Лора Лей
Душата на звяра (26)

Двадесет и шеста глава

Хотелската стая беше сумрачна. Избледняващата светлина на деня едва проникваше през плътните завеси, когато Аманда последва Киова в стаята. Леглото изглеждаше огромно. Аманда не можеше да погледне никъде другаде, когато в корема й внезапно започна да трепти един възел от нерви.

Какво щеше да стане, ако бе сгрешила? Ако разгонването, бе единственото, което ги свързваше заедно, правейки секса толкова отчаян и изпълнен с удоволствие?

Тя стоеше мълчаливо в средата на стаята, опитвайки се да успокои внезапния страх, който се надигна вътре в нея. Когато се събуди и научи, че Киова си е тръгнал, ярост и мъка се надигнаха в нея в една вълна, която почти я унищожи. Сигурно това беше любов?

— Свали си дрехите.

Аманда потръпна от твърдия глас, толкова тъмен и порочен, така дрезгав, сякаш извираше от самите дълбини на гърдите му. Беше груб и гърлен, и тя не успя да потисне леката тръпка на удоволствие, която премина през тялото й.

Младата жена облиза устни и погледна нагоре към него, когато той мина покрай нея, отиде бавно до леглото и седна на него.

— Сигурен съм, че си била много лошо момиче, докато бях далеч — каза Киова укорително. — Знаеш, че ще трябва да те накажа.

О, Господи! Най-горещата й фантазия щеше да оживее. Сумракът на стаята го караше да изглежда по-тъмен, някак си по-силен, сякаш това бе възможно.

— Ами ако сега обещая да бъда добра? — Тя участваше в собствената си сексуална фантазия, вагината й се навлажни от тръпката, която се изстреля през нея.

Киова се изсмя на думите й.

— Сигурен съм, че ще бъдеш. След този нощ. Сега си свали дрехите. Не искаш да ми се наложи да ги разкъсам.

Аманда едва успя да потисне стона си. О, да, искаше.

— Започни с обувките. Свали всичко много бавно.

Тя едва дишаше, а коленете й трепереха от вълнение, както й ръцете й.

Изрита обувките си. Тази част беше лесна. Ръцете й се повдигнаха към копчетата на блузата й и тогава започна битката. Аманда можеше да усети подутите си гърди, стегнатите горещи зърна, които ги заостряха и се потъркваха в дантелата на сутиена. Прииска й се да изкрещи от това малко удоволствие.

Тя се бореше с малките копчета, а пръстите й се подхлъзваха, отказващи да й сътрудничат, докато Киова продължаваше да я гледа с неговите горещи черни очи. Погледът й трепна нагоре и дъхът й секна, когато той се изправи на крака.

— Опитваш се да ме дразниш ли? — попита я мъжът и в гласа му отекна порочна чувственост.

— Не. — Тя поклати глава яростно, докато той обикаляше около нея. — Не е така.

Дланта му улови извивката на дупето й.

— Мисля, че се опитваш. Мисля, че знаеш колко е твърд пенисът ми и колко е нетърпелив езикът ми да те вкуси, и ме дразниш.

Дъхът заседна в гърлото й. Да, това беше.

— Не. Обещавам. Опитвам се да бъда послушна — прошепна тя бездиханно.

Това просто беше прекалено възбуждащо. Беше всичко, за което някога бе фантазирала, че и повече.

Секунда по-късно един стон се откъсна от гърлото й, когато дланта му се приземи твърдо върху извивката на задничето й. Смъдящият лек огън се изстреля право към вагината й и накара от нея да потече гореща, гъста сметана.

— Ще си платиш за това — прошепна Киова в ухото й. — Сложи ръце зад гърба си, Аманда.

О, Господи! О, Господи!

Тя бе забелязала дължината на въжето, което Киова бе събрал от джипа и сложил в джоба на дънките си, преди да влязат в хотела. Тя се раздвижи бавно, трепереща в очакване, и скръсти китките зад гърба си.

