Лора Лей
Душата на звяра (20)

Двадесета глава

Киова буквално се бе състарил, научавайки за бягството й. Беше завладян от чист страх и една част от душата му се бе разкъсала при мисълта, че никога повече няма да я докосне, никога повече няма да вкуси меката й плът отново. За няколко дни, Аманда се бе превърнала във въздуха, който дишаше. Инстинктивната част от съзнанието му бе изкрещяла в отричане, а човешката част от душата му бе разкъсана от болка.

Когато я откри, коленичила в праха, а шибаният лъв на не повече от стъпка от нея, бдителен като звяр в клетка, разбра, че ще трябва да направи нещо, каквото и да е, за да я убеди, че животът без него ще съсипе и двама им.

Така че той използваше това, което има. Удоволствието, което можеше да й даде. Възбудата, която я изгаряше, и тази лека болка, която знаеше, че кара сетивата й да ликуват, а тялото й да трепери в освобождение.

Това, което причини на него обаче, беше невероятно. Киова никога не бе познавал такава наслада просто от даряването й. Извиването на тялото й, проблясъка на пот по кожата й, звука от пресипналите й викове, отекващи около тях. Това правеше всяко докосване, всеки допир на кожа до кожа по-възбуждащ от най-опитните докосвания, които той бе получавал.

Да я издигне до най-високи върхове бе всичко, което имаше значение. Да я вкуси, да й достави удоволствие беше единствената му грижа.

И, по дяволите, вкусът й беше прекрасен. Устните му се местеха от едната на другата гърда, смучеха нежно и силно, а езикът му се извиваше около заостреното връхче, докато Киова се взираше нагоре в Аманда и я гледаше как потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в чистия сексуален акт.

Тя се разпадаше на парченца в ръцете му и на него това му харесваше.

Докато устата му продължаваше да изтезава и измъчва стегнатите й малки зърна, едната му ръка се спусна надолу, като загали вътрешната част на бедрото й и усети как се напряга, когато доближи към изгарящата топлина на женствеността й.

Пръстите му се плъзнаха по плитката цепка, а от гърлото му се откъсна стон в отговор на приглушения вик, който се изтръгна от Аманда. Тя беше сладка като мед и достатъчно гореща, за да опърли сетивата му. Уханието на възбудата й накара устата му да се навлажни за вкуса й.

Когато достигна набъбналата пъпка на клитора й, ръката му се повдигна и тупна решително изпъкналото хълмче. Бедрата й се повдигнаха, а спалнята се изпълни с крещящите й молби.

— О, Господи, Киова, заклевам се. Заклевам се… — извика тя. — Няма да бягам повече. Кълна се. Моля те, направи нещо…

— Но аз правя нещо. — Киова се бореше да диша, завладян от глада за нея, глад, който не искаше да отрича.

Мъжът плесна чувствителната плът отново, знаейки, че ще отнеме много малко време да задейства пулсирането в клитора й. Аманда беше така готова да свърши, че дори вагината й потръпваше от нуждата.

— Киова… — Гласът й се понижи до треперещ, задъхан вик. — Заклевам се. Заклевам се…

— Тихо, бейби — прошепна той. Устата му се придвижи от гърдите й към влажния й корем, а след това по-надолу. — Просто се наслади, Манда. Просто ме остави да те накарам да се чувстваш добре.

Езикът му закръжи около пулсиращия й клитор и вкусът й замая главата му като силен наркотик. Тя беше толкова сладка, толкова гореща и хлъзгава, че сякаш потопи езика си в разтопена захар, когато се заби в кадифените дълбини на вагината й.

Киова знаеше какво да направи. Не че го бе планирал или дори обмислял, докато Аманда не бе избягала от него. В мига, в който бе узнал, че тя е навлязла в планината и се е поставила в огромна опасност, Киова бе разбрал как да внуши подчинение към него в съзнанието й и в сърцето й.

Тя беше неговата половинка. Беше влюбена в него, той можеше да го види в очите й, да го почувства в докосването й. Тя щеше да разбере, че сърцето й, също както тялото й, са свързани с него. Но докато това станеше, Аманда щеше да научи, че неговата дума е закон и нейната безопасност е основната му грижа. Тя не беше достатъчно силна, за да се защитава сама. Нямаше представа за покварата на света и онези, които щяха да я вземат от него, ако получеха възможност. Киова нямаше да им даде тази възможност, нито пък тя.

