрупаната емоционална енергия), той се приближи до края на езерото.

На брега кондорът се огледа още веднъж, преди да нагази няколко стъпки. Стоейки в плитката вода, той се наклони ниско и закълва по повърхността, повдигна бързо глава, сякаш бе дочул нещо, потопи пак клюн и преглътна. Топенето и кълването продължиха минута или две, после, необяснимо защо, излезе от водата, огледа се наоколо и изсъска. Намери наблизо малко парченце кора и няколко минути я дърпаше, хвърляше, тъпчеше и буташе с клюн из прахта. След това напрежението се изчерпи. Споменът за неприятната среща със скалния орел бе заличен като конкретно събитие. Той беше обаче внимателно скътан като опит, който при следващата въздушна схватка с такъв орел щеше да му осигури подходящ рефлекс.

При възрастните птици следобедното къпане е по-основно, отколкото сутрешното измиване. Въпреки че бе рано, сутрешната баня даде възможност на младата птица, която бе сърдита на целия свят, да се занимава с нещо конкретно. Тя навлезе отново в езерото, докъдето дълбочината стигаше 12 см, и се натопи, като водата покри гърдите й. После бързо потопи главата си под водата и рязко я извади, така че обля с вода гърба си. Кондорът повтори движението няколко пъти, после протегна шия върху самата повърхност и раздвижи главата си на всички посоки. Като заключителен акт той разпъна криле, допря тялото си до дъното, изпляска три пъти с криле, изправи се и излезе от езерото. За целия ритуал му бяха необходими по-малко от 20 секунди.

След като се намери на брега, той се изправи в цял ръст, енергично заудря с криле и после започна да се изтърсва, докато пясъкът около него не се покри с малки мокри петна. Кондорът се отдалечи от езерцето и започна да търси подходящо място за слънчева баня. Близо до него се намираше грамаден кръгъл камък, който се бе откъснал от хребета по време на земетресението преди стотици години. Той отговаряше идеално на нуждите му и с няколко скока, придружени от удари с крилете, той се озова на върха, където застана с широко разтворени криле. От време на време променяше позата си, издигаше крилете си високо или изменяше положението си по отношение на слънцето. След това отново разпростираше криле и повтаряше движенията.

Кондорът не може да разбира съзнателно важната роля, която перата му изпълняват, но той инстинктивно знае как да се грижи за тях. А това е важното. Почистването на перата отне последния му час от първата сутрин през живота му, която той прекара изцяло освободен от опеката на родителите си. Кълвейки бързо, той почисти последователно перата по цялото си тяло. На няколко пъти, както бе кацнал на върха на скалата, отпускаше разперените си криле. Четири пъти разтърси задната част на тялото си, наподобявайки твърде много на патица, и извръщаше нагоре глава, за да гледа към мълчаливото синьо небе. Всичко бе много просто, много лесно. Въпреки това всяко негово действие се дължеше на инстинктите, които имаха жизнено важно значение за доброто му физическо състояние. При височината, на която летеше, и при планинските крепости, в които живееше, доброто поддържане на перата бе от първостепенно значение, за да могат да му осигуряват топлина. Великолепният му, смайващ, планиращ полет също изискваше чисти, добре поддържани пера. Това, което на пръв поглед изглеждаше случайно действие, всъщност бе умение, предопределящо оцеляването на птицата. Не бихме могли да узнаем каква част от него той знаеше инстинктивно и какво бе научил от родителите си. За него това разграничение нямаше никакво значение.

Първият самостоятелен половин ден на младия кондор бе изпълнен със събития и бе осмислен. Той получи ценен урок — че се намира на второ място по сила след скалния орел — и успя да изпълни обичайните ежедневни изисквания на нормалния живот, включително къпане и почистване на перата, без присъствието на родителите, които да му дават пример. Той трябваше да получи още много уроци, но засега имаше друг неотложен въпрос. Когато се изсуши и свърши с почистването на перата, той почувствува нов повик. Беше гладен. Инстинктивно знаеше, че няма кой да му предложи повърнати парчета месо или да го насочи към животински труп. Внезапно, съвсем внезапно той беше останал сам и дали щеше да оцелее, или не, зависеше от неговата способност да намери и осигури за себе си подходяща храна. Вездесъщите горски плодове, семена и насекоми, които задоволяват жизнените нужди на толкова много други видове птици, не решаваха неговия проблем. Нуждите му бяха особени. Той трябваше да намери мястото, където смъртта е настигнала друго животно, защото неговият живот можеше да съществува само там, където бе минала смъртта.