— Аз ще се насладя на това, Аманда — въздъхна той в ухото й. — А ти?

Ако продължаваше със същото темпо, тя щеше да свърши преди дори да я докоснал.

Аманда вече се задъхваше, когато Киова върза здраво китките зад гърба й, и въжето я стегна по-силно, когато тя задърпа възела.

— Сега, как ще свалим тези дрехи от теб? — промърмори той, като отмести косата й назад, за да разкрие шията й и дъхът му погали раничката, която й бе направил първия път, когато я бе взел.

Аманда потрепери отново и дъхът заседна в гърлото й, когато езикът му облиза мястото, а ръцете му се плъзнаха нагоре по корема й, докато не достигнаха тежко повдигащите се хълмчета на гърдите й и ги обхванаха.

— Някакви предложения? — попита я мъжът, а палците и показалците му уловиха зърната й и ги пощипнаха решително.

Тя поклати глава яростно. Надяваше се, че Киова не очаква наистина да му отговори. Аманда едва дишаше, а какво остава да образува смислени думи.

— О, Господи! — Добре, можеше да говори.

Звукът от разкъсването на плат отекна в стаята, когато Киова дръпна блузата, за да я освободи от изящните копченца, които я придържаха. Дрехата увисна върху тялото на Аманда, като остана прилепена само върху гърдите й, които се повдигаха и спускаха бързо, когато той я плъзна по раменете й, а зъбите му одраскаха белега на чифтосването на шията й.

Аманда щеше да свърши. Точно там и тогава, изправена в средата на стаята, тя щеше да достигне оргазъм само от вълнението, което я разкъсваше. В този момент Киова се отдръпна от нея. Тя се втренчи в гърба му, когато той изчезна в банята, чу се звук от течаща вода и секунда по-късно го видя да се връща с ленива походка.

Мъжът я гледаше с тъмни, изпълнени със страст очи, но нямаше никакъв знак, никаква причина защо бе изчезнал по такъв начин. След това вече нямаше значение, защото той застана пред жената, дланите му обхванаха гърдите й и ги повдигнаха в дантелените чашки на сутиена. Лек полъх на въздух премина през зърната й, преди зъбите му да се забият в едното.

— Ще те накарам да крещиш за мен — прошепна той, докато потъркваше бузите си между гърдите й.

Това звучеше хубаво.

— Но първо трябва да те измъкна от тези дрехи, нали?

Звук от триенето на метал по кожа накара очите й да се отворят широко, когато Киова извади ножа от калъфа отстрани до тялото си. Дръжката проблесна леко на слабата светлина, а извитият връх привлече погледа й, предизвиквайки тих стон, който се откъсна от устните й.

Острието се плъзна под средата на сутиена й, разрязвайки плата с леко свистене. Презрамките бяха обработени по същия начин, всяка отрязана нишка разкриваше все повече и повече, докато презрамките не паднаха от тялото й. Аманда бе сигурна, че ще се разтопи в локва от желанието, което отслабваше коленете й.

— Много красиво — прошепна Киова вдигна другата си ръка и претегли заобленото хълмче в дланта си. — Толкова твърди, сладки малки зърна. Искаш ли да ги вкуся, Аманда?

— Боже, да! — Тя се задъхваше, бореше се за въздух, когато се насили да произнесе думите. Горещината се движеше из тялото й, изгаряше нервните й окончания и разпалваше всяка клетка, която притежава.

Киова се наведе по-близо, езикът му облиза едното заострено връхче и Аманда потръпна безпомощно.

— Моля те… Моля те… Моля те… — умоляваше тя, като бе готова да заплаче и да направи всичко, за да получи това, от което се нуждае.

— Непослушно момиче — прошепна той срещу зърното й, секунда преди езикът му да се извие около него отново, привличайки го в устата си, където зъбите му го обгърнаха здраво.