Когато устните му се придвижиха обратно към напрегнатия й клитор, мъжът бързо потопи два от пръстите си във влажните дълбини на вагината й. Аманда експлодира незабавно, изви се и потръпна, а виковете й изпълниха слуха му.

Киова й даде само няколко секунди да се извиси и да започне бавно да се спуска надолу, преди да се отдръпне. Преди Аманда да възвърне желанието и силата да се бори, той разхлаби въжетата и я завъртя бързо по корем. Младата жена ахна, когато ръката му се приземи върху заоблените полукълба отново. По дяволите, беше толкова красива и плътта й все още беше розова от плесниците му по-рано, а малкият отвор на ануса й се свиваше в отговор на оргазма, който бавно отслабваше.

Той повдигна ханша й, подпирайки коленете й на леглото.

— Стой така — изръмжа Породата, когато тя понечи да легне отново. — На колене, точно така.

Краката й се стегнаха и Аманда изскимтя, гласът й все още беше пресипал от възбуда.

— Няма да се излагаш на опасност по този начин отново, Аманда — изръмжа Киова, ръцете му се раздвижиха, за да нагласят коленете й на леглото, както той ги искаше, изви ханша й назад и розовата плът се разтвори, за да разкрие невероятно тесния вход на ануса й.

— Знаеш ли какво ще направя, Манда? — попита той меко и напевно, а гласът му стана по-дълбок при мисълта за това, което предстоеше.

— Просто го направи! — извика жената, а хълбоците й се свиха.

Киова се засмя от нетърпението й и прокара пръсти по пропитата от влага женственост, за да изтегли сладките й сокове назад към малкия отвор.

После плъзна бавно пръста си вътре, гледайки как я разтяга, и усети как дъхът му секна, когато тя се отпусна лесно за него. Разхлаби я бавно, разтегна я с един пръст, после два, след това три. При третия, Аманда простена, гърбът й се изви като дъга, а приглушените й викове отекнаха около него.

Киова отдръпна пръстите си, премести се по-близо и намести дебелата главичка на пениса си в нежния отвор.

— Киова… — Гласът й бе накъсан и сладострастен, когато той натисна напред и усети как силна струя течност излиза от върха и изпълва тесния проход.

Инстинкт, беше му казал Даш. Един биологичен, инстинктивен отговор на стегнатите женски канали и необичайната големина на вълчите и койотските Породи. Техните пениси бяха забележително дебели, макар и не ненормално. Без това, Киова никога не би опитал онова, което смяташе да направи сега. По дяволите, никога не бе опитвал преди, никога не бе знаел, че е възможно.

— Киова… — Аманда се притисна по-близо, а гласът й бе задъхан и замаян от възбудата, която я заливаше.

Той я бе целунал само веднъж, съзнателно. Искаше да разпали пламъците на страстта й без хормона, който се изливаше от езика му. Искаше да я подлуди с докосванията си, с изгаряща нужда за тях.

Пенисът му бликна отново, когато Киова се притисна по-дълбоко. Аманда извика, в момента, в който течността се изстреля в стегнатия, напрегнат канал.

— Говори ми, бейби — изпъшка мъжът, контролът му висеше на косъм. — Кажи ми дали го искаш, Аманда.

— Да. — Дрезгавият й стон го накара да стисне зъби, когато се притисна още по-навътре.

— Мамка му! Толкова си тясна — задъхваше се той, усещайки хватката, която обхващаше главичката на пениса му по-стегнато от юмрук.

— Киова… — Нниският, провлачен стон при поредната отпускаща струя течност, накара главата му да се отметне назад и да стегне хватката около ханша й.

Самият факт, че Аманда приемаше и позволяваше това обладаване, бе доказателство за доверието й, за нарастващата интимност между тях. Тя беше бодлива като таралеж, който защитава леговището си, и никога не би позволила подобна волност, без пълно доверие.

— Няма да се излагаш на опасност отново. — Киова натисна по-силно, главичката на ерекцията му си проправи път през разтегнатите вече мускули, докато тя се свиваше около него, предизвиквайки още една силна струя хормонална течност. — Никога, Аманда.

