Лора Лей
Душата на звяра (3)

Трета глава

Да се правиш на бавачка беше кофти работа. Киова се облегна назад в седалката на луксозния Лексус, погледна към малкия дявол, който раздаваше бонбони като кралски ласки, и потисна едно възбудено ръмжене. Правеше това в продължение на цяла седмица и въздействието му бе ужасно неприятно. А този костюм не помагаше изобщо.

Тя се усмихваше на децата и лицето й сияеше от удоволствие към всяко едно, което отидеше до вратата й, само за да стане спокойно и учтиво, когато разговаря с родителите. Държеше се резервирано и овладяно, но Киова можеше да усети огъня, който бушуваше вътре в нея.

Проклета жена, да я наблюдава не бе най-умният му ход. Трябваше да каже на Даш Синклер да върви по дяволите, когато го потърси с молбата да се стане част от тази лудост. Светът не искаше да приеме Породите. Президентът Мейрън можеше да гласува и сто закона за Породите, но пак нямаше да има разлика. Те бяха прекалено различни. Даш и Калън Лайънс бяха сигурни, че това би могло да се случи. Точно както бяха сигурни, че Киова може да помогне.

Мъжът изсумтя при тази мисъл. Един Койот да общува с Лъвове и Вълци? Какво ще последва?

Той се размърда в кожената седалка, намествайки пениса си и направи гримаса при усещането на набъбналата плът. Точно от това имаше нужда — една ерекция заради сладката малка дъщеря на президента. Това гарантираше, че ще преследва и убива като жалкото животно, което бе създаден да бъде, мислеше си той подигравателно.

Докато Киова наблюдаваше предната врата, тя внезапно се отвори и един приглушен женски вик едва достигна до него. След това вратата се затвори също толкова бързо. Погледът му се премести към съседната сграда, но долепената къща, която използваше екипът на Тайните служби, бе тъмна и тиха. Нямаше никаква светлина, не прозвуча аларма.

Очите му се присвиха, докато сканираше почти безлюдната улица. Имаше костюмирани деца по-нагоре и по-надолу, но нямаше никой достатъчно близо, който да чуе внезапния вик. Ругаейки, Киова извади пистолета Глок от колана на панталоните си и изхвърча бързо от автомобила. Приведен ниско, той притича между колите, след това до оградата, която обграждаше малката двуетажна сграда.

Те нямаше да я изведат от предния вход, щяха да имат кола отзад. По дяволите, къде бяха бодигардовете й, неспособните тъпаци от Тайните служби, наети да я защитават? Той лично не се нуждаеше от тези глупости. Предполагаше се, че трябва да бъде резервен вариант, нищо повече, а не проклета кавалерия.

Докато се движеше в сенките и заобикаляше предпазливо оградата, Киова видя микробуса. Черна маска закриваше лицето на нетърпеливия шофьор. Породата се придвижи в мрака като вдишваше свежия нощен въздух, за да се увери, че няма други пазачи отвън. Погледът му се насочи към шофьора, но нямаше признаци за друг човек в микробуса.

Глупак. Глупак, изрече той тихо и яростно, след което постави бързо заглушителя на пистолета си и стреля. Похитителят се свлече незабавно и в същия миг вратата се отвори. Преминавайки бързо покрай оградата, Киова дръпна първия мъж, който излезе през вратата, ръцете му се обвиха около главата му и я извиха енергично. Захвърли тялото още преди тъпият звук да секне. Изненадан, вторият човек бе също толкова лесен за отстраняване. Привеждайки се ниско, Киова едва избегна един куршум, преди да стреля отново и да обезвреди и третия. Не им отне много време на тези момчета да разберат, че са били заловени, помисли си Породата подигравателно.

Започнаха да лаят кучета и се чуха гласове, когато четвъртият насочи пистолета си към слепоочието на изпадналата в безсъзнание жена, която държеше. Обучението може да се окаже чудесно нещо, помисли си дистанцирано Киова, като протегна ръка и стреля пръв, след което улови товара на падащия нападател.

Сега какво? По дяволите, не се нуждаеше от това.

Премятайки я през рамо, той тръгна към микробуса, издърпа тялото на мъртвия шофьор от седалката на земята и се настани на мястото му. Пусна момичето на пода, запали двигателя и потегли, докато улицата се обливаше в светлина.

Мамка му, наистина не се нуждаеше от това. Просто трябваше да я наблюдава. Да я наблюдава и да се увери, че групата глупаци няма да се провалят в работата си, като оставят кръвните расисти да издебнат президента Мейрън, правейки опит за покушение над дъщеря му.

Агентите от Тайните служби бяха опитни. Експерти в защитаването на Първите дъщери. Най-добрите от най-добрите. А сега бяха или мъртви, или спяха по време на работа, докато той оставаше с Момиченцето.

Щеше да я остави някъде, да направи бързо и кратко телефонно обаждане до най-близкия полицейски участък и това е. Лесно и просто.

Глупости.

Щом копелетата я бяха хванали толкова лесно този път, тогава лайната скоро щяха да ударят вентилатора. Никой, абсолютно никой, не можеше да залови дъщерята на президента толкова лесно, без помощ от вътре. Мамка му.