Вагината й се сви конвулсивно и изля соковете си между краката й, напоявайки копринените бикини, които тя носеше под дънките си. Аманда стисна бедрата си, задъхвайки се от удоволствието, което пронизваше тялото й.

Тогава мъжът се засмя, отдръпна се и се премести зад нея. За няколко секунди разряза всяка ивица плат от тялото й. Коленичи зад нея, издърпа разкъсаните парчета, след това целуна заоблената извивка на дупето й, преди да прокара решително зъби по нея.

— Киова! — изстена Аманда дрезгаво, докато коленете й трепереха, а тя се опитваше да се задържи на крака.

Той прокарваше дръжката на ножа нагоре и надолу по бедрото й, студената кожа скърцаше по плътта й, когато езикът му трепна през тясната долина между двете полукълба на дупето й.

— Лошите момичета се наказват — прошепна Киова, езикът му се изпъна и се притисна между плътта, която измъчваше, оставяйки огнена пътека след себе си, а дръжката на ножа се плъзна по-високо по бедрото й. — Време е да започне наказанието ти, Аманда.

О, Боже, да! Най-сетне. Най-сетне.

Меката кожа се придвижи още по-нагоре, а ръката му се обви около ханша й и я задържа неподвижна.

— Разтвори си бедрата — Киова дишаше тежко вече и горещият му дъх погали хълбоците й.

Аманда се раздвижи, разтваряйки краката си по-широко и простена, когато дръжката на ножа се плъзна малко по-нагоре, по гъстата гореща сметана. Потърка се в подутите интимни устни, изпращайки светкавица от удоволствие към клитора й.

След това разтвори меките гънки и се плъзна по-близо и по-близо…

— Проклет да си! — изруга тя дрезгаво, когато внезапно се отдръпна.

— Казах ли ти да говориш? — отсече суровият му гърлен глас, а ръката му се приземи на дупето й. Леката парваща плесница я накара да се притисне към него, ръцете й се заизвиваха зад гърба й отчаяно, когато от вагината й потекоха още от соковете й.

Тогава Киова притисна дръжката отново към нея и я плъзна през тесния процеп, докато не се намести към отвора на вагината й.

— Моли за това — нареди той остро. — Моли ме да те чукам, Аманда.

— Чукай ме — изпъшка тя, знаейки, че само ръката, която обгръщаше ханша й, я задържа изправена. — Моля те, Киова, моля те, чукай ме.

И той я прониза. Меката кожа раздели плътта й, плъзна се в хлъзгавите й сокове и започна да я разтяга еротично.

Това беше най-порочното нещо, за което Аманда някога бе чувала. Не беше чела нищо толкова неморално.

Дръжката на ножа я разтвори, плъзгайки се бавно и дълбоко вътре в нея. Стон на удоволствие разкъса тишината на стаята. След това се измъкна. Без значение колко молеше тя, как умоляваше за още, ножът беше отстранен, а Киова се изправи бавно зад нея.

— Не ти е позволено да свършваш още — прошепна той в ухото й, преди да се премести пред нея. — Лошите момичета трябва да чакат да свършат, Аманда.

— Ще бъда добра — извика тя отчаяно. — Обещавам, Киова. Ще бъда много добра.

— Наистина ли? — Мъжът свали тениската си бързо, а след това изрита мокасините си. — Нека видим колко добра можеш да бъдеш.

Панталоните бяха отстранени бавно и дебела, набъбнала дължина на пениса му се разкри, когато отметна плата настрани.

— На колене, Аманда. Покажи ми какво добро момиче можеш да бъдеш.

Тя застана на колене и погледна нагоре към широката главичка, която застана пред нея. Устата й се навлажни, когато гладът прониза сърцевината на утробата й, доказвайки, че възбудата й, нуждата за този мъж не е само резултат от разгонването, а резултат от любовта, която Аманда носеше в душата си, чакаща там човека, който не само ще може да достигне тази любов, но и да сбъдне най-съкровените й желания.