— Заклевам се — извика тя пресипнало. — О, Господи, Киова, не мога да го понеса.

Той се изтегли назад, освобождавайки я незабавно, само за да я накара да изкрещи протестиращо и да се тласне към него, вкарвайки го дълбоко в себе си.

— Какво искаш, Аманда? — настоя Киова яростно. — Кажи ми какво искаш.

— Теб — тя се задъхваше и потръпваше всеки път, когато пенисът му пулсираше вътре в нея. — Искам теб.

— Не е достатъчно — отсече той. — Кажи ми какво искаш, Аманда. Кажи ми веднага или ще спра.

— Не! — Жената се притисна по-близо, премести се назад, тласна го по-дълбоко във вътрешността си и изкрещя от усещанията.

— Кажи ми! — Дланта му се приземи върху задничето й властно.

— Чукай ме — изръмжа тя, а гласът й трепереше. — Проклет да си, чукай ме отзад, Киова. Чукай ме!

Две силни изгарящи струи предеякулационна течност се изстреляха от пениса му секунда по-късно. Киова се тласна по-дълбоко, като стисна зъби и я държеше здраво, докато тя се гърчеше под него, докато всеки измъчен, набъбнал сантиметър от ерекцията му се зарови в нея.

Аманда изкрещя, а мускулите й се свиваха и отпускаха около него, опивайки се да се приспособят към плътта, която я изпълваше.

— Моя! — Породата не можа да спре ръмженето, което вибрираше в гърлото му, когато се наведе над нея, а устните му потърсиха малката раничка, която бе оставил на шията й, когато усети освобождението да се надига в тестисите му.

Тя беше прекалено стегната и прекалено гореща около него, независимо от гъстата течност, която пенисът му бе излял вътре в нея. И въпреки стоманения самоконтрол, който притежаваше, той знаеше, че няма да изтърпи повече от няколко секунди. Аманда беше близо до кулминацията. Киова можеше да го подуши. Усети как вагината й се свива през стените на ануса й и разбра, че когато се заключи в деликатния проход, в който се бе наместил, оргазмът й може да унищожи и двама им.

— Да! — невъздържаният й вик го шокира, даде му сили. — Господи, да, Киова! Твоя. Твоя! Сега ме чукай, проклет да си!

Аманда се стегна отново около него, анусът й се свиваше и пулсираше, докато Киова нямаше друга възможност. Започна да се движи с дълги тласъци, като се опитваше да ги сдържи умерени, за да не я нарани, но виковете й го подканваха и го докарваха до лудост.

Ръцете му бяха сграбчили бедрата й, докато тя следваше всеки нов тласък, а звукът от срещането на влажна плът изпълваше въздуха. Мъжът знаеше, че няма да издържи дълго на това. Молеше се Даш да е знаел какво, по дяволите, говори, защото сега Киова не би могъл да се отдръпне от нея, дори и ако животът и на двама им зависеше от това.

Породата се тласна силно и дълбоко и усети как пенисът му внезапно се поду и се втвърди още повече, а тестисите му се стегнаха. Беше прекрасно, най-интензивното удоволствие, което би могъл да познае в живота си.

Първата мощна струя семенна течност се изстреля, когато той усети как вътрешните й стени се разтягат, позволявайки на подутината да се притисне във вагината й, като разпъна аналната стена, и започна да тупти силно и дълбоко вътре в нея. Усещането изпрати Аманда към една кулминация, непозната за нея, ако виковете й бяха някакъв показател за това. Сред приглушените, немощни звуци се дочуваше неговото име и сладкият й глас мълвеше клетви, че никога повече няма да бяга.

Негова. Завинаги негова.

Зъбите му се забиха в шията й, въпреки че Киова се бе зарекъл да не си позволява това. Този път нямаше кръв, само сладка, поддаваща се женска плът под горещия му език, и мекият й глас, подканващ го да се движи.

Той я изпълни със спермата си, докато трепереше над нея, усещайки силния пулс на нейното освобождение и в този миг разбра, че ако Аманда някога го напусне, ако някога я изгуби, той ще бъде само половин човек. Душата му ще се изпепели и животът му ще се превърне само в една случка, която не си заслужава да бъде отбелязвана.