Роджър Карас
Носителят на гръмотевици (11) (Биографията на един калифорнийски кондор)

11.

Видът на кондора се променяше почти всеки ден и щеше да продължи да се променя, докато стане най-малко на пет години и придобие всички външни белези на възрастна птица. Тези промени обаче бяха бавни и трудно забележими. Кондорите си сменят перушината неравномерно и затова никога не могат да се появят, предизвиквайки фурор с току-що пригладено ново оперение. Кондорът линее близо две години и с изключение на декември, когато всички птици изглеждат недокоснати, кондорът има доста раздърпан вид.

Когато стана на три и половина години, младият кондор навлезе в периода преди пълната полова зрелост. Въпреки че не можеше да се смята за непълнолетен, той все още имаше някои съвсем детински черти. На главата му имаше няколко сиви пера, а шията му бе все още сива, с изключение на тясна ивица от розова кожа, която бе почти прикрита под подвижна яка от пера. През следващите месеци този розов кръг щеше да се разширява нагоре, докато стигне до главата. По същото време главата му щеше да стане ярко оранжева.

Цветът на очите му вече не можеше да се определи. Първоначално те бяха кафяви, а някой ден щяха да станат червени. Сега, когато кондорът беше на три и половина години, цветът на очите му се менеше в зависимост от светлината.

В тази възраст младият кондор почти бе достигнал ръста на родителите си. Той тежеше около 10 кг и разтворените му криле надхвърляха 3 м. Размерите му бяха точно по нормите.

Само една особеност във външния му вид продължаваше да представлява опасност за него. Под крилете му все още липсваха ярко белите триъгълни фигури, характерни за възрастните птици. Перата под крилете му не се различаваха от останалите и той лесно можеше да бъде взет за пуйков лешояд, въпреки че бе по-едър, или за скален орел, въпреки че нямаше бели пера от долната страна на опашката, но която бе със същата ветрилообразна форма.

Не е възможно да се пресметне броят на обръщенията, отправени към жителите на южната половина от Калифорния, в които се апелира да избягват да причиняват вреда на големи планиращи птици с тъмен цвят на перата. Всички въздушни партньори на кондора също заслужават защита, въпреки че никой друг не се намира в такава голяма опасност от пълно изчезване като него. Рядко срещаните морски орли, случайно оцелелите скални орли, пуйковите лешояди, независимо че са многобройни, по-дребните Куперови ястреби, по-светлите от тях ивичести ястреби и ястреби-кокошкари, твърде различните ямайски мишелови, обикновени американски Суейсънови и блатни ястреби и полски блатари трябва да имат възможност да изживеят добре уравновесения си живот без сътресения. Нещата обаче не стоят така. Пушките се насочват към тях при всеки повод и единствената възможност за защита на кондора е да развие ясно очертани бели маркировки под крилете и да намали вероятността за допускането на грешки. Разбира се, има и известен брой хора, които биха застреляли кондор, ясно разбирайки какво представлява тази птица, но те са сравнително малко. И все пак десетките хиляди листовки, безкрайните статии във вестници и списания, лекциите, беседите и обещанията, дадени и приети на срещи на младежки и ловни организации, все още не са достатъчни. Трудно би могло да се допусне, че в малкия район, в който кондорите все още съществуват, има някой, който не е запознат с фактите, и все пак това се случи.

В течение на почти две седмици младият кондор денем се връщаше над опожарения район. Няколко от елените, два диви коня и множество малки животни, които бяха загинали в пламъците, се намираха в райони, подходящи за кондора. Почти половината от оставащите в света калифорнийски кондори и още някои други мършоядни птици последваха примера му. В резултат на това броят на големите птици, които се струпаха над опожарения район, стана много по-голям, отколкото в който и да било район на щата. През цялото време, докато слънцето беше на небето, големите крилати животни продължаваха да пристигат и да отлитат над обгорелите хребети. Те кацаха в облаците прах всред това подобие на лунен пейзаж. Понякога върху трупа на някой елен се хранеха едновременно по 6–7 кондора, а недалеч други изчакваха реда си. Дори когато животът започна да се възвръща в района на бедствието, кондорите и другите санитари продължаваха трескаво да почистват и последните следи от онези, които бяха живели преди и бяха загинали в пламъците.