Тя обви устни около широкия връх и простена от отчаяна нужда, когато усети първата струя предеякулационна течност. Елизабет най-накрая й бе обяснила овлажняващия хормон, който се изливаше от пениса му. Течността отпускаше стегнатите мускули, като им даваше гъвкавост, блокираше болката и позволяваше невероятното удоволствие накрая, кулминационното подуване на мъжкия член.

Това се случваше само с половинките. Ето защо Киова се бе изненадал, когато се бе случило онази нощ в джипа. Той не бе знаел, че може да се случи, не е имал представа, че природата го е дарила с такава способност, за да достави удоволствие на единствената за него жена.

И той го правеше. Киова имаше вкус на мед и подправки, негов собствен афродизиак, който изпълваше сетивата й.

Аманда пое главичката на ерекцията му в устата си и езикът й погали чувствителната долна част. Ръцете му се плъзнаха в косата й. Тя видя как мускулестият му корем се огъва и се стяга, когато в гърлото му завибрира ръмжене.

Младата жена простена при звука, устните й се свиха около набъбналата ерекция, когато той започна да се тласка бавно и спокойно между устните й. Тя облиза и засмука гладно дебелата плът, усещайки как изпъкналите вени пулсират от притока на кръв, докато преминават по езика и чувствителните й устни.

— Мамка му. Това е хубаво. — Гласът му бе един измъчен стон. — Засмучи го дълбоко, бейби. Това се казва добро момиче. Можеш да бъдеш добро момиче, нали, бейби?

Аманда изпъшка в отговор, поемайки го дълбоко, когато той започна да се движи по-решително навътре и навън в устата й, като я обладаваше я с кратки и твърди тласъци, които караха вагината й да плаче от копнеж. Аманда стенеше около пениса му, смучеше го жадно, а дланите й се свиваха в юмруци от желание да го докосне.

Неговите ръце бяха в косата й, пръстите му стиснаха гъстите кичури, когато ги дръпна, създавайки едно възбуждащо, огнено триене, което я накара да изкрещи от усещането. Господи, беше толкова хубаво, прекалено хубаво. Тя беше само на един дъх разстояние от кулминацията и го знаеше.

— По дяволите, устата ти е толкова гореща. — Думите изпратиха светкавица от болезнена нужда право към утробата й. — Езикът ти е така нежен, толкова сладък върху пениса ми. Смучи го, бейби. Само малко по-силно…

И тя го направи, езикът й се извиваше по него, усети вълните на предстоящото освобождение, които пулсираха под езика й, секунда преди той да се отдръпне.

— Не! — Тя се опита да го последва и да го привлече обратно, но само го накара да седне на леглото и да я придърпа напряко върху бедрата си.

Нямаше време да извика, преди ръката му да се приземи върху повдигнатите й задни части. Аманда можеше само да се извива в хватката му, отчаяна да се приближи, усещаше как клитора й се подува и пулсира с всяка плесница по нежната й плът.

По заоблените извивки на дупето й разцъфна огън, който запращя по нервните й окончания и изпрати стрели от удоволствие право към вагината й, толкова интензивни, че тя едва ги издържа. Беше толкова мокра от соковете, които навлажняваха вътрешната страна на бедрата й, че женствеността й капеше с гладна настойчивост. Тогава Киова я вдигна и я хвърли на леглото.

— Повдигни си дупето… по-високо — той се премести зад нея, докато тя се бореше на колене, а вързаните й ръце я затрудняваха да застане в правилната позиция.

Секунда по-късно въжето се изплъзна от китките й, преди Киова да сграбчи бедрата й, като ги издърпа ги назад към себе си и намести главичката на пениса си към входа на мократа й женственост.

Първата струя предеякулационна течност предизвика приглушен вик от гърлото й, когато Аманда се опита да се притисне по-близо и да го накара да проникне в нея. Киова изчака една секунда, след това се притисна и още една струя течност бликна и изпълни вагината й.

— Сега, бейби, това е начинът да се чукат лошите момичета… Силно и дълбоко… — Той проникна в нея с един силен тласък, който изпрати дебелата ерекция през стегнатите й, добре овлажнени мускули и го зарови до дъното на нежната й, готова вагина.

Аманда изкрещя. Един нечленоразделен звук на удоволствие, болка и желание за още, който заплашваше да разкъса разума й. Беше толкова хубаво. Толкова дяволски хубаво, че щеше да я погуби.

— Харесва ли ти, Аманда? — Той се отдръпна, само за да се гмурне в нея отново, карайки сетивата й да се замаят, а тялото й да изгаря.

Гърбът й се изви и тя се тласна назад.

— О-о, харесва ти. — Дланта му се приземи тежко върху повдигнатото й дупе. — Само лошите момичета харесват това, Аманда. Ти каза, че си добро момиче.

— Лоша съм — извика жената отчаяно. — О, Господи, Киова, аз съм толкова лошо момиче! Направи го отново. Моля те, направи го отново.

Тя беше склонна да моли, когато ситуацията го оправдава. А точно сега, о, Боже, точно сега беше оправдано.

Киова плесна дупето й отново, когато започна да се движи вътре в нея с бързи и силни тласъци, които я държаха само на дъх от кулминацията. Свободната му ръка държеше ханша й неподвижно, спирайки я от това да го последва и да увеличи силата на тласъците.

— Кажи ми да те ухапя, Аманда — простена той внезапно и тя разбра, че е на ръба на самоконтрола си. — Господи, моля те, бейби, позволи ми да те ухапя.

— Ухапи ме! — Аманда изкрещя думите и усети как тласъците му се засилват, как пенисът му се забива в нея, плъзгайки се енергично през собствената му предеякулационна течност и гъстата сметана, която покриваше вътрешността й.

Оргазмът й наближаваше. Толкова близо. Само още един дъх, още един тласък.

Киова се наведе над нея и отстрани косата й от пътя си. Едно ръмжене, диво и животинско, прозвуча в ухото й миг преди зъбите му да пронижат рамото й, а езикът му одраска раничката. Това я изпрати над ръба.

Аманда загуби представа за реалността. По дяволите реалността, изгуби разума си, когато болезненото удоволствие от ухапването и силните тласъци на Киова я избутаха над ръба и тя експлодира в един потоп от избухващи светлини и усещания. Всяко нервно окончание се възпламени от наслада. Всяка клетка набъбна от възторг, когато освобождението се изля от нея, само за да бъде спряно от твърдата подутина, която заключи половинката й дълбоко във вагината й, а спермата му започна да пулсира от пениса му, за да изпълни гладната й утроба.

Всяка рязка струя сперма задействаше друга, по-малка експлозия във вагината й. Всяко силно туптене на израстъка, заключен в нея, я караше да крещи от удоволствие, докато Аманда вече не можеше да направи нищо друго, освен да лежи под него, трепереща конвулсивно. Екстазът сякаш нямаше край. До замъгленото й съзнание достигнаха стенанията на Киова, достигнал собствената си кулминация.

Най-сетне, часове, дни по-късно, а може би бяха само минути, Аманда простена слабо, когато усети издутината да спада и пенисът му се измъкна със съжаление от горещата й прегръдка.

Киова се срина до нея, придърпа я в ръцете си и я обгърна с топлината си. Тогава изтощението започна да я завладява.

— Обичам те, Киова — прошепна тя във влажните му гърди, когато усети сънят да се прокрадва над нея. — Завинаги.

Мъжът я целуна нежно по челото.

— С цялата си душа, Аманда. Обичам те с цялата си душа.