Горският пожар предизвика голям интерес, особено когато се установи, че е бил причинен от самолетна катастрофа. Веднага след потушаването на пожара и обявяването на района за безопасен върволици коли се извиха като змии по малкото пътища, за да докарат любителите на ужаси и обичайните зяпачи. Частни самолети обикаляха района на опасно ниска височина, тъй като любителите пилоти водеха своите гости за уикенда да хвърлят поглед на опожарения район, като главната атракция се състоеше в ниско преминаване над разбития самолет, който бе станал причина за всичко това. Разбира се, от него почти нищо не се различаваше, но все пак още личаха обгорени парчета стомана, превърнали се в принудителен гроб на двама млади. Много от онези, които се намираха в леките самолети и гледаха отгоре жалките останки, получаваха определено чувство за превъзходство. Като ирония на съдбата моторът на един от самолетите се повреди и едва успя да кацне на една ливада на 36 км, а два други леки самолета едва не се сблъскаха над мястото на злополуката.

В един от пристигналите автомобили се намираха четирима млади мъже, двама от които още нямаха 19 години, а другите неотдавна бяха навършили 20. Нито един от тях не бе ходил на лов за едър хищник, нито един не бе убивал трофейно животно. Никой от тях не знаеше как да проследява, да дебне дивеч или дори какви грижи да полага за оръжието си. Те никога не бяха пълнили повторно патрони, нямаха понятие от балистика, не бяха наемали водач. И четиримата бяха посредствени стрелци. И въпреки това и четиримата се смятаха за ловци, дори за спортисти, ако искате. Те обаче не притежаваха нито умението на ловците, нито традициите или чувството за отговорност на спортистите. Те бяха бандити, тръгнали на лов, убийци, които пиеха кашони с бира на полето, никога не измерваха убитото животно или не съобщаваха за някоя находка на заинтересованите органи. Ако убиеха маркирана с пръстен патица, пръстенът се изхвърляше заедно с вътрешностите й. Те видяха необикновено големия брой птици, които планираха над тях, когато се спускаха по един второстепенен извиващ се път, и се възхищаваха от обгорения и помръкнал свят около тях. И както си обещаха, два дни по-късно те се върнаха пак с пушки и бира в ръка.

Кондорът се появи над хребета зад четиримата младежи и когато ги видя, направи завой и се отправи спираловидно нагоре. Те бяха с гръб към него и не го видяха. Като се въртеше в тесни кръгове и се носеше с почти неподвижни криле, кондорът можеше да ги наблюдава няколко минути, без самият той да бъде забелязан. Най-накрая, изтощени от 6-километровия преход през пресечен терен при температура 39°С, четиримата убийци се настаниха на една плоска скала и отвориха хладилната чанта, която двамата от тях с комични усилия бяха носили по време на изкачването. Отвориха кутиите и бирата започна да се пени, придружавана от доволни възклицания.

Най-възрастният младеж гордо се перчеше с няколко кехлибаренокафяви пера с фини ивици, които преди по-малко от час бяха част от летателния апарат на красивия ястреб, който летеше над каньона и викаше „криииииир“ на света под него. Перата, които висяха от колана на „спортиста“, бяха изгубили свежестта си и изглеждаха нелепо, защото вече нямаха предназначение. Те бяха единственото нещо от ястреба, което бе използувано. Износена обувка с гумена подметка притисна трупа към сухата земя и една безчувствена ръка грубо откъсна перата. Това бе обида към живота, проклятие в конкретна форма, светотатство и разсипничество, но тези, които го практикуваха, го наричаха „ловуване“.

Кондорът се намираше над друга долина на около 20 км, когато ястребът изгуби живота си, и не подозираше опасността. Той улови изкачващо се течение и се издигна на 700 м, обаче кръговете, които описваше, го издадоха, защото попадна в периферното зрение на хората. Те го видяха, пуснаха кутиите с бира и го загледаха с втренчения поглед на влечугите. Още едно живо същество и при това голямо.

Въпреки че бяха зашеметени от бирата и от чувството, че могат да убиват, те не можеха да откъснат погледа си около минута, защото полетът на младия кондор на фона на чистото, абсолютно безоблачно небе беше наистина великолепен. Без да движи крилете си, той се спускаше и падаше, издигаше се и планираше, правеше осморки, променяше посоката нагоре и надолу и всичко това извършваше с незабележими свивания на раменете и недоловими промени в маховите и опашните пера. Любопитството на младата птица на няколко пъти я доведе на опасно близко разстояние. Тя се приближаваше и отдалечаваше бързо, така че не можеше да бъде уцелена.

За да бъдем справедливи, трябва да признаем, че четиримата „ловци“ не знаеха, че това бе подрастващ калифорнийски кондор. За тях бе просто още един мишелов, въпреки че не сме сигурни дали те биха постъпили другояче, ако неговото научно име бе татуирано върху ръцете им. Те бяха излезли да се забавляват и забавлението за тях се състоеше в повече трупове. Колкото по-голям бе трупът, толкова по-мъжествени и в правото си се чувствуваха те. В края на краищата това бе един ритуал и нищо повече. В рамките на тяхната култура действията им не бяха осмислени с религиозно или политическо съдържание. Те не се различаваха от младеж от племето масаи, който се изправя срещу лъв, въоръжен само с копие и щит от кожа на зебра, като се държи сметка за това, че кондорът не бе толкова страшен.

На няколко пъти кондорът бе готов да се остави на вятъра да го отнесе, тъй като беше сит и изкъпан и нямаше какво друго да прави, освен да наблюдава необикновените явления в своя район. Слънцето се отразяваше от лъскавите дъна на бирените кутии, проблясваше и трептеше и те представляваха обект, заради който си струваше да се прояви любопитство. И така кондорът отново направи кръг, с който се извиси над долината, без да обръща внимание на черната права пръчка, която бе насочена към небето и проследяваше движението му. Кръстосаните тънки като косъм линийки на увеличаващия четири пъти оптичен мерник се преместиха от опашката към корема му, после към гърдите и главата. Когато упоеният от бирата и все така храбър ловец реши, че сливащите се линии означават точно подходящия момент, черната пръчка проговори и кондорът трепна в полета си. Сътресението от удара премина по цялата дължина на тялото му и за момент птицата, която носеше в кръвта си историята на своята планета, беше застрашена от падане. Куршумът премина месестата част на корема му и по някакво чудо не засегна жизнено важните органи. Няколко сантиметра вляво и куршумът щеше да прониже черния дроб и да сложи край на живота му. Няколко сантиметра вдясно и куршумът щеше да засегне горния край на гръдната кост — опорната точка на мощните мускули на крилете му — със същия краен резултат. Това беше наистина щастливо нараняване, ако може да има подобно нещо. Куршумът премина направо, без да предизвика разкъсване. Пробивите бяха гладки и след като се съвзе от първоначалното сътресение, кондорът изви и се отдалечи. Изгърмяха още три пушки, но куршумите минаха далеч от целта и кондорът изчезна, придружен от проклятия и бойни викове.

Кондорът кацна на около 16 км върху високо дърво сред закътана долина. Повърна все още несмляната си храна и се разтърси. Кървенето бе престанало, въпреки че отначало изглеждаше, че ще бъде изобилно. Стоеше вцепенен, а двете дупки в тялото му го пронизваха с пареща болка. Отново се разтърси и опита да повърне, но вече нямаше нищо, от което да се освободи. Вдигна опашка и изпусна хоризонтална струя от светло оцветени екскременти. Отново се разтърси и опита да се нагласи на клона. На няколко пъти искаше да намери по-удобно положение и кълвеше с недоумение двете рани от долната страна на тялото си. След отминаването на сътресението болката започна да се усеща още по-силно и накрая кондорът се отблъсна от клона и прелетя до една равна площадка на скалистата стена. Тук отново направи опит да намери поза, която облекчаваше болката му, но удобни положения нямаше. Накрая той се предаде на болката и след като клъвна изпитателно още веднъж раните, се сгуши и затвори очи. Още веднъж той беше много зле и още веднъж бе получил безполезен урок: присъствието на хората означаваше болка и неизбежно — смърт. И въпреки това както не можеше да не яде поставените за примамка отровни трупове, въпреки че десетки пъти щеше да боледува от това, така нямаше да може да избягва и хората, които толкова често виждаше долу под себе си. Природата неизвестно защо не бе предвидила при проектирането на кондора точно това особено изискване. Тя не бе вложила тази малка допълнителна частица разум, от която сега имаше такава крещяща нужда. За нещастие сега вече кондорите са много малко и при жалкото количество гени, които остават на разположение, моделът никога няма да може да бъде подобрен в това отношение.